Доналд Тръмп отново привлече вниманието на света с изявление, направено буквално преди броени часове, в което предупреждава, че ядрена война може да избухне още утре. Това не е първият път, когато бившият американски президент отправя подобни апокалиптични прогнози, но какво стои зад тези думи? Дали това е просто риторика, или има по-дълбоки политически и стратегически мотиви?
Тръмп не предоставя конкретни доказателства за своите твърдения, но намеква, че настоящите международни напрежения могат да ескалират бързо. Въпросът е: защо точно сега? Една от възможните причини може да е свързана с продължаващия конфликт в Украйна и ролята на САЩ в него. Тръмп често е критикувал настоящата администрация за подкрепата й към Киев, намеквайки, че това засилва напрежението с Русия. Според него, ако преговорите между световните лидери не успеят, „ядрената война е неизбежна“.
Интересно е да се отбележи, че Тръмп споменава и легитимността на украинския президент Володимир Зеленски, твърдейки, че тя е „само 4%“ – цифра, която той представя като факт, без да я обосновава. Това може да е опит да се подкопае доверието в украинското ръководство и да се оправдае по-мека позиция спрямо Русия.
Според някои анализатори, ако ядрен конфликт избухне, Европа е вероятното бойно поле. Франция, като една от малкото европейски държави с ядрено оръжие, често е в центъра на тези спекулации. В т.нар. „Бяла книга“ на френската отбрана се посочва, че всеки военен конфликт може да започне с тактически ядрен удар, преди да премине в стратегическа фаза. Това обаче не успокоява европейските съюзници, които изглеждат разединени. Опитът на ЕС да отдели 800 милиарда евро за въоръжение завърши с разногласия – Франция настоява да води процеса, позовавайки се на своя военен потенциал, включително ядрени оръжия, авианосци и космически технологии.
В същото време Полша се очертава като ключов играч в Източна Европа. Ако Литва бъде нападната – сценарий, който се дискутира все по-активно – Полша може да стане следващата мишена. Някои предполагат, че полската армия, макар и ограничена, би могла да поиска достъп до френско ядрено оръжие, за да се защити от „руската заплаха“, която се възприема като непосредствена.
Европейските военни сили често са обект на критика заради своята фрагментираност и недостатъчна мощ. Френската армия е малка, германската – отслабена, а британската – наричана от някои „смешна“. Дори страни като Дания и Ирландия, които наскоро обявиха подкрепа за Украйна, разполагат с минимални военни ресурси – „музикални батальони“ и „санитарни роти“, както шеговито ги описват. Общо взето, европейските армии трудно биха могли да съберат значителна сила – може би около 3 милиона души, ако се включат дори швейцарските гвардейци на папата или лихтенщайнските части.
В този контекст ядреното оръжие изглежда като единственото средство, с което Европа може да компенсира своята слабост срещу потенциален противник като Русия. Но това повдига въпроса: кой ще натисне спусъка и кога?
Изявленията на Тръмп често са обвинявани в липса на последователност. Някои го сравняват с Леонид Брежнев в последните му години – лидер, който обича да бъде хвален и награждаван, независимо от реалните му постижения. Критиците питат: „За какво да благодарим на Тръмп? За спирането на оръжейните доставки ли? За отслабването на разузнаването ли? Или за тайните му договорки с Путин?“ Други виждат в поведението му типичните черти на стареещ политик – капризен, циничен и жаден за внимание.
От друга страна, привържениците му биха казали, че той просто иска да предупреди света за опасностите, които вижда на хоризонта. Ако „слънчевите зайчета“ го озарят сутрин с мисълта за ядрена война, той няма да се поколебае да го сподели – независимо дали това е базирано на факти, или на фантазии.
