Интересът ни към „Газпром“ се завърна, след като руските органи за държавна статистика публикуваха годишните отчети на различни компании, включително и на този енергиен гигант. Освен факта, че главната компания се оказа „милиардер със знак минус“, изплуваха и някои пикантни подробности, които разкриват любопитна операция в недрата на „Газпром“ – „Ще върнем газа на Европа“. Това, което виждаме, е класически случай на разпространение на дезинформация, в която дори самите ѝ създатели започват да вярват, приемайки я за истина, а тези, които я оспорват, биват обвинявани в неадекватност.
Всичко започна със слух, че САЩ и Русия водят тайни преговори за възобновяване на доставките на руски енергоресурси към Европа, включително чрез газопроводите „Северен поток“, след евентуалното приключване на войната в Украйна. Без никаква доказателствена база, тази история бързо се разпространи, обогатявайки се с нови детайли. В един момент дори нейните автори – очевидно работещи по „адреса Кремъл до поискване“ – повярваха в нея и започнаха да я провъзгласяват пред света, сякаш казват: „Вижте колко важни въпроси решаваме с американците!“ Според тази версия, САЩ тайно работят за връщането на „Северен поток 2“, а предполагаемата сделка между Доналд Тръмп и Владимир Путин се смята за ключов елемент в уреждането на конфликта в Украйна, вероятно с участието на американски инвеститор.
Разбира се, има разногласия, но идеята за възстановяване на енергийната стабилност в Европа едва ли е интерес само на САЩ и Русия. Въпросът за „Северните потоци“ се обсъжда, но мнозина предполагат, че американците биха могли да използват влиянието си върху Европа, за да я принудят да не се отказва от руския газ. Това дори може да създаде впечатлението, че САЩ оказват услуга на Русия. Но тук изниква един важен, често пренебрегван въпрос: кой кому всъщност дължи нещо?
Русия призна САЩ за посредник в конфликта, въпреки че Вашингтон продължава да доставя оръжия на Украйна – нещо, което би могъл и да не прави. Ако САЩ и Тръмп не бяха „изскочили“ от войната, те рискуваха да загубят лице или поне шанса да го запазят. В противен случай „войната на Байдън“, която „очевидно“ е загубена на бойното поле, можеше да се превърне във „войната на Тръмп“ и неговата администрация. Така че кой кому е направил услуга и кой какво дължи остава спорен и недооценен въпрос.
В този контекст мнозина смятат, че САЩ би трябвало да обмислят облекчаване на санкциите срещу Русия. „Ние сме готови да направим крачка напред, но и вие трябва да направите същото“, звучи логиката. Междувременно Европа плаща многократно повече за енергоносители в сравнение с американския бизнес, а европейските лидери – Урсула фон дер Лайен, Борис Писториус и други – категорично заявяват: „Никога няма да позволим възстановяването на „Северните потоци“. Това звучи или като самоубийствена политика, или като болезнена твърдост.
Руският външен министър Сергей Лавров обаче продължава да настоява, че САЩ и Русия обсъждат възобновяването на „Северните потоци“. Според него американски инвеститори дори биха могли да изкупят газопроводите и да продават руски газ на Европа под американско име, установявайки контрол над европейската енергийна сфера. Едно име, което изплува в този контекст, е Стивън Линч – поддръжник на Тръмп, който уж изразил желание да закупи повредения преди две години „Северен поток“. Но дали това е реалистично?
Първо, „Северните потоци“ са проект с дългове от 5 милиарда евро и куп съдебни дела за неизпълнени договори. В сравнение с това, сделката на Шрек за блатото с Лорд Фаркуад изглежда като бизнес гениалност. Второ, рентабилността на проекта е едва 4-7% – повече политика, отколкото икономика. Кремъл може да си позволи подобни авантюри, но за рационален инвеститор това е немислимо; банките едва ли биха финансирали подобен риск. Трето, Тръмп години наред атакува „Северните потоци“, прокарвайки американския втечнен газ (LNG) – цел, която той постигна. Сега Лавров трябва да обясни как администрацията на Тръмп, която наложи санкции срещу „Северен поток 2“ още преди завършването му, изведнъж ще промени курса си и ще убеди Европа да се върне към руския газ – и то в момент, когато отношенията между Вашингтон и Брюксел са напрегнати, а Европа с огромни усилия преодоля зависимостта си от Москва.
Кремълската пропаганда обещаваше да „замрази“ Европа, дори снимаше клипове в подкрепа на американските доставки. Но днес нито САЩ, нито Европа имат желание да реанимарат „Северните потоци“. Газопроводът лежи на дъното на морето, очаквайки геополитическо чудо. Ако то се случи, едва ли ще е по начина, по който московските мечтатели си го представят. Реалността е сурова: дезинформацията може да обсеби създателите си, но не и да промени икономическите и политическите факти.
