Съд в Казахстан разреши на Нафтогаз да пристъпи към арест на активи на Газпром в страната по иск за 1,4 милиарда долара. Решението е пореден тежък удар по руската газова компания, която след началото на войната срещу Украйна постепенно се превърна от „енергиен гигант“ в юридически клиент на половин Европа.

Председателят на украинската компания Сергей Корецкий определи решението като първия публичен случай, в който чуждестранен съд позволява принудително изпълнение на арбитражното решение срещу „Газпром“ в отделна юрисдикция. С други думи — Киев вече не просто печели дела, а започва да търси къде реално има какво да вземе.

Как започна спорът?

Конфликтът между двете компании е свързан с договора от 2019 година за транзит на руски газ през украинска територия. След руската инвазия през 2022 година транзитът през станция „Сохрановка“ в окупираната част на Луганска област бе прекратен, но доставките през „Суджа“ продължиха.

Според „Нафтогаз“ обаче Газпром е спрял да плаща пълния размер на договорените транзитни такси. През септември 2022 година украинската страна започна арбитраж в Швейцария, а през юни 2025 година съдът задължи руската компания да плати 1,4 милиарда долара плюс съдебните разходи.

Москва опита да оспори решението, но Федералният съд на Швейцария окончателно потвърди присъдата през март 2026 година.

Само един иск ли е проблемът?

Съвсем не. Според изчисления на Reuters общите претенции срещу Газпром от бивши европейски партньори вече достигат поне 19,5 милиарда евро.

Сред компаниите, завели дела срещу руския монополист, са:

• Gasum
• Engie
• Eni
• OMV
• RWE
• Unipro
• DEPA

и още редица европейски оператори и енергийни дружества.

Причината е сходна навсякъде — нарушени договори, спрени доставки и неизпълнени задължения след решението на Путин да използва газа като инструмент за шьнтаж. Оказа се, че когато превърнеш търговските договори в оръжие, рано или късно пристигат и съдебните изпълнители.

Защо решението на Казахстан е важно?

Досега много от арбитражните победи срещу Газпром оставаха предимно на хартия. Истинският въпрос беше дали съдилища в други държави ще разрешат реално замразяване и конфискация на активи.

Решението на казахстанския съд показва, че подобен процес вече започва. Това създава опасен за Москва прецедент: ако една държава позволи принудително изпълнение, други могат да последват примера ѝ.

А за „Газпром“ проблемът не е само финансов. Компанията дълги години беше основен инструмент на Кремъл за влияние в Европа. Днес обаче все по-често присъства не в новини за рекордни печалби, а в съдебни регистри и арбитражни решения.

Съдия Дарин Гейлс постанови, че президентът „дори не се доближава“ до доказване на т.нар. „злонамереност“ (actual malice) – ключов стандарт в американското законодателство при дела за клевета. Това означава, че ищецът трябва да докаже не само, че информацията е невярна, но и че медията съзнателно е публикувала лъжлива информация или е действала с груба небрежност спрямо истината.

Делото беше заведено във федерален съд във Флорида, след като The Wall Street Journal публикува материал, според който името на Тръмп фигурира в т.нар. „рождена книга“, подарена на Джефри Епстийн през 2003 г. В статията се твърди още, че съобщението от страна на Тръмп съдържа рисунка на женско тяло – твърдение, което президентът категорично отрича.

Въпреки че съдът отхвърли иска, решението е „без предразсъдък“, което означава, че Доналд Тръмп има право да внесе нова, преработена жалба. Срокът за това е до 27 април. Неговият адвокат заяви, че президентът възнамерява да продължи съдебната битка и да държи медиите отговорни за разпространението на „фалшиви новини“.

Случаят отново поставя във фокуса на общественото внимание сложните отношения между политическите фигури и медиите в САЩ, както и високия праг за доказване на клевета, особено когато става дума за публични личности. Юридически експерти отбелязват, че стандартът „actual malice“, установен още с делото New York Times Co. v. Sullivan, прави подобни искове изключително трудни за спечелване.

Изпълнителката от Maren Wade (истинско име Мерен Флаг) заведе съдебен иск срещу поп иконата Тейлър Суифт твърдейки, че последният ѝ студиен албум The Life of a Showgirl нарушава търговската ѝ марка. Искът е подаден в федерален съд в Лос Анджелис и обвинява екипа на Суифт, че използва заглавие и бранд, които са „с твърде сходна структура и доминираща фраза“ с вече регистрираната марка на Уейд „Confessions of a Showgirl“ — заглавие, което тя използва от 2014 г. за колона, сценно шоу и национални турнета.

Според жалбата Службата за патенти и търговски марки на САЩ е отказала заявката на Суифт за регистрация на „The Life of a Showgirl“ именно заради вероятност от объркване с вече съществуващия знак на Уейд. Въпреки това, се твърди, че екипът на Суифт е продължил да използва този бранд в търговски канали, което води до объркване сред потребителите и „заплашва да засенчи“ оригиналната марка на Уейд.

Ищцата търси съдебна забрана за по-нататъшна употреба на заглавието, както и обезщетение за нанесени вреди, включително загуби на репутация и търговска стойност. Представители на Суифт и нейната музикална компания не са дали публичен коментар по случая.

Делото е образувано за нанасяне на щети на охраняем паметник по мотиви на национална, расова или религиозна омраза.

Инцидентът с „кървавите длани“

Според разказа на охранителя на парижкия Музей на Холокоста, в нощта на 14 май миналата година неизвестни са нарисували с червена боя 35 „кървави длани“ на прилежащата към музея „Стена на Праведниците“, на която са изсечени имената на тези, които са спасявали евреи във Франция по време на Втората световна война.

Френската прокуратура смята, че тази акция може да е била организирана от рускитеspecслужби, също както и други подобни инциденти, случили се във Франция от есента на 2023 година насам.

Серия от провокативни акции

Сред другите инциденти са:

• Ноември 2023 г. – изображения на Давидови звезди се появили по стените на сгради в няколко квартала на Париж
• Юни 2024 г. – ковчези с надпис „френски войници в Украйна“ се появили до Айфеловата кула
• Септември 2025 г. – свински глави били подхвърлени до парижки джамии

Френските власти смятат Русия за причастна към всички тези акции, насочени, според Париж, към дестабилизиране на страната.

Следователят Клеман Рено отбеляза, че делото за „червените длани“ е първото достигнало до съд от тази серия, като работата по останалите епизоди продължава.

Разкриване на обвиняемите

Самоличностите на обвиняемите са установени чрез записи от градските камери за наблюдение.

Според следствието, още на следващата сутрин след актовете на вандализъм трима от тях са напуснали Франция с автобус за Белгия, откъдето са отпътували със самолет за София.

По-късно всички те са били екстрадирани от Хърватия по искане на френската полиция. Те са обвинени в осквернение на еврейски паметник.

Местонахождението на четвъртия участник в групата все още не е установено – той се съди задочно. Той е обвинен в организиране на логистиката за престъпната група – резервации на хотели и транспорт.

Всички ги грози до седем години затвор.

Защитата на обвиняемите

Един от обвиняемите, Георги Филипов, заяви, че е действал не от омраза, а в състояние на алкохолно опиянение, поради което действията му следва да се разглеждат като хулиганство.

Имената на останалите подсъдими засега не се оповестяват.

Връзка с Русия

Френското следствие е установило, че серията от престъпления е била активно популяризирана в интернет от различни групи, свързани с Русия.

Например, след появата на Давидовите звезди по къщите в Париж, в интернет са публикувани множество снимки на тези изображения. Акаунтите, публикували снимките, по един или друг начин се оказали свързани с Русия, твърдят френските следователи.

Според данни на агенция Viginum, която проследява чуждестранна намеса в интернет, епизодът с „червените длани“ също е бил активно разпространяван в платформата X от „потребители, свързани с Русия“.

Френското следствие свързва акцията с „червените длани“ с ФСБ. Според разузнавателни данни, приложени към делото, акцията е била организирана от Пети отдел на ФСБ, заявиха от Института за стратегически изследвания на Франция.

Пети отдел на ФСБ отговаря за събиране и анализ на информация, както и за координацията на международните връзки в областта на сигурността.

Паралели с други случаи

Процесът във Франция се провежда след като през май британски съд осъди на дълги присъди шестима български граждани, признати за виновни в участие в шпионска мрежа, работеща за Русия.

По време на процеса в Британия бе установено, че всички фигуранти са действали заради парично възнаграждение и са провеждали операции във Великобритания, Австрия, Испания, Германия и Черна гора.

Една от целите на тази мрежа е бил разследващият журналист Христо Грозев. Според думите му, следенето срещу него е започнало след неговите разследвания за причастността на Русия към отравянето с „Новичок“ в Солсбъри на бившия офицер от ГРУ Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия, както и към гибелта на малайзийския „Боинг“, свален над Донбас през 2014 година.

– Искам да кажа, че го мразя и че той ме унищожи, казва Мея пред Norran.

Нападението се случва на 1 септември 2024 г., неделя, когато Мея пропуска автобуса и минава през пешеходен тунел след смяната си в McDonald’s.

Африкански мъж взима телефона ѝ, хваща я и я издърпва в тунела. Там я изнасилва, преди тя да успее да се освободи и да избяга.

– Бях напълно съсипана, споделя Мея пред Norran.

Мея и семейството ѝ веднага подават сигнал в полицията. След изнасилването Мея отсъства от училище няколко дни. Но на първия ден, когато се връща, вижда африканеца, който се казва Язиед Мохамед и е от Еритрея, да стои до билярдната маса в училищната столова.

– Получих паническа атака, избягах оттам и се затворих в тоалетната, разказва Мея пред Norran.

След това тя продължава да го вижда по улиците, на работа и в училище. Това я кара да реши да спре да ходи на училище изобщо.

Тогава 18-годишният мъж е арестуван, но е оправдан в окръжния съд поради липса на достатъчно доказателства. След обжалване от прокурора апелативният съд прави различна оценка и осъжда Язиед Мохамед на три години затвор за изнасилване. Той трябва също да плати 240 000 крони обезщетение на Мея Оберг.

Язиед Мохамед е гражданин на Еритрея и прокурорът иска депортация. Апелативният съд обаче установява, че 19-годишният има статут на бежанец. За да бъде депортиран, според закона престъплението трябва да представлява „изключително тежко престъпление“ и да създава сериозна заплаха за обществения ред и сигурност, ако той остане в Швеция.

Изнасилването на 16-годишната Мея не е достатъчно сериозно, за да оправдае депортация, решава съдът, като се позовава на „продължителността“ на изнасилването в оценката си.

„Изнасилването в много случаи се счита за такова изключително тежко престъпление, което може да доведе до депортация на бежанец, но трябва да се направи оценка на всички обстоятелства в конкретния случай. С оглед на характера и продължителността на настоящото престъпление апелативният съд преценява, че престъплението е сериозно, но не е такова изключително тежко престъпление, което да доведе до решение за депортация на Язиед Мохамед. Искането за депортация следователно се отхвърля„, пише Апелативният съд за Горен Норланд в решението си.

Съдията Сами Лие (SD) има различно мнение и иска депортация на Мохамед.

„За разлика от мнозинството смятам, че престъплението е изключително тежко и че би представлявало сериозна заплаха за обществения ред и сигурност, ако Язиед Мохамед остане в Швеция. Връзката на Язиед Мохамед с Швеция не е такава, че да не трябва да бъде депортиран. Затова смятам, че Язиед Мохамед трябва да бъде депортиран от страната и да му бъде забранено да се връща тук„, пише Лие в различното си мнение.

Съдиите, които не искат депортация на Мохамед, са апелативните съветници Ларс Виктросон и Елида Сундквист, временният апелативен асесор Хана Хамрен (докладчик) и съдията Лена Бергрен.

Мея е преминала през терапия за травма и е получила подкрепа от приятели и семейство. Тя се надява, че нейната история ще насърчи повече хора да подадат сигнали за подобни случаи.

Спенсър Елдън, мъжът, заснет като четиримесечно бебе на легендарната обложка на албума Nevermind на Nirvana от 1991 г., окончателно загуби съдебния си иск срещу групата. Той твърдеше, че разпространението на снимката представлява детска порнография, но съдът отхвърли претенциите му.

Решението на съда

Съдия Фернандо Олгуин постанови, че „нито позата, нито контекстът на снимката предполагат сексуално експлицитно съдържание“. Той сравни изображението с „семейна снимка на дете във вана“ и подчерта, че самата голота не е достатъчна, за да се квалифицира като детска порнография.

Освен това съдът отчете факта, че родителите на Елдън са присъствали на снимките, че фотографът е бил техен приятел, както и че през годините самият Елдън неведнъж е „прегръщал“ връзката си с обложката, дори извличайки финансова изгода от нея.

Хронология на иска

Елдън заведе делото през 2021 г., твърдейки, че самоличността му е „завинаги обвързана с търговската сексуална експлоатация, на която е бил подложен като дете“. Първоначално искът беше отхвърлен заради изтичане на 10-годишния срок за предявяване на подобни претенции. Впоследствие обаче апелативен съд му даде право да го поднови.

Сегашното решение на съдия Олгуин окончателно поставя точка на спора, като подчертава, че делото е „правно неоснователно“.

Реакции

Адвокатите на Nirvana приветстваха решението и заявиха, че са „щастливи, че съдът е сложил край на този безпочвен случай“.

От своя страна правният екип на Елдън обяви, че „не е съгласен с решението“ и възнамерява да обжалва. „Докато индустрията поставя печалбата над детската неприкосновеност и достойнство, ще продължим да се борим за осведоменост и отговорност,“ коментира Джеймс Р. Марш от Marsh Law Firm.

Решението, взето от трима съдии от Апелативния съд на Втория окръг, потвърди присъдата на журито, като Тръмп твърдеше, че тя е както прекомерна, така и невалидна след решение на Върховния съд, което разшири президентския му имунитет. Съдиите обаче заявиха, че Тръмп „не е успял да посочи никакви основания, които биха оправдали преразглеждането на предишното ни решение относно президентския имунитет“.

Съдът също така постанови, че долната инстанция „не е допуснала грешки в нито едно от оспорените решения и че присъдените от журито обезщетения са справедливи и разумни“.

Решението идва по-малко от седмица, след като адвокатите на Тръмп обявиха, че скоро ще поискат от Върховния съд да отмени присъдата по второ гражданско дело, заведено от Карол, по което тя е получила 5 милиона долара. И двете дела обвиняват Тръмп в клевета заради изявления, в които той отрича обвиненията на Карол, че я е изнасилил в средата на 90-те години в универсалния магазин Bergdorf Goodman в Манхатън.

Журито по второто дело, известно като „Карол II“, установи след процес през пролетта на 2023 г., че Тръмп е извършил сексуално насилие над писателката през 1996 г. и я е оклеветил повече от две десетилетия по-късно, през 2022 г.

Белият дом насочи запитванията на CNBC към личните адвокати на Тръмп по делото, които не отговориха веднага на молбите за коментар относно последното решение.

Съдийският състав, издал решението в понеделник, включва двама съдии, назначени от бившия президент Джо Байдън, и един, избран от бившия президент Барак Обама. Те отхвърлиха аргумента на Тръмп, че решението на Върховния съд от юли 2024 г., което предоставя на бившите президенти предполагаем имунитет за „официални действия“ и други защити, поставя под съмнение предишното отхвърляне на претенциите му за имунитет от апелативния съд.

Тръмп твърди, че решението по делото „Тръмп срещу Съединените щати“ представлява достатъчна промяна в закона и че прилагането на предишното решение на съда относно имунитета би довело до „очевидна несправедливост“ в светлината на тази промяна. „Не сме убедени“, написаха съдиите.

ИИ връща Крис Пелки в съда

Крис Пелки беше застрелян от Габриел Хоркаситас на червен светофар в Аризона преди четири години. След като Хоркаситас беше признат за виновен за непредумишлено убийство, семейството на Пелки реши да използва ИИ, за да позволи на Крис да „проговори“ на изслушването за присъдата през май 2025 г. Сестрата му, Стейси Уейлс, обясни пред BBC, че са използвали гласови записи, видеа и снимки на Крис, за да създадат реалистично видео. Текстът, който ИИ версията на Пелки изрече, беше написан от Уейлс, вдъхновен от неговата склонност към прошка.

„Към Габриел Хоркаситас, човекът, който ме застреля, жалко е, че се срещнахме при тези обстоятелства. В друг живот може би щяхме да бъдем приятели“, каза ИИ версията на Пелки, носещ сива бейзболна шапка. „Вярвам в прошката и в Бог, който прощава. Винаги съм вярвал и все още вярвам.“

Съдията Тод Ланг, който присъди на Хоркаситас 10,5 години затвор, беше впечатлен: „Оцених този ИИ, благодаря ви за това. Чух прошката и вярвам, че беше искрена.“ Решението да се използва ИИ беше допуснато, тъй като ставаше дума за изслушване пред съдия, а не пред жури.

ИИ в съдебната зала: Напредък или риск?

Използването на ИИ в случая не е изолиран феномен в Аризона. Според Пол Грим, бивш федерален съдия и професор в Юридическия факултет на Университета Дюк, щатът вече прилага ИИ за опростяване на съдебни решения за обществеността. „Технологията е неустоима и ще се използва на база случай по случай“, каза той. Тъй като ИИ беше приложен само за изслушване за присъда, а не за определяне на вина, то не предизвика процедурни възражения.

Въпреки това експерти като Дерек Лебен, професор по бизнес етика в Университета Карнеги Мелън, изразяват притеснения. „Ако други започнат да използват ИИ, ще бъде ли това винаги в съответствие с желанията на жертвата?“, пита той. Лебен се опасява, че технологията може да бъде манипулирана, за да представи жертви по начин, който не отразява техните истински убеждения, особено в по-спорни случаи.

За Стейси Уейлс обаче ИИ беше начин да даде последна дума на брат ѝ. „Подхождахме с етика и морал, защото това е мощен инструмент. Както чукът може да счупи прозорец, той може и да построи къща. Ние използвахме технологията, за да изградим нещо“, каза тя.

На обществено ниво случаят повдига въпроси за ролята на ИИ в правосъдието. Кампании за повишаване на осведомеността в България биха помогнали на гражданите да разберат ползите и рисковете от ИИ, насърчавайки дискусия за неговото етично приложение.

Глобални перспективи

Случаят в Аризона е част от глобалния напредък на ИИ в правните системи. Страни като Китай и Сингапур вече използват ИИ за анализ на съдебни дела, докато Европа разработва регулации като Закона за ИИ на ЕС. Успехът на ИИ в случаи като този може да вдъхнови други юрисдикции да експериментират, но без стандарти рискът от манипулация нараства.

Етичните дебати около ИИ в съдебните зали ще се засилват, особено що се отнася до представянето на починали лица. Международни организации като ООН могат да улеснят създаването на глобални насоки, за да се гарантира, че ИИ се използва с уважение към жертвите и техните семейства.

ИИ между прошката и предпазливостта

„Завръщането“ на Крис Пелки чрез ИИ беше мощен акт на прошка, който трогна съда и даде на семейството му утеха. Но този случай е и предупреждение: ИИ в правосъдието е „чук“, който може да гради или да разрушава. За България и света предизвикателството е да използваме тази технология етично, за да даваме глас на жертвите, без да нарушаваме тяхната воля. Както съдията Ланг отбеляза, прошката на Пелки беше искрена – сега зависи от нас да направим ИИ инструмент за справедливост, а не за спорни прецеденти.