НОВИНИ, АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Иран
След като на 28 февруари 2026 г. първите ракети „Томахоук“ влязоха в иранското въздушно пространство, конфликтът бързо ескалира. След 12 дни стана ясно, че действията на коалицията между САЩ и Израел представляват сериозен удар по позициите на Техеран. Какви резултати дадоха първите дни на ударите? Основната задача в началните 72 часа беше парализиране на системата…
Иранският върховен лидер Мождтаба Хаменей изпрати писмено послание до света. Ормузкият проток остава затворен, атаките срещу американски бази в Залива ще продължат, а страните домакини получиха препоръка да ги затворят „възможно най-скоро“. Единственото, което липсва в цялата картина — някакво доказателство, че лидерът въобще е жив. Нищо необичайно.
Първо кораби, после нефтени полета – Иран вече удря директно по енергийната инфраструктура в Персийския залив. А когато в играта влезе и Ормузкият проток, цената на петрола почти неизбежно започва да нервничи.
Израелски дронове удариха десетки обекти в самия Техеран. Убити са поне десет бойци на КСИР и „Басидж“. Иранските власти вече знаят кой е виновен — само доказателства нямат. Засилени патрули, скандиращи „Басидж“ и нощен комендантски час де факто: режимът явно се притеснява и от собствените си граждани.
Иран загуби върховния си лидер и десетки командири, но режимът не пада. Американското разузнаване охлажда ентусиазма – властта в Техеран все още контролира страната. А въпросът как приключва тази война става все по-неудобен.
Близкият изток отново гори. След първата координирана ракетна атака на Иран и „Хизбула“, Израел отвърна с мощни удари по предградията на Бейрут. Стотици хиляди ливанци са без дом, а напрежението расте и на границата.
Русия дава на Иран не просто дронове, а уроци как да ги използва така, че да претоварят и най-скъпите системи за ПВО. Евтини рояци срещу ракети за милиони – уравнение, което започва да тревожи Запада.
Русия е „следващата“ в списъка на Тръмп — поне според лидера на руските комунисти Генадий Зюганов, който се яви в Думата с мрачна прогноза за световния ред. Докато войната в Иран парализира петролните пазари и Ормузкия пролив, а цените на барела вече надхвърлят $91, преговорите буксуват — Техеран иска компенсации и ядрени права, Вашингтон предлага само пълна капитуация. Класически патов момент с горим фитил.
Иранските пристанища се оказаха не само търговски, но и военни обекти. САЩ предупредиха цивилните да стоят далеч, защото такива места вече са законни цели. Междувременно Тръмп твърди, че „почти няма какво да се удря“, а Израел казва точно обратното – ударите тепърва ще продължават.
Израелската армия казва нещо доста по-различно от политическите лозунги: смяната на режима в Иран не е военна задача. Целта е друга – да се унищожи ракетната заплаха и да се отслабят възможностите на Техеран. Ако след това режимът падне – бонус. Но революции не се планират в щаба.
