Сред атакуваните цели в Черно море са осем сухотоварни кораба, танкер-газовоз, два плаващи крана и буксир. В Азовско море е бил ударен и нефтен танкер.

172 руски кораба вече са извадени от строя

Според Бровди това е част от операция „Молочка“ (млекце), която продължава от 6 юли. По украински данни досега са извадени от строя общо 172 руски кораба – 118 в Азовско море и 54 в Черно море.

Украинската стратегия не е непременно да потапя плавателните съдове, а да ги направи неизползваеми за продължителен период. Морските дронове атакуват предимно рулевите рубки (мостикът) и системите за управление или тръбопроводите на танкерите. Така корабите губят способността си да плават самостоятелно и се нуждаят от продължителен ремонт.

Русия прехвърля дронови подразделения за защита на флота?

По думите на Бровди, Москва е била принудена да изтегли до 200 разчета от елитното подразделение за безпилотни системи „Рубикон“, за да охраняват плавателните съдове. Според него за защитата на т.нар. сенчест флот са привлечени още подразделения от 51-ва дивизия за противовъздушна отбрана и останалите сили на Черноморския флот.

Украинският командир заяви, че през оставащата част на юли и първата половина на август ударите срещу руските кораби ще продължат.

Защо тази морска кампания е толкова важна?

Основната цел на украинските удари е да затруднят руската военна логистика към окупирания Крим и да ограничат приходите от износ на руски енергоносители. Според Генералния щаб на Украйна атакуваните танкери превозват руски петрол и нефтопродукти, включително по маршрути, използвани за заобикаляне на международните санкции.

Украинските военни твърдят още, че фериботите, сухотоварните кораби и буксирите участват в снабдяването на руските въоръжени сили с техника, боеприпаси и други военни товари.

Военноморски анализатори отбелязват, че подобна интензивност на удари срещу корабоплаването няма аналог в последните десетилетия. Вместо да унищожават корабите, украинските сили все по-често ги извеждат от експлоатация, което създава сериозни логистични затруднения и увеличава разходите за Русия. В същото време независима проверка на всички обявени от Киев поражения не е възможна в условията на продължаващата война.

Украинските Сили за безпилотни системи твърдят, че са провели най-мащабната досега кампания срещу руски транспортни съдове в Азовско море. Според разпространената информация само за девет дни са били атакувани 116 кораба, използвани за превоз на петрол, горива, военни товари и снабдяване на окупираните територии.

Пред британския „Файненшъл Таймс“ старши анализаторът на компанията за морска сигурност Ambrey Томас Алекса определя случващото се като безпрецедентно. По думите му подобна концентрация на атаки не е наблюдавана никъде по света и по темпове надминава дори известната „танкерна война“ между Иран и Ирак през 80-те години на миналия век.

Защо корабите не потъват?

Според анализа украинските морски дронове не се стремят непременно да потапят плавателните съдове. Вместо това ударите са насочени към мостика за управление и към ключови елементи от товарните системи.

Резултатът е, че корабите често остават на повърхността, но губят способността си да маневрират и да продължат плаването. Това означава продължителни ремонти, необходимост от извеждане в сух док и „временно“ отпадане от логистичната верига.

Целта – логистиката на руската армия

Украинският Генерален щаб заявява, че атакуваните танкери участват в износа на руски петрол, включително чрез схеми за заобикаляне на международните санкции. Фериботите, сухотоварните кораби и влекачите според Киев изпълняват задачи по снабдяването на руските въоръжени сили и окупационните формирования.

По информация на руските институции, при необходимост товарите ще бъдат пренасочвани към други транспортни коридори и пристанища. Москва твърди, че разполага с достатъчен капацитет за претоварване на селскостопанска продукция в различни региони, което ще позволи износът да продължи.

От Съюза на износителите и производителите на зърно уверяват, че договорите с чуждестранните партньори ще бъдат изпълнени в пълен обем. Междувременно Министерството на транспорта съобщава, че корабособствениците предприемат допълнителни мерки за защита на флота, а пристанищните власти оптимизират корабния трафик с цел намаляване на времето за обработка.

Защо Москва търси обходни маршрути?

В края на миналата седмица източници на агенция Reuters съобщиха, че руските власти са разпоредили временно да бъде ограничено движението към Азовско море през Азово-Донския морски канал и Керченския пролив заради съображения за сигурност. Според същите източници указанията са били предавани устно.

Решението идва на фона на засилените украински удари срещу руския военноморски и търговски трафик. През последните месеци подобни атаки вече принудиха Москва да променя логистичните си схеми и да търси алтернативни маршрути за доставки.

Афипският НПЗ отново не издържа изпита

Афипският завод, разположен на около 20 километра от Краснодар и част от групата „Сафмар“ на бизнесмена Михаил Гуцериев, е един от най-големите центрове за преработка на нефт в южна Русия с годишен капацитет от около 6,25 милиона тона суровина, което представлява над 2% от общите руски мощности. Проблемът за собствениците е, че украинските военни явно държат завода в списъка с редовни клиенти — атаката в нощта на 14 юли е поредната поред, след предишни удари през юни тази година, а преди това и през март, ноември и декември на 2025-а.

Първите експлозии в района прозвучаха около полунощ, а последвалият пожар беше локализиран в непосредствена близост до резервоарния парк на предприятието, като по предварителни данни е повредена част от технологичното оборудване. Местните оперативни служби потвърдиха инцидента, но както обикновено предпочетоха да наблегнат на пострадалите частни имоти, а не на конкретните щети по производствените линии — отломки от безпилотни апарати паднаха на 16 адреса в самото селище, а един човек беше откаран в болница.

А в Башкирия избухна последният незасегнат бензинов гигант

Ако Афипският НПЗ вече е почетен ветеран на украинските удари, то „Газпром нефтехим Салават“ доскоро се радваше на статут на последен голям производител на бензин в Русия, останал незасегнат от кампанията на Украйна през тази година. Според икономическия експерт Вячеслав Ширяев, само тази атака означава минус около 11 хиляди тона дневни доставки на горива за руския пазар — приблизително 5% от вътрешното потребление.

Защо и небето над Черноморието не остана спокойно?

Докато Башкирия и Кубан горяха с пълна сила, жителите на курортния Геленджик съобщиха за серия от експлозии рано сутринта, последвани от пожар в района на местното летище, а мониторинговият канал Exilenova+ локализира възпламеняването именно около летището. Естествено, нито един руски губернатор не побърза да обясни на туристите защо любимият им курорт се превръща в поредната спирка от военновъздушния маршрут на украинските дронове.

Мащабът на нощната кампания стана ясен и от официалните руски данни — противовъздушната отбрана (ПВО) отчете унищожаването на 288 украински дрона от самолетен тип над цяла Русия, като целите обхващат над дузина области, Московския регион, Краснодарски край, Крим и Башкортостан, плюс акваториите на Азовско и Черно море. С други думи — една нощ, в която почти никой в западната част на Русия не си е доспал спокойно.

Кримската агония: морето гори, а мостът чака присъдата си

Ако някой все още вярва, че временно окупираният Крим е тих курортен рай, последните седмици говорят точно обратното. Азовско море се превърна в своеобразно гробище за руски плавателни съдове — предимно танкери с гориво, — които редовно горят край бреговете на полуострова, докато украинските удари методично продължават да рушат логистиката на окупационната администрация. Керченският мост, символ на анексията, все още стои „непокътнат“, но зенитните позиции, които го прикриват, вече не изглеждат толкова непобедими, след като спътникови данни фиксираха кратък, но силен пожар именно в района на защитаващите го комплекси за противовъздушна отбрана.

По-показателен обаче е друг процес — тихото бягство на цивилни от полуострова. Според Асоциацията на туроператорите в Русия до края на юли в Крим и Севастопол са отменени около един милион пътувания, а обемът на анулираните резервации е оценен на 25 милиарда рубли. Правителството в Москва отпусна над 4 милиарда рубли от резервния фонд, за да подпомогне бранша — жест, който по-скоро прилича на опит за спасяване на давещ се с чаша вода. Отрасълът, който доскоро хранеше бюджета на полуострова, вече работи в обратна посока и изсмуква средства от него, вместо да ги носи.

Ще остане ли някой в Крим, за да посрещне освобождението?

Все повече собственици на имоти по крайбрежието продават набързо жилищата си, наясно, че всяка сделка, сключена след анексията, автоматично губи правна сила при връщането на полуострова под украинска юрисдикция. Не помага и фактът, че основните услуги — електричество, вода, битов газ — вече функционират епизодично, което кара част от местните да си спомнят с известна носталгия времената преди „освобождението“ им от диктатора. Тонът в социалните мрежи на полуострова се промени осезаемо — от гордото „Крим е наш“ към далеч по-тихото очакване на неизбежното.

Комбинацията от горящи заводи, осакатена логистика и разколебано доверие сред собственото население рисува доста по-различна картина от тази, която официалната руска пропаганда се опитва да поддържа. А докато Кремъл продължава да разказва приказки за стабилност, димът над Башкирия, Кубан и Азовско море говори на съвсем друг език.

По данни на началника на Сумската областна военна администрация Олег Григоров две управляеми авиобомби са ударили оживен район на града. Епицентърът на единия удар е бил път и спирка на градския транспорт, където в момента са се намирали цивилни граждани, автомобили и автобуси. Трета бомба е поразила инфраструктурен обект.

Григоров заяви, че руските сили са били напълно наясно, че атакуват район с цивилно население. Взривните вълни са нанесли сериозни щети на околните жилищни сгради, като са изпочупени стотици прозорци и балконски конструкции. Възстановителните дейности ще започнат веднага щом обстановката позволи.

Защо Суми остава под постоянен обстрел?

Русия системно атакува Суми през последните месеци. Само на 3 юли масирана атака с дронове и управляеми авиобомби срещу централна улица в града отне живота на трима души и рани 27, включително 13-годишно дете.

По-рано тази седмица украинският министър на отбраната Михайло Федоров съобщи, че от юни насам ситуацията със сигурността в Сумска област значително се е влошила. Според него Русия е увеличила използването на ударни дронове, FPV-дронове с оптично управление и управляеми авиационни бомби. Властите в Киев вече са одобрили допълнителни мерки за укрепване на противовъздушната отбрана в региона, като част от тях остават засекретени.

Украйна съобщи за нови удари по руския „сенчест флот“

Започва ли натискът върху руската логистика?

Според украинските данни от началото на юли са поразени общо 60 енергийни обекта на окупираните територии, както и десетки плавателни съдове, използвани за транспортиране на горива и товари.

На този фон агенция Reuters съобщи, че Русия временно е преустановила корабоплаването по Азово-Донския канал, който свързва река Дон с Азовско море. Източници от зърнения сектор твърдят още, че руските гранични служби са прекратили приемането на заявки за преминаване през Керченския проток.

Ако информацията бъде окончателно потвърдена, това би означавало допълнителни затруднения за руската морска логистика и износа на зърно, тъй като през Азовско море преминава значителна част от руския експорт на пшеница.

По данни на командващия Силите за безпилотни системи на Украйна Роберт „Мадяр“ Бровди, атакувани са танкерите „Венера-3“, „Санар-1“, „Санар-17“, „Климена“, „Тети“, „Алексей Саврасов“, „Пенелопа“ и още един плавателен съд, чиято идентификация все още не е потвърдена.

Според украинските военни безпилотните апарати са поразили и подпалили 140-метрови танкери с дедуейт около 7000 тона, построени между 2006 и 2012 година. От публикуваните кадри се вижда, че към Крим са се движели приблизително двайсет плавателни съда.

Само танкери ли бяха целта?

Украинската страна твърди, че освен осемте танкера са били ударени и товарен кораб в Азовско море, както и фериботът SKS One край Крим. Според Силите за безпилотни системи попаденията са потвърдени с видеозаписи.

Ден по-рано Роберт Бровди съобщи и за поразяването на още два руски нефтеносни танкера, отплавали от района на Таганрог. Това означава, че само за два дни Украйна твърди, че е атакувала общо десет плавателни съда, използвани за доставки на гориво към окупирания от ордите полуостров.

Удар по горивото или по цялата руска логистика?

Според украинските военни основната цел е прекъсване на доставките на гориво и смазочни материали за руските орди в окупирания Крим.

Командването на Силите за безпилотни системи съобщава, че през изминалата нощ са били успешно атакувани общо 58 военни цели в оперативния тил на руските сили.

Особено показателен е и предполагаемият товар на ударените танкери. По украински оценки на борда им е можело да има около 70 000 тона гориво – количество, което практически покрива месечното потребление на Крим.

Още преди време бункерният диктатор Владимир Путин призна, че полуостровът се нуждае от приблизително 70 000 тона гориво месечно и обеща доставките да бъдат гарантирани. Междувременно след украинските удари по енергийната инфраструктура в Крим вече се съобщава за жестоки ограничения при продажбата на горива по бензиностанциите.