Националният железопътен превозвач на Румъния възобнови ежедневните директни международни влакове за летния сезон от Bucharest към популярни дестинации на Балканите. Новата услуга ще осигурява удобни връзки до градове в Türkiye и Bulgaria, като цените на билетите започват от около 27 евро.

По-удобни железопътни пътувания през летния сезон

Инициативата е част от традиционната лятна програма на румънските железници, насочена към увеличения туристически поток през най-активните месеци на годината. Международните композиции ще се движат ежедневно, предоставяйки алтернатива на автомобилния и въздушния транспорт.

Пътуващите ще могат да се възползват от директни връзки без необходимост от множество прекачвания, което е особено привлекателно за туристи, предпочитащи по-комфортен и екологичен начин на придвижване.

Засилен интерес към железопътния транспорт

През последните години в Европа се наблюдава нарастващ интерес към международните влакове. Все повече пътници избират железниците заради по-ниския въглероден отпечатък, удобството при нощните маршрути и възможността да се насладят на живописни пейзажи по време на пътуването.

Европейските железопътни оператори също инвестират в модернизация на подвижния състав и разширяване на международните линии, насърчавани от политиките на Европейския съюз за устойчив транспорт.

Достъпни цени за туристите

Началната цена от 27 евро прави услугата конкурентна спрямо други видове транспорт, особено за пътници, които планират по-дълги престои или предпочитат да пътуват с повече багаж.

В зависимост от избрания маршрут, категорията на вагона и допълнителните услуги, крайната цена може да варира. За някои направления се предлагат и спални вагони, които са особено търсени при нощните пътувания.

Част от по-широка тенденция в Европа

Възстановяването на международните летни линии е част от по-широката тенденция за развитие на трансграничните железопътни връзки в Европа. След пандемията много държави насочиха усилия към подобряване на железопътната инфраструктура и насърчаване на пътуванията с влак като по-устойчив транспортен избор.

Очаква се летните международни влакове да обслужат хиляди туристи и пътници през активния сезон, като улеснят придвижването между страните от региона.

Според него Украйна се нуждае повече от хора, отколкото от допълнителни оръжия. Стоянов се обяви и за постигането на „справедлив мир“, чиито условия трябва да бъдат определени от двете страни в конфликта. По думите му Европейският съюз има важна роля в търсенето на дипломатическо решение, но възможностите му за посредничество са ограничени заради военната подкрепа, която оказва на Киев.

Завой в политиката на София

Изявленията на военния министър съвпадат с позициите на новия министър-председател Румен Радев, който пое управлението през май. Още преди идването си на власт той многократно се противопоставяше на военната помощ за Украйна и настояваше, че войната не може да бъде решена по военен път.

Радев също така критикуваше санкциите срещу Русия, като посочваше негативното им отражение върху европейските икономики. Изданията Politico и Financial Times по-рано го определиха като един от най-благосклонно настроените към Москва политици в рамките на Европейския съюз.

Какво означава това за Украйна?

България е сред водещите производители на боеприпаси от съветски тип в ЕС – именно такива, каквито украинската армия използваше масово през първите години от войната. По данни на Euractiv само през 2023 г. доставките на българско въоръжение за Киев са достигнали милиарди долари.

Отбранителната индустрия има значително място в българската икономика и формира около 4% от брутния вътрешен продукт. След началото на руската инвазия секторът се превърна в един от основните печеливши от повишеното търсене на боеприпаси и оръжейни системи.

Любопитен детайл е, че само преди няколко месеца – през март 2026 г. – София и Киев подписаха десетгодишно споразумение за сътрудничество в отбранителната сфера, включително за съвместно производство на въоръжение и безпилотни апарати. Сега бъдещето на тези планове изглежда все по-неясно.

Защо Брюксел е обезпокоен?

Промяната в курса на България вече предизвиква безпокойство сред европейските партньори. Euractiv съобщи, че депутати в Европейския парламент са изразили опасения, че управлението на Радев може да доведе до ограничения върху износа на боеприпаси за Украйна.

Председателят на групата Renew Europe Валери Айер предупреди, че подобна политика може да създаде сериозни затруднения за снабдяването на украинските въоръжени сили.

Следват ли и промени в отношенията с Русия?

Паралелно с дебата за военната помощ в България вече се обсъждат и възможни промени в отношенията с Москва. В края на май депутатът Ангел Георгиев съобщи, че в парламента се разглеждат варианти за отмяна на част от санкциите срещу Русия, включително в областта на енергетиката и поддръжката на авиационна техника.

Като аргумент се посочва необходимостта от обслужване на българските изтребители МиГ-29, които според поддръжниците на идеята все още зависят от руска техническа поддръжка.

Решението за прекратяване на военната помощ би представлявало един от най-сериозните външнополитически завои на България след началото на руската агресия срещу Украйна. Освен отражението върху отбранителната индустрия, подобен ход може да постави София в противоречие с преобладаващата линия на Европейския съюз и НАТО по отношение на подкрепата за Киев.

Днес, повече от всякога, е важно да си припомним думите на един от най-големите синове на България – Захари Стоянов. В своето гениално есе „Социализмът в България – чужди и горчиви ягоди“, той разобличава вносния, небългарски характер на това учение още в зародиша му. Урокът на Захари е ясен: социализмът е отрова за българския дух и бит.

Социалистът: Човекът, който иска да живее от твоя труд

Трябва да наричаме нещата с истинските им имена. Социалистът не иска да създава блага; той иска да преразпределя тези, които ти си създал. Неговата предизборна платформа е проста, макар и завоалирана: „Гласувайте за мен, за да взема парите на този, който е работил за тях и да ги дам на този, който не е (след като си каширам и за мен).“

Това не е политика. Това е механизъм за ограбване на продуктивната част от нацията в полза на партийната номенклатура и нейното обкръжение. Те обещават „безплатни блага“, но забравят да кажат, че нищо в този свят не е безплатно. Плащането винаги идва под формата на по-високи данъци, инфлация и разрушена икономика.

Захари Стоянов срещу „вносните рецепти“ на нищетата

Когато социализмът си пробива път в следосвобожденска България, Захари Стоянов с почуда отбелязва колко нелепо звучат проповедите за „борба срещу богатите“ в страна на свободни, дребни собственици. Той пише за тогавашните социалисти (следовници на Благоев и Маркс):

„Мнозина от тия последните… не бяха в състояние да изучат и познаят България, нейното икономическо състояние, разпределението на земите и пр… Те не можаха да си въобразят даже, че може да има някоя страна… която да няма нужда от техните рецепти.“

Захари описва парадокса: руските войници са били изумени от благосъстоянието на българския селянин, който, макар и под иго, е бил „чорбаджия на земята си“, имал е пълни хамбари и „червен врат като на слугите на английската кралица“. В България е нямало херцози, лордове и милиони безимотни ратаи (крепостни), както в Европа или Русия. И въпреки това, социалистите са искали да внесат чуждата болест на класовата омраза.

Днешните социалисти правят същото. Те пренасят чужди, неомарксистки теории на българска почва, опитвайки се да ни убедят, че сме жертви, за да ни превърнат в зависими от държавната милостиня.

Безродието на социализма: „За тия хора няма отечество“

Една от най-тежките критики на Захари Стоянов е насочена срещу липсата на патриотизъм у социалистите. Той цитира Димитър Благоев, който нарича националните идеали за съединение и велика България „глупост“, „невежество“ и „исторически национални пехливанства“. За социалиста идеологията е над отечеството.

Захари Стоянов предупреждава младежта:

„Ние съветваме нашата младеж да се пази от тия болни хора, за които отечество не съществува… В нас социалистите са зараза, щом поискат да сеят социализъм на българската неблагоприятна почва.“

Това безродие е живо и днес. Социалистите винаги са готови да пожертват националния интерес в името на догмата или в услуга на чужди геополитически центрове (както Благоев и кръжокът му са служели на руския царизъм, бъркайки неговия „хайдутлук“ със социализъм).

Изборът е между Злото и Свободата

Социализмът не е просто грешна икономическа теория. Социализмът е Зло. Той е моралнo падение, защото се основава на принуда, кражба и омраза към способния. Където и да е приложен по света, той неизменно води до един и същ резултат: бедност, тирания и разруха. Той убива инициативата, развращава морала чрез дребни подаяния и превръща гордите граждани в подчинена „тълпа“.

Предстоящите избори са момент на ясна равносметка.

• Ако искате да сте господари на труда и съдбата си, не гласувайте за тези, които искат да ви „освобождават“ от собствеността ви.
• Ако искате силна и независима България, не гласувайте за хора, за които „отечество не съществува“.
• Ако искате просперитет, а не разпределена мизерия, кажете „НЕ“ на социализма.

Нека завършим с категоричния съвет на Захари Стоянов, който е по-актуален от всякога:

„От българската интелигенция се изисква само едно: да пази тя своята земя от всякакви чужди доброжелатели… А който иска подкладки, освобождение на „труд“ и социализъм, нека иде да продава краставици в Русия, Англия, Франция и др. България няма нужда от такива ципори.“

На тези избори, нека пазим земята си и свободата си от заразата на социализма! Не захапвайте горчивите ягоди на лъжата!

Автор: Георги Борисов

Как започна сагата със санкциите срещу руския гигант?

На 22 октомври 2025 г. администрацията на Доналд Тръмп наложи санкции срещу Лукойл – една от най-големите руски петролни компании, пряко свързана с режима на диктатора Путин. Целта беше да се окаже натиск върху Москва заради агресията ѝ срещу Украйна. Санкциите засегнаха и чуждестранните активи на Лукойл, включително рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“ и мрежата от бензиностанции в България.

Месеци по-късно, през ноември 2025 г., българското правителство назначи особен управител на четирите ключови дружества на Лукойл у нас – „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Лукойл България“, „Лукойл Авиейшън България“ и „Лукойл България Бункер“. Тази стъпка осигури непрекъсната работа на рафинерията и снабдяването с горива, без да се позволи на руската компания да дърпа конците.

Как се развиха удължаванията след това?

От ноември 2025 г. насам американското Министерство на финансите издаде поредица от генерални лицензи. Първоначално те позволяваха операции с българските активи до 29 април 2026 г., а преговорите за продажба на чуждестранните активи на Лукойл бяха удължавани няколко пъти – до февруари, април и май 2026 г. Британските власти също предоставиха подобни дерогации. Лукойл беше принудена да обяви продажба на всичките си активи извън Русия, за да избегне пълно блокиране.

Сегашното удължаване до 29 октомври 2026 г. дава допълнително време за завършване на сделките и поддържане на нормалната работа на бензиностанциите и ключовите съоръжения в България. Това е поредната мярка, която не позволява на диктаторския режим в Москва да използва енергийния си бизнес за влияние, но в същото време протака окончателното решение за мрежата, конторилана от руския диктатор.

Кой дърпа конците – и има ли изобщо конци?

От Министерство на външните работи на Русия реагираха остро, твърдейки, че решението на София игнорира официална нота с призив за отказ от екстрадиция. Аргументът – добре познатият: проблеми с правата на човека в САЩ и „предвзето отношение“ към руски граждани.

Отговорът от Москва не закъсня – България беше наречена „безропотна марионетка“ на Вашингтон. Думи тежки, макар и вече почти рутинни в дипломатическия речник на вечно пияната Мария Захарова.

Какво всъщност се крие зад обвиненията?

Според американските власти Сергей Ивин е участвал в схема за доставки на металургична продукция от Донбас за около 350 милиона долара в периода 2017–2021 г., заобикаляйки санкциите, наложени след Анексията на Крим.

Разследването твърди, че чрез фалшиви документи е прикриван произходът на стоките, както и връзки с Сергей Курченко – фигура, асоциирана с Виктор Янукович. Самият Ивин отрича всички обвинения. Олег Олшански фигурира по същото дело.

Случайност или тенденция?

Екстрадицията идва на фона на други подобни казуси. През 2025 г. Игорь Гречушкин беше задържан в София по искане на Ливан заради връзка с Взривът в Бейрут. Тогава обаче съдът отказа екстрадиция заради риск от смъртно наказание – детайл, който показва, че решенията не са автоматични, колкото и да изглеждат такива отстрани.

А какво означава това за България?

София на практика следва международните си ангажименти по екстрадиционни споразумения – нещо, което рядко влиза в заглавията, докато не подразни някого достатъчно силно.

Москва, от своя страна, предупреждава гражданите си за „лов“ от страна на САЩ в държави с подобни споразумения – списък, който включва популярни туристически дестинации като Турция, Египет и Израел.

С други думи – географията на ваканциите може да се окаже по-рискова от самата почивка.

Ако някога сте се чудили защо съседът ви по анцуг на терасата гледа към изток с влажен поглед, докато пие ракия с турско мезе, не се притеснявайте – не е слънчев удар. Това е хронична русофилия. Това състояние е уникално за нашите географски ширини и се характеризира с необяснимата способност на субекта да живее в София, да пазарува в германски супермаркети, да мечтае за швейцарска заплата, но сърцето му да тупти в ритъма на руския химн.

Клинична картина

Пациентът обикновено страда от специфична форма на географска дезориентация. Той вярва, че „Москва е третият Рим“, дори когато асфалтът пред блока му напомня по-скоро за повърхността на Марс след метеорен дъжд. Основните симптоми включват:

• Селективна амнезия: Пълно забравяне на исторически факти, които не включват шпалири с цветя.
• Дигитален стоицизъм: Писане на гневни коментари във Facebook против „прогнилия Запад“, задължително от iPhone или лаптоп с американски процесор.
• Лирично разстройство: Изпадане в транс при чуване на „Катюша“, без значение дали поводът е сватба или откриване на нов магазин за авточасти.

Наследственият фактор

За разлика от грипа, русофилията не се предава по капков път. Тя се предава по биологичен път чрез „дядовото коляно“. Ако дядо ти е бил шумкарин (кокошкар), шансът да се родиш с вграден портрет на Сталин в подсъзнанието е значителен. Медицината е безсилна – тук не помагат нито антибиотици, нито почивка в Гърция. Пациентът отива на Халкидики, но през цялото време обяснява колко по-душевно е било в Сочи през 1984-та.

Парадоксът на „Матушката“

Най-забавният аспект на това заболяване е неговата имунитет към реалността. Русофилът е единственото същество на планетата, което може едновременно да мрази капитализма и да притежава три апартамента, купени с кредити от „империалистически“ банки. Той плаче за „сигурността на миналото“, докато се вози в японски автомобил, защото „руските са много здрави, ама… частите им се чакат“.

„Русофилията е като стара любовна връзка: обектът на чувствата ти те игнорира, докато ти взема парите, но ти продължаваш да му пращаш картички за 8-ми март.“

Тъй като заболяването е нелечимо, обществото е приело тактиката на „толерантното подхихикване“. Русофилът не е опасен, докато не започне да обяснява как бензинът ще стане 10 стотинки, ако само се „усмихнем малко по-широко на изток“. Дотогава, той остава жив паметник на една епоха, в която логиката е била заменена от лозунги, а любовта към родината минава задължително през любовта към една друга, по-голяма и по-студена държава.

Епицентърът на труса е локализиран на около 110 км източно от Солун и на 22 км източно-югоизточно от Неа Рода. Дълбочината на земетресението е сравнително малка – едва 5 км, което е предпоставка трусът да бъде усетен по-осезаемо в по-широк район.

По първоначална информация, земетресението е било почувствано и в части от България, най-вече в южните и югозападните райони, както и по високите етажи на сградите. В София и на средните етажи.

Към момента няма данни за нанесени щети или пострадали хора. Въпреки това, трусове с подобен магнитуд и плитък епицентър често се усещат ясно и напомнят за активната сеизмичност в региона на Балканите.

Как да реагираме при земетресение

• Запазете спокойствие – паниката води до грешки.
• Останете вътре, ако сте в сграда – застанете под здрава маса или до вътрешна носеща стена.
• Стойте далеч от прозорци и тежки предмети, които могат да паднат.
• Не използвайте асансьор.
• Ако сте навън – отдалечете се от сгради, дървета и електрически стълбове.
• Ако шофирате – спрете на безопасно място и изчакайте трусът да премине.
• Бъдете подготвени за възможни вторични трусове (афтершокове).

По данни за 2025 г. страната е паднала с още три позиции и вече се намира на 157-мо място от 182 държави, с резултат 22 точки от 100 — най-ниският ѝ показател в историята на изследването.

Да, Русия вече е на една линия с Чад, Зимбабве и Хондурас. Ако някой търси нова геополитическа ос, ето я: „Москва–Нджамена–Хараре“.

По-зле от Иран, Ирак и Узбекистан – неочаквано постижение

Transparency отбелязва, че възприятието за корупция в Русия вече е по-лошо, отколкото в:

• Иран (153-то място)
• Ирак (136-то)
• Узбекистан (124-то)
• Ангола (120-то)
• Куба (84-то)

Това е впечатляващо — все пак да изостанеш от държави, които често са пример за „управление с твърда ръка“, изисква сериозно постоянство.

Сред бившите съветски републики Русия е надмината в негативната посока само от Таджикистан и Туркменистан. Компанията е елитна — като клуб, в който никой не иска да членува, но членската карта идва автоматично.

От „най-доброто“ през 2020 до свободно падане

Най-добрият резултат на Русия в индекса е бил през 2020 г. — 30 точки и 129-то място. Оттогава насам страната е изгубила 28 позиции.

Тоест, докато властта говори за „суверенитет“ и „стабилност“, реалността тихо си води счетоводство и записва:
по-малко прозрачност, повече корупция, още по-малко доверие.

Корупцията като система, не като дефект

Директорът на Transparency International – Русия, Алена Вандишева, подчертава, че корупцията остава устойчива именно заради:

• затворената власт
• натиска върху независимите институции
• липсата на реален контрол
• унищожаването на всякаква отчетност

И това не е просто морален проблем. Това се отразява директно върху:

• качеството на здравеопазването
• работата на съдилищата
• екологичната среда
• защитата на гражданските права

Корупцията не е „лош навик“, а инфраструктура. Тя е като асфалт в Русия — винаги някъде потъва, но парите за ремонта мистериозно изчезват.

Какво всъщност измерва индексът?

Важно уточнение: индексът не измерва директно колко подкупи се раздават, а колко корумпиран се възприема държавният сектор.

Данните идват от:

• Световната банка
• Световния икономически форум
• консултантски компании
• аналитични центрове

Тоест, това е международната диагноза за репутацията на държавата. И Русия очевидно вече е пациент в хронично състояние.

Световният контекст – корупцията расте навсякъде

Начело в класацията за 2025 г. са:

• Дания (89 точки)
• Финландия (88)
• Сингапур (84)

На дъното:

• Южен Судан (9)
• Сомалия (9)
• Венецуела (10)

Средният световен резултат е 42 точки — най-ниският от повече от десетилетие. Повече от две трети от страните са под 50 точки, а държавите с над 80 точки са намалели от 12 на 5.

Корупцията става глобална епидемия, но Русия настоява да бъде в най-тежкото отделение.

Изводът: Русия не пада случайно — тя се спуска по план

Това не е „грешка на системата“. Това е системата.

Когато държавата се управлява като частна корпорация, когато контролът е заменен с пропаганда, а съдът – с телефонно право, корупцията не е изключение. Тя е бизнес модел.

И така Русия се оказва там, където честността е екзотика, а Transparency звучи като чуждестранен агент.

А къде е България в тази картина?

За да не гледаме на Русия като на екзотична корупционна джунгла, полезно е да хвърлим поглед и към България.

В същия индекс на Transparency International България традиционно се движи в долната половина на Европейския съюз и остава една от страните с най-сериозни проблеми с корупцията сред държавите членки.

Разликата е, че докато Русия е пример за корупция като официална държавна архитектура, България по-скоро е пример за корупция като национален спорт с дълга традиция и сравнително слаб съдия.

У нас проблемите са добре познати:

• липса на ефективни присъди по високите етажи на властта
• съмнения за зависимости между политика, прокуратура и бизнес
• обществени поръчки, които „случайно“ отиват при правилните хора
• институции, които често изглеждат по-бързи в говоренето, отколкото в действието

И ако Русия вече е на нивото на Чад и Зимбабве, България остава в неприятната позиция да бъде „европейският роднина, който все обещава, че ще се оправи“, но още не е излязъл от кварталната схема. България през 2025 г. пада с 3 позиции и заема не особено завидното 84-то място с 40 точки.

Разбира се, разликата е важна: България все пак има свободни избори, независими медии (макар и под натиск) и европейски механизми за контрол. Но индексът напомня ясно, че членството в ЕС не е автоматична ваксина срещу корупция — просто дава шанс болестта да бъде лекувана, ако има воля.

Санкциите на Доналд Тръмп срещу „Лукойл“ и „Роснефт“ нанесоха най-силния удар от десетилетия насам по икономическото могъщество на Русия на Балканите, подкопавайки позициите на Кремъл в региона, където Изток и Запад се борят за влияние от векове, съобщава Bloomberg.

„Основата на влиянието на Русия се изгражда върху енергийното доминиране чрез нефт и газ и прокарване на фалшифицирана или изцяло измислена „история“ на балканският народ, чрез своята агентура. Да се отървем от това наследство от съветските времена не беше възможно дълги години. Сега то в значителна степен си отиде. То е на последно издихание, затова и предизвиква толкова безпокойство“, заяви пред агенцията Руслан Стефанов, главен икономист на софийския Център за изследване на демокрацията.

Сърбия също губи руското енергийно влияние

Освен България, Русия губи своето енергийно влияние и в Сърбия, която дълго заемаше проруска позиция, а в последните години, белязани от сближаване със Запада, се опитваше поне да запази баланс. Сега правителството разглежда въпроса за изкупуване в нефтогазовата компания Naftna Industrija Srbije (NIS) на дяловете на руските акционери – „Газпром нефт“ (44,85% от акциите) и петербургската „Интелиджънс“ (намираща се под управлението на „Газпром капитал“, 11,3% от акциите).

NIS, управляваща единствената рафинерия в страната, която осигурява около 80% от нуждите на Сърбия от бензин и дизел и повече от 90% от авиационен керосин и мазут, през октомври не успя да постигне поредното освобождаване от американските санкции.

В Белград биха искали да избегнат национализацията на NIS. Президентът на Сърбия Александър Вучич заяви, че в краен случай правителството ще намери пари за изкупуването, но помоли „Газпром“ да намери купувач. Той от своя страна помоли САЩ временно, докато търсят купувач, да удължат лиценза на NIS за продължаване на дейността си.

Някои доставчици вече спряха да работят с NIS. За да избегне санкциите, които заплашват с неприятни последици икономиката на Сърбия, Вучич, на когото вече много месеци се налага да се справя с масови протестни изяви, трябва да убеди Вашингтон в намерението си да се отърве от „Газпром“, отбелязва Bloomberg.

България действа решително

Властите на България междувременно успяха в това. Те приеха закон за установяване на контрол над „Нефтохим“ само няколко часа след като Министерството на финансите на САЩ на 7 ноември отказа да одобри продажбата на международния бизнес на „Лукойл“ на нефтотърговеца Gunvor, наричайки го „марионетка на Кремъл“.

Десет дни след това управлението на компанията премина към Румен Спецов, бивш ръководител на данъчната служба. След това САЩ издадоха на „Нефтохим“ лиценз за продължаване на дейността до април 2026 година. „Лукойл“ в сряда заяви, че предприема всички необходими стъпки за продажба на българските активи, включително рафинерията и мрежата от 220 бензиностанции.

Края на руското влияние

След окончателното изтласкване на руските нефтени гиганти от България и Сърбия, влиянието на Путин на Балканите ще бъде неутрализирано, смята Марио Бикарски, старши специалист по Европа в аналитичната компания Verisk Maplecroft. Според него ще бъдат съкратени възможностите за лобиране и други форми на взаимодействие с политическата и бизнес елита на страните от региона.

В инструкции, изпратени до българските консулства в Москва и Санкт Петербург, се подчертава безусловното спазване на решението на Еврокомисията. От българското външно министерство добавят, че подобни ограничения могат да бъдат въведени и спрямо граждани на Беларус – най-близката марионетка на Русия.

Решението е мотивирано от необходимостта да се защитят целостта и сигурността на Шенгенската зона. Според София, мерките са насочени към предотвратяване на потенциално неправомерно използване на визите за пропаганда на руската агресия срещу Украйна или за други подривни дейности срещу ЕС. Българските власти заявяват готовност за по-нататъшно затягане на ограниченията, за да се противодейства на „злонамерени атаки“ от страна на Москва на фона на ескалацията на войната в Украйна и увеличаването на хибридните заплахи към страните от Евросъюза.

На 7 ноември 2025 г. Европейската комисия официално въведе забрана за издаване на многократни шенгенски визи на руски граждани. Отсега нататък руснаците ще трябва да кандидатстват за нова виза всеки път, когато желаят да пътуват в ЕС, а всички заявления ще преминават през засилена проверка. Изключения са предвидени само за ограничен кръг лица – работници в транспорта, правозащитници и независими журналисти.

България се присъедини към Европейския съюз през 2007 г., а към Шенгенското пространство – частично през март 2024 г. (с отмяна на контрола по въздушни и морски граници). Пълното членство, включващо и сухопътните граници, влезе в сила от януари 2025 г.

През 2024 г. България издаде около 7800 шенгенски визи на руски граждани (точният брой многократни не е известен). Общо за страните от ЕС през същата година са издадени 542 000 визи за руснаци – с 20% повече спрямо предходната година. Най-активни в издаването са били Италия (152 000), Франция (124 000), Испания (111 000) и Гърция (60 000).

Новите правила са поредната стъпка в затягането на визовия режим с Русия след пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г. Те целят да ограничат възможностите за свободно пътуване и да засилят контрола върху потенциални рискове за сигурността на Евросъюза.