Според The Telegraph, американските удари са разрушили ключови мостове, железопътни линии и транспортни възли, които свързват града с вътрешността на Иран. Именно през Бандар Абас преминава приблизително половината от външната търговия на страната, а пристанище Шахид Раджаи обработва около 85% от контейнерните превози и близо 70% от транзитната търговия.

Самите ирански власти потвърждават сериозните щети. Железопътният възел на Бандар Абас е повреден, а няколко стратегически моста по основните транспортни маршрути са разрушени или тежко повредени. Това сериозно затруднява придвижването както на граждански товари, така и на военна техника.

Допълнително напрежение създават пораженията върху южната електроенергийна система. Държавната компания Tavanir призна, че електропреносната мрежа е пострадала сериозно и аварийните екипи работят денонощно по възстановяването ѝ. Това подсказва, че американските удари постепенно обхващат и критичната инфраструктура, без която функционирането на пристанището става все по-трудно.

Стратегията изглежда ясна – вместо скъпа сухопътна операция, Вашингтон се стреми да задуши икономическите и военните възможности на режима чрез системно унищожаване на инфраструктурата, която поддържа неговата логистика.

Ако тази кампания продължи със същото темпо, Техеран може да се окаже изправен не само пред военни загуби, но и пред сериозна икономическа криза, която ще затрудни снабдяването както на армията, така и на цивилното население.

Има една стара военна истина – не е нужно да събориш крепостта, ако можеш да прекъснеш пътя към нея.

Десетилетия наред иранските аятоласи заплашваха света, че могат да затворят Ормузкия проток. Сега се оказва, че няколко разрушени моста могат да затворят самия Иран.

Когато икономиката ти зависи от едно пристанище, а противникът започне методично да изключва пътищата към него, става ясно, че географията невинаги е подарък. Понякога е ахилесовата пета.

Съединените щати нанесоха нова мащабна серия въздушни удари срещу военни цели в Иран през нощта срещу 17 юли. Според Централното командване на САЩ (CENTCOM) са били поразени десетки военни обекти, включително позиции за брегово наблюдение, системи за противовъздушна отбрана, логистична инфраструктура и военноморски съоръжения.

Сред най-значимите цели са няколко моста в южната провинция Хормозган, които водят към стратегическия град Бандар Абас – ключовото пристанище на Ормузкия проток, където се намира важна военноморска база на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР).

Защо именно мостовете?

Ударите по мостовете имат ясна цел – да прекъснат снабдяването на военните сили на режима в района на Бандар Абас. Също така през пристанищният град преминава около 80% от иранския внос. Поради спецификата на иранския релеф, при унищожаване на мостовете, свързващи Бандар Абас, на практика ще се прекрати и огромната част от иранския внос, което е равносилно на търговска блокада.

Операцията е част от по-широка въздушна кампания и морска блокада, чрез която Вашингтон се стреми да лиши терористите от КСИР от възможността бързо да придвижва техника, боеприпаси и подкрепления към района на Ормузкия проток.

Повредена е и енергийната инфраструктура

Иранското министерство на енергетиката съобщи, че американските удари са повредили електропровод, захранващ Бандар Абас и околните населени места. Агенция Fars допълва, че е засегнат и железопътният възел на града, което допълнително усложнява логистиката.

По официални данни от иранска страна при атаките са загинали седем души, а девет са били ранени. По всичко личи, че САЩ се готвят или напълно да неутрализират Бандар Абас, като врата на Иран и логистичен център за контрол над Ормузкия проток или се подготвят да превземат града или част от него, за да поставят протока под свой контрол.

Шеста поредна вълна от удари

От CENTCOM уточняват, че операцията е извършена с участието на американски изтребители, безпилотни летателни апарати и кораби на Военноморските сили на САЩ, използвали високоточни боеприпаси.

Това е шестата поредна серия от американски удари, след като иранските сили атакуваха търговски кораби в Ормузкия проток.

Морската блокада се затяга

На 15 юли САЩ наложиха морска блокада на иранското корабоплаване в Ормузкия проток. Американските военноморски сили започнаха да пренасочват корабите, насочени към ирански пристанища, а срещу плавателни съдове, отказали да изпълнят разпорежданията, е бил откриван огън.

Така Вашингтон постепенно увеличава натиска върху иранския режим, като комбинира въздушни удари срещу военната инфраструктура с ограничаване на морските маршрути, използвани от КСИР и иранските власти.

Всичко това се случва на фона на трета поредна нощ американски бомбардировки по Иран, обявени от Централното командване на САЩ (CENTCOM), след като примирието — доколкото изобщо е съществувало като нещо повече от пожелателна пресконференция — на практика рухна.

Диктатурата брои прогърмявания, светът брои барели

Докато иранските медии трупат списъци с чути, но необяснени експлозии в Бандар Абас, на островите Кешм, Киш и Абу Муса, реалната сметка се води другаде — на борсите за петрол. Цените скочиха с над девет процента, след като CENTCOM обяви, че военноморската блокада на иранските пристанища ще бъде подновена. Ормузкият пролив, през който минава около една пета от световния петрол, отново се превърна в зона, в която корабособственици проверяват застраховките си два пъти на ден.

Иранската армия твърди, че е „обездвижила“ два „непокорни супертанкера“, часове след като Обединените арабски емирства съобщиха, че ирански ракети са поразили два техни танкера в оманските териториални води — с един загинал моряк. Саудитска Арабия и подкрепяните от Иран хуситски бунтовници в Йемен също подновиха размяната на удари, слагайки практически край на крехкото примирие в региона.

Кой всъщност командва пролива?

Президентът Тръмп заяви, че Съединените щати „вероятно ще управляват“ Ормузкия пролив, и увери, че войната с Иран се развива „много бързо“ — твърдение, което звучи все по-куриозно с всеки пропуснат от самия него срок за приключването ѝ. Той определи най-новата бомбардировъчна кампания като „военна схватка“, отказвайки в същото време да уточни колко дълго ще продължи тя. Тръмп добави, че страните, на които Вашингтон „помага“ в конфликта — включително Израел, Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства — би трябвало да поемат разходите. Дали сметката ще бъде платена доброволно, или ще се превърне в поредната дипломатическа пречка, засега остава открит въпрос.

Самото Централно командване на САЩ съобщи, че последната вълна удари е насочена към отслабване на способността на Иран да напада граждански плавателни съдове и търговски кораби в пролива. Целите включват противовъздушна отбрана (ПВО), брегови наблюдателни съоръжения, складове за ракети и дронове, военноморски обекти и логистична инфраструктура по иранското крайбрежие. При предходен удар американски безпилотни надводни апарати са поразили съоръжение за поддръжка на подводници и кораби в базата Бандар Абас — първата бойна употреба на подобни морски дронове от страна на американските въоръжени сили.

Иранска революционна гвардия — сметки, които не се плащат сами

Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР), терористична организация, чиито главатари продължават да представят всяко военно поражение като стратегически успех, съобщи за загинали „военнослужещи“ при предишни удари и обяви ответни атаки срещу американски бази в Бахрейн, Кувейт и Катар. Иранската дипломация междувременно продължава да говори за преговори с посредници от Катар, Пакистан и Оман — успоредно с изстрелването на ракети, защото очевидно Техеран вярва, че дипломацията и обстрелът на съседски територии не са взаимно изключващи се дейности.

Остава да се разбере доколко тази комбинация от преговори и снаряди ще донесе резултат, различен от досегашния — нов кръг ескалация, последван от нов кръг откази да се признаят щетите.

По информация на „Ройтерс“, американските сили са унищожили наземна станция за управление на дронове в Бандар Абас. Според източника именно оттам е трябвало да бъде изстрелян пети дрон-камикадзе срещу цели в района на стратегическия проток. Освен това американските военни са свалили четири ирански дрона, които са били определени като непосредствена заплаха.

Ормуз отново кипи

Инцидентът идва само дни след други американски „отбранителни“ удари срещу ирански ракетни позиции и плавателни съдове, за които Вашингтон твърди, че са се опитвали да поставят мини в Ормузкия проток. Това е една от най-важните морски артерии в света, през която минава огромна част от глобалния петролен износ. И съответно — идеално място режимът в Техеран периодично да напомня, че може да създава проблеми на целия свят.

Иранските медии съобщиха, че около 1:30 ч. местно време са били чути три експлозии източно от Бандар Абас. Активирана е била противовъздушната отбрана, а властите тепърва „установяват причините“. Формулировка, която в иранската официална версия обикновено означава: „Да, нещо избухна, но не искаме да говорим много за това“.

Примирие или война на пауза?

Вашингтон настоява, че ударите са били насочени към запазване на примирието и предотвратяване на нова ескалация. Самият факт, че примирие се поддържа чрез въздушни удари и сваляне на дронове, обаче показва колко крехка остава ситуацията.

Междувременно терористите от КСИР продължават да използва дронове, морски заплахи и натиск в Ормуз като основен инструмент за шантаж в региона. А всяка подобна нощ увеличава риска един „ограничен отбранителен удар“ да прерасне във възобновяване на войната. Незавършените войни винаги се подновяват. И тази няма да бъде изключение.

Полуофициалната новинарска агенция Tasnim отхвърли съобщения в социалните мрежи, които твърдяха, че експлозията е била насочена срещу командир на военноморските сили на Революционната гвардия. Агенцията подчерта, че тези твърдения са „напълно неверни“. Иранските медии съобщиха, че взривът се разследва, но не предоставиха допълнителна информация. Официалните власти в Иран не бяха достъпни за коментар по случая.

Отделно от това, четирима души са загинали при газова експлозия в град Ахваз, близо до границата с Ирак, според държавния вестник Tehran Times. Не са налични повече детайли за този инцидент.

Двама израелски официални представители заявиха пред агенция Reuters, че Израел не е замесен в съботните експлозии. Тези събития се случват на фона на нарастващо напрежение между Техеран и Вашингтон, свързано с кървавото потушаване на национални протести в Иран и ядрената програма на ислямистката страна.

Американският президент Доналд Тръмп заяви на 22 януари, че „армада“ се насочва към Иран. Множество източници съобщиха в петък, че Тръмп обмисля варианти за действия срещу Иран, включително целеви удари срещу силите за сигурност.

По-рано в събота иранският президент Масуд Пезешкиан обвини лидерите на САЩ, Израел и Европа в експлоатация на икономическите проблеми на Иран, подбуждане към безредици и предоставяне на средства за „разкъсване на нацията“.

Бандар Абас, който е дом на най-важния контейнерен порт в Иран, се намира на Ормузкия проток – жизненоважен воден път между Иран и Оман, през който преминава около една пета от световния морски петрол. Портът претърпя голяма експлозия миналия април, при която загинаха десетки хора, а над 1000 бяха ранени. Тогавашна разследваща комисия обвини инцидента в пропуски в спазването на принципите за гражданска отбрана и сигурност. Взривени бяха компоненти за ракетно гориво, доставени от Китай.

Иран е разтърсен от национални протести, които избухнаха през декември заради икономически трудности и представляват едно от най-сериозните предизвикателства за ислямистите владеещи страната.

Допълнено:
Местен ирански медиен канал „Собх Сахел“, базиран в Бандар Абас, показва хора във военни униформи, които биват изнасяни от взривената жилищна сграда.

Причина за експлозията

Хосейн Зафари, говорител на иранската организация за кризисно управление, посочи като причина за взрива неправилното съхранение на химикали в контейнери в секцията „Шахид Раджаи“. „Химикалите в контейнерите предизвикаха експлозията“, заяви той пред иранската новинарска агенция ILNA. Зафари добави, че преди инцидента директорът на кризисното управление е предупреждавал за потенциални опасности при посещения на пристанището.

Въпреки това правителствен говорител отбеляза, че макар химикалите вероятно да са причина за взрива, точната причина все още не е установена.

Иранският президент Масуд Пезешкиан разпореди разследване на инцидента и изпрати министъра на вътрешните работи на място. Министърът съобщи, че усилията за гасене на пожара продължават, за да се предотврати разпространението му към други зони. Официалните ирански новинарски канали излъчиха кадри, показващи огромен облак от черен и оранжев дим над пристанището, както и офис сграда с изпочупени врати и разхвърляни документи и отломки.

Взривът, който разтърси района, счупи прозорци в радиус от няколко километра и беше чут дори на остров Кешм, намиращ се на 26 км южно от пристанището. Полуофициалната новинарска агенция „Тасним“ публикува кадри на ранени мъже, лежащи на пътя, докато около тях цари хаос.

Държавната телевизия съобщи, че неправилното боравене с леснозапалими материали е допринесло за експлозията. Местен служител от кризисното управление заяви, че взривът е станал след експлозия на няколко контейнера, съхранявани на пристанището.

Пристанището „Шахид Раджаи“, разположено близо до стратегическия проток Хормуз, е най-големият контейнерен център в Иран и обработва по-голямата част от контейнерните товари на страната. След взрива дейностите на пристанището бяха спрени, а камионите бяха евакуирани от района. Според митническите служители в зоната на експлозията вероятно са се намирали „опасни товари и химикали“.