<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>Гърция &#8211; News Watch Info</title>
	<atom:link href="https://newswatch.info/tag/%D0%B3%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://newswatch.info</link>
	<description>НОВИНИ, АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ</description>
	<lastBuildDate>Thu, 16 Jul 2026 09:00:15 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	

<image>
	<url>https://newswatch.info/storage/2025/03/cropped-Logo-transparent-1-32x32.png</url>
	<title>Гърция &#8211; News Watch Info</title>
	<link>https://newswatch.info</link>
	<width>32</width>
	<height>32</height>
</image> 
	<item>
		<title>Гърция пази руския газ, защото милиардите не обичат санкции</title>
		<link>https://newswatch.info/news/world-news/%d0%b3%d1%8a%d1%80%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%bf%d0%b0%d0%b7%d0%b8-%d1%80%d1%83%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%8f-%d0%b3%d0%b0%d0%b7-%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bc%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d0%b0%d1%80%d0%b4/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Георги Борисов]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 16 Jul 2026 08:57:36 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини от Света]]></category>
		<category><![CDATA[Гърция]]></category>
		<category><![CDATA[ЕС]]></category>
		<category><![CDATA[Русия]]></category>
		<category><![CDATA[Руско-украинска война]]></category>
		<category><![CDATA[Санкции]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://newswatch.info/?p=25025</guid>

					<description><![CDATA[Докато Брюксел размахва санкционната тояга, Атина внимателно я прибира зад гърба си – да не би случайно да удари собствения ѝ корабен бизнес. Европейският съюз отново се оказа в познатата ситуация – всички са &#8222;за&#8220; по-строги санкции срещу Русия, докато не се окаже, че те засягат нечий национален икономически интерес. След тридневни преговори държавите членки...]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p class="wp-block-paragraph"><strong>Докато Брюксел размахва санкционната тояга, Атина внимателно я прибира зад гърба си – да не би случайно да удари собствения ѝ корабен бизнес.</strong></p>



<p class="wp-block-paragraph">Европейският съюз отново се оказа в познатата ситуация – всички са &#8222;за&#8220; по-строги санкции срещу Русия, докато не се окаже, че те засягат нечий национален икономически интерес. След тридневни преговори държавите членки не успяха да постигнат съгласие по 21-вия пакет санкции срещу Москва и отложиха решението с още една седмица.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Основната спирачка този път се оказа Гърция. Причината не е внезапен прилив на симпатии към Кремълската тирания, а съвсем земна – защитата на интересите на корабната компания <strong>Dynagas</strong>, собственост на гръцкия милиардер Георгиос Прокопиу.</p>



<h2 class="wp-block-heading"><strong>Когато санкциите стигнат до банковата сметка</strong></h2>



<p class="wp-block-paragraph">Според <em>Financial Times</em> гръцкият представител в ЕС е предупредил колегите си, че забраната европейски компании да транспортират руски втечнен природен газ за трети държави практически ще &#8222;унищожи&#8220; Dynagas.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Компанията разполага с 27 LNG танкера, включително една трета от световния флот от ледоразбиващи газовози клас Arc7 – специално проектирани за работа в Арктика и за обслужване на руския проект <strong>„Ямал СПГ“</strong>. Именно тези кораби превозват втечнения руски газ през Северния ледовит океан.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Проблемът за Атина е прост. Такива специализирани съдове трудно могат да бъдат пренасочени към други маршрути. Ако санкциите бъдат приети, собствениците им ще трябва или да ги държат неизползваеми, или да ги продадат на компании извън западния свят. А подобен сценарий трудно се вписва в представите за защита на националния бизнес.</p>



<h2 class="wp-block-heading"><strong>Защо принципите често потъват по-бързо от танкерите?</strong></h2>



<p class="wp-block-paragraph">Данните показват защо гръцките корабособственици не горят от ентусиазъм. Само от началото на 2025 г. Dynagas е превозила над 10 милиона тона руски втечнен газ със своите кораби.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Още по-впечатляваща е другата компания на Прокопиу – <strong>Dynacom</strong>, която превозва руски петрол. Според изчисленията тя е реализирала приходи от поне <strong>915 милиона долара</strong> за последните три години – повече от всяка друга гръцка корабна компания.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Формално всичко изглежда изрядно. Компанията твърди, че превозва руски петрол единствено при сделки, които спазват западния ценови таван. На практика обаче именно тези превози продължават да осигуряват жизненоважни приходи за руската петролна индустрия и да финансират виойната на бункерния злодей.</p>



<h2 class="wp-block-heading"><strong>ЕС отново се сблъска с любимия си противник – собствените си интереси</strong></h2>



<p class="wp-block-paragraph">Освен спора за руския LNG, дипломатите решиха временно да замразят и механизма за актуализиране на ценовия таван върху руския петрол. Ако той беше коригиран автоматично според пазарните цени, след поскъпването на петрола заради напрежението между САЩ и Иран Русия щеше да получи възможност да продава на по-висока цена.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Следващият кръг от преговори е насрочен за 22 юли.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Случаят за пореден път показва една стара европейска закономерност. Докато санкциите засягат чужди компании, всички говорят за единство и твърдост. Но когато започнат да засягат собствените милиардери, внезапно се оказва, че всяка държава открива &#8222;особени национални обстоятелства&#8220;. И както често се случва в ЕС, най-бавно потъват именно корабите, натоварени с чужд газ и собствен интерес.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Забрана на чадъри и шезлонги на стотици плажове в Гърция с цел защита на природата</title>
		<link>https://newswatch.info/interesting-news/%d0%b7%d0%b0%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%87%d0%b0%d0%b4%d1%8a%d1%80%d0%b8-%d0%b8-%d1%88%d0%b5%d0%b7%d0%bb%d0%be%d0%bd%d0%b3%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d1%82%d0%be%d1%82%d0%b8%d1%86/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Симеонова]]></dc:creator>
		<pubDate>Sat, 25 Apr 2026 17:30:00 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[ЛЮБОПИТНО]]></category>
		<category><![CDATA[Гърция]]></category>
		<category><![CDATA[екологична мрежа]]></category>
		<category><![CDATA[животински видове]]></category>
		<category><![CDATA[плаж]]></category>
		<category><![CDATA[туризъм]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://newswatch.info/?p=22591</guid>

					<description><![CDATA[Гърция въвежда нови строги мерки за опазване на крайбрежната си природа, като забранява поставянето и отдаването под наем на чадъри и шезлонги на общо 251 плажа. Голяма част от тези зони попадат в защитената европейска екологична мрежа NATURA 2000. Решението е част от по-широка стратегия за ограничаване на масовия туризъм и опазване на чувствителни екосистеми....]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<h3 class="wp-block-heading"></h3>



<p class="wp-block-paragraph">Гърция въвежда нови строги мерки за опазване на крайбрежната си природа, като забранява поставянето и отдаването под наем на чадъри и шезлонги на общо 251 плажа. Голяма част от тези зони попадат в защитената европейска екологична мрежа NATURA 2000.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Решението е част от по-широка стратегия за ограничаване на масовия туризъм и опазване на чувствителни екосистеми. Според властите, новите правила ще помогнат за съхраняването на уникални природни местообитания, редки растителни и животински видове, както и за запазване на естествения облик на крайбрежието.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Забраната означава, че на тези плажове няма да бъдат позволени никакви търговски дейности, свързани с туристическа инфраструктура – включително чадъри, шезлонги, временни конструкции или заведения. Целта е да се предотврати прекомерното застрояване и натискът върху природата, който се увеличава през последните години.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Подобни мерки не са новост. Още през 2024 г. страната обяви близо 200 плажа за напълно защитени, където също беше забранено поставянето на плажно оборудване. Сега списъкът е разширен, което показва засилващата се политика за устойчиво управление на крайбрежните ресурси.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Експерти отбелязват, че тези ограничения могат да променят начина, по който туристите използват плажовете – насърчавайки по-естествен и екологично съобразен туризъм. В същото време се очаква мерките да предизвикат реакции от бизнеса, който разчита на плажните услуги.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Решението подчертава нарастващия баланс между икономическите интереси и необходимостта от опазване на природата в популярни туристически дестинации.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Над 300 мигранти са спасени край Крит за 48 часа при нови опити за преминаване през Средиземно море</title>
		<link>https://newswatch.info/news/world-news/%d0%bd%d0%b0%d0%b4-300-%d0%bc%d0%b8%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%b8-%d1%81%d0%b0-%d1%81%d0%bf%d0%b0%d1%81%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d0%ba%d1%80%d0%b0%d0%b9-%d0%ba%d1%80%d0%b8%d1%82-%d0%b7%d0%b0-48-%d1%87/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Симеонова]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 15 Apr 2026 10:30:00 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини от Света]]></category>
		<category><![CDATA[Гърция]]></category>
		<category><![CDATA[мигранти]]></category>
		<category><![CDATA[морски перации]]></category>
		<category><![CDATA[опасен маршрут]]></category>
		<category><![CDATA[Северна Африка]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://newswatch.info/?p=22083</guid>

					<description><![CDATA[Гръцките власти съобщиха, че са спасили над 300 мигранти за последните 48 часа в морски операции край остров Crete, който се е превърнал в една от основните входни точки за хора, опитващи се да достигнат Европейския съюз от Северна Африка. Спасените са предимно граждани на Бангладеш, Египет, Йемен и Судан, които са пътували с импровизирани...]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<h2 class="wp-block-heading"></h2>



<p class="wp-block-paragraph">Гръцките власти съобщиха, че са спасили над <strong>300 мигранти за последните 48 часа</strong> в морски операции край остров Crete, който се е превърнал в една от основните входни точки за хора, опитващи се да достигнат Европейския съюз от Северна Африка.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Спасените са предимно граждани на <strong>Бангладеш, Египет, Йемен и Судан</strong>, които са пътували с импровизирани лодки, тръгнали основно от района на <strong>Тобрук в източна Либия</strong> – маршрут, който се счита за изключително опасен заради дългото морско разстояние и непредсказуемите метеорологични условия.</p>



<h3 class="wp-block-heading">Масови спасителни операции в Егейско море</h3>



<p class="wp-block-paragraph">Според гръцката брегова охрана, почти половината от хората са били открити и спасени в понеделник, като са използвани поне три различни плавателни съда. Операциите са продължили и във вторник, въпреки силните ветрове в района.</p>



<p class="wp-block-paragraph">След спасяването мигрантите са били задържани от местната полиция на Крит и впоследствие ще бъдат прехвърлени в приемни центрове на континенталната част на Гърция.</p>



<h3 class="wp-block-heading">Опасният маршрут през Либия</h3>



<p class="wp-block-paragraph">Маршрутът от Либия към южните части на Европа остава един от най-смъртоносните в света. По данни на Международната организация по миграция (International Organization for Migration), само за първите два месеца на годината стотици хора са загинали в Средиземно море.</p>



<p class="wp-block-paragraph">В края на март е докладван трагичен случай, при който 22 души са загинали, след като плавателният им съд е останал без контрол в открито море. Свидетели, спасени край Крит, съобщават за изключително тежки условия по време на пътуването.</p>



<h3 class="wp-block-heading">По-широк европейски контекст</h3>



<p class="wp-block-paragraph">Според анализи на International Centre for Migration Policy Development, засилените гранични мерки в Европа и партньорствата с африкански държави не намаляват общия миграционен натиск, а по-скоро пренасочват маршрутите към по-дълги и по-опасни пътища.</p>



<p class="wp-block-paragraph">През последните години Европейският съюз е разширил сътрудничеството си с държави като Тунис, Египет, Мароко, Сенегал и Мавритания, като целта е ограничаване на незаконните заминавания чрез засилване на граничния контрол и икономическа подкрепа.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Въпреки това експерти предупреждават, че тези политики често водят до промяна на маршрути, а не до реално намаляване на броя на хората, които предприемат опасното пътуване.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Разследване за злоупотреби с евросредства: гръцки депутати дават обяснения пред комисия</title>
		<link>https://newswatch.info/news/world-news/%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d0%b7%d0%bb%d0%be%d1%83%d0%bf%d0%be%d1%82%d1%80%d0%b5%d0%b1%d0%b8-%d1%81-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d1%81%d1%80%d0%b5/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Симеонова]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 08 Apr 2026 13:30:00 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини от Света]]></category>
		<category><![CDATA[Гърция]]></category>
		<category><![CDATA[депутати]]></category>
		<category><![CDATA[земеделски субсидии]]></category>
		<category><![CDATA[разследване]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://newswatch.info/?p=21752</guid>

					<description><![CDATA[Политическото напрежение в Гърция се засилва, след като парламентарна комисия разгледа искане за сваляне на имунитета на 11 депутати, замесени в разследване за злоупотреби със средства от европейски земеделски субсидии. Изслушвания и писмени обяснения Девет от общо 11-те депутати са представили писмени становища пред комисията, докато бившият министър на земеделието Костас Циарас и депутатът Нотис...]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<h2 class="wp-block-heading"></h2>



<p class="wp-block-paragraph">Политическото напрежение в Гърция се засилва, след като парламентарна комисия разгледа искане за сваляне на имунитета на 11 депутати, замесени в разследване за злоупотреби със средства от европейски земеделски субсидии.</p>



<h3 class="wp-block-heading">Изслушвания и писмени обяснения</h3>



<p class="wp-block-paragraph">Девет от общо 11-те депутати са представили писмени становища пред комисията, докато бившият министър на земеделието Костас Циарас и депутатът Нотис Митаракис са се явили лично, за да изложат аргументите си.</p>



<p class="wp-block-paragraph">И двамата подчертават, че действията им са били в рамките на закона и настояват за пълно изясняване на случая.</p>



<h3 class="wp-block-heading">Какво представлява скандалът</h3>



<p class="wp-block-paragraph">Разследването се води от Европейската прокуратура и е свързано с предполагаема организирана схема за неправомерно усвояване на средства от ЕС чрез фалшиви заявления за земеделски субсидии.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Сред твърденията са:</p>



<ul class="wp-block-list">
<li>деклариране на земи, които не са собственост на кандидатите</li>



<li>завишаване на броя на животните</li>



<li>използване на несъществуващи или неподходящи терени (включително археологически обекти и военни зони)</li>
</ul>



<h3 class="wp-block-heading">Политически последици</h3>



<p class="wp-block-paragraph">Скандалът вече доведе до оставки на високопоставени представители, включително и на самия Костас Циарас, който напусна поста министър на земеделието през април 2026 г.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Парламентарната комисия единодушно препоръча сваляне на имунитета на всички 11 депутати, но окончателното решение предстои да бъде взето от пленарната зала на парламента след гласуване.</p>



<h3 class="wp-block-heading">По-широк контекст</h3>



<p class="wp-block-paragraph">Случаят е част от по-мащабно разследване за измами със средства на ЕС, което разклаща управлението на Кириакос Мицотакис. Скандалът предизвика сериозни обществени реакции и постави под въпрос контрола върху разпределението на европейските субсидии.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Очаква се развитието на случая да има значителни политически последици, особено ако бъдат повдигнати официални обвинения срещу част от замесените лица.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Земетресение разлюля региона, усетено и в България</title>
		<link>https://newswatch.info/news/bulgarian-news/%d0%b7%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d1%82%d1%80%d0%b5%d1%81%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%bb%d1%8e%d0%bb%d1%8f-%d1%80%d0%b5%d0%b3%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b0-%d1%83%d1%81%d0%b5%d1%82%d0%b5%d0%bd/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Георги Борисов]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 25 Mar 2026 19:18:42 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини от България]]></category>
		<category><![CDATA[България]]></category>
		<category><![CDATA[Гърция]]></category>
		<category><![CDATA[земетресение]]></category>
		<category><![CDATA[Македония]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://newswatch.info/?p=20895</guid>

					<description><![CDATA[Земетресение с магнитуд 5.0 по скалата на Рихтер беше регистрирано на 25 март 2026 г. в 21:08 ч. местно време в района на Егейско море, сочат данни на Европейско-средиземноморския сеизмологичен център (EMSC). Епицентърът на труса е локализиран на около 110 км източно от Солун и на 22 км източно-югоизточно от Неа Рода. Дълбочината на земетресението...]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p class="wp-block-paragraph">Земетресение с магнитуд 5.0 по скалата на Рихтер беше регистрирано на 25 март 2026 г. в 21:08 ч. местно време в района на Егейско море, сочат <a href="https://www.emsc-csem.org/Earthquake_information/earthquake.php?id=1966759" data-type="link" data-id="https://www.emsc-csem.org/Earthquake_information/earthquake.php?id=1966759" rel="nofollow noopener" target="_blank">данни на Европейско-средиземноморския сеизмологичен център</a> (EMSC).</p>



<p class="wp-block-paragraph">Епицентърът на труса е локализиран на около 110 км източно от Солун и на 22 км източно-югоизточно от Неа Рода. Дълбочината на земетресението е сравнително малка – едва 5 км, което е предпоставка трусът да бъде усетен по-осезаемо в по-широк район.</p>



<p class="wp-block-paragraph">По първоначална информация, земетресението е било почувствано и в части от България, най-вече в южните и югозападните райони, както и по високите етажи на сградите. В София и на средните етажи.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Към момента няма данни за нанесени щети или пострадали хора. Въпреки това, трусове с подобен магнитуд и плитък епицентър често се усещат ясно и напомнят за активната сеизмичност в региона на Балканите.</p>



<h3 class="wp-block-heading">Как да реагираме при земетресение</h3>



<ul class="wp-block-list">
<li><strong>Запазете спокойствие</strong> – паниката води до грешки.</li>



<li><strong>Останете вътре</strong>, ако сте в сграда – застанете под здрава маса или до вътрешна носеща стена.</li>



<li><strong>Стойте далеч от прозорци и тежки предмети</strong>, които могат да паднат.</li>



<li><strong>Не използвайте асансьор</strong>.</li>



<li>Ако сте навън – <strong>отдалечете се от сгради, дървета и електрически стълбове</strong>.</li>



<li>Ако шофирате – <strong>спрете на безопасно място</strong> и изчакайте трусът да премине.</li>



<li>Бъдете подготвени за <strong>възможни вторични трусове (афтершокове)</strong>.</li>
</ul>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Древен символ върху съвременна валута: връзката между миналото и настоящето в Гърция</title>
		<link>https://newswatch.info/interesting-news/%d0%b4%d1%80%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d0%bd-%d1%81%d0%b8%d0%bc%d0%b2%d0%be%d0%bb-%d0%b2%d1%8a%d1%80%d1%85%d1%83-%d1%81%d1%8a%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%bd%d0%b0-%d0%b2%d0%b0%d0%bb%d1%83%d1%82/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Симеонова]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 23 Mar 2026 13:30:00 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[ЛЮБОПИТНО]]></category>
		<category><![CDATA[Гърция]]></category>
		<category><![CDATA[древен символ]]></category>
		<category><![CDATA[евро]]></category>
		<category><![CDATA[монети]]></category>
		<category><![CDATA[нумизматика]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://newswatch.info/?p=20618</guid>

					<description><![CDATA[Интересен факт от света на нумизматиката разкрива как съвременността може да запази живи традиции от дълбокото минало. Гърция използва върху своите монети от 1 евро дизайн, който има корени отпреди повече от 2500 години в Атина. Става дума за символ, който е бил широко използван в древността и е свързан с културното и историческо наследство...]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p class="wp-block-paragraph">Интересен факт от света на нумизматиката разкрива как съвременността може да запази живи традиции от дълбокото минало. Гърция използва върху своите монети от 1 евро дизайн, който има корени отпреди повече от 2500 години в Атина.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Става дума за символ, който е бил широко използван в древността и е свързан с културното и историческо наследство на града. Този мотив е бил част от монетите на древна Атина и е служил като отличителен знак на икономическата и политическата мощ на града-държава.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Включването на подобен елемент в съвременната валута не е случайно. То отразява стремежа да се подчертае приемствеността между древната цивилизация и съвременната държава, както и уважението към историческите корени.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Този пример показва как дори в ежедневни предмети като монетите може да бъде вплетена история, която свързва поколенията и напомня за богатото културно наследство на една нация.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Милос: Гръцки остров, заплашен от свръхзастрояване и липса на защита</title>
		<link>https://newswatch.info/interesting-news/%d0%bc%d0%b8%d0%bb%d0%be%d1%81-%d0%b3%d1%80%d1%8a%d1%86%d0%ba%d0%b8-%d0%be%d1%81%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b2-%d0%b7%d0%b0%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d1%88%d0%b5%d0%bd-%d0%be%d1%82-%d1%81%d0%b2%d1%80%d1%8a%d1%85/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Симеонова]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 16 Feb 2026 18:30:00 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[ЛЮБОПИТНО]]></category>
		<category><![CDATA[геоложко чудо]]></category>
		<category><![CDATA[Гърция]]></category>
		<category><![CDATA[крайбрежно строителство]]></category>
		<category><![CDATA[остров Милос]]></category>
		<category><![CDATA[правна защита]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://newswatch.info/?p=18328</guid>

					<description><![CDATA[Експерти предупреждават, че продължаващото крайбрежно строителство може да остави трайни белези върху уникалния вулканичен терен на острова. Саракинико в Милос е световноизвестно геоложко чудо, известно със своя лунен пейзаж, който се счита за уникален в световен мащаб. Спешна нужда от правна защита Европейският съюз по геонауки е подчертал спешната необходимост от правна защита за запазване...]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<h1 class="wp-block-heading"></h1>



<p class="wp-block-paragraph">Експерти предупреждават, че продължаващото крайбрежно строителство може да остави трайни белези върху уникалния вулканичен терен на острова.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Саракинико в Милос е световноизвестно геоложко чудо, известно със своя лунен пейзаж, който се счита за уникален в световен мащаб.</p>



<h2 class="wp-block-heading">Спешна нужда от правна защита</h2>



<p class="wp-block-paragraph">Европейският съюз по геонауки е подчертал спешната необходимост от правна защита за запазване на крехките формации от вулканична пепел и пясъчник от ерозия и натиска на масовия туризъм.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Въпреки това отсъствието на такава защита доведе миналата година до одобрението на проект за петзвезден хотел, причинявайки непоправими щети на този изключителен пейзаж. Жителите на Милос реагираха силно и в крайна сметка принудиха правителството да оттегли разрешението. Въпреки това строителството на други хотели продължава в различни части на гръцкия остров, а крайбрежието се разрушава в момента.</p>



<p class="wp-block-paragraph">&#8222;Ако поддържат нископлътно застрояване, така че поне да няма чудовища [имайки предвид огромни хотелски комплекси], може да има развитие,&#8220; казва Йоргос Константинидис, машинен инженер. &#8222;Това е справедливо, хората тук искат островът им да расте. Необходимо е сериозно и умерено развитие. Няма нужда островът да стане Санторини в рамките на пет години.&#8220;</p>



<figure class="wp-block-embed is-type-video is-provider-youtube wp-block-embed-youtube wp-embed-aspect-16-9 wp-has-aspect-ratio"><div class="wp-block-embed__wrapper">
<iframe title="Milos: Greek island threatened by overdevelopment and a lack of protection" width="640" height="360" src="https://www.youtube.com/embed/c5auVrp9AIk?feature=oembed" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>
</div></figure>



<h2 class="wp-block-heading">Противоречиви мнения</h2>



<p class="wp-block-paragraph">Някои твърдят, че свръхзастрояването може да има негативни последствия, но поне създава възможности за работа за местните жители.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Манолис Псатас, машинен оператор в мините на Милос, казва: &#8222;От друга страна, вижте колко хора работят там, за да се построи този [хотел White Coast]. ДДС за държавата и приходи. И когато хотелът отвори, отново ще носи пари. Хората ще имат работа.&#8220;</p>



<h2 class="wp-block-heading">Все още липсва правна защита</h2>



<p class="wp-block-paragraph">Една година по-късно все още няма правна защита за пейзажа на острова, което е източник на безпокойство не само за Милос, но и за всеки гръцки остров. Кметът на Милос е заявил, че идентичността на острова трябва да бъде защитена, като добави, че инвеститорите, които уважават тази идентичност, са добре дошли.</p>



<p class="wp-block-paragraph">&#8222;Този остров има идентичност,&#8220; казва кметът на Милос Манолис Микелис. &#8222;Неговата геоложка уникалност го е направила известен по света. Не искаме идентичността на острова да се промени. Има място за създаване на нови съоръжения, за приемане на други предприемачи и за изграждане на инфраструктура. Това е, което ще подкрепим, и ще запазим нашите уникални характеристики непокътнати.&#8220;</p>



<p class="wp-block-paragraph">Междувременно жителите, противопоставящи се на застрояването, твърдят, че предварителни одобрения и разрешения за строеж все още се издават, дори в райони, които трябва да бъдат защитени под мрежата NATURA 2000.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Смъртоносен инцидент край остров Хиос след сблъсък между лодка с мигранти и брегова охрана</title>
		<link>https://newswatch.info/news/world-news/%d1%81%d0%bc%d1%8a%d1%80%d1%82%d0%be%d0%bd%d0%be%d1%81%d0%b5%d0%bd-%d0%b8%d0%bd%d1%86%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d1%82-%d0%ba%d1%80%d0%b0%d0%b9-%d0%be%d1%81%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b2-%d1%85%d0%b8%d0%be/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Симеонова]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 04 Feb 2026 12:30:00 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини от Света]]></category>
		<category><![CDATA[брегова охрана]]></category>
		<category><![CDATA[Гърция]]></category>
		<category><![CDATA[инцидент]]></category>
		<category><![CDATA[мигранти]]></category>
		<category><![CDATA[остров Хиос]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://newswatch.info/?p=17700</guid>

					<description><![CDATA[Най-малко 15 мигранти загинаха в Егейско море край гръцкия остров Хиос, след като лодката, с която са пътували, се е сблъскала с кораб на бреговата охрана. Инцидентът е станал по време на операция по наблюдение, когато властите са забелязали надуваема лодка, насочваща се към острова от турското крайбрежие. По информация на бреговата охрана, на мигрантите...]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<p class="wp-block-paragraph">Най-малко 15 мигранти загинаха в Егейско море край гръцкия остров Хиос, след като лодката, с която са пътували, се е сблъскала с кораб на бреговата охрана. Инцидентът е станал по време на операция по наблюдение, когато властите са забелязали надуваема лодка, насочваща се към острова от турското крайбрежие.</p>



<p class="wp-block-paragraph">По информация на бреговата охрана, на мигрантите е било наредено да променят курса си, но по време на маневра е настъпил сблъсък. В резултат на инцидента 25 души са били извадени живи от водата, като една от спасените жени по-късно е починала. Операцията по издирване и спасяване е продължила часове наред.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Двама служители на бреговата охрана са пострадали и са настанени в болница. Свидетелски показания сочат, че на борда на лодката са се намирали между 30 и 35 души, като националността на мигрантите към момента остава неуточнена.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Гърция от години е една от основните входни точки към Европа за мигранти и бежанци от Близкия изток, Африка и Азия. След пика на миграционната криза през 2015–2016 г. броят на пристигащите е намалял, а страната е засилила контрола по морските и сухопътните си граници.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Въпреки това, действията на гръцките власти по отношение на мигрантите продължават да бъдат обект на международно внимание и проверки, включително по сигнали за нарушения на човешките права. Гръцките власти отричат подобни обвинения и заявяват, че спазват международното право при охраната на границите си.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Икономиката на Гърция прави напредък, но глобалните рисковe са значителни</title>
		<link>https://newswatch.info/economics/%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%be%d0%bc%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d1%8a%d1%80%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b8-%d0%bd%d0%b0%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d1%8a%d0%ba/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Симеонова]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 29 Jan 2026 16:30:00 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[ИКОНОМИКА]]></category>
		<category><![CDATA[Гърция]]></category>
		<category><![CDATA[инвеститорски интерес]]></category>
		<category><![CDATA[международна среда]]></category>
		<category><![CDATA[рискове]]></category>
		<category><![CDATA[финансиране]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://newswatch.info/?p=17417</guid>

					<description><![CDATA[По-ниски разходи за заемане и повишен инвеститорски интерес, но предупреждения за несигурна международна среда Икономиката показва признаци на стабилно подобрение, с по-ниски разходи за заемане и повишен инвеститорски интерес. Европейският механизъм за стабилност (ESM) и MSCI признават напредъка, но предупреждават за рисковете от по-несигурна международна среда. Завръщане към нормалността Гръцката икономика изглежда е изминала дълъг...]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<h1 class="wp-block-heading"></h1>



<p class="wp-block-paragraph"><strong>По-ниски разходи за заемане и повишен инвеститорски интерес, но предупреждения за несигурна международна среда</strong></p>



<p class="wp-block-paragraph">Икономиката показва признаци на стабилно подобрение, с по-ниски разходи за заемане и повишен инвеститорски интерес. Европейският механизъм за стабилност (ESM) и MSCI признават напредъка, но предупреждават за рисковете от по-несигурна международна среда.</p>



<h2 class="wp-block-heading">Завръщане към нормалността</h2>



<p class="wp-block-paragraph">Гръцката икономика изглежда е изминала дълъг път от годините на кризата. Разходите за заемане са спаднали значително, достъпът до пазарите е станал много по-лесен, а страната вече се разглежда с по-голямо доверие от международните инвеститори.</p>



<p class="wp-block-paragraph">На фона на икономическото възстановяване на Гърция, нацията сега се изправя пред нова перспектива: възможно завръщане към развитите пазари. Въпреки това анализаторите отбелязват, че завръщането към &#8222;нормалност&#8220; може да донесе и нови рисковe, особено тъй като гръцката икономика става все по-изложена на външни шокове.</p>



<h2 class="wp-block-heading">Подобрени условия за финансиране</h2>



<p class="wp-block-paragraph">Според анализ, публикуван от анализатора Матиас Гневош в Европейския механизъм за стабилност (ESM), европейските пазари на държавни облигации са били до голяма степен преконсолидирани от 2019 г., след години на фрагментация, последвала кризата на еврозоната с дълговете. За Гърция това се превръща в ясно подобрение на условията за финансиране.</p>



<p class="wp-block-paragraph">През май 2025 г. спредът на гръцките 10-годишни държавни облигации спрямо германския Bund падна под 80 базисни пункта за първи път от 2007 г. Тези нива напомнят за периода преди кризата, когато държавните облигации на еврозоната се разглеждаха от пазарите като почти еквивалентни.</p>



<h2 class="wp-block-heading">Силно икономическо възстановяване</h2>



<p class="wp-block-paragraph">Това развитие отразява силното възстановяване на гръцката икономика през последните години, със солидни темпове на растеж, устойчиви фискални излишъци и постоянно намаляване на съотношението дълг към БВП от 2021 г.</p>



<h2 class="wp-block-heading">Възможна преквалификация на пазара</h2>



<p class="wp-block-paragraph">Наред с по-ниските разходи за заемане, Гърция се изправя пред второ важно развитие. MSCI Inc. стартира публична консултация относно потенциалната преквалификация на гръцката фондова борса от категорията на развиващите се пазари към статут на развит пазар.</p>



<p class="wp-block-paragraph">MSCI е един от водещите световни доставчици на фондови индекси, данни и пазарен анализ. Неговите индекси се използват от инвеститори, фондови мениджъри, банки и застрахователни компании по целия свят за вземане на инвестиционни решения и създаване на финансови продукти. Чрез анализиране на рисковете и възможностите, MSCI действа като &#8222;общ език&#8220; за глобалните пазари, пряко влияейки на потока на международния капитал.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Гърция спаси 545 мигранти край Гавдос на фона на рязък ръст на преминаванията от Либия</title>
		<link>https://newswatch.info/news/world-news/%d0%b3%d1%8a%d1%80%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d1%81%d0%bf%d0%b0%d1%81%d0%b8-545-%d0%bc%d0%b8%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%b8-%d0%ba%d1%80%d0%b0%d0%b9-%d0%b3%d0%b0%d0%b2%d0%b4%d0%be%d1%81-%d0%bd%d0%b0/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Симеонова]]></dc:creator>
		<pubDate>Fri, 19 Dec 2025 11:40:00 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини от Света]]></category>
		<category><![CDATA[Гърция]]></category>
		<category><![CDATA[мигранти]]></category>
		<category><![CDATA[Северна Африка]]></category>
		<category><![CDATA[средиземноморския надзор]]></category>
		<category><![CDATA[убежище]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://newswatch.info/?p=15812</guid>

					<description><![CDATA[Гръцките власти спасиха 545 мигранти от плавателен съд край остров Гавдос в петък в една от най-мащабните операции през последните месеци, докато пристигането на мигранти от Либия към най-южните гръцки острови продължава рязко да нараства. Спасителна операция край Гавдос Гръцката брегова охрана получи сигнал за бедствие малко след 3 часа сутринта в петък. Три кораба...]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<h1 class="wp-block-heading"></h1>



<p class="wp-block-paragraph">Гръцките власти спасиха 545 мигранти от плавателен съд край остров Гавдос в петък в една от най-мащабните операции през последните месеци, докато пристигането на мигранти от Либия към най-южните гръцки острови продължава рязко да нараства.</p>



<h2 class="wp-block-heading">Спасителна операция край Гавдос</h2>



<p class="wp-block-paragraph">Гръцката брегова охрана получи сигнал за бедствие малко след 3 часа сутринта в петък. Три кораба на бреговата охрана, три кораба на Frontex и три търговски плавателни съда реагираха на извънредната ситуация приблизително 16 морски мили югоизточно от Гавдос.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Спасителите откриха стотици мигранти, натъпкани на борда на риболовен кораб. След няколко часа операцията приключи успешно и всичките 545 души бяха прехвърлени в пристанището Агия Галини на близкия остров Крит в добро здравословно състояние.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Кметът на община Агиос Василиос Янис Татаракис заяви, че мигрантите ще останат за кратко време в Агия Галини, преди да бъдат преместени в Ретимно. Общинските власти организираха хранителни доставки за пристигналите.</p>



<h2 class="wp-block-heading">Втори инцидент в същия ден</h2>



<p class="wp-block-paragraph">В отделен инцидент в петък Frontex откри 32 мигранти на борда на друг плавателен съд край Гавдос. Те бяха откарани в Ханя на Крит. Всички спасени бяха в добро здравословно състояние.</p>



<h2 class="wp-block-heading">Гавдос &#8211; нова гореща точка на миграцията</h2>



<p class="wp-block-paragraph">Най-южният гръцки остров с по-малко от 100 постоянни жители, Гавдос наскоро се превърна в миграционна гореща точка, като спасителни мисии се провеждат вече почти ежедневно.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Мрежите на трафиканти, опериращи от Тобрук в Източна Либия, са идентифицирали 180-милното разстояние до Гавдос като празнина в средиземноморския надзор.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Повече от 7 300 мигранти достигнаха Крит и Гавдос само през първата половина на 2025 г., надхвърляйки общия брой за цялата 2024 година. Огромното мнозинство тръгват от източното крайбрежие на Libya, особено от Тобрук, на пътувания, които продължават най-малко 36 часа през открито море.</p>



<h2 class="wp-block-heading">Промяна в маршрутите на трафикантите</h2>



<p class="wp-block-paragraph">Маршрутът става все по-активен, тъй като трафикантите се местят на изток в отговор на по-стриктния европейски надзор на традиционните западно-либийски точки на заминаване.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Мигрантите, предимно от Египет, Судан и Бангладеш, плащат между 2 000 и 5 000 евро на трафикантите за преминаване на претъпкани и често неплавателни съдове.</p>



<h2 class="wp-block-heading">Предизвикателства пред инфраструктурата</h2>



<p class="wp-block-paragraph">Гавдос няма подходящи съоръжения за настаняване на големи групи мигранти. Островът няма официален приемен център, което принуждава властите да разчитат на временни прехвърляния към Крит, където общините се борят с ограничена инфраструктура.</p>



<h2 class="wp-block-heading">Мерки на властите</h2>



<p class="wp-block-paragraph">Гърция спря обработването на молби за убежище за пристигащи от Северна Африка за три месеца през юли 2025 г. на фона на нарастването на потока. Правителството е разположило военноморски фрегати близо до либийските териториални води и е увеличило патрулирането в координация с Frontex.</p>



<p class="wp-block-paragraph">Европейският съюз одобри в началото на този месец значително затягане на миграционните правила, включително противоречивите &#8222;центрове за връщане&#8220; за отхвърлени кандидати за убежище.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
	</channel>
</rss>
