В драматичния театър на съвременната война, нощта между 24 и 25 февруари 2025 г. предложи поредно действие в продължаващата трагедия на руско-украинския конфликт. Въздушната атака, започнала с падането на здрача, разкрива не само военните реалности, но и дълбоките психологически измерения на една война, навлязла в своята четвърта година.
Предчувствие за буря
Още от вечерта мониторинговите канали предупредиха за средно ниво на заплаха – призрачен сигнал, който украинците вече познават твърде добре. Текстурата на това предупреждение носеше особен оттенък – годишнина от широкомащабното нахлуване, дата, която в руската военна психология придобива почти сакрален характер.
Историята помни – три поредни Коледи с масирани въздушни атаки, празници като Великден или 9 май, превърнати в зловещи дати на календара. Войната става ритуал, а датите – жертвени олтари на путинската властовата символика.
Хореография на унищожението
Подобно на добре репетиран спектакъл, тежките бомбардировачи се издигнаха от авиобаза „Оленя“ на Колския полуостров, докато от няколко стартови локации започна изстрелването на дронове „Шахед“. Нощното небе се превърна в сцена на смъртоносна хореография.
Към 23:00 часа над Киев започна прехващането на първите дронове. За жителите на столицата това вече е част от ежедневието – проблясъци в небето, далечни експлозии, светлинните следи на противовъздушната отбрана, рисуващи фатални линии в мрака.
Цифрите зад хаоса
Отчетът на украинските военновъздушни сили разкрива мащаба – 213 ударни и имитационни дрона, 7 крилати ракети Х-101, изстреляни от четири бомбардировача Ту-95. Общо 220 въздушни цели, всяка носеща потенциална смърт.
Но зад сухите цифри се крие странен разказ. Липсват ракетите „Калибър“ – оправдано с бурите в Черно море, довели до обледеняване на корабите до такава степен, че един „научно-изследователски“ съд в пристанището на Новоросийск изгубва устойчивост и се преобръща. Отсъстват и балистичните ракети, както и самолетите МиГ-31К със своите „Кинжали“.
Енигмата „Енгелс-2“
Тук историята придобива особено интригуващ обрат. Бомбардировачите от далечния Колски полуостров изстрелват своите ракети от района на Саратовска област – точно там, където се намира огромната авиобаза „Енгелс-2“, най-голямата база за далечна и стратегическа авиация на Русия.
Логичният въпрос, който пулсира между редовете – защо да се изпращат самолети на разстояние от 2000 километра, когато наблизо има цяла авиобаза? Отговорът може би се крие в събитията от няколко седмици по-рано, когато украинските въоръжени сили нанесоха удар по самата авиобаза и нейното горивно хранилище с някакви нови апарати.
Мълчанието на „Енгелс-2“ говори с езика на военната логика – базата, която би трябвало да предостави всички възможности за изпълнение на задачите, не може да функционира по неизвестни, но „много уважителни причини“.
Дроновете като числова символика
В света на авторитарната власт числата придобиват символична стойност. Двеста дрона звучат внушително в ежедневния доклад пред върховния главнокомандващ. Те създават илюзия за мощ, за непрекъснато действие, за влияние върху хода на войната.
Но реалността е друга – от 213 дрона, достигнали до украинското въздушно пространство, до 11:00 часа са свалени 133, а още 79 са неутрализирани с други средства. Ефективност под 1%.
Паралелните реалности на войната
В тази драматична картина се сблъскват две реалности – военната ефективност и политическата символика. Стотици дронове, летящи към почти сигурното си унищожение, представляват не толкова военна стратегия, колкото отчаяна имитация на мащабни действия.
За жителите на Украйна това е поредната нощ под сирените на въздушната тревога. За командването – поредното изпитание за противовъздушната отбрана. За руското ръководство – може би възможност да докладва за „масирана атака“ в деня на годишнината.
Докато дроновете и ракетите рисуват своите огнени пътеки в небето, под тях продължава да тече ежедневието на една война, която отдавна е преминала от тактическо в историческо измерение – война, в която символиката на датите понякога надделява над военната логика, а цифрите в докладите създават собствена, паралелна реалност.
По текст на Антиколорадос
