Скандалът, наречен „Сигналгейт“, разтърси политическата сцена в САЩ през последните седмици и остави мнозина в недоумение заради своята абсурдност и безпрецедентност. Той започна с нещо, което звучи като шега: висши американски служители, включително вицепрезидентът Джей Ди Ванс, министърът на отбраната Пийт Хегсет, съветникът по национална сигурност Майкъл Уолъс, директорът на националното разузнаване Тулси Габард, директорът на ЦРУ Джон Ратклиф и специалният пратеник на Тръмп – Стив Уиткоф, обсъждали в частен групов чат в приложението Signal удари срещу йеменските хуси, които атакуват товарни кораби в Червено море. По някакво невероятно стечение на обстоятелствата Майкъл Уолъс поканил в чата Джефри Голдбърг – главния редактор на „The Atlantic“, човек, когото администрацията на Тръмп публично ненавижда.
Първоначално Голдбърг помислил, че става дума за измама или шега. Кой би повярвал, че американският елит ще обсъжда секретни военни операции в обикновен месинджър, при това с емотикони? Но когато ударите срещу хусите се случили точно според обсъжданото в чата, станало ясно, че всичко е реално. Скандалът бързо ескалирал, след като Голдбърг публикувал скрийншотове от чата, разкривайки не само абсурдността на ситуацията, но и тревожна некомпетентност сред хората, които управляват една от най-мощните държави в света.
Какво се случи в чата?
В групата високопоставените служители не просто планирали военни действия – те разкрили и своите истински възгледи. Джей Ди Ванс, например, поставил под въпрос смисъла от защитата на търговските маршрути в Червено море, аргументирайки се, че това е поредната услуга за „европейските безделници“. Според него малко американски кораби преминават през региона, докато европейските са многобройни, и защо тогава САЩ трябва да плащат сметката? Останалите в чата одобрили тезата му. Това не е просто случайна реплика – то показва дълбоко вкоренен начин на мислене, който третира международните отношения като елементарна сметка за печалба и загуба.
Първоначално Голдбърг публикувал само няколко безобидни скрийншота. Но когато участниците в чата започнали да отричат, че са обсъждали секретна информация, той пуснал останалото – и се оказало, че почти всяко съобщение може да бъде основа за дело за разкриване на класифицирани данни. Скандалът довел до сенатски изслушвания и силен обществен и медиен отзвук.
Защо това е проблем?
Този случай не е просто куриозен инцидент. Проблемът не е само в това, че Голдбърг случайно попаднал в чата – грешки се случват на всеки. Истинският проблем е, че военни планове на САЩ се обсъждали в масово приложение като Signal. Дори да приемем, че Signal е достатъчно сигурен за лична комуникация или дори за политически разговори, той не е предназначен за планиране на военни операции. Това е безпрецедентна небрежност в американската история. Случаят с Едуард Сноудън беше класическо предателство, а имейлите на Хилари Клинтън на частен сървър не разкриха секретна информация след щателно разследване. Дори когато Тръмп изнесе класифицирани документи от Белия дом след първия си мандат, това не беше толкова явно пренебрежение към сигурността, колкото „Сигналгейт“.
Тази ситуация разкрива нещо по-сериозно: хората, които вземат решения, засягащи милиарди, са толкова некомпетентни, че обсъждат националната сигурност с лекотата, с която биха планирали вечер в кръчмата. Ако това е тяхното поведение зад затворени врати, какво остава за преговорите им с фигури като Владимир Путин, особено по отношение на войната между Русия и Украйна?
Какво означава това за света?
„Сигналгейт“ хвърля светлина върху истинската същност на екипа на Тръмп. Това не е поза – те наистина мислят като дребни търговци, които гледат на света през призмата на моментната печалба. За тях защитата на Червено море е „загуба“, защото Европа „печели“ от нея. Те не виждат по-широката картина: как сигурните търговски маршрути носят ползи за всички, включително американските компании и потребители. Вместо това те смятат, че всеки долар, похарчен за съюзниците, е долар, откраднат от Америка.
Тази философия се отразява и в политиката им към Украйна. Вместо да търсят мир заради мира, те изглежда се фокусират върху потенциалните печалби от украинските ресурси, сякаш страната е склад за редкоземни метали, които чакат да бъдат експлоатирани. Това обяснява и защо преговорите за примирие с Русия буксуват – планът им вероятно е бил да „купят“ мира, като убедят Путин, че търговията е по-изгодна от войната. Когато това не проработило, те останали без идеи.
„Сигналгейт“ е повече от скандал – той е прозорец към некомпетентността и тесногръдието на хората, които държат властта в САЩ днес. Те не само не разбират сложността на света, но и не осъзнават тежестта на своите роли. Решенията им се вземат между игра на Candy Crush и онлайн тестове, а не в заседателни зали с ясни протоколи за сигурност. За нас в Източна Европа това е особено тревожно, защото тези хора влияят пряко върху войната в Украйна и отношенията с Русия. Очакванията за мир сега изглеждат по-малко реалистични, отколкото когато и да било.
