Според анализа, средната глобална температура на повърхността на въздуха през май е била 15.79°C – с 0.53°C над средната стойност за периода 1991–2020 г. и с около 1.4°C над нивата от прединдустриалната епоха (1850–1900 г.).

Затихване на горещата вълна, но не и на климатичната тревога
„Май 2025 г. прекъсва безпрецедентна поредица от месеци, при които глобалната температура е била с над 1.5°C над прединдустриалните нива,“ казва Карло Буонтемпо, директор на C3S към Европейския център за средносрочни прогнози (ECMWF). Въпреки това той предупреждава, че този спад е вероятно временно явление и скоро прага от 1.5°C ще бъде преминат отново.

Макар че Парижкото споразумение определя ограничаването на глобалното затопляне под 1.5°C като дългосрочна цел, измервана на десетилетна основа, текущите тенденции показват, че климатичната система продължава да се затопля устойчиво.

Европа под натиска на суша и недостиг на вода
Наред с високите температури, значителна част от Европа преживя необичайно суха пролет. През май големи райони в северна и централна Европа, както и части от Русия, Украйна и Турция, отчетоха по-малко валежи от обичайното.

Според данните на Европейската обсерватория за суша, над половината територия на Европа и Средиземноморието е била под влияние на различни степени на засушаване между 11 и 20 май – най-високото регистрирано ниво за този период от годината от началото на мониторинга през 2012 г.

Сушата е довела и до най-ниските пролетни водни нива в реките на континента от началото на воденето на данни през 1992 г. Също така, влажността на почвите в части от северозападна Европа е спаднала до рекордно ниски стойности от поне 1979 г. насам.

Земеделие и икономика под заплаха
Фермери в редица северноевропейски страни изразиха сериозни притеснения относно бъдещето на реколтата си. Засушаването е довело до забавен растеж на култури като пшеница и царевица. В Обединеното кралство, например, земеделски организации сигнализираха още в началото на май за провал на част от пролетната реколта, заради най-сухата пролет от над сто години насам.

Освен земеделието, засушаването застрашава и икономическата стабилност на региона. Европейската централна банка предупреди в края на май, че недостигът на вода поставя под риск близо 15% от икономическата продукция в еврозоната. Ново изследване, осъществено в партньорство с Университета в Оксфорд, идентифицира водата като най-съществения природен риск за икономиката на региона.

Живот в огнената реалност

Сапнабен Чунара, 30-годишна майка на три деца, прекарва дните си на открито във Ванзара Вас, тъй като домът й с ламаринен покрив е още по-горещ. „Понякога е толкова горещо, че не мога да мисля ясно“, споделя тя, носейки черен смарт часовник, контрастиращ с цветните й гривни и сари. Чунара е една от 204 жители, участващи в едногодишно изследване, което измерва сърдечен ритъм, пулс, сън и кръвно налягане, за да разбере как жегата засяга бедните общности.

Изследователите тестват и ефективността на отразяващи покриви, боядисвайки някои домове с бяла боя, за да намалят вътрешните температури. Чунара, чийто дом не е боядисан, се надява, че резултатите ще доведат до подобрения за цялата общност. „Може да боядисат и моя покрив и да направят нещо, което да ни помогне да се справим с жегата“, казва тя.

Смъртоносната жега в Индия

Ахмедабад отдавна е свикнал с горещи лета, но температурите вече доближават границата, при която излагането на открито за повече от няколко часа може да бъде фатално. През 2010 г. градът отбеляза около 1300 допълнителни смъртни случая, вероятно причинени от екстремна жега. Според проучване от 2023 г., ако глобалната температура се повиши с под 2°C, смъртните случаи от жега в света могат да нараснат с 370%, като най-засегнати ще бъдат Южна и Югоизточна Азия и Африка.

„Това е голяма тревога и показва разделението между бедни и богати“, казва Абхиянт Тивари, климатичен експерт от Natural Resources Defence Council, участващ в проекта. След трагедията през 2010 г. Ахмедабад въведе план за действие, включващ предупреждения за опасни температури и подготовка на болниците за случаи на топлинен удар. Този модел беше възприет в цяла Индия и Южна Азия.

Глобално изследване за уязвимите

Проектът в Ахмедабад е част от глобално изследване, ръководено от Адити Бункер от университетите в Окланд и Хайделберг, което изследва въздействието на жегата върху бедни общности в четири града: Буркина Фасо, остров Ниуе, Мексико и Ахмедабад. Над 1,1 милиарда души – около една осма от населението на света – живеят в неформални селища, особено уязвими към климатичните промени. „Жегата опустошава населението. Въпросът е какво правим, за да се справим?“, казва Бункер.

В Ахмедабад изследователи от Индийския институт за обществено здраве в Гандинагар и местната община събират данни за здравето. Ако „хладните покриви“ докажат ефективност, те планират да боядисат всички домове във Ванзара Вас. Целта е тези решения да се прилагат глобално за защита на уязвимите групи.

Надежда сред жегата

Жители като Шантабен Ванзара, чието здраве се влошава от диабет заради жегата, вече усещат ползите. „Не можем да спим заради горещината. След като боядисаха покрива, поне спим няколко часа нощем“, споделя тя. Чунара отбелязва, че температурите вече не са предвидими: „Единственото сигурно е, че жегата става все по-лоша всяка година.“

Заключение: Технологии срещу климатична катастрофа

Изследването в Ахмедабад показва как иновации като смарт часовници и хладни покриви могат да предпазят уязвимите общности от смъртоносната жега. В свят, изправен пред климатична криза, подобни проекти са не само научен експеримент, но и надежда за милиони, живеещи на ръба на оцеляването. Докато температурите продължават да растат, действията на градове като Ахмедабад ще определят дали човечеството може да се адаптира към новата, по-гореща реалност.