Учени съобщават за обещаващи резултати от мащабно международно изследване, според което обикновен кръвен тест, измерващ нивата на биомаркера p-tau217, може да помогне за прогнозиране на риска от развитие на ранни признаци на деменция и болестта на Алцхаймер при възрастни хора без когнитивни нарушения.

Резултатите, публикувани в списание JAMA и представени на Международната конференция на Асоциацията по Алцхаймер (AAIC 2026), показват, че хората с много високи стойности на p-tau217 имат приблизително 38% вероятност да развият когнитивно увреждане в рамките на следващите пет години. За период от 10 години рискът достига около 78%, въпреки че учените подчертават, че дългосрочните оценки се базират на по-малък брой участници и изискват допълнително потвърждение.

Изследването включва 2684 когнитивно здрави възрастни от шест различни дългосрочни проучвания в Северна Америка, Австралия и Япония. Участниците са проследявани средно повече от пет години, като учените анализират връзката между нивата на p-tau217 в кръвта и последващото развитие на леко когнитивно нарушение или деменция.

Какво представлява p-tau217?

p-tau217 е форма на тау-протеина, която се свързва с патологичните процеси при болестта на Алцхаймер. Натрупването на анормални тау-протеини и амилоидни плаки в мозъка започва години, а понякога и десетилетия, преди появата на първите симптоми като загуба на памет или нарушения в мисленето.

Досега откриването на тези промени често изискваше скъпи PET скенери или изследване на гръбначно-мозъчна течност. Кръвният тест за p-tau217 предлага значително по-достъпен и по-малко инвазивен подход.

Какво показват резултатите?

Освен че прогнозира вероятността от бъдещо когнитивно увреждане, високото ниво на p-tau217 е свързано и с по-бърз спад на когнитивните способности с течение на времето.

Изследователите отбелязват, че точността на прогнозата се подобрява, когато към резултатите от кръвния тест се добавят фактори като:

• възраст;
• генетична предразположеност (например носителство на APOE ε4);
• образователно ниво;
• други клинични показатели.

Все още не е тест за масов скрининг

Специалистите предупреждават, че въпреки обещаващите резултати, тестът не е предназначен за масово изследване на здрави хора. Не всеки човек с повишени стойности ще развие деменция, а при част от хората заболяването може никога да не се прояви клинично.

На този етап учените виждат най-голямата полза от теста при подбора на участници за клинични изпитвания на нови терапии, които целят забавяне или предотвратяване на болестта още преди появата на симптомите.

Перспективите

Разработването на надеждни кръвни биомаркери се смята за една от най-важните стъпки в борбата с болестта на Алцхаймер. Ако бъде потвърдена ефективността им в по-широки популации, подобни тестове могат да позволят по-ранно идентифициране на хората с повишен риск, което би улеснило навременното започване на бъдещи терапии и би подобрило планирането на грижите за пациентите. Засега обаче експертите подчертават, че са необходими още проучвания, преди изследването да стане част от рутинната медицинска практика.

Нови научни анализи поставят под светлината на прожекторите един от най-изследваните гени, свързани с болестта на Алцхаймер – APOE. Според последните данни влиянието му върху развитието на заболяването може да бъде значително по-голямо, отколкото учените предполагаха през последните десетилетия.

Изследователи смятат, че определени варианти на този ген могат да бъдат свързани с между 72% и 93% от случаите на болестта на Алцхаймер. Това откритие би могло да промени начина, по който науката подхожда към превенцията и лечението на най-разпространената форма на деменция.

Какво представлява генът APOE?

Генът APOE (аполипопротеин Е) участва в производството на белтък, който има ключова роля при транспорта на мазнини и холестерол в организма и мозъка. Тези вещества са жизненоважни за нормалното функциониране и възстановяване на нервните клетки.

Съществуват три основни варианта на гена:

• APOE ε2 – сравнително рядък вариант, който изглежда има защитен ефект срещу болестта на Алцхаймер;
• APOE ε3 – най-разпространеният вариант сред населението;
• APOE ε4 – вариантът, който отдавна е известен като най-силният генетичен рисков фактор за късно настъпващата форма на заболяването.

Нов поглед към ролята на APOE ε3

Дълго време учените смятаха, че вариантът ε3 е практически неутрален по отношение на риска от Алцхаймер. Последните изследвания обаче показват, че когато ε3 се сравнява със защитния ε2, той също може да бъде свързан с повишена вероятност за развитие на заболяването.

Това означава, че не само носителите на ε4, но и голяма част от хората с ε3 могат да бъдат обект на бъдещи изследвания, насочени към превенция и ранна намеса.

Как APOE влияе върху мозъка?

Една от отличителните характеристики на болестта на Алцхаймер е натрупването на токсични белтъци – амилоидни плаки и тау-протеинови натрупвания – които постепенно увреждат мозъчната тъкан.

Според учените APOE участва в процесите по изчистване на тези вредни натрупвания. Вариантът ε4 изглежда се справя по-слабо с тази задача, което може да ускори развитието на невродегенеративните промени. Освен това той влияе върху обмяната на липидите в мозъчните клетки и може да засилва възпалителните процеси.

Гените не са съдба

Въпреки силната връзка между APOE и болестта на Алцхаймер, специалистите подчертават, че наличието на определен вариант на гена не означава непременно, че човек ще развие заболяването.

Според данни на Mayo Clinic хората с една копие на APOE ε4 имат повишен риск, но много от тях никога не развиват деменция. Същевременно немалка част от пациентите с Алцхаймер не са носители на ε4.

Възрастта, сърдечносъдовото здраве, физическата активност, хранителните навици и други фактори на начина на живот също оказват влияние върху риска.

Нови надежди за лечение

Заради централната роля на APOE в развитието на заболяването, все повече учени насочват усилията си към разработването на терапии, които да въздействат върху този ген или върху биологичните механизми, свързани с него.

Сред възможните бъдещи подходи се обсъждат генни терапии, лекарства, регулиращи функцията на APOE, както и методи за подобряване на способността на мозъка да изчиства токсичните белтъци.

Въпреки че подобни лечения все още са в процес на разработване, откритията дават надежда, че в бъдеще болестта на Алцхаймер може да бъде откривана по-рано и контролирана по-ефективно.

Нова посока в борбата с деменцията

Болестта на Алцхаймер остава едно от най-големите предизвикателства пред съвременната медицина. По-доброто разбиране на ролята на APOE може да отвори вратата към персонализирани стратегии за превенция и лечение.

Макар генетиката да е важна част от пъзела, учените са категорични, че заболяването възниква вследствие на сложно взаимодействие между наследствеността, биологичните процеси и факторите на околната среда.

Изследванията продължават, а всяко ново откритие доближава медицината до по-ефективни решения в борбата с една от най-тежките невродегенеративни болести на нашето време.

Нови анализи поставят под съмнение реалната полза от т.нар. „пробивни“ лекарства за Алцхаймер, въпреки че те бяха определени като важна стъпка напред в лечението на заболяването. Според експерти от Cochrane Collaboration, ефектът им е твърде ограничен, за да доведе до съществено подобрение в живота на пациентите.

Става дума за ново поколение медикаменти като донанемаб и леканемаб, които са разработени да атакуват натрупванията на бета-амилоид в мозъка – протеин, свързан с разрушаването на нервните клетки. За първи път тези лекарства показват способност да забавят когнитивния спад, което бе определено като научен пробив.

Въпреки това, мащабен анализ на 17 клинични проучвания с над 20 000 участници показва, че забавянето на болестта е минимално и често незабележимо за пациентите. Освен това лечението е свързано със сериозни рискове, включително подуване и кръвоизливи в мозъка, както и необходимост от чести медицински процедури.

Цената също е сериозен фактор – курс на лечение може да достигне около 90 000 паунда, което го прави недостъпен за повечето хора. Затова институции като Национален институт за здраве и грижи засега отказват да финансират терапията, въпреки че продължават да преразглеждат данните.

Научната общност остава разделена. Някои експерти, като представители на University College London, смятат, че ефектът е преувеличен и създава фалшиви надежди. Други подчертават, че макар и скромни, резултатите са реални и представляват основа за бъдещи терапии.

В същото време изследователите насочват вниманието си към нови подходи – включително лечение, насочено към възпалението в мозъка, което може да се окаже по-ефективно в борбата с болестта.

Изследователи работят за разработването на нови потенциални лечения за ограничаване на ензима PTP1B, който може да допринася за загубата на памет при болестта на Алцхаймер.

Учени са открили потенциален нов начин за забавяне на загубата на памет при Алцхаймер – невродегенеративно заболяване, което постепенно уврежда паметта и мисленето, според ново изследване.

Изследователи от Лабораторията в Колд Спринг Харбър, nonprofit институция в Нью Йорк, са установили, че ензим, наречен PTP1B, допринася за влошаването на паметта при мишки със заболяването.

Откритията им разкриват нова роля на ензима в сигнализацията на имунните клетки и предполагат, че той може да бъде обещаващ терапевтичен подход за болестта на Алцхаймер.

Дългогодишни изследвания на ключов ензим

Кореспондиращият автор на изследването и професор в лабораторията Никълъс Тонкс изучаваролята на ензима в здравето и болестите, откакто е открил PTP1B през 1988 г.

Тонкс и неговият екип установиха, че намаляването на активността на PTP1B помага на имунните клетки на мозъка да отстраняват амилоидно-β (Aβ) плаки – протеинови натрупвания, свързани с болестта на Алцхаймер. Тези имунни клетки, известни като микроглия, обикновено отстраняват отпадъци в мозъка, но стават по-малко ефективни с напредването на заболяването.

Изследването предполага, че PTP1B взаимодейства с протеин, наречен сплен тирозин киназа (SYK), който регулира как микроглията реагира на увреждане и отстранява Aβ.

Възстановяване на функцията на имунните клетки

„В хода на заболяването тези клетки стават изтощени и по-малко ефективни“, каза Юксин Цен, водещ изследовател в проучването.

„Нашите резултати предполагат, че инхибирането на PTP1B може да подобри функцията на микроглията, отстранявайки Aβ плаките“, добави Цен.

PTP1B вече е известен с важната си роля в метаболитни състояния като затлъстяване и диабет тип 2 – два други добре признати рискови фактора за невродегенеративното заболяване.

Нов път за лечение

Лабораторията в момента работи за разработването на PTP1B инхибитори за множество приложения.

За болестта на Алцхаймер Тонкс предвижда комбинация от терапии, които съчетават съществуващи одобрени лекарства с PTP1B инхибитори.

Според Световната здравна организация в момента се използват холинестеразни инхибитори като донепезил за лечение на болестта на Алцхаймер, докато NMDA рецепторни антагонисти като мемантин се предписват за по-напреднали стадии.

„Целта е да забавим прогресията на Алцхаймер и да подобрим качеството на живот на пациентите“, каза Тонкс.

Глобално въздействие

Над 55 милиона души живеят с деменция в световен мащаб, като болестта на Алцхаймер представлява до 70 процента от случаите, според СЗО.

„Това е бавна загуба“, каза Тонкс, чиято майка е живяла с Алцхаймер. „Губиш човека парче по парче.“

Менопаузата е свързана с промени в мозъка, подобни на тези, наблюдавани при болестта на Алцхаймер, според мащабно британско проучване.

Загубата на сива материя в области, свързани с паметта и емоциите, може частично да обясни защо жените са с по-голям риск от деменция в сравнение с мъжете, спекулират изследователите.

Резултатите произлизат от изследване на близо 125 000 жени, от които 11 000 са имали MRI скенове на мозъка.

В проучването, публикувано в списанието Psychological Medicine, употребата на хормонозаместителна терапия (ХЗТ) не изглежда да предотвратява загубата на сива материя.

Ключови находки

Професор Барбара Сахакян, водещ автор от Кембриджкия университет, заяви: „Мозъчните региони, където наблюдавахме тези разлики, са такива, които обикновено се засягат от болестта на Алцхаймер. Менопаузата може да направи тези жени уязвими по-нататък. Макар да не е цялата история, това може да помогне да се обясни защо виждаме почти двойно повече случаи на деменция при жени, отколкото при мъже.“

Засегнати мозъчни области

Мозъчните промени се появяват в:

• Хипокампус – област с основна роля в ученето и паметта
• Енторинален кортекс – регион, съществен за формирането на спомени и пространствената навигация
• Преден цингуларен кортекс – част, която помага за вниманието и регулирането на емоциите

Сивата и бялата материя са две основни части на мозъка и гръбначния мозък. Сивата материя се състои от невронални клетъчни тела и техните дендрити – къси израстъци, които комуникират с близките неврони. Бялата материя се състои от дълги аксони на неврони, които предават импулси към по-отдалечени региони на мозъка и гръбначния мозък.

Изследването за ХЗТ

Според насоките за здравната система ХЗТ може да се обмисли за менопаузални симптоми като проблеми със съня и горещи вълни.

Има ограничено разбиране на ефектите на менопаузата и употребата на ХЗТ върху мозъка, паметта и настроението, казват изследователите.

Проучването установи, че жените на ХЗТ са по-склонни да страдат от лошо психично здраве. Но много от тях вече са имали по-лошо психично здраве, преди да им бъде предписано лекарството.

Необходимост от подкрепа

Д-р Кристел Лангли, съизследовател, каза, че е важно да се признае разнообразието от трудности, които могат да придружават менопаузата.

„Всички трябва да бъдем по-чувствителни не само към физическото, но и към психичното здраве на жените по време на менопауза. Не трябва да има притеснение да уведомите другите какво преживявате и да поискате помощ.“

Професор Чана Джаясена, експерт по хормони от Имперския колеж в Лондон, заяви: „Ефектът на ХЗТ върху здравето на мозъка по време на менопауза продължава да бъде тема на дебат, и стари клинични изпитвания като Women’s Health Initiative не са успели да отговорят на този въпрос. Във всички случаи това е важно усложнение, което милиони жени преживяват, така че заслужава внимателно внимание в бъдеще.“

Връзка с деменцията

Мишел Дайсън от Обществото за Алцхаймер отбеляза, че жените представляват около две трети от хората, живеещи с болестта на Алцхаймер.

„И макар все още да не разбираме напълно защо са по-податливи от мъжете, се смята, че хормоните може да играят роля,“ каза тя.

„Това мащабно проучване добавя доказателства, показващи как менопаузата влияе на мозъка, включително физически промени като загуба на мозъчен обем. Но без дългосрочно проследяване на участниците, за да се провери дали по-късно развиват деменция, не можем да сме сигурни, че тези мозъчни промени, свързани с менопаузата, също увеличават риска от деменция.“

Тя посочи, че редовните упражнения, отказът от тютюнопушене и ограничаването на алкохола могат да помогнат за намаляване на риска от деменция.

Проучването, известно като Bio-Hermes-002, се ръководи от медицинската изследователска организация LifeArc и Global Alzheimer’s Platform Foundation. Учените анализират наличието и нивата на три протеина в кръвта, за които се смята, че са ключови индикатори за риска от развитие на Алцхаймер. Натрупването на анормални протеини като амилоид и тау в мозъка може да започне повече от десетилетие преди появата на първите симптоми.

Всички участници преминават и през утвърдените диагностични методи, включващи мозъчни PET сканирания или лумбална пункция. Тези процедури са скъпи, инвазивни и трудно достъпни, което ограничава широкото им приложение. Затова изследователите се надяват, че по-лесният и достъпен кръвен тест ще ускори и подобри процеса на диагностика.

Предимство на теста с убождане на пръста е възможността да се извършва дори в домашни условия, като пробата може да бъде изпратена по пощата за анализ без нужда от специално съхранение. Това отваря възможност в бъдеще подобни тестове да се използват като скринингов инструмент за ранно откриване на деменция.

До момента в проучването са включени над 880 души с различно когнитивно състояние – от напълно здрави до хора с леко когнитивно увреждане и ранен стадий на Алцхаймер. Очаква се анализът на пълните резултати да покаже доколко надежден и ефективен е този иновативен метод. Проучването трябва да приключи през 2028 г.

Гледката на делфини, показващи признаци на когнитивен упадък, отразява по-дълбока истина за споделената уязвимост на целия живот. Тези същества, известни със своята интелигентност и чувствителност, абсорбират състоянието на околната си среда точно както хората.

Тихото пътуване на замърсяването

Замърсяването в океана пътува безшумно. То навлиза в екосистемите бавно, но въздействието му се отразява през поколения. За делфините, чиито мозъци отразяват аспекти от човешката сложност, тези токсини променят моделите на памет и поведение по начини, които едва сега започваме да разбираме.

Тази промяна в тяхното благосъстояние също разкрива неразделната връзка между здравето на океана и съзнанието на създанията, които го обитават. Когато водата се компрометира, умовете, които зависят от нея, също се променят.

Древна символика и съвременна реалност

Древните култури виждаха делфините като символи на хармония, игра и интуитивна мъдрост. Да видим тяхната яснота затъмнена е мощно напомняне за това как нашите действия оформят вътрешните светове на други същества, далеч от човешките брегове.

Покана за размисъл

Този образ приканва към размисъл за отговорност – не от чувство за вина, а от осъзнаване. Океаните са съхранявали историите, пътуванията и прехраната на човечеството в продължение на хилядолетия. Тяхното опазване сега пада върху нас повече от всякога.

Докато размисляте върху това, помислете какви емоции възникват, когато мислите за живия интелект на океана. Какви стъпки – големи или малки – ви се струват значими за защитата на тези същества?

Призив за действие

Защитата на морските екосистеми и техните обитатели изисква съзнателни действия на глобално и индивидуално ниво. Всяко усилие, независимо от мащаба му, допринася за опазването на тези изключителни създания и средата, в която живеят.

Нова надежда се появява в борбата срещу болестта на Алцхаймер благодарение на новаторски клинични изпитвания, които се фокусират върху превенцията, а не само лечението на заболяването.

Личната драма зад изследването

„Просто знам, че мозъкът ми не е наред“, споделя 44-годишната Кери Ричардсън. „И го мразя. Просто искам да бъде нормален.“

На 41 години Кери развива ранна форма на Алцхаймер, причинена от рядка генетична мутация, която практически гарантира развитието на заболяването. Нейната майка Мери Солтър познава добре цената на тази болест: „Загубих седем членове на семейството си на възраст между 37 и 44 години“, включително сина си Брайън, който почина миналата година.

Мери, Кери и дъщерята на Кери – Хана, редовно посещават Медицинското училище на Университета Вашингтон в Сейнт Луис, за да участват в едни от първите в света клинични изпитвания за превенция на Алцхаймер.

Революционен подход към лечението

Д-р Ранди Бейтман, който ръководи международните клинични изпитвания, е оптимист: „Сега имаме шанс да променим хода на болестта по начин, по който никога досега не сме можели.“

За първи път съществува успешно лечение на лек Алцхаймер с медикаменти, които премахват амилоидните плаки – протеинови натрупвания, които се образуват отвън на нервните клетки в мозъка и пречат на паметта и мисленето.

„Хората, при които плаките са премахнати, са с 30 процента по-добре от тези, при които плаките не са премахнати“, обяснява Бейтман. „Това не спира деменцията. Тя все още продължава, но с по-бавен темп.“

Ключът е в ранното лечение

Целта на изпитванията е да се проучи какво се случва, когато лечението започне преди симптомите на Алцхаймер да станат очевидни. „Колкото по-ранен е стадият, толкова по-добри са резултатите. Някои от пациентите всъщност са стабилни. Това показва, че времето е критично важно“, отбелязва Бейтман.

При семейства с ранна форма на Алцхаймер симптомите обикновено започват на приблизително същата възраст, което позволява на изследователите да определят кога да започнат лечението.

История на надеждата

Джейк Хайнрихс, 51-годишен театрален електротехник от Бруклин, носи един от генетичните маркери за ранна форма на Алцхаймер. Болестта е отнела живота на баба му, чичо му, баща му и брат му – всички на приблизително същата възраст. „Симптоми на 40 и смърт на 50“, споделя той.

Хайнрихс започва лечение в изследването на Бейтман през 2013 година. „Бях на възраст, на която трябваше да показвам признаци“, казва той, „и сега съм на възраст, на която вероятно дори не трябваше да съм жив.“

Съпругата му, театралния режисьор Рейчъл Чавкин, споделя, че през последните три години той понякога повтаря въпрос, но иначе не е показал когнитивен спад откакто се влюбиха преди двадесет години. „Джейк сега е на 51, което е възрастта на баща му, когато почина“, отбелязва тя.

Заплахи за финансирането

Бюджетните съкращения спряха или забавиха милиони долари в изследванията на Алцхаймер. „Това е несигурно време“, предупреждава Бейтман. „Изследванията не са като строеж на сграда, където можете да спрете и след няколко години да продължите. Това е по-скоро като хранене на бебе – ако спрете за няколко седмици, загубата е невъзстановима.“

Ролята на филантропията

С застрашено федерално финансиране, филантропът Бил Гейтс подчертава, че намаляването на инвестициите забавя всяко пробивно откритие. „Това е моментът да удвоим усилията си за тази болест“, казва той.

Съосновател на Microsoft вече е инвестирал лично над 300 милиона долара в изследвания на Алцхаймер. За него темата е и лична – баща му, който почина преди пет години на 94 години, също беше болен от Алцхаймер.

Бъдещето на диагностиката

Гейтс вижда огромна роля за изкуствения интелект в изследванията: „Биологията на мозъка е толкова сложна, че способността на AI да анализира големи количества данни означава, че това изследване ще върви много по-бързо.“

Клиничните изпитвания за ранна форма на заболяването се очаква да продължат поне още пет години с участието на стотици хора на 40 обекта по целия свят. Ако са успешни, те биха могли да доведат до рутинен скрининг за Алцхаймер с прост кръвен тест, подобно на този за холестерол и диабет.

Надежда за бъдещето

„Ако това изпитване се потвърди и можем да продължим да демонстрираме полза година след година, че тези хора са защитени, тогава мисля, че това ще предскаже какво ще се случи в близко бъдеще в текущите изпитвания за превенция: те ще бъдат положителни, ще работят, ще дадат на хората години живот без деменция“, прогнозира Бейтман.

Джейк Хайнрихс се подлага редовно на МРТ, физически прегледи, тестове за памет и ПЕТ сканирания, за да наблюдава функцията на мозъка си. Неговият четиригодишен син Сам е живо доказателство за това какво може да дойде от вярата в науката.

„Защото съм част от това изследване и изглежда ефективно“, споделя Джейк. „Даде ми надежда, че бичът на Алцхаймер е нещо, което няма да страхуваме в бъдеще. Всичко може да се случи. Но в момента имам надежда.“

Изследването имаше за цел да установи дали половите различия в здравословното стареене на мозъка обясняват защо жените се диагностицират с болестта на Алцхаймер по-често.

Мъжките мозъци изглежда се свиват по-бързо от женските с възрастта – но болестта на Алцхаймер продължава да засяга жените много по-често, според ново изследване.

Глобални статистики за деменцията

Според Световната здравна организация (СЗО) 57 милиона души са имали деменция в световен мащаб през 2021 г., като всяка година има близо 10 милиона нови случая.

Но съществува поразителна полова разлика. В глобален мащаб болестта на Алцхаймер е почти два пъти по-разпространена при жените в сравнение с мъжете. На 45-годишна възраст рискът на жена да развие заболяването през живота си е един на пет, в сравнение с един на десет за мъжете.

Загадъчното несъответствие

В продължение на години учените са озадачени от това несъответствие, питайки се дали различията в начина, по който мозъците на мъжете и жените остаряват, може да крият отговора.

Но ново проучване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, предполага, че това може да не е случаят.

Резултати от изследването

Анализирайки повече от 12 000 мозъчни скенера от близо 5000 здрави хора на възраст между 17 и 95 години, изследователите установиха, че мъжките мозъци показват по-рязък спад в няколко области с течение на времето, включително зони, участващи в паметта, движението и визуалната обработка.

Например постцентралният кортекс, частта от човешкия мозък, която обработва усещания като докосване, болка и позиция на тялото, се свива с 2,0 процента годишно при мъжете – почти два пъти повече от годишния спад от 1,2 процента при жените.

От друга страна, жените показаха по-изразено разширяване на мозъчните вентрикули, изпълнени с течност – признак на свързана с възрастта промяна, но по-малка обща структурна загуба.

Освен това мъжете показаха по-голямо свързано с възрастта изтъняване на кортекса – външния слой на мозъка – особено в региони като парахипокампалната и фузиформената области.

Те също така изпитаха по-рязък спад в субкортикални структури като путамена и каудатума, които играят ключови роли в моторната функция.

Защо жените са по-склонни да развият Алцхаймер въпреки по-бавното свиване на мозъка?

Резултатите от изследването предполагат, че половите различия в свързаното с възрастта свиване на мозъка е малко вероятно да допринесат за по-високата разпространеност на диагнозата болест на Алцхаймер при жените.

Множество фактори

Учените отдавна сочат към сложна комбинация от фактори: хормонални промени след менопаузата, различия в имунната и съдовата функция, генетични рискови фактори като гена APOE ε4 и простият факт, че жените са склонни да живеят по-дълго от мъжете.

През 2021 г. средната продължителност на живота беше 73,8 години за жените срещу 68,4 години за мъжете. По този начин повече жени достигат възраст, когато рискът от Алцхаймер е най-висок. Заболяването е най-разпространено при хора над 65-годишна възраст, според Националната здравна служба на Обединеното кралство.

Необходимост от допълнителни изследвания

Биологичните причини, поради които жените остават по-уязвими, все още са слабо разбрани – но все по-ясно е, че отговорът няма да бъде намерен само в структурни мозъчни скенери.

Изследването подчертава, че въпреки че мъжките мозъци показват по-бързо структурно свиване, това не обяснява по-високия процент на болестта на Алцхаймер при жените, което сочи към необходимостта от изследване на други биологични и социални фактори, които допринасят за това неравенство.

Когато бащата на Пени Ашфорд е диагностициран с Алцхаймер на 62, тя знаела, че болестта може да я споходи. На 61, паниката я обзела, когато започнала да губи думи. „Не можех да разкажа история, не намирах думите“, споделя тя. „На вечеря веднъж замълчах – беше ужасяващо.“ След сълзи и страх, Ашфорд се включила в изследване, което променило всичко.

Изследването BioRAND, представено на годишната среща на Американската академия по неврология, проследява 54 участници чрез кръвни биомаркери за Алцхаймер – амилоид, тау, GFAP и NfL. За разлика от скъпи скенери и болезнени лумбални пункции, тези тестове предлагат лесен начин за ранна диагностика. „Никой не използва биомаркерите, за да следи прогреса“, казва д-р Келиан Ниотис, водещият автор. „Ние вярваме, че те показват как действията на човек забавят болестта.“

Участниците получили персонализирани съвети – контрол на кръвното, растителна диета, спорт, управление на стреса и сън. Ашфорд, някога „зависима от захар“, спряла сладкото, започнала интензивни тренировки и йога, и отслабнала с 13 кг. Резултатите? Нейният p-tau 217 спаднал с 43%, p-tau 181 с 75%, GFAP с 66%, а NfL с 84%. „Това са впечатляващи промени“, казва Ниотис. „Пени заговори по-добре и се чувства невероятно.“

Д-р Ричард Айзъксън, старши автор, мечтае за ден, когато кръвните тестове за Алцхаймер станат като тези за холестерол. „Искаме да направим панел, достъпен за всички“, казва той. Въпреки предизвикателствата – вариациите в точността на тестовете – напредъкът е осезаем. Биомаркерите като p-tau 217 и амилоид 42/40 показват до 90% точност при определяне на причината за загуба на памет.

Дори участници с по-ниска ангажираност в изследването отбелязали подобрения. „Губя бройката на хората, чиито маркери се подобриха“, казва Айзъксън. За Ашфорд, която гледала баща си да угасва без опции, тези тестове са дар. „Горда съм със себе си“, казва тя. „Всеки успех ме мотивира да продължа.“ Докато науката усъвършенства методите, нейният път показва, че Алцхаймер не е неизбежен – с воля и наука бъдещето може да е по-светло.