Владимир Путин, диктаторът, който седи на върха на руската империя, изглежда не може да бъде спрян от рационални доводи или смислени аргументи. Опитите да му се обясни, че военната му машина не е толкова могъща, колкото той си мисли – че няма „Армата“ и никога няма да я има, че Т-90 е просто преименуван Т-72, че Су-35 едва ли лети както трябва, а прословутият му хиперзвук може да бъде свален с прашка – са напразни. За него тези факти не означават нищо. Дори когато му се каже, че хиперзвуковите ракети, които уж достигат четири или пет маха и излизат на околоземна орбита, всъщност се губят някъде по пътя, той остава глух. Това не са аргументи за „човек“ като него.
На върха стои личност, която не се вслушва в гласа на разума. У Путин липсват моралните ориентири, които ние смятаме за естествени. Той не изпитва съжаление, тъга или съчувствие. За него загубата на 300 000 души не е трагедия, а просто статистика – минус 300 000 единици. Когато някъде из руските села жени плачат за мъжете си, които не са успели да „обменят“ за бяла „Лада“, той не чува този звук. Докато някои играят в казино с пари, той залага човешки животи – и те сякаш никога не свършват.
В страната има патриотизъм, има подкрепа. Някога мъжете от селата, в гладните години, заминаваха на временна работа, за да полагат плочки в подмосковските вили на олигарсите. Днес те отиват на „шабашка“ да убиват украинци – и то срещу по-добро заплащане, защото залозите са по-високи. Преди олигархът беше недосегаем, а сега най-много да се изправиш срещу командир на рота, когото, ако се наложи, можеш и да застреляш. Някога носеха ковчег в селото и казваха: „Твоят не беше добър зидар, затиснаха го плочите“ – и жената ридаеше. Сега връщат останките и обясняват: „Не успя да мине през Бахмут“. За селото нищо не се е променило. За Путин – още по-малко.
Той разполага с огромен човешки ресурс, но този ресурс е в дълбок морален упадък. Хората вече не правят разлика къде да заработват – на строеж или на война. Те виждат възможност: докато са живи, никой не им е предлагал толкова, а за мъртви – още повече. Това е „перспектива“ за цяла една гладна провинция. Спомняме си трагедията с подводницата „Курск“, когато пред очите на света загинаха моряци, а след това дойдоха компенсациите. Имаше ужасяващи истории: в едно село на жена, загубила единствения си син, изплатиха сума, която колхозът не беше виждал за десетилетия. Но вместо съчувствие, съселяните я намразиха, защото „мъката е обща, а парите – само нейни“. На Русия не прощават парите. И с тези хора, с този морален разпад, Путин воюва – и те не свършват.
Какво може да спре тази война? Победа? Поражение? Единствено върховният главнокомандващ, но той не се е наиграл. Неговата логика не е като нашата – всичко е „спецоперация“, „многоходовка“ или „прикритие“. Той не разговаря нормално, по човешки – всеки диалог е оперативна разработка или разводка. Светът в неговото съзнание е изкривен. Израснал в социализма, мечтаейки за американски дънки и за това да си „върне на Америка“, той продължава своята вътрешна битка – кой е по-силен: той, американците или китайците? И все още няма отговор. Сега, след Байдън, идва Тръмп – значи предстои нов четиригодишен цикъл, за да докаже, че е „алфа“. Американците сменят президентите си, което значи, че на всеки четири години той трябва да се доказва отново. Това е сложна задача, която няма да се реши нито през 2024, нито през 2025 година.
В Русия обаче има нещо по-страшно от липсата на рационалност у лидера – това е обществото, което ражда хора без морални устои. Те са готови да отидат на война или под трактор – все им е едно. Както в 90-те търсеха място в банда, защото „ако в Москва заколиш някого, ще ти платят“. Излизаха на гарата, опитваха се да убият някого, после не разбираха защо и седяха 20 години в затвора, без да разберат в коя банда е трябвало да влязат. За тях няма значение. Такива са хората.
И докато Путин си играе, войната продължава. Технологиите са важни – вижте как Израел печели с тях. Но в Украйна побеждава нещо по-силно: качеството на хората. Украинското общество има своите проблеми, но никой не предвиди силата на всеки отделен украинец. Това е над технологиите, над Путиновата машина. Вече три години тази сила държи фронта, а скоро ще стане ясно, че е нещо, което не може да се предвиди, но вече трябва да се вземе предвид.
Автор: Сергей Асланян
Превод и адаптация: Георги Борисов
