„Ние не поискахме разрешение от никого, за да влезем в Ливан, и не се нуждаем от разрешение, за да останем в Ливан“, заяви Кац, оставяйки малко пространство за дипломатическа интерпретация.

Кой всъщност решава кога Израел ще си тръгне?

Въпросът изглежда риторичен единствено ако човек не следи темата отблизо. Кац беше категоричен, че именно израелската страна, а не Вашингтон, определя графика за изтегляне. Министърът нарече присъствието на израелските въоръжени сили в южен Ливан „привилегия и право“ за защита на собствените граждани от терористичната групировка Хизбула, добавяйки, че военните ще останат там, докато организацията не бъде напълно разоръжена и заплахата — окончателно отстранена.

Позицията не е нова. Само дни по-рано, на среща в Тел Авив, Кац увери, че Израел няма „нито метър“ намерение да се изтегли, докато Хизбула не сложи оръжие, като добави, че Израел няма териториални амбиции в Ливан — уточнение, което звучи някак излишно предвид продължаващото военно присъствие. Според него принципът е бил приет и от Съединените щати и записан във военното приложение към рамковото споразумение, подписано между Израел и Ливан.

Тръмп говори за сделка, Нетаняху мълчи многозначително

В сряда, по време на срещата на върха на Северноатлантическия договор за отбрана в Анкара, американският президент увери репортерите, че е обсъждал изтеглянето с израелския премиер Бенямин Нетаняху лично. „Да, мисля, че ще го направят. Мисля, че искат“, заяви Тръмп, добавяйки увереност, каквато премиерът никога не е демонстрирал публично по темата. „Имаме сделка с Израел и Ливан. Да, ще си тръгнат. И мисля, че всичко ще се получи много добре.“

Проблемът е, че досегашните изявления на самия Нетаняху вървят в точно противоположна посока. Рамковото споразумение между Йерусалим и Бейрут от края на юни обвързва всяко израелско предислоциране с реалното разоръжаване на Хизбула в южен Ливан — условие, което терористичната групировка засега отказва да приеме, а не с политически преценки, изречени пред микрофони в турската столица.

Дали оптимизмът на Вашингтон има военно покритие?

Кац вече беше обяснил и защо предишни израелски военни планове не са доведени докрай — стоварвайки вината директно върху Белия дом. По думите му, натискът на Тръмп за обвързване на преговорите с Иран с ливанския фронт е принудил Израел да спре мащабните удари над Бейрут, макар и да е запазил възможността за „хирургически“ операции срещу Хизбула в столицата. „Съжалявам за тази обвързаност, но тя беше американски интерес“, заяви министърът, добавяйки философски, че партньорството носи предимства, но и определени ограничения.

Израелската армия продължава да държи и трите зони за сигурност — в Ливан, Сирия и Газа — а Кац не крие скептицизма си относно способността на ливанската армия да поеме реален контрол над терористичната групировка в обозримо бъдеще. С други думи, докато американският президент рисува картина на скорошно изтегляне, министърът на отбраната в Тел Авив планира дългосрочно присъствие с точно обратен знак.

Според Държавния департамент на САЩ споразумението предвижда поетапно разоръжаване на Хизбула, унищожаване на нейната военна инфраструктура и постепенно изтегляне на израелската армия от Южен Ливан, след като заплахата от групировката бъде окончателно премахната.

Как ще бъде изпълнен планът?

За наблюдение на изпълнението е създадена нова тристранна Военна координационна група за Ливан, ръководена с посредничеството на САЩ. Вашингтон се ангажира и да подпомогне модернизацията на ливанските въоръжени сили, така че те да могат самостоятелно да установят контрол върху районите, в които досега доминираше Хизбула.

Освен военната подкрепа, САЩ ще предоставят и 100 милиона долара хуманитарна помощ, която ще бъде координирана съвместно с Организацията на обединените нации.

Първа крачка към по-спокоен регион?

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио определи подписването на документа като важен първи етап към по-трайна стабилност.

По думите му предстои значителна работа, но именно първата стъпка често е най-трудната. Рубио изрази надежда, че споразумението ще създаде условия за мир, икономическо развитие и нормално съжителство между Израел и Ливан.

Израелският посланик във Вашингтон Йехиел Лайтер нарече договореността исторически пробив. Той заяви, че Иран и неговите проксита са се опитвали да провалят преговорите, но вместо това страните са успели да върнат процеса в правилната посока.

„Поставихме влака обратно на релсите“, каза Лайтер, подчертавайки, че целта е двете държави да живеят в сигурност при взаимно уважение към своя суверенитет.

Нетаняху: Сигурността на Израел остава на първо място

Израелският премиер Бенямин Нетаняху определи рамковото споразумение като „голямо постижение за Държавата Израел“.

Той уточни, че израелската армия ще остане в зоната за сигурност в Южен Ливан, докато ливанската армия постепенно поеме контрола и разоръжи Хизбула.

Нетаняху съобщи, че ще бъдат създадени две пилотни зони по препоръка на израелските военни. Едната ще бъде разположена южно от река Литани извън зоната за сигурност, а другата – в ограничен район северно от реката.

Премиерът подчерта, че Израел ще координира всяко бъдещо изтегляне на войските си единствено при наличие на реални гаранции, че Хизбула е разоръжена и вече не представлява заплаха.

По думите му сигурността на жителите в северната част на Израел остава основен приоритет и израелските сили няма да се изтеглят, докато „Хизбула“ продължава да представлява заплаха в близост до границата.

Преговорите между двете страни започнаха през април под натиска на Вашингтон и се провеждат в американската столица. Настоящият тридневен кръг от разговори трябва да приключи в четвъртък.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че Израел и Ливан са близо до постигането на „ангажимент за намерения“, което може да отвори пътя към по-широко споразумение.

Израел: Първо разоръжаване, после изтегляне

„Няма да позволим никаква терористична сила да се намира близо до нашата граница“, подчерта Менсър. Според него всяко бъдещо прегрупиране или изтегляне на части от Израелски отбранителни сили може да стане едва след като Южен Ливан бъде демилитаризиран и „Хизбула“ предаде оръжията си.

Израелските власти посочват, че вече са имали подобен опит през 2024 г., когато организацията е трябвало да бъде разоръжена съгласно предишни договорености, но това така и не се е случило.

Войната по северната граница

Израелската армия започна мащабни въздушни удари и сухопътни операции в Ливан, след като „Хизбула“ се включи във войната в Близкия изток на страната на своя основен покровител – Иран.

Позицията на Йерусалим показва, че дори при напредък в преговорите въпросът за разоръжаването на „Хизбула“ остава ключовото условие за всяко трайно уреждане на ситуацията по израелско-ливанската граница.

Според автора фасадата на примирието окончателно се е разпаднала. Докато международните посредници продължават да говорят за деескалация, жителите на Северен Израел остават под постоянна заплаха от ракети и дронове.

Съществува ли изобщо примирие?

В публикацията се посочва, че през последните седмици „Хизбула“ е изстреляла стотици ракети и други боеприпаси по израелски населени места и военни позиции. Според редакцията това доказва, че организацията използва всяка пауза във военните действия не за мир, а за прегрупиране, превъоръжаване и подготовка на нови атаки.

Затова решението на премиера Бенямин Нетаняху и министъра на отбраната Израел Кац да възобновят ударите по позиции на „Хизбула“ в квартал Дахия в Бейрут не се определя като ескалация, а като закъсняло признаване на действителността.

Авторът твърди, че всяко ново удължаване на примирието би представлявало сериозна грешка, тъй като би позволило на терористичната организация да укрепи военния си потенциал.

Вашингтон спира Израел?

Според коментара президентът на САЩ Доналд Тръмп е отменил планирани израелски операции в Бейрут след разговор с Нетаняху. Изданието критикува тази намеса и твърди, че Израел е поставен в унизителната ситуация да търси разрешение от съюзника си, за да защитава собствените си граждани.

Редакцията обвинява американската администрация, че поставя дипломатическите си цели в Ливан и преговорите с Иран над непосредствените нужди на израелската сигурност. Според автора тези дипломатически процеси така или иначе са блокирани и не оправдават ограниченията върху действията на Израел.

Особено остри са критиките към нежеланието на Вашингтон да допусне по-мащабни удари в южните квартали на Бейрут, които се смятат за основен център на „Хизбула“. Според публикацията това фактически предоставя безопасно убежище на ръководството на организацията и на част от нейната военна инфраструктура.

Какво иска „Хизбула“?

В коментара се твърди, че призивите на „Хизбула“ за пълно прекратяване на огъня са опит да бъде принуден Израел да изтегли силите си от буферната зона в Южен Ливан, без организацията да се откаже от способността си да атакува израелска територия.

Според автора приемането на ново удължаване на примирието би означавало размяна на сигурността на израелските граждани срещу краткотрайно и измамно спокойствие.

Призив за продължаване на операцията

Редакцията подкрепя последните действия на Израелските сили за отбрана и посочва завземането на стратегически позиции, включително района около крепостта Бофор, като необходима стъпка за трайно отслабване на „Хизбула“.

Авторът настоява въздушните удари срещу цели в Дахия да продължат без ограничения, тъй като според изданието именно там се намират командни центрове, складове за високоточни оръжия и подкрепяното от Иран ръководство на организацията.

Заключението на коментара е категорично: примирието е приключило, а Израел трябва да се откаже от опитите да съхрани дипломатическа конструкция, която според автора вече не съществува. В противен случай, предупреждава редакцията, цената ще бъде платена от жителите на Северен Израел, които продължават да живеят под заплахата от нови атаки.

Иран е прекратил преговорите със САЩ, докато Израел продължава военните си операции срещу терористичната организация „Хизбула“ в Ливан. Това твърди близката до Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КСИР) агенция Tasnim.

Според публикацията Техеран настоява за незабавно прекратяване на израелските действия както в Ливан, така и в Ивицата Газа. Иранските представители заявяват, че няма да се върнат на масата за преговори, докато тези условия не бъдат изпълнени.

Заплахи за Ормузкия проток

Наред със спирането на разговорите, Иран е отправил и сериозна заплаха към международната търговия. Режимът в Техеран предупреждава, че може напълно да блокира Ормузкия проток – един от най-важните маршрути за световния износ на петрол.

Освен това са отправени заплахи и към протока Баб ел-Мандеб в южната част на Червено море. Районът вече беше превърнат в зона на постоянна опасност от подкрепяните от Иран хути, които през последните години извършваха ракетни атаки и нападения срещу търговски кораби.

Какво иска Техеран?

Според Tasnim иранските власти настояват за:

• Незабавно прекратяване на израелските операции в Газа и Ливан;
• Пълно изтегляне на израелските сили от районите в Южен Ливан;
• Включване на интересите на подкрепяните от Иран въоръжени групировки в евентуално споразумение със САЩ.

Техеран представя тези искания като позиция на „съпротивата“, но на практика става дума за защита на съюзниците на режима, сред които са терористичните организации „Хизбула“ и Хамас.

Нов спор около примирието

В понеделник иранският външен министър Абас Арагчи заяви, че договореното примирие между САЩ и Иран обхваща „всички фронтове“, включително Ливан.

По думите му всяко нарушение на примирието срещу подкрепяните от Иран сили трябва да се разглежда като нарушение на цялото споразумение. Той предупреди, че САЩ и Израел ще носят отговорност за последствията.

„Хизбула“ иска място на масата

Междувременно израелската обществена телевизия KAN съобщи, че „Хизбула“ оказва натиск върху Техеран да гарантира включването на групировката във всяко бъдещо споразумение между Вашингтон и иранския режим.

Това развитие показва, че Техеран се опитва да обвърже ядрените и регионалните преговори със съдбата на своите въоръжени проксита в Близкия изток, докато Израел продължава операциите си срещу структури на „Хизбула“ в Ливан.

Американски представител заяви пред вестник Jerusalem Post, че САЩ „не очакват Израел да понася продължаващи нападения срещу своите цивилни граждани от терористична организация“. Според него най-бързият начин за намаляване на напрежението е Хизбула незабавно да прекрати обстрела срещу израелска територия.

Защо преговорите за пореден път удариха на камък?

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио е предложил схема за прекратяване на бойните действия на израелския премиер Бенямин Нетаняху и на ливанския президент Жозеф Аун.

Планът е бил сравнително прост: Хизбула спира всички атаки срещу Израел, а израелската армия се въздържа от разширяване на операциите си в Бейрут. Според американската страна това би създало условия за постепенно успокояване на ситуацията и реално прекратяване на бойните действия.

Ливанският президент се е опитал да придвижи предложението, но е срещнал съпротива от председателя на парламента и свързан с терористите от Хизбула Набих Бери. По информацията той е заявил, че може да „гарантира“ спазването на примирие от страна на Хизбула, но само ако Израел първи прекрати огъня.

Тази позиция обаче не впечатлява особено нито Вашингтон, нито Йерусалим. Причината е, че според Израел именно Хизбула започна настоящия кръг на сблъсъци на 2 март, както и предишната война през 2023 г.

Израел иска повече свобода на действие

Според източници от израелското ръководство висши представители на страната вече са поискали от американската администрация разрешение за разширяване на ударите срещу цели в Бейрут.

Израелските власти очевидно смятат, че моментът е благоприятен. Преговорите между Вашингтон и исямисткият режим в Техеран не постигат съществен напредък, а разговорите между Израел и Ливан също буксуват. При такава ситуация търпението към Хизбула изглежда все по-ограничено.

Накъде се развива конфликтът?

Последните изявления от Вашингтон подсказват, че американската администрация все по-открито поставя отговорността за ескалацията върху Хизбула. Макар официално САЩ да продължават да настояват за дипломатическо решение, сигналът към Бейрут и Техеран е трудно да бъде тълкуван двусмислено: ако ракетните атаки продължат, Израел вероятно ще получи значително по-широко поле за военни действия.

На конференция в еврейско селище на Западен бряг Нетаняху заяви пред камерите на израелски Channel 12: „В момента стискаме Хамас. Контролираме 60% от територията на Ивицата.“ След това добави, че личната му директива е да се придвижат до 70%. „Стискаме ги от всички страни. С останалото ще се справим после“ — обобщи той.

Примирие с дупки, колкото швейцарско сирене

Октомврийският договор за прекратяване на огъня предвиждаше израелските сили да се изтеглят зад т.нар. „Жълта линия“ — разграничителна зона между контролираната от терористите от Хамас територия и армейските позиции. Първата фаза включваше размяна на последните заложници, отвлечени при нападението на Хамас на 7 октомври 2023 г., срещу араби, задържани от Израел.

Втората фаза — разоръжаване на Хамас и постепенно изтегляне на израелската армия — е замръзнала от месеци. Нетаняху вече обяви на 15 май, че армията е разширила хватката си върху Газа, с характерната за него скромност: „Имаше такива, които казваха — излезте, излезте. Ние не излязохме. Днес контролираме… колко? 60%. Утре ще видим.“

Днес се вижда: 70%.

Кой нарушава примирието и има ли изобщо какво да се нарушава?

И двете страни — израелската армия и терористичното движение Хамас — взаимно се обвиняват в нарушаване на примирието, което на практика отдавна прилича повече на пауза за кафе, отколкото на реален мир.

От влизането на споразумението в сила на 10 октомври, Израел е ликвидирал над 900 души в Газа, според данни на т. нарл „здравното министерство“ на територията — псевдоинституция, работеща под контрола на Хамас, но чиито цифри доминираното от ислямски държави и треторазрядни диктатури ООН признава за „достоверни“.

В сряда израелският министър на отбраната Израел Кац отново потвърди целта на страната си — да сложи край на управлението на терористите от Хамас над Газа, и загатна за план за „доброволно“ изселване на жителите. „Планът за доброволна миграция от Газа също ще бъде приложен — всичко ще стане в правилното време и по правилния начин“, заяви той. Думата „доброволно“ в този контекст носи доста специфично тълкуване, но отдавна е ясно, че два враждебни народа, на една педя земя, няма как да заживеят в мир.

Хамас губи командири с тревожна за него редовност

Успоредно с разширяването на военния контрол, Израел систематично елиминира ръководството на терористичната организация. В сряда армията обяви, че е ликвидирала Мохамед Оуда — новия командир на въоръженото крило на Хамас „Бригади Изедин ал-Касам“ в Газа. Оуда е четвъртият ръководител на тези бригади, убит от началото на войната — предшественикът му е бил неутрализиран само седмица по-рано.

От атаката на Хамас през октомври 2023 г. насам, Израел провежда последователна кампания срещу лидерите на организацията — както в Газа, така и в региона.

Войната в Газа продължава. Примирието съществува предимно като дипломатически термин. А Нетаняху — с директиви за 70%, след 60%, след 50% — изглежда гледа на споразуменията като на временни спирки по маршрут, чият краен пункт е определен предварително. Египетският плацдарм за унищожаване на Израел – Ивицата Газа, очевидно върви към приключване на своето съществуване.

Доналд Тръмп обича големите думи. Огромни. Исторически. „Най-великите“. И когато през януари в Давос бе представен неговият гръмко наречен „Съвет на мира“, всичко звучеше така, сякаш ООН вече може спокойно да си събира кашоните. Нов световен ред, възстановяване на Газа, милиарди помощи, десетки държави, а вероятно някъде в бекграунда е звучала и музика от рекламен клип за луксозни яхти.

Само че има един дребен проблем: във фонда няма нито един долар.

Според Financial Times, фондът, създаден чрез Световната банка и одобрен от ООН, стои празен, като глава на русофил. Четири различни източника потвърждават, че нито една обещана сума не е постъпила по официалната сметка. Нула. Абсолютната финансова пустиня.

Къде са милиардите? А, в друга сметка…

Тук историята става още по-живописна.

Оказва се, че дарения все пак има — но не във фонда. Вместо това парите се приемат директно по сметка в JPMorgan. И това е важен детайл, защото фондът към Световната банка подлежи на отчетност и контрол, докато частната банкова сметка — доста по-малко.

С други думи: официалният механизъм е празен, но паралелно върви друга касичка, за която прозрачността е оставена на принципа „ще ви кажем, когато решим“.

Представител на „Съвета на мира“ дори обяснил, че финансов отчет ще бъде представен „когато организацията счете за нужно“. Което звучи като реплика от човек, който дължи пари на половината квартал и обещава „другата седмица, брат“.

Миротворци с VIP членски карти

Най-комичната част е схемата за „пожизнено членство“. За скромния 1 милиард долара държавите можели да станат вечни членове на Съвета. Почти като елитен голф клуб, само че с международни конфликти вместо тенис кортове.

Тръмп обещал, че организацията ще събере 7 милиарда долара за възстановяването на Газа, плюс още 10 милиарда от САЩ. Засега резултатът е далеч по-скромен: Мароко е превело 3 милиона, ОАЕ — 20 милиона, и то не във фонда, а по директната сметка.

Тоест, мегапроектът за глобален мир към момента функционира с бюджет, който някои петролни шейхове вероятно харчат за интериор на яхта.

„Ще можем да правим каквото поискаме“

Тръмп, разбира се, не пропуснал да заяви при откриването:

„Когато този съвет бъде напълно формиран, ще можем да правим практически всичко, което поискаме.“

Изречение, което вероятно кара всеки счетоводител, прокурор и дипломат да посегне към валериана.

Особено когато става ясно, че Държавният департамент на САЩ подготвя пренасочване на 1,2 милиарда долара към проекти, свързани със съвета — но самият Съвет няма да управлява тези средства. Тоест дори американската администрация очевидно предпочита парите да стоят далеч от „историческата“ структура.

Съвет на мира или международен стартъп с мания за величие?

В крайна сметка картината изглежда така:

• 60 държави получили покани;
• 24 казали „интересно“;
• 19 участвали в подписването;
• официалният фонд — празен;
• обещаните милиарди — някъде из въздуха;
• отчетността — „ще видим по-нататък“.

Това вече не прилича толкова на алтернатива на ООН, колкото на стартъп презентация, в която има лого, гръмко име, обещания за революция и човек на сцената, който говори за трилиони, докато инвеститорите тихо проверяват дали портфейлите им още са на мястото си.

А „Съветът на мира“ засега остава може би първата глобална организация, която успя да постигне световен рекорд: да обещае десетки милиарди и едновременно с това да няма дори дребни за кафе в официалната си каса.

Според армията и израелската служба „Шин Бет“, ударът е бил извършен във вторник вечерта в Газа. Израелските военни са атакували няколко сгради, използвани като потенциални укрития на Оуда, за да гарантират успеха на операцията. По данни на службите, движението на Оуда и неговите приближени е било следено с месеци.

Кой беше Мохамед Оуда?

Оуда е бил ръководител на военното разузнаване на бригадите „Ал Касам“ по време на клането от 7 октомври 2023 г., когато терористи на „Хамас“ нападнаха Израел, избивайки цивилни и отвличайки заложници.

Израел твърди, че той е участвал активно в планирането на нападението и в ръководството на действията на „Хамас“ по време на войната. Любопитен детайл е, че след ликвидирането на Мохамед Синуар през май 2025 г., Оуда първоначално отказал поста военен лидер. Вероятно е предусетил, че длъжността вече идва с доста кратък „мандат“.

Сред ликвидираните висши фигури на „Хамас“ вече са Яхия Синуар, Мохамед Дейф, Мохамед Синуар, Исмаил Хания и други ключови ръководители на организацията.

Ще промени ли това войната?

Военното постижение на Израел е сериозно, особено предвид факта, че Оуда е бил убит толкова скоро след предшественика си. Но стратегическият ефект остава под въпрос.

След примирието през октомври 2025 г. „Хамас“ се съгласи на частично разоръжаване и предаване на част от тежките оръжия, но само при условие, че Израел се изтегли от части от контролираните 53% от Газа и позволи мащабно възстановяване на анклава.

Израел от своя страна настоява първо за сериозно разоръжаване на терористичната организация, преди да прави подобни отстъпки. С други думи – и двете страни продължават да дърпат въжето, докато Газа остава в руини, а „Хамас“ все по-трудно намира кой да седне на върха на пирамидата.

Последният останал от „стария кръг“?

Според чуждестранни информации, единственият останал член на основния съвет на „Хамас“ е командирът на вътрешния фронт Имад Акел, който не е участвал пряко в атаката от 7 октомври.

Оуда е бил ветеран в структурата на „Хамас“ още от времето на Първата интифада през 1987 г. и дълги години е работил под ръководството на Мохамед Дейф – един от най-издирваните терористи в региона, ликвидиран от Израел през 2024 г. след поредица неуспешни опити.

Израелската армия публикува кратко видео от операцията, показващо мощни експлозии в Газа. Самият Оуда не се вижда на кадрите, а потвърждението за смъртта му дойде близо 12 часа по-късно, след оценка на резултатите от удара.

Според информацията, операцията е насочена към райони, от които Хизбула изстрелва дронове срещу израелски сили. През последните седмици тези атаки доведоха до увеличаване на ранените израелски войници и засилиха натиска върху правителството на Бенямин Нетаняху да отговори по-твърдо.

Колко навътре влиза израелската армия?

Засега не е ясно докъде ще стигне израелското настъпление. Израелски офицери по-рано посочиха, че определени позиции отвъд линията на примирието биха позволили по-ефективен контрол срещу дроновите атаки.

Проблемът е, че Хизбула може просто да изтегли мобилните си екипи и пусковите установки още по-на север и да продължи атаките. Което прави ситуацията класически пример за „косиш тревата, а тя расте отново“ — само че с експлозиви и иранско финансиране.

Символичен натиск или подготовка за нещо по-голямо?

Остава неясно дали операцията има чисто военна цел или е и политически сигнал към израелското общество, че правителството реагира твърдо срещу Хизбула. В Израел расте недоволството от постоянните атаки с дронове и усещането, че примирието от април съществува основно на хартия.

След влизането в сила на примирието на 17 април Израел официално се въздържаше от по-дълбоки операции отвъд „Жълтата линия“, но продължи да унищожава позиции и бойци на Хизбула в части от Южен Ливан, които контролираше още преди споразумението.

Хизбула от своя страна използва това като оправдание да продължи атаките с дронове и ракети срещу израелски сили. За терористичната организация всяко израелско действие е „нарушение“, а всяка нейна атака — „съпротива“. Познат речник, особено когато зад него стои Техеран.

Примирието с Иран може да промени всичко

Международният натиск за прекратяване на бойните действия расте, а Вашингтон усилено работи по ново споразумение с Иран. Ако бъде постигнато, САЩ вероятно ще настояват за по-строго спазване на примирието и между Израел и Хизбула.

Въпросът е дали Хизбула изобщо има намерение да спре атаките, или просто печели време, докато Иран прегрупира силите си в региона.