Вчера, беше публикуван хумористичен обзор на базата на информация от руските Telegram канали, свързани със събитията в Белгородска област. Този ход беше неизбежен, макар и само заради необходимостта да се вдиша малко оптимизъм и свежест сред гъстия смог от пропаганда и напрежение. Зелените човечета, които традиционно демонстрират безнаказаност на международните преговори – този път в Саудитска Арабия – отново показаха увереност, че последствията няма да ги застигнат. Затова и нашият екип реши да хвърли малко светлина върху ситуацията, използвайки алегории и сатира, но с ясна основа, извлечена от реални източници.
Интересното е, че вчера повечето „сигнални“ източници, които обикновено следим, замълчаха по темата. И точно когато тишината стана оглушителна, пропагандният канал „Кремлевская табакерка“ изненадващо публикува текст за събитията в Белгородска област. Всеки може да го прочете и да го сравни с нашия обзор от предишния ден. Разликите в основата са минимални, което само потвърждава, че канвата на събитията е една и съща – независимо от ъгъла на интерпретация.
Какво се случва на терен?
Според информацията от „Кремлевская табакерка“, ВСУ предприемат многократни опити да пробият в Белгородска област. „Бяха отбелязани няколко атаки с бронегрупи, но по-често действат малки диверсионно-разузнавателни групи от 3-4 души, проникващи до 50 км в тила“, споделя един от командирите на руските сили. Друг източник отбелязва, че разузнаването не е предупредило навреме за активизацията на противника в този район. Това звучи познато – хаосът на фронта отново се компенсира с героизъм, а не с планиране.
Текстът на пропагандния канал е написан изключително предпазливо, сякаш още не са получени ясни указания от „контората“ как точно да се осветляват тези събития. Старата парадигма „всичко е под контрол, но не съвсем“ продължава да доминира. Фрази като „подготовка за активизация“ звучат абстрактно, но реалността е по-сурова: „Неприятната истина е, че отново се спасяваме с героизъм. Добре, че срочниците бяха изведени, но много момчета загинаха през първите два дни. Противникът се появяваше на различни точки, нанасяше удари и се изтегляше с бой. Разузнаването реагираше със закъснение. ВСУ използват мощна радиоелектронна борба (РЕБ), дроновете трудно летят, а когато стигнат целта, невинаги улучват“, разказва източник от фронта.
Руските пропагандисти умеят да жонглират с думите. Когато ситуацията е тревожна, те първо замъгляват картината, а после изтъкват нещо „положително“. В случая това е „извеждането на срочниците“. Но дали е точно така? Реалността подсказва, че част от тези млади войници не са „изведени“, а „изнесени“ – и то не всички. Останалите „наблюдават растежа на младата трева“ – циничен, но точен евфемизъм за загиналите. Подобен сценарий вече се разигра и в Курска област, което показва, че нищо не се е променило в подхода.
Тази предпазливост не е случайна. В момента „царят“ е зает с международни маневри, а новината, че още една част от територията му излиза извън контрол, би била болезнен удар за него. Последствията за отговорните – както за военните „ботуши“, така и за медийните глашатаи – могат да бъдат сериозни. Затова Министерството на отбраната, оглавявано от Белоусов, издава уклончиво изявление: „Призоваваме да не се нагнетява обстановката, но признаваме, че в приграничните райони на Белгородска област не всичко е гладко. Вече започва прехвърлянето на сериозни резерви.“
Какво следва?
„Сериозните резерви“ наистина се придвижват към зоната на конфликта, но под заплахата на „Хаймарси“ и дронове те едва ли ще променят картината драматично. Генералите, седнали в уютните си кабинети, знаят, че провалът може да ги прати в далеч по-малко комфортни условия. Междувременно реалността на терен остава мрачна – героизмът на обикновените войници компенсира пропуските в разузнаването и планирането.
Нашият вчерашен обзор, макар и хумористичен, се оказа в унисон с последните съобщения. Събитията в Белгородска област продължават да се развиват, а пропагандата – да ги увива в мъгла. Но истината, колкото и неприятна да е, не може да бъде скрита напълно. Остава да видим дали „сериозните резерви“ ще донесат стабилност, или просто ще удължат агонията на един разклатен фронт.
По текст на Антиколорадос
