Преди няколко дни в американската преса се появи изявление на един от първоначалните членове на администрацията на Доналд Тръмп, което предизвика вълна от реакции. Според него Съединените щати обмислят военни действия срещу Мексико заради дейността на наркокартелите, опериращи по границата между двете държави. Това изказване хвърля светлина върху странния подбор на кадри в екипа на Тръмп, където компетентността изглежда е била или последен приоритет, или напълно пренебрегната като нещо излишно и дразнещо за лидера.
Наркокартелите: Вечният проблем и илюзията за контрол
Темата за наркотиците и картелите никога не е губила своята актуалност. Ударите срещу тях в една точка неизбежно водят до появата им в друга, като маршрутите за доставка, видовете вещества и съставът на самите организации постоянно се променят. Въпреки това трафикът продължава да нараства. Причината е проста: търсенето определя предлагането. Всеки бизнесмен знае, че силното и стабилно търсене ще преодолее всякакви прегради. Добър пример за това е законът за „Сухият режим“ в САЩ през 20-те години на миналия век, когато забраната доведе до невиждан разцвет на мафията. Този престъпен бум беше спрян едва след отмяната на закона. В този контекст заявлението за военна операция срещу Мексико звучи абсурдно.
От друга страна, ако пренебрегнем страничните аспекти, става ясно, че авторът на изказването няма представа какво означава да се противопоставиш с армия на партизански движения. Очевидно той не е запознат с урока от Виетнамската война, която завърши с унизително поражение за САЩ, нито с по-скорошния провал в Афганистан, за който би трябвало да си спомня. Тези „излишни“ знания обаче явно не обременяват съзнанието на подобни фигури.
Мълчанието на администрацията: Одобрение или безразличие?
Интересното не е само, че подобни твърдения се правят публично, а че никой от новата администрация на Тръмп не се е опитал да ги опровергае или смекчи. Липсата на коментар предполага, че ръководството или толерира, или дори подкрепя тези идеи. Това мълчание е красноречиво и тревожно.
Междувременно самият президент Тръмп продължава да пише изявления, включващи териториални претенции към други държави, което превръща администрацията му в своеобразен конкурс за най-епатажни речи. Сред най-активните участници е Илон Мъск, който явно се наслаждава на новооткритата си роля в международната политика. Макар южноафриканският му произход да му пречи да се кандидатира за президент на САЩ (законът изисква кандидатът да е роден в САЩ), изказванията му все повече напомнят на президентски амбиции. Тръмп, от своя страна, изглежда одобрява тези външнополитически изблици на Мъск.
От Мексико до ООН и НАТО: Ескалация на абсурда
Чиновникът, предложил военна намеса в Мексико, не спира дотам. Вероятно под въздействието на „вдъхновяващи вещества“ той заяви, че САЩ трябва спешно да напуснат ООН и НАТО. Дали това е негова импровизация, или цитат от тайно послание, остава неясно. Важното е, че подобни идеи намират отзвук в администрацията. Те напомнят на реториката от Москва, като сякаш предизвикват играта „Намери 10 разлики“.
Тръмп не е новак в подобни позиции. Още по време на първия си мандат той обяви НАТО за „безинтересен“ и настоя, че европейските страни злоупотребяват с американската подкрепа и не плащат достатъчно. Той дори започна изтегляне на войски от Европа, като настояваше, че САЩ няма да спазват автоматично Член 5 от устава на НАТО, а решението ще зависи лично от него.
Исторически контекст: Защо войските на САЩ са в Европа?
Привържениците на Тръмп може да говорят за „прагматизъм“, но историческата реалност е друга. Американските войски в Западна Европа след Втората световна война първоначално бяха окупационни. Те останаха там, за да предотвратят съветската експанзия, подобно на това как преди това Европа едва не падна под нацистки контрол. Десетилетия наред президенти от двете партии приемаха това присъствие като жизненоважно за сигурността на САЩ. Опитът от войната доказа, че изолационизмът не работи – дори да си „далеч в Северна Америка“, конфликтът може да почука на вратата ти.
Тръмп и неговите хора: Нов курс или хаос?
Днес обаче Тръмп и екипът му, включително фигури като Мъск, предлагат рязък обрат в тази концепция, без да разполагат с необходимите знания или компетентност. Ако през първия мандат Републиканската партия ограничаваше най-екстремните му пориви, сега той е събрал екип без никакви задръжки. Резултатът е лавина от ексцентрични и потенциално опасни идеи.
Европа, от своя страна, започва да осъзнава, че не може да разчита на САЩ както преди. Франският президент Еманюел Макрон, още от първия мандат на Тръмп, призовава за самостоятелна европейска сигурност. Сега, на фона на новия хаос в американската политика, неговите идеи придобиват нова тежест. Той предлага Европа да поеме отговорност за собствената си отбрана, включително чрез преосмисляне на френския ядрен арсенал като „чадър“ за съюзниците. С население, двойно по-голямо от това на САЩ, и мощен икономически потенциал, ЕС разполага с ресурси да се справи сам – ако намери политическата воля.
Мирът виси на косъм
Втората администрация на Тръмп може да се превърне в „перфектната буря“ за САЩ, но това е техен избор. Европа обаче вече знае, че подобен сценарий може да се повтори. Инициативите на Макрон, подкрепени от новия курс на Германия, сочат към бъдеще, в което европейската сигурност няма да зависи от капризите на Вашингтон. А Тръмп? Той искаше да промени света – и може би ще успее, но не по начина, по който си представя. Както казва древен философ: „Бой се от желанията си.“
По текст на Антиколорадос
