Животът на медузата: От ларва до вечност
Повечето от нас свързват медузите с тяхната „медуза фаза“ – прозрачни, плаващи „балони“ с дълги пипала. Но животът им започва като малки, пурообразни ларви, които се въртят във водата, търсейки скала, на която да се закрепят. Там се превръщат в полип – нещо като миниатюрна морска анемона. Полипите се клонират бързо, покривайки цели повърхности за дни, а когато условията са подходящи, „цъфтят“, раждайки нови медузи.

Но истинската магия идва, когато Turritopsis dohrnii – безсмъртната медуза – „умре“. Вместо да се разложи окончателно, тя потъва на дъното, където клетките ѝ се прегрупират в полипи. От тях израстват нови медузи, сякаш времето се връща назад. „Това ни взриви умовете,“ казва д-р Лиза-ан Гершуин, изследовател на медузи от Тасмания. „Едно от най-удивителните открития на нашето време!“

Не само една, а няколко
Безсмъртието не е запазено само за Turritopsis. През 2011 г. студент по морска биология в Китай наблюдавал мъртва лунна медуза (Aurelia aurita), от която след три месеца израснал нов полип. Този процес, наречен клетъчна трансдиференциация, е открит при около пет вида медузи. Клетките им се преобразуват, създавайки нов организъм – от „чума“ обратно в „яйце“.

Защо го правят?
Този механизъм е спасение за медузите. Когато са отслабнали от старост, болест или опасност, те се „рестартират“. Куполът и пипалата им се разпадат, превръщайки се в полип, който започва цикъла отначало – и то безкрайно. Това не е просто оцеляване, а гениален трик на природата.

Мечта за хората?
Д-р Гершуин не вижда пряка връзка между медузите и човешкото безсмъртие – засега. Но допуска, че бъдещи генетични експерименти биха могли да заимстват от тях. Представете си: малко „медузни гени“ и ставаме като Доктор Някой, регенерирайки се, когато ни омръзне старият живот!

В днешни дни безсмъртната медуза ни напомня, че природата крие отговори, които все още не можем да си представим. Дали един ден ще плаваме през времето като нея? Океанът пази тайната – и може би бъдещето!