В последните седмици светът отново се озова в плен на спекулации около възможни контакти между Доналд Тръмп и Владимир Путин. След противоречиви сигнали от медиите – от слухове за посещение на Тръмп в Москва на 9 май за парада на победата до изчезването на тази информация – сега фокусът пада върху загадъчна дата: 2 април. Но какво всъщност стои зад този странен избор на време и какви са шансовете за реални преговори между двама лидери, чиито позиции остават обвити в мъгла?
Странният календар на Тръмп
Да започнем с очевидното: днес е 13 март 2025 г., а 2 април не следва логично следващия ден. Изглежда, Тръмп живее в паралелна времева линия, където дните и месеците се подреждат по негово усмотрение. Шегата настрана, споменаването на 2 април може да е символично или просто грешка, но едно е сигурно – ако става дума за сериозни преговори, те изискват месеци подготовка. Американският лидер намеква за среща с Путин, но без ясни предварителни договорености това звучи повече като импровизация, отколкото като план.
Историята показва, че срещи на най-високо ниво между лидери на враждуващи страни – особено когато става дума за война като тази в Украйна – не се случват спонтанно. Позициите се уточняват, компромисите се търсят, а резултатите се подготвят предварително. Без тази работа 2 април може да остане просто дата в календара – или по-скоро в главата на Тръмп.
Какво иска Путин?
Един от най-големите въпроси е каква е позицията на Русия. Москва, в лицето на Сергей Лавров, многократно заявява, че не е готова да отстъпва – нито от претенциите си към украинските територии, нито от агресивната си политика. Путин, според мнозина, не е започнал тази война, за да я спре по средата. Тя е неговият проект – замислен, обоснован и изпълняван от него. Какво би го накарало да седне на масата за преговори? Компромат? Натиск? Няма видими причини, които да го принудят да отстъпи, а войната му носи стратегически и личен престиж, колкото и спорен да е той.
От друга страна, САЩ също не са напълно наясно какво искат. ЦРУ, според слуховете, е изгубило част от експертизата си по руския въпрос, а политическите фигури като Марко Рубио изглеждат объркани. В този вакуум на информация преговорите изглеждат като мираж – красива идея, но без основа.
Преговори или ликвидация?
Интересно е да се отбележи алтернативната гледна точка, която циркулира сред критиците на Путин: войната може да приключи не чрез дипломация, а чрез отстраняването на самия него. С международен ордер за арест от Хага, Путин формално е в позиция на престъпник. Примери като Саддам Хюсеин показват, че когато една война е персонализирана около един лидер, нейната развръзка може да дойде с неговото физическо елиминиране. Европа и САЩ биха могли да изберат този път вместо безкрайни разговори – но това изисква решителност, която засега липсва.
Разговорите между ЦРУ и ФСБ: Сигнал или рутина?
Неотдавнашните контакти между шефовете на ЦРУ и руската ФСБ предизвикаха спекулации. Някои ги виждат като подготовка за среща Тръмп-Путин, но по-вероятно е това да е рутинна комуникация. Дори във времена на война противници поддържат канали за контакт – било то за разузнаване, било то за борба с общи врагове като наркотрафика. И двете служби имат интерес в тази сфера, тъй като САЩ и Русия са ключови играчи в глобалния пазар на наркотици – от Афганистан до Златния триъгълник. Тези разговори не означават непременно мирни преговори, а по-скоро прагматичен обмен.
Какво да очакваме?
Ако 2 април е реална дата, тя ще дойде и ще отмине без фанфари, освен ако не се случи нещо неочаквано. Без ясни позиции, без подготовка и с липсата на желание за компромис от страна на Путин, среща с Тръмп би била по-скоро театър, отколкото дипломация. А може би Тръмп просто върти слънцето по-бързо, както предполага неговият „уникален“ календар.
В крайна сметка, светът остава в очакване – не толкова на 2 април, колкото на яснота. Дали ще видим преговори, или просто още един епизод от глобалния политически сериал?
