Глобалната борба срещу ХИВ е изправена пред едно от най-сериозните си предизвикателства през последните години. Организацията на обединените нации предупреждава, че намаляването на международното финансиране може да обърне постигнатия напредък и да доведе до ново увеличаване на случаите на инфекция в различни региони по света.

През последните две десетилетия международното сътрудничество, развитието на съвременни терапии и широкият достъп до диагностика помогнаха за значително ограничаване на разпространението на вируса. Благодарение на тези усилия милиони хора получават лечение, което позволява вирусът да бъде контролиран и значително намалява риска от предаването му.

Според последните оценки глобалното финансиране за програмите срещу ХИВ е намаляло до най-ниското си ниво от близо две десетилетия. Основна причина са съкращенията в международната помощ, включително значителното намаляване на американските средства за борба със заболяването.

Последиците вече започват да се усещат. В редица държави са ограничени профилактичните програми, намалява броят на безплатните тестове, а някои здравни центрове са принудени да преустановят дейността си поради липса на финансиране. Това увеличава риска хората да бъдат диагностицирани по-късно и съответно да започнат лечение със закъснение.

Експерти от UNAIDS подчертават, че борбата срещу ХИВ не може да бъде прекъсвана, тъй като дори временните затруднения в достъпа до лечение могат да доведат до увеличаване на предаването на вируса. Освен това прекъсването на терапията може да повиши риска от развитие на лекарствена резистентност, което би затруднило лечението в бъдеще.

Организацията на обединените нации настоява за възстановяване на международната подкрепа и за по-големи инвестиции в общественото здраве. Според експертите само чрез устойчиво финансиране, достъп до модерни лекарства и активни превантивни програми може да бъде запазен напредъкът, постигнат в борбата срещу едно от най-сериозните инфекциозни заболявания в света.

Нов вариант на вируса COVID-19, известен като „Cicada“ (BA.3.2), предизвиква засилен интерес сред учени и здравни власти по света. Щамът е част от вече познатото семейство на COVID-19 и е засечен за първи път в Южна Африка в края на 2024 г., като впоследствие се разпространява в над 20 държави .

Една от основните причини за вниманието към този вариант е големият брой мутации – около 70–75 в т.нар. „spike“ протеин, който позволява на вируса да навлиза в човешките клетки . Това може да повлияе на начина, по който имунната система разпознава вируса, и да увеличи вероятността от повторно заразяване.

Въпреки това, експертите подчертават, че „Cicada“ остава част от варианта Omicron и към момента няма доказателства, че причинява по-тежко протичане на заболяването в сравнение с предишните варианти . Симптомите са сходни – кашлица, температура, умора, болки в тялото и възпалено гърло.

Здравните организации продължават да наблюдават развитието на варианта, като той е класифициран като „вариант под наблюдение“, а не като сериозна заплаха на този етап . Ваксините все още се считат за ефективни срещу тежко протичане, въпреки че защитата срещу заразяване може да бъде частично намалена .

Специалистите съветват хората да останат внимателни, да следят симптомите и да спазват основните мерки за предпазване, докато се събират повече данни за този вариант.

Фоксман знаеше, че синът ѝ има астма. Тя също знаеше, че инфекцията с риновирус – най-честата причина за настинки – може да предизвика хрипове при хора с астма.

„Всъщност риновирусната инфекция е най-честият провокатор на астматични пристъпи“, казва Фоксман, доцент по лабораторна медицина и имунобиология в Медицинското училище на Йейл.

Но това, което я заинтересува, беше защо една и съща риновирусна инфекция предизвиква тежки астматични атаки и други животозастрашаващи симптоми при някои хора, докато при други едва се усеща като леко хрема.

„Ето един вирус, който при мнозина не причинява никакви симптоми. Много хора просто получават настинка в носа“, обяснява Фоксман. „Но при определени групи хора същият вирус предизвиква животозастрашаващи дихателни затруднения. Това е наистина интересен вирус.“

Ключът е в скоростта на реакция

Фоксман и колегите ѝ от Йейл откриха, че един ключов фактор защо различните хора преживяват един и същи вирус по различен начин е колко бързо клетките в носа им реагират на вируса и го овладяват.

Бързата реакция на организма, наречена интерферонов отговор, варира при различните хора. Когато този отговор бъде инхибиран, това може да предизвика различна реакция, която води до прекомерно производство на слуз и възпаление, според изследването, публикувано през януари в списание Cell Press Blue. Интерфероните помагат да се спре разпространението на вируса.

„Именно реакцията на организма наистина определя заболяването, което вирусът причинява“, казва Фоксман, водещ автор на изследването.

Експериментът в лабораторията

Фоксман и колегите ѝ стигнаха до това откритие, като отгледаха носни клетки от здрави възрастни в лаборатория, докато клетките се развиха в общност от специализирани, взаимодействащи клетки, подобни на тези в носа на обикновен човек.

„Това са реални клетки и ако ги отглеждате с повърхността, изложена на въздух в продължение на четири седмици, те се диференцират в тъкан, която изглежда точно като лигавицата на носа или на дихателните пътища на белия дроб“, обяснява Фоксман.

Изследователите след това заразиха тези клетки с риновирус и наблюдаваха реакциите им, използвайки техника, която им позволи да наблюдават хиляди клетки едновременно, като специално изследваха кои защитни механизми се активират в заразените и незаразените клетки.

Те установиха, че ако интерфероновият отговор бъде активиран бързо, той ограничава риновирусната инфекция до по-малко от 2% от носните клетки. При човек тази бърза реакция потенциално може да доведе до липса на симптоми на инфекцията или само до леко хрема, казва Фоксман.

Но когато изследователите манипулираха клетките, за да имитират среда, в която началният интерферонов отговор е блокиран, тогава „вместо само 1% от клетките да се заразят, около 30% се заразиха“, казва Фоксман. В този сценарий изследователите също забелязаха, че клетките произвеждат много слуз и възпаление.

„Така че успяхме да уловим както сценария, при който вирусът е овладян и не причинява много щети, така и сценария, при който вирусът причинява много производство на слуз и възпаление“, каза тя – а това е това, което се случва при тежка настинка.

Неотговорени въпроси

Но един въпрос остава без отговор: Какво може да накара интерфероновия отговор при някои хора да бъде отслабен или блокиран, водейки до повече възпаление и потенциално повече симптоми?

Засега тя описва новото изследване като първа стъпка към по-добро разбиране на това, което се случва в носа при риновирусна инфекция. Възможно е в бъдеще лекарствата да могат да се насочват по-добре към възпалението и производството на слуз.

Д-р Дан Барух, директор на Центъра за вирусология и ваксинни изследвания в Медицинския център Бет Израел Дяконес в Бостън, който не е участвал в изследването, описва новото проучване като „много информативно“, но уточнява, че находките трябва да бъдат потвърдени при реални хора с риновирусни инфекции.

„Хората може да имат различни нива на интерферонов отговор и тези, които имат по-висок начален интерферонов отговор, може да получат само леко хрема и да се възстановят много бързо, докато хората, които нямат силен интерферонов отговор, биха имали много по-обширна инфекция“, казва Барух. „Но не е напълно ясно как някой може да подобри собствения си интерферонов отговор.“

Множество фактори

Въпросът защо една и съща вирусна инфекция може да засегне различно различните хора се е появявал често в медицината – при почти всички патогени, казва д-р Лари Андерсън, професор и съдиректор по детски инфекциозни заболявания в Медицинското училище на Университета Емори.

Въпреки че интерфероновият отговор може да предложи отговори, други фактори, които могат да повлияят на това колко тежко риновирусната инфекция засяга даден човек, могат да включват наличието на определени бактерии, разлики в генетичните фактори, наличие на основни заболявания или хронични състояния и дали човек има предварителен имунитет към вируса поради минали инфекции.

„Има много различни фактори, които влизат в игра. При риновируса човек може да се зарази с един и същ вирус и да има различен клиничен резултат, но същото важи и за грипа, респираторния синцитиален вирус, парагрипния вирус и коронавируса“, казва Андерсън. „Виждаме го при широк спектър от заболявания.“

До момента в Западен Бенгал са регистрирани само два лабораторно потвърдени случая от края на декември 2025 г., но медицинските специалисти в цялата страна са в повишена готовност и следят отблизо възможното разпространение на вируса.

Вирусът Нипа засяга предимно дихателната система и централната нервна система. Консултантът пулмолог д-р Шачи Пандит обяснява, че при заразяване вирусът може да причини сериозни респираторни симптоми и пневмония, докато д-р Анаита Хедге, старши консултант по детска неврология, посочва, че в някои случаи вирусът засяга мозъка и нервната система, предизвиквайки възпаление на мозъка (енцефалит) и други неврологични усложнения.

Здравните специалисти подчертават, че ранното откриване и строгите мерки за контрол на заразата са ключови за ограничаване на риска от по-широко разпространение. Експертите призовават обществото да следва препоръките за хигиена и безопасност, за да се минимизира възможността от контакт с вируса.

Здравните власти в Европа призоваха за засилване на мерките срещу птичия грип, след като този сезон бяха регистрирани “непрецедентен” брой огнища. От септември насам са открити над 1 400 инфекции сред диви птици и ферми за птици в поне 26 европейски държави – четири пъти повече в сравнение със същия период на миналата година и най-високото ниво от 2016 г. насам.

Според Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC), това увеличава риска вирусът да се предаде на хора. През последните години птичият грип циркулира на по-високи нива по света и е имало случаи на заразяване на бозайници като лисици, норки и котки. Широкото разпространение сред птиците повишава вероятността вирусът да достигне и до хората, което според вирусолози може да представлява потенциална пандемична заплаха.

„Въпреки че настоящият риск за хората в Европа е нисък, птичият грип остава сериозна заплаха за общественото здраве заради широко разпространените огнища сред животните,“ заяви Едоардо Колцани, ръководител на отдел „Респираторни вируси“ в ECDC.

Агенцията препоръчва да се засили наблюдението на вируса и лабораторните тестове, да се осигури защитно облекло за хората с по-висок риск – като работници във ферми за птици – и да се поддържа ясна комуникация с обществото. Освен това се призовава за тясно сътрудничество между ветеринарните, земеделските и здравните власти.

Много от случаите тази есен са открити сред водоплаващи птици, включително такива, които изглеждали здрави, според Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA). Повечето инфекции са причинени от нов вариант на вируса, който се разпространява бързо в Европа.

По-рано тази година европейските здравни и хранителни власти предупредиха, че вирусите на птичия грип могат да мутират до такава степен, че да инфектират хора по-лесно, което подчертава необходимостта от бдителност и подготовка.

Етиопия потвърди в понеделник три смъртни случая от хеморагичния вирус Марбург, който е открит в район, граничещ с Южен Судан.

Министърът на здравеопазването Мекдес Даба съобщи, че етиопското правителство, което обяви епидемия от Марбург в петък, е провело тестове при 17 подозирани случая в южната част на страната. Епидемията е регистрирана в региона Омо.

Министърът заяви, че няма активни случаи на подобния на ебола вирус, но правителството предприема превантивни мерки.

Екип от Световната здравна организация (СЗО) и Африканския център за контрол и превенция на заболяванията (Africa CDC) е изпратен на място, за да подпомогне тестването и контрола на епидемията.

Предупреждение за съседен Южен Судан

Министерството на здравеопазването на Южен Судан издаде в неделя публично здравно предупреждение до жителите на четири области да си мият ръцете често и да избягват контакт с телесни течности, за да предотвратят разпространението на вируса.

Генералният директор на Africa CDC Жан Касея нарече епидемията притеснителна миналата седмица, тъй като Южен Судан има „крехка здравна система“.

Какво представлява вирусът Марбург

Подобно на ебола, вирусът Марбург произхожда от плодови прилепи и се разпространява между хората чрез близък контакт с телесните течности на заразени лица или със замърсени повърхности, като изцапани спални чаршафи.

Без лечение вирусът Марбург може да бъде фатален при до 88 процента от заболелите.

Симптомите включват треска, мускулни болки, диария, повръщане и в някои случаи смърт от тежка загуба на кръв. Няма одобрена ваксина или лечение за Марбург.

Предишни епидемии

Епидемиите от вируса Марбург са сравнително редки, но сериозни. В миналото епидемии и отделни случаи на Марбург са регистрирани в Руанда, Танзания, Екваториална Гвинея, Ангола, Конго, Кения, Южна Африка, Уганда и Гана, според СЗО.

Германските власти съобщиха, че в северния град Хамбург е открит проба от отпадъчни води, съдържаща дивия полио вирус, което е първото подобно откритие в страната от началото на рутинното мониториране през 2021 г.

Според Института Роберт Кох (RKI) пробата е взета през седмицата на 6 октомври и показва, че рискът за населението е много нисък, благодарение на високите нива на ваксинация, като до момента няма регистрирани инфекции. Властите в Хамбург са сформирали специален екип за контрол на инфекциите и ще вземат допълнителни проби, като координират действията си с RKI .

Полиомиелитът е вирусна инфекция, която може да причини парализа или смърт, но може да бъде предотвратена чрез ваксинация. Съществуват две форми на вируса: дивият полио, който е рядък и се среща главно в Афганистан и Пакистан, и ваксиналният вирус, който в редки случаи може да мутира и да циркулира в някои страни.

Експерти подчертават, че високото ваксинационно покритие намалява риска от заразяване. Беате Кампман, научен директор в Центъра за глобално здраве към болницата Charité в Берлин, посочи: „Полио навсякъде означава потенциален риск за полиомиелит навсякъде.“

Пробата в Хамбург е частично смесена с отпадъчни води от съседни федерални щати, което прави невъзможно точното определяне на източника на вируса и дали има заразени хора.

Вирус без ефективно лечение
Според д-р Кийра Глазгоу от здравния отдел на щата, няма ефективно лечение за този вирус, ако симптомите вече са се проявили.
„Въпреки че е изключително рядко да се наблюдава инфекция с този вирус, той е смъртоносен, ако не бъде лекуван навреме,“ обясни тя.
Заразеният мъж е бил ухапан от прилеп преди няколко месеца, но едва наскоро е приет в болница в критично състояние. Властите разследват дали е получил подходящо лечение след инцидента и дали други фактори са допринесли за развитието на болестта.

Как се предава вирусът?
Австралийският прилепен лисавирус се предава чрез слюнката на заразен прилеп, която попада в организма чрез ухапване или драскотина. Вирусът може да се съдържа както в летящи лисици (flying foxes), така и в насекомоядни микроприлепи.
Симптомите могат да се появят дни, седмици или дори години по-късно. Началните признаци наподобяват грип – главоболие, висока температура и отпадналост, но състоянието бързо се влошава, водейки до парализа, делириум, гърчове и смърт.

Само за обучени специалисти
Здравните власти категорично препоръчват да не се пипат прилепи, освен ако човек не е обучен, ваксиниран и екипиран за такава дейност.
„При ухапване или одраскване от прилеп, е изключително важно мястото да се измие със сапун и вода за поне 15 минути, след което да се приложи антисептик. Засегнатият трябва незабавно да потърси медицинска помощ за да получи ваксина срещу бяс и имуноглобулин,“ се казва в изявление на здравните власти.

Други подобни случаи
Случаят в Австралия напомня за други смъртоносни инциденти с прилепи в последните години:
САЩ, ноември 2024 г.: Учителка от Калифорния умира, след като е ухапана от прилеп в класната стая.
Канада, октомври 2024 г.: Дете умира от бяс след контакт с прилеп в стаята си.
Минесота, САЩ, юли 2024 г.: Мъж почина от бяс след излагане на прилеп.

Макар заразяванията с австралийския прилепен лисавирус да са изключително редки, те винаги са фатални, ако не се реагира навреме. Властите подчертават значението на предпазните мерки и бързата медицинска намеса при всякакъв контакт с прилепи. Само обучени професионалисти трябва да се занимават с тези животни.

Древни заплахи под леда

Вечният лед на Арктика, известен като пермафрост, е естествен хладилник, който хиляди години е съхранявал органични материали, включително вируси и бактерии. С глобалното затопляне този лед се топи с тревожна скорост, освобождавайки микроорганизми, които са били в латентно състояние от праисторически времена. Някои от тези „зомби вируси“ може да са оцелели в замръзналото си състояние от десетки хиляди години, запазвайки потенциала си да заразяват.

Тези вируси не са просто научна любопитност – те представляват реална заплаха. Учените се опасяват, че някои от тях могат да предизвикат болести, срещу които съвременните хора нямат имунитет. Това е особено тревожно в контекста на ускореното топене на пермафроста, задвижвано от климатичните промени.

Състезание с времето в тундрата

За да разберат мащаба на заплахата, изследователски екипи са създали контейнерни лаборатории директно върху арктическата тундра. Тези мобилни съоръжения позволяват на учените да анализират проби на място, минимизирайки риска от транспортиране на потенциално опасни материали. Работата е спешна – размразяването на пермафроста не чака, а всяка проба може да съдържа ключ към предотвратяването на бъдещи епидемии.

Изследванията се фокусират върху идентифицирането на тези вируси, изучаването на тяхната структура и оценката на риска, който представляват. Някои вируси, открити в пермафроста, вече са показали способност да заразяват едноклетъчни организми, което повдига въпроси за тяхната потенциална опасност за хората.

Климатичните промени като отключващ фактор

Климатичните промени са основният двигател на тази заплаха. Температурите в Арктика се повишават два до три пъти по-бързо от средните за планетата, което ускорява топенето на пермафроста. Този процес не само освобождава древни микроорганизми, но и отделя метан – мощен парников газ, който допълнително усилва глобалното затопляне. Това е порочен кръг, който увеличава риска от биологични и екологични кризи.

Освен вируси, пермафростът може да освободи и други патогени, като бактерии, устойчиви на антибиотици, или дори останки от древни болести като едроцветна шарка. Тези „биологични капсули на времето“ представляват предизвикателство, за което човечеството все още не е напълно подготвено.

На образователно ниво темата за „зомби вирусите“ е идеална за ангажиране на ученици и студенти. Лекции и научни събития, като „Нощ на учените“, могат да представят връзката между климатичните промени и биологичните заплахи, вдъхновявайки млади хора да изучават микробиология, екология или климатология.

Заплахата от древни вируси подчертава необходимостта от глобално сътрудничество. Международни организации като Световната здравна организация и ООН могат да координират усилията за изследване и контрол на патогените от пермафроста. Създаването на глобална мрежа от лаборатории за биобезопасност ще бъде ключово за бърза реакция при откриване на нови вируси.

Този проблем е и напомняне за спешността на действията срещу климатичните промени. Споразумения като Парижкото могат да бъдат подсилени с нови ангажименти за защита на региони като Арктика. Освен това инвестициите в биотехнологии и ваксини ще подготвят света за потенциални епидемии, предизвикани от древни патогени.

Темата за „зомби вирусите“ има и културно измерение. Тя вдъхновява научна фантастика, филми и дискусии за уязвимостта на човечеството, насърчавайки обществото да мисли за бъдещето си в един променящ се свят.

Събуждане от леден сън

Размразяващият се арктически пермафрост е не само екологична криза, но и биологична бомба със закъснител. Древните „зомби вируси“, спящи в леда, ни напомнят, че климатичните промени имат последствия, които надхвърлят затоплянето. За България и света предизвикателството е да действаме бързо – чрез наука, сътрудничество и екологична отговорност. Докато учените се състезават с времето в тундрата, едно е ясно: бъдещето ни зависи от това колко добре ще се подготвим за неочакваното, което се пробужда от леда.

Израелска хакерска група атакува иранска банка и криптоборса
Група с предполагаеми връзки с Израел, наречена Gonjeshke Darande („Хищният врабец“), пое отговорност за атака срещу една от най-големите ирански банки – Bank Sepah. Според местни ирански медии, след удара потребителите срещнали затруднения при достъп до сметките си, теглене на пари и използване на банкови карти.

Bank Sepah е санкционирана от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към американското Министерство на финансите още през 2018 г. поради връзки с иранските военни.

След атаката срещу банката, хакерите насочили усилията си към Nobitex – водеща криптовалутна борса в Иран. Те твърдят, че са унищожили около 90 милиона долара в криптовалута от сметки, свързани с израелски интереси, и публикували изходния код на платформата в интернет. От Nobitex обаче обявиха, че средствата са били преведени в „портфейл с произволни символи“, което не отговаря на обичайните методи при подобни киберпрестъпления. Компанията смята, че реално откраднатата сума е по-близо до 100 милиона долара.

„Явно намерението на тази атака бе да се създаде паника и да се навреди на доверието на нашите съграждани,“ се казва в официалното изявление на борсата.

Кибервойна и дезинформация
Освен директни атаки срещу финансови институции, конфликтът се пренася и в сферата на информационната сигурност. Израелски официални лица съобщиха за разпространение на фалшиви съобщения, предупреждаващи населението за несъществуващи терористични атаки в близост до бомбоубежища — целта е била да се предизвика паника и объркване.

Според американската киберсигурностна компания Radware, от началото на военните действия се наблюдава активност от страна на държавни хакери, хактивисти, пропагандисти и обикновени киберпрестъпници от двете страни.

Рестрикции върху интернет в Иран
В отговор на дигиталните атаки, иранското правителство наложи временни прекъсвания на интернет. По данни на Netblocks и Censys, страната остана без достъп до мрежата за над 12 часа. Причината, според иранските власти, е „неправомерното използване“ на интернет от страна на Израел за военни цели. Tasnim News Agency, медия свързана с иранските военни, определи ограниченията като временни и съобщи, че мрежата ще бъде възстановена при „връщане на нормалната обстановка“.

Управляващите също така призоваха гражданите да изтрият приложението WhatsApp, което се подозира, че е използвано като канал за разпространение на дезинформация и координиране на атаки.

Групата „Хищният врабец“ и връзката със Stuxnet
Групата Gonjeshke Darande не е непозната в света на кибервойната. Тя е свързвана с други значими атаки срещу Иран, включително известната операция Stuxnet от 2010 г. – вирус, който унищожи центрофуги в иранското ядрено съоръжение в Натанц. По данни от медии в САЩ, вирусът е разработен съвместно от Израел и САЩ, като ключова роля е изиграла израелската военна киберзвена Unit 8200.

Новият фронт на конфликтите – киберпространството
Разгръщането на кибервойната между Израел и Иран показва как съвременните конфликти се водят не само със снаряди и ракети, но и с код и мрежови атаки. Освен че могат да причинят икономически щети и дезорганизация, тези атаки целят да подкопаят общественото доверие, да предизвикат хаос и да пренесат военната борба в ежедневието на хората – независимо дали са на бойното поле или пред екрана на компютъра.