Учени съобщават за обещаващи резултати от мащабно международно изследване, според което обикновен кръвен тест, измерващ нивата на биомаркера p-tau217, може да помогне за прогнозиране на риска от развитие на ранни признаци на деменция и болестта на Алцхаймер при възрастни хора без когнитивни нарушения.

Резултатите, публикувани в списание JAMA и представени на Международната конференция на Асоциацията по Алцхаймер (AAIC 2026), показват, че хората с много високи стойности на p-tau217 имат приблизително 38% вероятност да развият когнитивно увреждане в рамките на следващите пет години. За период от 10 години рискът достига около 78%, въпреки че учените подчертават, че дългосрочните оценки се базират на по-малък брой участници и изискват допълнително потвърждение.

Изследването включва 2684 когнитивно здрави възрастни от шест различни дългосрочни проучвания в Северна Америка, Австралия и Япония. Участниците са проследявани средно повече от пет години, като учените анализират връзката между нивата на p-tau217 в кръвта и последващото развитие на леко когнитивно нарушение или деменция.

Какво представлява p-tau217?

p-tau217 е форма на тау-протеина, която се свързва с патологичните процеси при болестта на Алцхаймер. Натрупването на анормални тау-протеини и амилоидни плаки в мозъка започва години, а понякога и десетилетия, преди появата на първите симптоми като загуба на памет или нарушения в мисленето.

Досега откриването на тези промени често изискваше скъпи PET скенери или изследване на гръбначно-мозъчна течност. Кръвният тест за p-tau217 предлага значително по-достъпен и по-малко инвазивен подход.

Какво показват резултатите?

Освен че прогнозира вероятността от бъдещо когнитивно увреждане, високото ниво на p-tau217 е свързано и с по-бърз спад на когнитивните способности с течение на времето.

Изследователите отбелязват, че точността на прогнозата се подобрява, когато към резултатите от кръвния тест се добавят фактори като:

• възраст;
• генетична предразположеност (например носителство на APOE ε4);
• образователно ниво;
• други клинични показатели.

Все още не е тест за масов скрининг

Специалистите предупреждават, че въпреки обещаващите резултати, тестът не е предназначен за масово изследване на здрави хора. Не всеки човек с повишени стойности ще развие деменция, а при част от хората заболяването може никога да не се прояви клинично.

На този етап учените виждат най-голямата полза от теста при подбора на участници за клинични изпитвания на нови терапии, които целят забавяне или предотвратяване на болестта още преди появата на симптомите.

Перспективите

Разработването на надеждни кръвни биомаркери се смята за една от най-важните стъпки в борбата с болестта на Алцхаймер. Ако бъде потвърдена ефективността им в по-широки популации, подобни тестове могат да позволят по-ранно идентифициране на хората с повишен риск, което би улеснило навременното започване на бъдещи терапии и би подобрило планирането на грижите за пациентите. Засега обаче експертите подчертават, че са необходими още проучвания, преди изследването да стане част от рутинната медицинска практика.

Нови научни анализи поставят под светлината на прожекторите един от най-изследваните гени, свързани с болестта на Алцхаймер – APOE. Според последните данни влиянието му върху развитието на заболяването може да бъде значително по-голямо, отколкото учените предполагаха през последните десетилетия.

Изследователи смятат, че определени варианти на този ген могат да бъдат свързани с между 72% и 93% от случаите на болестта на Алцхаймер. Това откритие би могло да промени начина, по който науката подхожда към превенцията и лечението на най-разпространената форма на деменция.

Какво представлява генът APOE?

Генът APOE (аполипопротеин Е) участва в производството на белтък, който има ключова роля при транспорта на мазнини и холестерол в организма и мозъка. Тези вещества са жизненоважни за нормалното функциониране и възстановяване на нервните клетки.

Съществуват три основни варианта на гена:

• APOE ε2 – сравнително рядък вариант, който изглежда има защитен ефект срещу болестта на Алцхаймер;
• APOE ε3 – най-разпространеният вариант сред населението;
• APOE ε4 – вариантът, който отдавна е известен като най-силният генетичен рисков фактор за късно настъпващата форма на заболяването.

Нов поглед към ролята на APOE ε3

Дълго време учените смятаха, че вариантът ε3 е практически неутрален по отношение на риска от Алцхаймер. Последните изследвания обаче показват, че когато ε3 се сравнява със защитния ε2, той също може да бъде свързан с повишена вероятност за развитие на заболяването.

Това означава, че не само носителите на ε4, но и голяма част от хората с ε3 могат да бъдат обект на бъдещи изследвания, насочени към превенция и ранна намеса.

Как APOE влияе върху мозъка?

Една от отличителните характеристики на болестта на Алцхаймер е натрупването на токсични белтъци – амилоидни плаки и тау-протеинови натрупвания – които постепенно увреждат мозъчната тъкан.

Според учените APOE участва в процесите по изчистване на тези вредни натрупвания. Вариантът ε4 изглежда се справя по-слабо с тази задача, което може да ускори развитието на невродегенеративните промени. Освен това той влияе върху обмяната на липидите в мозъчните клетки и може да засилва възпалителните процеси.

Гените не са съдба

Въпреки силната връзка между APOE и болестта на Алцхаймер, специалистите подчертават, че наличието на определен вариант на гена не означава непременно, че човек ще развие заболяването.

Според данни на Mayo Clinic хората с една копие на APOE ε4 имат повишен риск, но много от тях никога не развиват деменция. Същевременно немалка част от пациентите с Алцхаймер не са носители на ε4.

Възрастта, сърдечносъдовото здраве, физическата активност, хранителните навици и други фактори на начина на живот също оказват влияние върху риска.

Нови надежди за лечение

Заради централната роля на APOE в развитието на заболяването, все повече учени насочват усилията си към разработването на терапии, които да въздействат върху този ген или върху биологичните механизми, свързани с него.

Сред възможните бъдещи подходи се обсъждат генни терапии, лекарства, регулиращи функцията на APOE, както и методи за подобряване на способността на мозъка да изчиства токсичните белтъци.

Въпреки че подобни лечения все още са в процес на разработване, откритията дават надежда, че в бъдеще болестта на Алцхаймер може да бъде откривана по-рано и контролирана по-ефективно.

Нова посока в борбата с деменцията

Болестта на Алцхаймер остава едно от най-големите предизвикателства пред съвременната медицина. По-доброто разбиране на ролята на APOE може да отвори вратата към персонализирани стратегии за превенция и лечение.

Макар генетиката да е важна част от пъзела, учените са категорични, че заболяването възниква вследствие на сложно взаимодействие между наследствеността, биологичните процеси и факторите на околната среда.

Изследванията продължават, а всяко ново откритие доближава медицината до по-ефективни решения в борбата с една от най-тежките невродегенеративни болести на нашето време.

Консумацията на ултрапреработени храни (UPF) – като чипс, сладки напитки, готови ястия и пакетирани закуски – може да бъде свързана с повишен риск от деменция, дори при хора, които се хранят относително здравословно. Това показват нови научни данни, цитирани в международни медии и базирани на големи наблюдателни проучвания.

Според резултатите, дори увеличение от само 10% в дневния прием на ултрапреработени храни (например една малка опаковка чипс) е свързано с по-висок риск от когнитивен спад и деменция, включително болестта на Алцхаймер.

Какво показват научните изследвания

Епидемиологични проучвания върху хиляди участници показват последователна връзка между ултрапреработените храни и мозъчното здраве:

• В голямо наблюдателно изследване хората с най-висок прием на UPF имали около 25% по-висок риск от деменция в сравнение с тези с най-нисък прием.
• Други мета-анализи върху стотици хиляди участници показват, че високата консумация на такива храни е свързана с повишен риск от когнитивен спад и деменция с около 40% в някои групи.
• Нови данни от големи кохортни изследвания показват, че дори една допълнителна порция на ден може да увеличи риска от Алцхаймер с над 10% при хора на средна възраст.

Защо тези храни могат да влияят на мозъка

Учените посочват няколко възможни механизма:

• наличие на добавки, емулгатори и изкуствени вещества
• високо съдържание на захар, сол и наситени мазнини
• стимулиране на хронично възпаление в организма
• повишен риск от диабет, сърдечно-съдови заболявания и затлъстяване – всички те са свързани с деменция

Според изследователите, дори при хора с балансиран растителен режим, редовната консумация на ултрапреработени храни може да отслаби защитния ефект на здравословната диета.

Какво подчертават учените

Експертите уточняват, че това са наблюдателни проучвания, което означава, че не доказват директна причинно-следствена връзка, но показват силна статистическа зависимост. Въпреки това тенденцията е последователна в множество независими изследвания по света.

Ново дългосрочно изследване показва, че включването на тлъсто сирене и сметана в ежедневното меню може да помогне за намаляване на риска от развитие на деменция. Изследователите са проследили 27 670 възрастни хора в продължение на средно 25 години, като са наблюдавали хранителните им навици. Участниците, консумирали повече от 50 грама тлъсто сирене дневно — около две порции — са имали с 13 процента по-нисък риск от деменция в сравнение с тези, приемали по-малко от 15 грама. Ефектът е бил още по-изразен при съдовата деменция, при която рискът е намалял с цели 29 процента.

Проучването установи също, че приемът на 20 грама тежка сметана дневно — като например бита, сгъстена или двойна сметана — е свързан с 16 процента по-нисък риск от деменция. Важно е да се отбележи, че нискомасленото сирене, другите млечни продукти и ферментиралите храни като кисело мляко, кефир или мътеница не показват подобен защитен ефект. Изследователите предполагат, че съдържанието на мазнини и начинът на консумация на сиренето — сурово или претопено — могат да повлияят на усвояването на хранителните вещества, свързани със здравето на мозъка.

Въпреки обещаващите резултати, учените предупреждават, че са необходими допълнителни изследвания, за да се потвърдят откритията и да се установи дали консумацията на тлъсти млечни продукти пряко предпазва мозъка. Проучването подчертава, че не всички млечни продукти влияят еднакво върху мозъчното здраве, и открива нови перспективи за хранителни стратегии, насочени към запазване на когнитивните функции при застаряващото население.

Умереното ежедневно консумиране на кофеин е свързано с по-нисък риск от деменция и по-бавен когнитивен спад, според ново изследване.

Защитен ефект върху мозъка

Пиенето на кафе или чай ежедневно може да помогне за защитата на здравословното стареене на мозъка, показват нови научни данни. Умереното потребление на кофеин – две до три чаши кафе с кофеин или една до две чаши чай дневно – може да намали риска от деменция, да забави когнитивния спад и да запази когнитивните функции.

„Когато търсехме възможни инструменти за превенция на деменция, помислихме, че нещо толкова разпространено като кафето може да бъде обещаваща диетична интервенция“, каза старши автор Даниел Уанг, сътрудник учен в Отдела по медицина на Mass General Brigham и асистент-професор в Медицинското училище на Харвард.

Резултати от изследването

Резултатите, публикувани в списание JAMA, установиха, че умереното потребление на кофеин е свързано с до 18 процента по-нисък риск от деменция.

Ползите са били най-изразени сред участниците, които са консумирали кофеин в умерени количества. Въпреки това, по-високият прием на кофеин не е довел до негативни ефекти и изглежда е предлагал подобни невропротективни ползи на умереното потребление.

Кафето и чаят съдържат биоактивни съставки като полифеноли и кофеин, които биха могли да действат като невропротективни фактори, като намаляват възпалението и клетъчните увреждания, докато поддържат когнитивното здраве.

Методология на изследването

Проучването разгледа над 130 000 участници, които са преминали диетични, когнитивни оценки и оценки за деменция. Те са били проследявани до 43 години, което позволява на изследователите да проучат как кафето с кофеин, чаят и безкофеиновото кафе влияят на риска от деменция и когнитивното здраве с течение на времето.

По време на периода на проследяване 11 033 участници са развили деменция.

Ключови находки

При мъжете и жените най-високият прием на кофеин е бил свързан с 18 процента по-нисък риск от деменция в сравнение с тези, които са пили малко или нямали никакъв прием.

Консуматорите на кафе също са съобщили за по-ниски симптоми на субективен когнитивен спад – самовъзприеманото преживяване на загуба на памет или объркване – при 7,8 процента срещу 9,5 процента.

Предишни проучвания са свързали кофеина с подобрена инсулинова чувствителност и съдова функция, което може да допринесе за защитните му ефекти срещу когнитивния спад.

Ограничения и предпазливост

Авторите предупреждават, че като обсервационно проучване, резултатите не могат да установят пряка причинно-следствена връзка. То също не е отчело разликите в видовете чай или кафе, или начина, по който са били консумирани, като степен на обжарване, произход на продукта или техника на приготвяне.

Превенцията е ключова

Ранната превенция остава ключова при деменция, тъй като настоящите лечения предлагат ограничени ползи, след като се появят симптоми, се казва в изследването.

Фокусирането върху превенцията е насочило изследователите да проучат ролята, която факторите на начина на живот, като диетата, играят в развитието на деменция. Деменцията обикновено се развива по континуум – от субективен когнитивен спад до леко когнитивно увреждане и евентуално до клинична деменция.

Част от цялостната грижа

Изследователите отбелязаха, че макар резултатите да са насърчителни, е важно да се помни, че ефектът е малък и че има множество начини за защита на когнитивната функция с напредването на възрастта.

„Нашето проучване предполага, че консумацията на кафе или чай с кофеин може да бъде една част от тази пъзел“, каза Уанг.

Изследователи работят за разработването на нови потенциални лечения за ограничаване на ензима PTP1B, който може да допринася за загубата на памет при болестта на Алцхаймер.

Учени са открили потенциален нов начин за забавяне на загубата на памет при Алцхаймер – невродегенеративно заболяване, което постепенно уврежда паметта и мисленето, според ново изследване.

Изследователи от Лабораторията в Колд Спринг Харбър, nonprofit институция в Нью Йорк, са установили, че ензим, наречен PTP1B, допринася за влошаването на паметта при мишки със заболяването.

Откритията им разкриват нова роля на ензима в сигнализацията на имунните клетки и предполагат, че той може да бъде обещаващ терапевтичен подход за болестта на Алцхаймер.

Дългогодишни изследвания на ключов ензим

Кореспондиращият автор на изследването и професор в лабораторията Никълъс Тонкс изучаваролята на ензима в здравето и болестите, откакто е открил PTP1B през 1988 г.

Тонкс и неговият екип установиха, че намаляването на активността на PTP1B помага на имунните клетки на мозъка да отстраняват амилоидно-β (Aβ) плаки – протеинови натрупвания, свързани с болестта на Алцхаймер. Тези имунни клетки, известни като микроглия, обикновено отстраняват отпадъци в мозъка, но стават по-малко ефективни с напредването на заболяването.

Изследването предполага, че PTP1B взаимодейства с протеин, наречен сплен тирозин киназа (SYK), който регулира как микроглията реагира на увреждане и отстранява Aβ.

Възстановяване на функцията на имунните клетки

„В хода на заболяването тези клетки стават изтощени и по-малко ефективни“, каза Юксин Цен, водещ изследовател в проучването.

„Нашите резултати предполагат, че инхибирането на PTP1B може да подобри функцията на микроглията, отстранявайки Aβ плаките“, добави Цен.

PTP1B вече е известен с важната си роля в метаболитни състояния като затлъстяване и диабет тип 2 – два други добре признати рискови фактора за невродегенеративното заболяване.

Нов път за лечение

Лабораторията в момента работи за разработването на PTP1B инхибитори за множество приложения.

За болестта на Алцхаймер Тонкс предвижда комбинация от терапии, които съчетават съществуващи одобрени лекарства с PTP1B инхибитори.

Според Световната здравна организация в момента се използват холинестеразни инхибитори като донепезил за лечение на болестта на Алцхаймер, докато NMDA рецепторни антагонисти като мемантин се предписват за по-напреднали стадии.

„Целта е да забавим прогресията на Алцхаймер и да подобрим качеството на живот на пациентите“, каза Тонкс.

Глобално въздействие

Над 55 милиона души живеят с деменция в световен мащаб, като болестта на Алцхаймер представлява до 70 процента от случаите, според СЗО.

„Това е бавна загуба“, каза Тонкс, чиято майка е живяла с Алцхаймер. „Губиш човека парче по парче.“

Деменцията е нарастващо глобално предизвикателство за общественото здраве, без понастоящем налично лечение. Скорошно проучване установи, че хората с генетично по-висок индекс на телесна маса (ИТМ) имат значително увеличен риск от съдова деменция.

Наднорменото тегло значително увеличава риска от развитие на съдова деменция, според ново мащабно проучване.

Затлъстяването отдавна е свързвано с по-висок риск от съдова деменция – прогресивно мозъчно заболяване, което причинява увреждане на нервните клетки.

Въпреки това, досега не е било ясно дали излишното тегло директно причинява заболяването или просто отразява други основни здравословни проблеми, които увеличават риска от деменция.

Мащабно изследване

Изследователи от Обединеното кралство и Дания анализираха данни от повече от 500 000 участници в двете държави и установиха, че по-високият индекс на телесна маса (ИТМ) директно увеличава вероятността от съдова деменция.

Съдовата деменция е втората най-разпространена форма на деменция след болестта на Алцхаймер, според Обществото за Алцхаймер в Обединеното кралство, и е причинена от намален кръвен поток към мозъка.

„Това проучване показва, че високото телесно тегло и високото кръвно налягане не са само предупредителни знаци, а директни причини за деменция,“ заяви Рут Фрике-Шмид, автор на изследването и професор в Университета в Копенхаген и главен лекар в Университетската болница в Копенхаген, Дания.

Методология и резултати

Изследователският екип използва метод, наречен менделова рандомизация, който сравнява хора, родени с гени, които ги предразполагат към по-висок ИТМ, с тези, които не са.

Установено е, че хората с генетично по-висок ИТМ имат значително увеличен риск от съдова деменция.

Изследователите също проучиха защо излишното тегло повишава риска от деменция. Те установиха, че високото кръвно налягане обяснява значителна част от ефекта.

Превенция и лечение

Резултатите предполагат, че поддържането на здравословно тегло и контролирането на кръвното налягане могат да бъдат важни стъпки за намаляване на риска от деменция по-късно в живота.

„Лечението и превенцията на повишен ИТМ и високо кръвно налягане представляват неизползвана възможност за превенция на деменцията,“ каза Фрике-Шмид.

Докато скорошно проучване за ефекта на медикаментите за отслабване върху спирането на когнитивния упадък в ранните фази на болестта на Алцхаймер не доказа полезен ефект, остава да се тества дали „медикаменти за отслабване, започнати преди появата на когнитивни симптоми, могат да защитят срещу деменция,“ каза Фрике-Шмид.

„Настоящите ни данни предполагат, че ранните интервенции за отслабване биха предотвратили деменцията, и особено съдовата деменция,“ добави тя.

Глобално предизвикателство

Деменцията е нарастващо глобално предизвикателство за общественото здраве, без понастоящем налично лечение. Всяка година има близо 10 милиона нови случая по света, според Световната здравна организация (СЗО).

Хората с деменция изпитват тежък упадък на умствените способности, включително памет, мислене и разсъждение.

„Помагам на НАТО, и до преди няколко дни, когато им казах за Исландия, те ме обичаха“, заяви Тръмп по време на изказването си пред Световния икономически форум. „Те не са с нас по въпроса за Исландия – това мога да ви кажа. Искам да кажа, нашата фондова борса падна за първи път вчера заради Исландия. Значи Исландия вече ни струва много пари.“

Очевидно президентът имаше предвид Гренландия, а не съседния остров Исландия в Северния Атлантик, известен с вулканичните си пейзажи. След речта Белият дом категорично отрече всякаква грешка. Прессекретарката Каролин Леавит отговори остро на публикация в X от журналистката Либби Дийн, която отбеляза, че Тръмп е объркал двете държави „около три пъти“.

„Не, Либби, не е объркал. В писмените му бележки Гренландия е наречена „парче лед“, защото точно това е. Вие сте единствената, която обърква нещата“, написа Леавит, като погрешно изписа името на журналистката.

Тръмп, както често прави, често се отклоняваше от сценария на телепромптера по време на изказването си.

Губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм, водещ демократ и вероятен кандидат за президент през 2028 г., се възползва от момента. „Нищо от това не е нормално“, заяви той. „Има нормализация, девиация на съзнанието.“

Чувствителна тема: умствените способности

Въпросът за психическата годност е особено чувствителен за Тръмп. По време на кампанията през 2024 г. той многократно обвиняваше тогавашния президент Джо Байдън в деменция. Напоследък някои демократи в Конгреса призоваха за задействане на 25-ата поправка на Конституцията на САЩ, която позволява отстраняване на президент, който вече не е способен физически или интелектуално да изпълнява задълженията си.

Повод за тези призиви стана съобщение от Тръмп до норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре, публикувано в понеделник. В него президентът изразява недоволство, че не е получил Нобеловата награда за мир миналата година, и отново подчертава желанието си за контрол над Гренландия.

„Като се има предвид, че вашата страна реши да не ми даде Нобеловата награда за мир за спиране на 8 войни ПЛЮС, вече не се чувствам задължен да мисля чисто за мира“, написа Тръмп.

Важно е да се отбележи, че Нобеловата награда за мир се присъжда от независим комитет в Осло, а не от норвежкото правителство.

Ново научно изследване показва, че нарушенията в вътрешния биологичен часовник на човека могат значително да увеличат риска от развитие на деменция. Според учените хората с по-слаби и по-нередовни циркадни ритми са изложени на по-висок риск от когнитивен спад в по-късна възраст.

Проучването е публикувано в списание Neurology на Американската академия по неврология и установява, че нарушените циркадни ритми са свързани с повишена вероятност от деменция. Най-висок риск е отчетен при хора, чиято дневна активност достига своя пик по-късно през деня – при тях рискът е с около 45% по-висок.

Циркадният ритъм представлява вътрешния биологичен часовник на организма, който регулира 24-часовите цикли на физическа, умствена и поведенческа активност. Той влияе върху съня и бодърстването, отделянето на хормони, храносмилането и телесната температура, като основният външен фактор, който го регулира, е светлината.

Когато циркадните ритми са стабилни, организмът поддържа ясно разграничение между периодите на активност и почивка. Хората с добре функциониращ вътрешен часовник обикновено имат редовен режим на сън и ежедневни дейности. Обратно, при отслабени ритми дори малки промени в светлината или ежедневието могат да доведат до разместване на съня и активността.

Временни нарушения като смяна на часови зони или нощен труд могат да повлияят негативно на здравето, особено когато са чести или продължителни. С напредването на възрастта циркадните ритми естествено отслабват – възрастните хора често си лягат и се събуждат по-рано и изпитват по-фрагментиран сън.

„Промените в циркадните ритми са част от процеса на стареене, но има данни, че тези нарушения могат да бъдат рисков фактор за невродегенеративни заболявания като деменцията“, обяснява д-р Уенди Уанг, водещ автор на изследването и асистент-професор по епидемиология и вътрешни болести в Университета на Тексас.

Изследването обхваща над 2000 участници със средна възраст 79 години, които в началото не са имали деменция. В продължение на около две седмици те са носили специални устройства за проследяване на сърдечната дейност и физическата активност, което е позволило на учените да анализират техните ритми на активност и почивка.

В рамките на три години 176 от участниците са развили деменция. Анализът показва, че хората с най-слабо изразени циркадни ритми имат почти 2,5 пъти по-висок риск в сравнение с тези със стабилен ритъм. Допълнително, по-късният пик на дневната активност – след 14:15 часа – също е свързан със значително по-висок риск.

Според учените този тип забавен дневен ритъм може да доведе до несъответствие между вътрешния часовник и външните сигнали, като дневната светлина и тъмнината.

Авторите на изследването подчертават, че резултатите отварят възможности за бъдещи проучвания, насочени към превенция. Потенциални подходи включват светлинна терапия, използване на мелатонин и промени в начина на живот.

Редовният режим на сън, физическата активност и излагането на естествена светлина, особено в сутрешните часове, вече се считат за ефективни и неинвазивни методи за поддържане на здравословен циркаден ритъм и могат да играят важна роля за запазване на когнитивното здраве в напреднала възраст.

Участниците в изследването, които са консумирали поне два филии високомазно сирене на ден, са имали с 13 процента по-нисък риск от развитие на деменция и с 29 процента по-нисък риск от съдова деменция.

Основни резултати от изследването

Консумацията на пълномазно сирене и сметана може да бъде свързана с по-нисък риск от развитие на деменция, според дългосрочно проучване от Швеция.

Изследването, публикувано в списание Neurology, предполага, че хората, които редовно консумират високомазни млечни продукти като чедър, бри, гауда и пълномазна сметана, са по-малко склонни да развият деменция в продължение на няколко десетилетия наблюдение в сравнение с тези, които консумират малко или никакви такива продукти.

Методология на проучването

Изследването проследи 27 670 възрастни в Швеция, които са били на средна възраст 58 години, когато са се включили в изследването. Участниците са били наблюдавани около 25 години, през което време на 3 208 души е била диагностицирана деменция.

В началото на изследването участниците записваха какво са яли в продължение на седмица, отговаряха на подробни въпросници относно диетите си през предишните години и обсъждаха методите на приготвяне на храната с изследователите.

Конкретни находки

Изследователите установиха, че хората, които консумират поне 50 грама високомазно сирене на ден – приблизително два филии чедър – са по-малко склонни да развият деменция от тези, които консумират по-малко от 15 грама дневно.

Високомазните сирена са дефинирани като съдържащи повече от 20 процента мазнини, докато високомазните сметани обикновено съдържат между 30 и 40 процента мазнини.

След отчитане на фактори като възраст, пол, образователно ниво и общо качество на диетата, по-високата консумация на сирене е била свързана с 13 процента по-нисък риск от деменция.

Специфични типове деменция

„Когато продължихме да разглеждаме специфични видове деменция, открихме, че има 29 процента по-нисък риск от съдова деменция при хората, които консумират повече пълномазно сирене“, обясни Емили Сонестет, епидемиолог по хранене в Университета в Лунд в Швеция и водещ автор на изследването.

„Видяхме също по-нисък риск от болестта на Алцхаймер, но само при тези, които не носят генетичния вариант APOE e4 – генетичен рисков фактор за болестта на Алцхаймер.“

Високомазна сметана

Ежедневната консумация на високомазна сметана също е свързана с по-нисък риск от деменция. Хората, които консумират поне 20 грама на ден – около една до две супени лъжици – са имали с 16 процента по-нисък риск в сравнение с тези, които не консумират такава.

Не всички млечни продукти показват ползи

Връзките не се разпростират върху всички млечни продукти.

„Въпреки че по-мазното сирене и сметана са свързани с намален риск от деменция, други млечни продукти и нискомазни алтернативи не показват същия ефект. Следователно не всички млечни продукти са равни, когато става въпрос за здравето на мозъка“, каза Сонестет.

Ограничения на изследването

Въпреки находките експертите предупреждават, че изследването не доказва причинно-следствена връзка между високомазните млечни продукти и намален риск от деменция.

Д-р Ричард Оукли от Обществото за Алцхаймер подчерта, че факторите на начина на живот като физическа активност, балансирана диета, отказ от тютюнопушене и умерен прием на алкохол играят много по-голяма роля.

„Това изследване не показва, че яденето на повече високомазни млечни продукти, като сирене или сметана, може да намали риска ни от развитие на деменция“, каза той.

„Доказателствата показват, че отказът от тютюнопушене, поддържането на физическа активност, яденето на здравословна, балансирана диета, управлението на дългосрочни здравни състояния и по-малкото пиене на алкохол играят много по-голяма роля в намаляването на риска от деменция, отколкото фокусирането върху отделна храна.“

Методологични забележки

Професор Тара Спайрс-Джоунс, директор на Центъра за науки за мозъка в Единбург, отбеляза друго ограничение: изследването е измерило диетите на участниците само веднъж, 25 години преди да бъдат анализирани диагнозите на деменция.

„Много е вероятно диетата и други фактори на начина на живот да са се променили през тези 25 години“, каза тя, добавяйки че общият начин на живот остава ключовият фактор за здравето на мозъка.

„Силни доказателства в областта показват, че здравословната диета, редовните упражнения и когнитивно стимулиращите дейности могат да повишат устойчивостта на мозъка“, добави тя.

„Няма силни доказателства, че отделна храна предпазва хората от деменция.“