В политиката позицията „Не можем да си позволим да избираме…“ е невъзможна фраза. Оксиморон. Политиката е избор, по същността си.
И единственото важно е да си наясно какви са възможните решения, между какви алтернативи се прави изборът.
Ясно е, че в момента сериозно мнозинство от политическите сили и фактори в България предпочитат визията на Тръмп, в голяма степен съвпадаща с тази на Путин. Зад нея се обединяват президента Радев, Възраждане, Пеевски, БСП, в голяма степен ИТН, МЕЧ.
И всички те казват, че „избират мира“, обвинявайки пряко или косвено поддръжниците на европейския избор, че „избират войната“. Това е обикновена пропаганда. Но каква е действителността, какъв избор предлага визията на Тръмп:
1. Първо, „мир“ чрез капитулация на Украйна без сериозни гаранции за сигурността й. И то двойна капитулация – военна към Русия и икономическа към САЩ. Трябва да сме наясно, че подобен – изключително вероятен – сценарий е всичко друго, но не и „мир“. Той създава огромен риск от военни конфликти на много нива в непосредствено, близко бъдеще.
2. Второ, „мир“ на база имперски сфери на влияние. Такъв „мир“ е по същността си нетраен и особено опасен в регион на припокриване на имперски и псевдоимперски амбиции като Балканите.
3. Трето и може би най-важно – това е визия за неизбежно – и търсено като ефект – разделение на ЕС. Дори последните наивници вече видяха, че Тръмп играе „Руската карта“ не толкова срещу Китай, колкото срещу Европа. Грубата намеса на антуража му в изборната кампания в Германия, вербалната (засега) агресия срещу Дания, намесата в политиката на Румъния и Молдова са само елементи от по-сериозна картина, в която желанието за груба американска доминация на европейската политика не е прикрито. Военната слабост (по-скоро липса на единство) на Европа прави такава политика реалистична, но далеч не добра за нас…
Какъв е другият избор? Със сигурност не е война. Никой не иска война по-малко от ЕС. Първо сме очевидно неподготвени, второ и по-важно – мирът е в политическото ни ДНК. Дори най-големите държави в ЕС отдавна са изоставили имперските амбиции и мислене, по-малките са исторически жертви на имперска политика. Всички сме жертви на големите войни и малките конфликти на ХХ век.
Изборът е единство в името на сигурността. В името на постигане на траен мир в Украйна, който да осигури траен мир и на Запад от Украйна. Това няма как да стане, ако Европа не покаже готовност да се отбранява, ако не охлади руските имперски блянове и не „избие“ руската карта от ръцете на Тръмп и компанията му.
Това е трудна политика. Избор, който не сме правили в миналото, заблудени във вечния ангажимент на САЩ към сигурността на Европа. И който – нека си признаем – не бихме направили, ако Вашингтон не приемаше пред очите ни визията на Москва за бъдещето на Украйна и Европа.
Аз не виждам трети вариант и със сигурност съм убеден, че „няма да правим избор“ не е вариант. То е сигурно приемане на ролята на жертва на геополитическата стихия, която предстои.
И, честно казано, докато гледах министър-председателя Желязков след Съвета по сигурност, бях сигурен, че той знае много добре, че е принуден да говори неща, в които не вярва. И че той, лично, отдавна е направил верния избор за себе си. Но няма сила и подкрепа да го направи за България.
