След 12 години разработки, милиарди рубли и безкрайни обещания от Владимир Путин, „Сармат“ все още се държи като руски „Лада“ през януари — шумно, пушещо и с неясен шанс да стигне до края на улицата.

Ядрен апокалипсис или фестивал на фойерверките?

Камчатка вече е предупредена за предстоящите тестове, авиацията получава NOTAM известия, а анализаторите отбелязват, че са затворени същите зони, както при предишния грандиозен провал през ноември 2025 г. Тогава „Сармат“ издържа героично около минута във въздуха, преди да реши, че гравитацията е по-силна от руската пропаганда.

Преди това:

• през юли ракетата се стовари почти веднага след старта и остави 70-метров кратер;
• през септември 2024 г. дори не успя да излезе от шахтата, защото избухна вътре.

Трудно е да внушаваш страх на НАТО, когато собствената ти ракета се държи като пиратка от съмнителен китайски пазар.

„Непобедимото оръжие“, което още не е победило физиката

„Сармат“ трябваше да замени старите ракети „Воевода“, които са произведени още през 80-те години. Част от тях са толкова стари, че вероятно помнят Брежнев по-добре от половината сегашно руско командване.

Проблемът е, че поддръжката на тези ракети дълго време е зависела от украински специалисти. След 2014 г. Москва остана сама да поддържа съветското наследство — с резултати, които днес приличат на ръждясал музей с ядрени бойни глави.

И докато Кремъл разказва приказки за „свръхоръжия“, директорът на завода „Красмаш“, който произвежда „Сармат“, беше арестуван за предполагаеми злоупотреби. Което е почти поетично: ракетата не лети, но парите очевидно са излетели успешно.

Защо точно на 9 май?

Тук символиката е болезнено прозрачна. След като традиционният парад в Москва бе орязан заради опасения от атаки, Кремъл отчаяно търси начин да покаже „мощ“. И какъв по-добър момент за ядрен тест от деня, в който Русия традиционно демонстрира величие пред камерите?

Само че има един риск: ако „Сармат“ отново се превърне в огнена топка някъде над руска територия, светът няма да види „непобедимата руска ракета“, а скъпоструващ символ на система, в която корупцията лети по-надеждно от техниката.

Особено неловко ще стане, ако украинските дронове се окажат по-стабилни от най-новата руска междуконтинентална ракета.

Междуконтинентална ракета… за какво всъщност?

Новата разработка „Yildirimhan“ (кръстена на султана Баязид I) с обсег около 6000 км не е типичната „отиваме да превземем света“ играчка. Това е инструмент за:

• Сдържане – т.е. „не ни закачайте, защото можем да отговорим далеч и болезнено“
• Престиж – клубът на държавите с такива ракети е малък и доста елитен
• Независимост – по-малко зависимост от съюзници, повече собствена сила

С други думи, не става дума за конкретен континент, а за това Турция да може да „покрие“ почти всичко около себе си — Европа, Близкия изток, части от Азия и дори отвъд.

Кой е в обсега? Да се притеснява ли някой?

С обсег от 6000 км географията става доста широка:

• почти цяла Европа
• Русия (голяма част от нея)
• Близкия изток
• Северна Африка
• части от Южна Азия

Това не означава, че Турция планира да натиска копчето утре сутрин. По-скоро означава: „Ако някой реши да ни притиска сериозно — имаме отговор.“

Защо точно сега?

Причините са няколко и не са особено мистериозни:

• напрежение с Иран и опасения около ядрената му програма
• нестабилност в Близкия изток
• желанието на Турция да играе самостоятелна роля, а не само „втора цигулка“ в НАТО
• бързо развиваща се военна индустрия

И нека не забравяме — когато една държава започне да прави ракети, това често е по-малко за война и повече за позициониране.

Сомалийският „космодрум“ – случайност? Едва ли.

Плановете за тестове в Сомалия не са просто екзотика. Турция вече има военна база там, а бъдещият космодрум подсказва нещо важно:

„Военна ракета“ и „космическа ракета“ често са братовчеди.

Официалната версия: изстрелване на сателити.
Неофициалната: двойна употреба — защото защо не?

Турция не се готви да воюва с конкретен континент.

Тя се готви да бъде държава, която:

• може да удари почти навсякъде
• не разчита напълно на чужда защита
• играе в „голямата лига“, където ракетите са аргумент, не просто техника

Ако трябва да го кажем по-просто: не е въпрос „с кого ще воюва“, а „кой ще се замисли два пъти преди да се заяде“.

По данни на медицинската служба Magen David Adom, общо 58 души са пострадали. Един човек е със средна телесна повреда от шрапнел, а останалите са получили по-леки наранявания – основно от счупени стъкла и отломки.

Какво се случи на мястото на удара?

Ракетата е паднала в близост до четири жилищни сгради. Една от тях е сериозно повредена, а няколко автомобила са унищожени или силно засегнати от взрива. Ударът е предизвикал и пожар в близка сграда, който впоследствие се е разпространил към открит терен.

На мястото са изпратени седем противопожарни екипа от станцията в Ноф Хагалил, които са овладели пламъците.

„Когато пристигнахме, видяхме сериозни щети по няколко къщи и навсякъде разпръснати парчета стъкла“, разказа парамедикът Еран Або.
Сред ранените е 34-годишна жена с травма на гърба от шрапнел, чиято травма е определена като средна. Пострадало е и 17-годишно момиче, леко ранено от счупено стъкло.

Болниците приеха десетки пострадали

Всички ранени са транспортирани до болници в региона.
Медицинският център Emek в Афула е приел 30 души – 15 възрастни и 15 деца.
Болницата Rambam в Хайфа е поела още 28 пострадали, сред които 12 деца.

Освен това около 15 души са откарани в болница заради силен шок и тревожност след удара – обичайна „невидима статистика“, която съпътства всяка ракетна атака.

Как реагира армията?

Екипи на израелското Командване на вътрешния фронт – включително резервисти – работят на мястото заедно със спасителните служби, за да разчистят района и да оценят щетите.

От армията съобщиха, че се извършва анализ на обстоятелствата около удара и как ракетата е достигнала района.

С други думи – ракетите продължават да падат, службите продължават да разследват, а жителите на региона отново плащат цената на поредната ескалация.

Детайли за проекта Nightfall

Според официалните данни, ракетите Nightfall ще имат бойна глава с тегло 200 килограма и обсег на полет от близо 500 километра. Това означава, че те могат да достигнат цели на значително разстояние, включително в руската столица Москва. Министерството на отбраната е започнало процеса по търсене на изпълнители, като планира да избере три екипа, които ще получат по 9 милиона британски паунда всеки. Тези средства ще бъдат използвани за проектиране, производство и доставка на първите три ракети за тестови изстрелвания в рамките на 12 месеца. Очаква се договорите да бъдат сключени още през март.

Британските власти са определили строги критерии за проекта: максималната цена на една ракета трябва да не надвишава 800 хиляди паунда, а производството да осигурява най-малко 10 единици на месец. Nightfall се представя като „мощно и икономично“ оръжие с далечен обсег, което ще работи с минимален чуждестранен експортен контрол. Ракетите ще могат да се изстрелват от различни превозни средства, позволявайки бързо пускане на няколко единици последователно, след което системата може да се оттегли за броени минути. Времето от изстрелване до удар се очаква да не превишава 10 минути, а точността ще бъде висока – благодарение на GPS навигация, грешката ще е не повече от пет метра.

От Министерството на отбраната подчертават, че макар Nightfall да е предназначен предимно за подкрепа на Украйна, той ще намери приложение и в бъдещите проекти на британските въоръжени сили за нанасяне на удари на голямо разстояние.

Допълнителна подкрепа: Дрони Octopus

Освен балистичните ракети, Великобритания планира да произвежда за Украйна и дрони под кодовото име Octopus. Тези дрони са предназначени за прехващане на руски безпилотни апарати, като по този начин ще укрепят въздушната отбрана на Киев. Този ход е част от по-широката стратегия на Лондон за предоставяне на разнообразна военна помощ.

Контекст на британската подкрепа за Украйна

Великобритания е ключов съюзник на Украйна в конфликта, като доставя крилати ракети Storm Shadow. През ноември 2024 година Лондон премахна ограниченията върху използването им за удари по цели на територията на Русия. Според публикации във Financial Times, британски военни специалисти активно помагат на въоръжените сили на Украйна (ВСУ) при нанасяне на такива удари. Освен това, те призовават съюзниците да разширят помощта в областта на разузнаването, за да се подобри ефективността на украинските операции.

Разработката на такива оръжия може да промени динамиката на конфликта, предоставяйки на Киев инструменти за бързи и точни удари на голямо разстояние.

Според украинското военно разузнаване, ракетата трябваше да бъде изстреляна от необичайно място – в Свердловска област, край населено място с ироничното име „Свободний“ (Свободен). Там е базиран 433-ти полк на 42-ра дивизия от 31-ва армия на руските стратегически ракетни войски. Районът не е типичен за такъв тип тестове.

Голям шум за нищо (пак)

Руснаците се подготвяха за нещо впечатляващо. Все пак, „Ярс“ е сериозна машина – тристепенна твърдогоривна ракета с обхват над 10 000 км, способна да носи множество ядрени бойни глави. Подчертаваме: способна, не непременно готова. Този път – с учебна, тоест ненападателна бойна глава. Психологическата война си има свои инструменти.

Но докато военните пропагандисти затопляха клавиатурите, нещо се обърка. Полетът на ракетата, който трябваше да бъде видим от половин Сибир чак до Магадан, така и не се случи. Нито един кадър, нито едно официално съобщение. Радиомълчание. Подозрително, дори за стандартите на Кремъл.

Защо не литна „Ярс“?

Версиите варират от технически гаф до умишлено „отлагане“. Възможно е системата да е отказала още на стартовата площадка – не би било прецедент. През 2023 г. Русия два пъти се изложи с неуспешни тестове на същата ракета, при които „Ярс“ се отклоняваше от курса като пиян турист в Париж.

Да не забравяме и печално известния случай от септември 2024 г., когато „Сармат“ (по-големият и по-зловещ братовчед на „Ярс“) просто избухна в пусковата шахта на космодрума „Плесецк“. Така че, да – случват се неща.

Съществува и политическият аспект. Когато Кремъл тропа с ракети по масата, обикновено цели да демонстрира сила. Но ако „трясъкът“ се окаже технически фал, това вече е друг филм. Особено преди възможна среща между Путин и Тръмп – последното, от което Москва има нужда, е да изглежда като ядрена имитация на себе си.

Не плаши, когото не можеш да удариш

Русия продължава да разчита на ядреното си оръжие не толкова като реален боен инструмент, а като част от своя репертоар за психологическа доминация. Но когато ракети отказват, шахти гърмят и демонстрациите се провалят още преди завесата да се вдигне – ефектът е противоположен.

Изглежда, че „ястребите“ в Кремъл имат проблем не само с прецизността на бойните системи, но и с онази досадна реалност, в която заплахите трябва да се покриват с действие. Засега „Ярс“ остава на земята. И с него – доста от митовете за непобедимата руска стратегическа мощ.