Името на предприятието не е разкрито, а разследването тече под условия на строга секретност – в министерствата на федералните провинции се говори предпазливо за „неприключила разузнавателна процедура“. Това, разбира се, е дипломатичен начин да се каже, че никой все още не иска да покаже картите си, докато Германия се опитва да проследи веригата от поръчители до изпълнители.

Кои са „агентите за еднократна употреба“ и защо Москва ги харесва толкова много?

Задържаните биват описвани от германските служби с термина „Wegwerfagenten“ – буквално „агенти за еднократна употреба“. Става дума за случайни изпълнители, вербувани обикновено през криптирани приложения срещу сравнително скромно възнаграждение, на които се възлагат конкретни саботажни задачи, без да разполагат с истинска подготовка или прикритие. Схемата е елегантна в цинизма си: руските служби пестят собствения си оперативен състав, а когато изпълнителят бъде заловен, отговорност поема единствено той – верижката до истинските поръчители рядко се стига докрай.

Именно тази логика обяснява защо подобни случаи зачестяват в Германия през последните месеци, въпреки постоянните и вече доста уморени опити на Кремъл да отрича всякаква връзка с организирането на подобни операции.

Според сръбското издание в случая, мъжете са били спрени в началото на юни в района на сръбско-унгарската граница благодарение на информация, подадена от германските служби и разузнавания на съюзнически държави. Заловеният на границата взрив можеше да се превърне в поредната статистика от поредицата удари по инфраструктура, свързана с подкрепата за Украйна – удари, които Москва предпочита да отрича, докато паралелно ги извършва.

Провалената диверсия е и първият публично известен резултат от дейността на новосъздадения през юни в Берлин Съвместен център за противодействие на хибридни заплахи, чиято задача е да координира усилията срещу шпионаж, саботаж, кибератаки и дезинформация. Тоест германската държава реши, че след поредица от подобни „инциденти“ е време за институция, която да събира парчетата на едно място, вместо всяко ведомство да гони собствената си следа поотделно.

Германският министър на вътрешните работи Александер Добриндт потвърди в края на юни, при представянето на годишния доклад на контраразузнаването за 2025 година, че властите са осуетили подготовка на атентат с взривни вещества, насочен срещу обекти на германска територия. По думите му, правоохранителните органи са прекратили плановете на извършителите и са установили наблюдение над лицата, свързани с подготовката на удара.

Защо диктаторът толкова упорито тества търпението на Германия?

Отговорът не е сложен, макар че германските служби предпочитат да го формулират дипломатично. В годишния доклад на контраразузнаването се посочва, че Федерална република Германия редовно е обект на руски хибридни операции, а целта на Москва е да дестабилизира вътрешната обстановка в страната и да отслаби подкрепата ѝ за Украйна. С други думи, ако не може да победи украинската армия на бойното поле, бункерният маниак се задоволява с това да плаши германски заводи и да проверява доколко издръжливи са нервите на западните партньори.

Руските власти, разбира се, многократно са отхвърляли обвиненията в организиране на подобни операции – позиция, която звучи все по-неубедително с всеки следващ случай на заловени „агенти за еднократна употреба“ по европейските граници.

Случаят се вписва в по-широка картина: през последната година броят на подобни инциденти в Германия – от опити за подпалване на военни камиони до вербуване на случайни изпълнители през интернет – расте устойчиво, а новосъздаденият берлински център тепърва ще трябва да докаже, че може да изпревари поредната пратка евтини саботьори, преди тя да стигне до целта си.

Финландия, Германия, Дания, Литва и Норвегия ще получат системата Blocker, разработена от финландската компания Forcit, като стойността на бъдещите доставки се оценява на стотици милиони евро.

Защо НАТО инвестира толкова сериозно в морски мини?

Покупката се реализира по програмата Naval Mines Cooperation (NMS), ръководена от Финландия. Финландските сили за отбрана вече подписаха рамково споразумение с производителя за снабдяване на петте съюзнически държави.

Основната цел е укрепване на морската отбрана и защита на стратегическите морски маршрути, които при криза се превръщат в жизненоважни артерии за прехвърляне на войски, техника и доставки.

Според изпълнителния директор на Forcit Йоаким Вестерлунд войната в Украйна ясно е показала колко важно е блокирането на ключови морски райони. Именно затова интересът към подобни системи рязко нараства.

Какво прави Blocker различна?

За разлика от класическите морски мини, Blocker представлява интелигентна неконтактна система, която се поставя на морското дъно и разполага със заряд с мощност над 1000 килограма в тротилов еквивалент.

Най-важната ѝ особеност е способността да разпознава различните кораби чрез многоканални сензори. Софтуерът позволява предварително да бъдат определени конкретните цели, които да бъдат поразени, докато приятелските и неутралните плавателни съдове могат да преминават безопасно.

Освен това системата използва програмируеми алгоритми за откриване и задействане, които значително затрудняват традиционното противоминно тралене.

Балтийско море става все по-важен фронт

От финландските сили за отбрана подчертават, че програмата NMS има за цел да засили сигурността в Балтийско море и колективната отбрана на Алианса в условията на нарастваща руска заплаха.

Военните смятат, че особеностите на Балтийско и Северно море ги правят особено подходящи за използването на подобни отбранителни системи.

Програмата е основана на декларация за намерения, подписана през юли 2024 г. от редица северноевропейски държави. Освен съвместни покупки на въоръжение, тя предвижда и координация в областта на логистиката, обучението, обмена на разузнавателна информация и разработването на нови технологии за морската отбрана.

С нарастващото напрежение в региона НАТО все по-ясно показва, че възнамерява да направи достъпа на руския военноморски флот до ключови морски направления значително по-труден, ако Москва реши да тества решимостта на Алианса.

Новият годишен доклад на службите за вътрешна сигурност в Германия отчита увеличение на броя на лицата, свързвани с левия екстремизъм. Според документа през последната година техният брой е нараснал с 4 200 души, достигайки 42 200. Властите предупреждават, че наред с десния екстремизъм и други форми на радикализация, левият екстремизъм остава сериозно предизвикателство за обществената сигурност.

Левият екстремизъм бележи ръст

Германската служба за защита на конституцията (BfV) посочва, че увеличението се дължи както на активизирането на съществуващи радикални групи, така и на привличането на нови участници. Според анализа част от екстремистките среди използват теми като социално неравенство, антикапитализъм, международни конфликти и екологични протести, за да разширят влиянието си.

Десният екстремизъм остава най-голямата заплаха

Въпреки ръста при левия екстремизъм, германските власти подчертават, че десният екстремизъм продължава да представлява най-сериозната опасност за демократичния ред в страната. Последният доклад отчита още по-голям брой лица, свързвани с крайнодесни организации, както и значителен дял на политически мотивираните престъпления, извършени от този спектър.

Повече насилие и радикализация

Докладът отчита тревожна тенденция към увеличаване на насилствените действия, извършвани от представители на различни екстремистки движения. Вътрешният министър Александър Добринд предупреди, че се наблюдава взаимна радикализация между крайнолеви и крайнодесни групи, което създава риск от нови прояви на политическо насилие.

Сред регистрираните престъпления са нападения срещу държавни институции, палежи, саботажи и сблъсъци с полицията по време на демонстрации. Според службите някои радикални организации действат все по-конспиративно и използват добре организирани структури.

Разширяващи се предизвикателства пред службите

Освен вътрешния екстремизъм, германските служби продължават да следят и други заплахи, включително ислямистки радикализъм, чуждестранен шпионаж, кибератаки и опити за влияние от страна на чужди държави. Според експертите променящата се среда за сигурност изисква засилено сътрудничество между правоохранителните органи и разширяване на превантивните мерки.

Глобалният недостиг на ракети за противовъздушна отбрана Patriot поставя все по-сериозен натиск върху системите за въздушна защита в редица държави. На този фон германската система IRIS-T се очертава като една от най-обсъжданите алтернативи за защита срещу въздушни заплахи, въпреки че Германия продължава да търси решения за укрепване на своите способности за далекобойни удари.

Защо Patriot е толкова важна система?

Patriot Missile System е сред най-разпространените и доказани системи за противовъздушна и противоракетна отбрана в света. Тя е способна да прихваща самолети, крилати ракети, дронове и балистични ракети на значителни разстояния.

През последните години нарастващото търсене на системата, породено от конфликти и засилени мерки за сигурност в различни региони, доведе до напрежение във веригите за доставки и по-дълги срокове за производство на нови ракети-прехващачи.

IRIS-T – германският отговор

Германия инвестира сериозно в развитието на IRIS-T SLM – модерна система за противовъздушна отбрана, разработена от Diehl Defence.

IRIS-T SLM е проектирана за унищожаване на самолети, хеликоптери, дронове и крилати ракети на средни дистанции. Системата използва високоточни ракети с инфрачервено насочване и модерни радари, които позволяват откриване и проследяване на множество цели едновременно.

Военни експерти отбелязват, че IRIS-T е показала висока ефективност при реални бойни условия и се разглежда като важен елемент от бъдещата европейска архитектура за противовъздушна отбрана.

Ограниченията на германските способности

Въпреки успехите при системите за въздушна защита, анализаторите посочват, че Германия все още не разполага с достатъчно далекобойни оръжейни системи за нанасяне на удари по цели на големи разстояния.

Берлин инвестира в модернизация на въоръжените си сили след променената среда за сигурност в Европа, но въпросът за далекобойните способности остава обект на политически и военни дискусии.

Европа търси по-силна противовъздушна защита

Недостигът на ракети Patriot насърчава европейските държави да диверсифицират своите отбранителни способности и да развиват местно производство на системи за противовъздушна отбрана.

Сред инициативите е и проектът European Sky Shield Initiative, който цели изграждането на по-интегриран европейски противоракетен щит чрез сътрудничество между множество държави.

Според експерти бъдещето на въздушната отбрана вероятно ще включва комбинация от различни системи – от кратък и среден обсег до далекобойни противоракетни комплекси, способни да реагират на широк спектър от заплахи.

Според обвинението датският гражданин Али С., арестуван в Дания през миналата година, е работил за разузнавателната структура на КСИР и е поддържал тесни контакти със силите „Кудс“ — подразделението, отговарящо за външните операции на режима. Германските власти твърдят, че през началото на 2025 г. той е получил задача да събира информация за председателя на Централния съвет на евреите в Германия Йозеф Шустер, за бившия депутат и ръководител на Германо-израелското дружество Фолкер Бек, както и за двама еврейски търговци в Берлин.

От „събиране на информация“ до подготовка на убийства

Прокуратурата в Германия не оставя особено място за интерпретации. Според официалното изявление, събраната информация е служела за подготовка на убийства и палежи на германска територия. Али С. е наблюдавал различни обекти в Берлин и е търсел съучастници за изпълнение на атаките.

По-късно към схемата се присъединил и афганистанският гражданин Таваб М., също арестуван в Дания. Според обвинението той е бил готов да осигури оръжие за трето лице, което да извърши покушение срещу Волкер Бек.

Европа отново открива, че „революционните стражи“ не са туристически клуб

Случаят идва на фона на нарастващите опасения в Европа за дейността на иранските служби и свързаните с тях терористични мрежи. КСИР отдавна е обвиняван в организиране на убийства, отвличания и атаки срещу опозиционери, еврейски организации и западни цели по света. Въпреки това част от европейските политици години наред предпочитаха да говорят за „диалог“ с режима в Техеран, сякаш става дума за труден търговски партньор, а не за диктатура, която използва терор като инструмент на външната си политика.

След ареста на заподозрения германското външно министерство е привикало иранския посланик. От своя страна иранското посолство е отхвърлило обвиненията като „необосновани и опасни“. Стандартна реакция — почти толкова предвидима, колкото и самото участие на КСИР в подобни операции.

Натискът срещу еврейските общности расте

Разследването идва в момент на засилени мерки за сигурност около еврейските организации в Германия и други европейски държави. След нападението на „Хамас“ срещу Израел и последвалата война, антисемитските инциденти в Европа рязко се увеличиха, а службите предупреждават, че Иран и свързани с него структури се опитват да използват напрежението за влияние и дестабилизация.

Берлин очевидно вече гледа на подобни заплахи не като на абстрактен риск, а като на реална терористична опасност вътре в Европа.

Случаят показва колко упорито Москва търси начини да поддържа военната си машина, дори когато официално е изолирана от европейските пазари. И също така колко „изненадващо“ някои фирми в Европа се оказват готови да помагат — стига парите да пристигат навреме.

Как е работела схемата?

До началото на войната в Украйна Global Trade е изнасяла европейска технологична продукция директно към Русия. След санкциите обаче маршрутът е променен. На хартия стоките са били предназначени за Турция, но реалният им краен получател са били руски военни и стратегически предприятия.

Сред доставяните компоненти фигурират:

• микроконтролери;
• електронни компоненти;
• сензори и преобразуватели;
• лагери;
• механични части;
• осцилоскопи и измервателна техника.

Германското разузнаване BND посочва, че дори оборудване за системи за обезсоляване на морска вода може да има военно приложение — например в руски атомни подводници.

Още по-показателно е, че според следствието доставките често са достигали Русия само за 5 до 10 дни след изпращането им от ЕС.

Кой е дърпал конците от Москва?

Разследващите твърдят, че реалният център на операцията е била руската компания „Коловрат“, която вече е под американски санкции.

Според прокуратурата служители на „Коловрат“ са влизали директно в електронните пощи на Global Trade и са комуникирали с европейски доставчици, представяйки се за германски служители. На практика бизнесът се е управлявал от Москва, докато Германия е служела като удобна фасада.

Начело на Global Trade след март 2022 г. застава Никита С., когото следователите определят като основната връзка между немската фирма и руските организатори. Той едновременно е работил и за „Коловрат“, което му е позволявало да координира поръчки, плащания и доставки.

Турската компания MR Global е изпълнявала ролята на официален получател на стоките, но реално е действала като транзитен пункт към Русия. В схемата са участвали и няколко германски фирми фантоми.

„Никакви следи към Русия“

Вътрешната кореспонденция, до която германските служби са получили достъп, звучи като учебник по санкционни измами.

В едно от съобщенията Никита С. пише:

„Направи така, че всичко да изглежда чисто. Никакви споменавания на Русия.“

В друга инструкция се казва:

„Преди изпращане махнете всички документи от кутиите.“

А в трето съобщение директно е отбелязано:

„Трябва ни друг получател — Турция става.“

С други думи — дори не особено изобретателно. Просто достатъчно нагло, с надеждата, че никой няма да проверява прекалено внимателно.

Арести и възможни присъди

След като BND се е добрала до документи на „Коловрат“, включително фактури, поръчки и вътрешна комуникация, към разследването са се включили прокуратурата и митническите служби.

Тази година са арестувани Никита С., Евгений Р., Даниел А. и Борис М., когото следователите смятат за един от ключовите участници в схемата.

Макар Борис М. официално да е напуснал поста управител на Global Trade още през 2022 г., той е продължил активно да участва в дейността на компанията и е фигурирал в митнически документи.

Прокуратурата подготвя обвинения за:

• системни нарушения на експортния контрол;
• мащабно заобикаляне на санкции;
• участие в престъпна организация.

Обвиняемите могат да получат до 10 години затвор.

Поредното доказателство, че санкциите работят — но само ако се прилагат

Случаят е още едно напомняне, че Кремъл отчаяно се нуждае от западни технологии, за да поддържа военната си индустрия. И че руските мрежи продължават активно да търсят пролуки през Турция, Централна Азия и фирми посредници в Европа.

Защото руската икономика може да разказва приказки за „самостоятелност“, но без западни чипове, електроника и индустриално оборудване военната машина на Путин започва да скърца доста по-силно от официалната пропаганда по телевизията.

Съединените щати са отменили планираното разполагане на около 4000 американски военнослужещи в Полша — решение, което идва малко след обявения план за изтегляне на 5000 американски войници от Германия. Информацията беше потвърдена от високопоставен представител на НАТО пред Euronews, според когото тези ротационни сили „не са част от официалните планове за възпиране и отбрана на НАТО“.

Според публикации на Euronews и Reuters, американското министерство на отбраната е прекратило подготвяната ротация на части от 1-ва кавалерийска дивизия, въпреки че подготовката за мисията вече е била в напреднал етап. Военна техника е била изпратена, а официална церемония по изпращането на подразделението е проведена още в началото на май в Тексас.

Решението е свързано с нарастващото напрежение между президента Donald Trump и германския канцлер Friedrich Merz. Спорът между двамата се изостри след критики от страна на Мерц към американската стратегия в конфликта с Иран. Тръмп реагира остро и впоследствие обяви намерение за сериозно намаляване на американското военно присъствие в Германия, като дори загатна за още по-големи съкращения в бъдеще.

В момента в Германия са разположени около 36 000 американски военнослужещи, а общият брой на американските сили в Европа варира между 80 000 и 100 000 души. След началото на войната в Украйна през 2022 г. САЩ значително увеличиха присъствието си на източния фланг на НАТО, включително в Полша и балтийските държави.

Въпреки уверенията на НАТО, че алиансът ще запази „силно присъствие“ в Източна Европа, решението предизвика тревога сред част от европейските съюзници и американски политици. Според източници от НАТО, европейските държави не са били предварително информирани за конкретните параметри на американския план, което е довело до допълнително напрежение вътре в алианса.

Анализатори отбелязват, че действията на Вашингтон се вписват в по-широка стратегия на администрацията на Тръмп за прехвърляне на по-голяма част от отбранителната тежест върху европейските членки на НАТО. Същевременно критиците предупреждават, че внезапните промени могат да бъдат възприети като сигнал за отслабване на американския ангажимент към европейската сигурност.

Германският канцлер Friedrich Merz заяви, че силата на НАТО „не зависи само от броя на войниците“, а от общите стратегически цели и сътрудничеството между съюзниците. Въпреки дипломатическото напрежение, Берлин и Вашингтон продължават официално да подчертават значението на трансатлантическото партньорство.

В Лайпциг, важен културен и икономически център в Германия, се случи сериозен инцидент, при който автомобил се вряза в хора на оживена улица. Събитието доведе до смъртен случай и няколко тежко ранени, съобщиха местните власти.

Произшествието е станало на улица „Grimmaische“, една от ключовите търговски артерии в града. След удара водачът е напуснал мястото, но впоследствие е бил арестуван от полицията. Според вътрешния министър на провинция Саксония Армин Шустер, става дума за самостоятелен извършител.

Премиерът на Саксония Михаел Кречмер определи случая като възможно „нападение тип таран“. Това е термин, използван за умишлено врязване на превозно средство в хора.

Подобни инциденти не са изолирани в Германия. След атаката през Атаката в Берлин през 2016 г., страната е свидетел на няколко подобни случаи, което засилва обществените дебати относно сигурността и обществения ред.

Мерц ядоса Тръмп с критики за Иран

Поводът за напрежението станаха думите на Мерц, че САЩ били „унижени“ от иранските преговарящи и очевидно нямали ясна стратегия спрямо режима в Техеран. Германският канцлер заяви, че иранците „много умело не преговарят“, карайки американците да се разкарват напразно до Исламабад.

Тръмп реагира в типичния си стил — директно и без дипломатически опаковки. В Truth Social той нападна Мерц, заявявайки, че Германия се проваля „икономически и във всяко друго отношение“, а канцлерът „няма представа за какво говори“. Американският президент дори намекна, че Берлин едва ли не приема идеята Иран да се сдобие с ядрено оръжие.

5000 войници по-малко — символичен шамар или начало на по-голямо изтегляне?

В момента в Германия са разположени над 36 000 американски военнослужещи — най-големият контингент на САЩ в Европа. Основната част от тях се намира в базата Ramstein Air Base, която е ключов логистичен център за американските операции в Европа и Близкия изток.

Според Пентагона решението вече е одобрено от министъра на отбраната Пийт Хегсет, а изтеглянето може да приключи в рамките на 6 до 12 месеца.

Официалното обяснение е „преглед на дислокацията и нуждите на театъра на военните действия“. Неофициално обаче посланието е пределно ясно: ако европейските съюзници искат американски чадър, Вашингтон очаква политическа лоялност, а не публични лекции.

Италия и Испания също под прицел

Тръмп не се ограничи само с Германия. Той намекна, че американски войски могат да бъдат изтеглени и от Италия и Испания.

„Италия не ни помогна с нищо, а Испания се държа ужасно“, заяви президентът, визирайки нежеланието на някои европейски държави да подкрепят американските действия около Ормузкия пролив и конфронтацията с Иран.

Това е пореден сигнал, че Тръмп гледа на НАТО не като на идеологически съюз, а като на сделка: подкрепяш САЩ — получаваш защита. Опитваш се да стоиш „неутрално“ срещу ислямисткия режим в Техеран — започват въпросите защо американските данъкоплатци трябва да плащат за сигурността ти.

А Германия вече харчи повече за отбрана

Иронията е, че конфликтът избухва точно когато Берлин най-сетне започна сериозно да увеличава военните си разходи — нещо, за което Вашингтон настоява от години.

Очаква се Германия да достигне 3,1% от БВП за отбрана през следващата година, далеч над стария натовски праг от 2%. Само че за Тръмп явно парите вече не са достатъчни. Белият дом иска не просто чекове, а пълно политическо подравняване.

Европа усеща как изглежда „Америка на първо място“

Това, което се случва сега, е поредното напомняне, че при Тръмп американското военно присъствие вече не се приема за нещо гарантирано и вечно. Европейските лидери години наред говореха за „стратегическа автономия“, но често разчитаха именно на американската армия за реалната сигурност на континента.

Сега Вашингтон започва да задава неприятния въпрос: ако Европа иска да води собствена външна политика, готова ли е и сама да поеме цената за защитата си?

Докато Путин публично говори за мир и преговори, разузнаването му усърдно снима военни конвои, монтира скрити камери на железопътни възли и търси желаещи да взривят нещо из Западна Европа. Германските власти напоследък имат доста работа с тези „мирни“ инициативи.

Казахстанецът, готов на „всяко желание на Москва“

Федералната прокуратура на Германия задържа в Берлин 47-годишен гражданин на Казахстан, известен само като Сергей К. Поне от май 2025 г. той предавал на руското разузнаване сведения за военната подкрепа за Украйна и германската отбранителна промишленост — с особен интерес към компании, разработващи дронове и роботи.

Сергей К. изпращал на куратора си снимки на обществени сгради в Берлин и военни колони по магистралите, включително конвой на страна от НАТО. Освен това предлагал на Москва подходящи цели за диверсии на германска територия и бил готов да вербува нови агенти за разширяване на шпионско-диверсионната мрежа.

Според източници на германските служби за сигурност, цитирани от Der Spiegel, мъжът „бил готов да изпълни всяко желание на Москва“. Любопитното е, че голяма част от предадената информация е… открито достъпна. Тоест Путин плаща на хора да гуглят нещата вместо него — поне засега.

По данни на „Радио Свобода“ Сергей К. има индикации, че преди това се е сражавал на страната на Русия в Донецка област. Такъв е профилът на съвременния руски агент: бивш наемник в Украйна, сега шпионин в Берлин.

Камера на фенерен стълб — класика на разузнаването

Паралелно с берлинския случай, в германската провинция Северен Рейн — Вестфалия полицията претърси дома на 43-годишен гражданин на Литва, също заподозрян в шпионаж в полза на Русия.

Той монтирал скрита камера на железопътен възел в Минден — стратегически пункт, използван за превоз на военна техника към Украйна и към източния фланг на НАТО. В непосредствена близост се намира база на германско-британски батальон сапьори — единственото подразделение в Алианса, притежаващо система за плаващи мостове M3, способна да осигури бързо преминаване на тежка бронетехника и танкове през реки.

Камерата е открита през септември 2025 г. — закрепена на фенерен стълб и умело замаскирана със… стикер с логото на Deutsche Bahn. Гениалност или крайна простотия — може да се спори, но факт е, че е работило известно време. Заподозреният живеел в Детмолд и работел като шофьор на камион. Германските власти провели наблюдение, инсталирали на телефона му софтуер за прихващане на разговори и съобщения, а след това извършили обиски.

Случайни хора или изградена мрежа?

През март германските власти задържали и двама други заподозрени — 43-годишен гражданин на Украйна и 45-годишна гражданка на Румъния, обвинени в шпионаж срещу собственик на компания, доставяща дронове на украинската армия. Русия явно не пести ресурси за идентифициране и следене на онези, които й пречат.

Мащабът на тази дейност е документиран: от началото на войната срещу Украйна Русия е организирала не по-малко от 151 хибридни атаки на европейска територия, според данни на Международния център за борба с тероризма и проекта Globsec. Сред изпълнителите — 95% нямат формални връзки с руските служби, тоест са вербувани „граждани“. От тях 58% знаели, че зад операциите стои Москва. Поне 44-ма от завербованите са имали криминално минало. Както винаги, Москва разчита основно на кримиконтингента. Особено след като цялата и агентура се обърна срещу нея, през българското Възраждане, Москва си взе поука и от тогава не наема интелигентни хора, а утайката на утайката на обществото. Спомнете си за нашите шумкари, около ВСВ, които бяха брутални бандити и убийци и след като СССР ни окупира ги монтира на власт.

Кремъл изгражда нелегални мрежи от случайни хора — бивши затворници, шофьори на камиони, доброволци от чужди войни — и ги превръща в инструменти за дестабилизация. Не е нужна изтънчена агентура, когато разполагаш с достатъчно хора, готови за пари или убеждения да наблюдават и снимат.

Германия явно е наясно с това. Въпросът е дали задържанията са достатъчни, или зад всеки заловен агент чакат още десетина, за които службите все още не знаят. Може би е дошло времето, както през Студената война, вражеските агенти и диверсанти, да не бъдат третирани, като обикновени бандити, а като особено опасни субекти, подлежащи на незабавна ликвидация.