В онези далечни времена на детството, много преди училищните години, философските въпроси, които често възникваха сред момчетата, намираха своето разрешение по прост и често груб начин – чрез бой, или както ние, малките философи, го наричахме – „да се степаме“. Още тогава ставаше ясно, че не всеки притежава духа, необходим за подобни важни дела. Почти безпогрешно можеше да се определи кой има склонност към философията и кой изобщо не я притежава. Разбира се, имаше изключения и в двете посоки, но те можеха да се припишат на статистическа грешка. Интересното беше, че някои от тези, които явно не издържаха в боя, с удоволствие участваха в пребиването на някой беззащитен или когато битката се водеше в група – макар и тогава да имаше свои особености.
Така, чрез опити и грешки, много бързо се разкри една проста истина, която разделяше момчетата на две категории: онези, които виждаха боя като процес, в който демонстрират техника – нещо като садистична борба, при която противниците отлитат на всички страни, и онези, които си представяха подобни сцени само в мечтите си. Но ако от самото начало имаше осъзнаване, че битката може да бъде загубена – с всички последствия като синини, счупен нос и прочие – и това не те спираше, тогава всичко зависеше от уменията и късмета. Дори загубеният бой закалява и те кара да извлечеш поуки за следващия път.
Когато вече прекрачих прага на училището, тази философия се оказа изключително полезна. Онези, които следваха същия път, знаят за какво говоря. Но всичко това има значение само за да се осъзнае една проста истина: двубоят не е само твоите удари, а и ударите на противника. Въпросът е само кой започва, кой отвръща и, разбира се, кой ще се окаже по-ловък и умел. Този принцип се оказва полезен и по-нататък в живота – всяко противопоставяне трябва да се разглежда именно така: действие и противодействие.
Хората без такъв опит, особено тези, които умишлено го избягват, в зряла възраст често имат погрешна представа за това как функционира светът. По-късно някои от тях може да бъдат защитени от големи пари или високи постове и да действат, без да отчитат възможността за отговор. Но той може да дойде неочаквано и по много необичаен начин. Дори голяма фигура в определена ситуация може просто да отнесе удар в лицето и да се озове на земята. Това обаче е философия от друго ниво, която не ни интересува в момента.
Както знаем, Доналд Тръмп днес размахва тарифи като тояга, вероятно смятайки, че никой няма да му отвърне. Но вече е ясно, че от 1 април ще влязат в сила както неговите тарифи, така и ответните мерки на редица държави като Канада, Китай, ЕС и Мексико. Тръмп реши, че тези страни лично му дължат нещо и трябва да си платят. При това той смята, че всички ще търпят ударите му само защото САЩ са най-големият пазар в света. С други думи, той избра подход в стил „харесва ти или не, ще търпиш“. Но вече се вижда, че нещата не са толкова прости.
Канада вече затвори част от пазара си за определени американски стоки, като вместо общи тарифи нанесе точкови удари по критични групи продукти. Мексико, което получи отсрочка за 25% тарифи до 1 април, намекна на Тръмп, че отговорът на Канада ще изглежда като детска игра в сравнение с това, което тя може да направи. Междувременно Мексико, Канада и другите засегнати страни ускорено изграждат нови търговски съюзи, което може да доведе и до нови съюзи за сигурност.
Мексико отбеляза, че три четвърти от зеленчуците, една четвърт от плодовете и до половината от автомобилните компоненти на американския пазар идват именно оттам – и че това може да се промени. Като се има предвид абсурдното оправдание на Тръмп за тарифите – наркокартели и нелегална миграция – отговорът на Мексико може да бъде не само разрушителен, но и напълно оправдан. Тези действия биха могли да бъдат разбрани от света и да послужат за пример.
Докато спрямо Мексико Тръмп леко намали оборотите – южните щати на САЩ са толкова интегрирани с мексиканската икономика, че резки промени биха били катастрофални за тях, а лобистите на Мексико вече са предали това послание до Овалния кабинет – Канада отвърна твърдо и публично. Но отвъд затварянето на пазарите си за американски стоки, ключът е в ограничаването на собствените им продукти за САЩ. Това дава на Тръмп увереност, че огромният американски пазар е козът му в това противопоставяне. Но скоро стана ясно, че същата игра може да се играе и извън САЩ.
Само преди седмица ЕС взе историческо решение за преоборудване на армиите си с нови системи за въоръжение – от самолети и кораби до дронове и комуникации. Програмата е на стойност 800 милиарда евро (почти 900 милиарда долара). Това е гигантски пазар за оръжия, какъвто Европа не е виждала, и той ще даде тласък на икономиката, но идва с важни ограничения. Финансирането идва от ЕС, а не от НАТО, което означава, че само компании от страни членки ще имат достъп до средствата. Това е стъпка към свят „след НАТО“, тъй като фирми от САЩ, Великобритания и Турция ще бъдат изключени, освен ако техните правителства не подпишат споразумения за отбрана с Брюксел.
Последните изявления на Тръмп показват, че САЩ или не възнамеряват да изпълняват съюзническите си задължения, или са на път да ги прекратят официално. Той дори намекна, че днешните съюзници утре може да не са такива. Съобщенията до НАТО за намерението на САЩ да се откажат от лидерската си роля в алианса само потвърждават това. Така американските компании губят шанс да участват в програмата на ЕС за преоборудване – първият случай, в който на САЩ им е посочена вратата в подобна инициатива.
Тръмп влезе в тази битка, убеден, че никой няма да посмее да му отвърне. Тази увереност идва от липсата на сериозен отпор в миналото. Но светът се променя, а неговите действия може да се окажат само началото на поредица от изненади и разкрития. Философията на детските боеве – действие и противодействие – се оказва валидна и на глобалната сцена.
Автор: Антиколорадос
