Подолск отново пламна

Градоначалникът на Подолск и близките населени места пак се събудиха с дим на хоризонта. По първоначални данни дроновете удариха складове, свързани с логистичния хъб на компанията Wildberries в района, а отделно бяха засегнати и стопански обекти в Климовски район на града. Кой точно е собственикът на последните съоръжения, все още не е официално потвърдено, но местни жители съобщават за силно задимяване и няколко последователни удара. Подолск вече се превърна в почти постоянна точка в хрониката на нощните визити на украинските дронове – само през последната седмица градът и съседните му населени места многократно попадаха в подобни съобщения, включително и заради складове и петролна база в района.

Защо Чехов вече не е „далеч от войната“?

Ако до вчера жителите на подмосковния град Чехов са хранели илюзията, че тихото поведение ги пази от съдбата на по-„проблемните“ региони, тази нощ илюзията се изпари. Градът отчете най-мащабната въздушна атака в историята си, а губернаторът на Московска област Андрей Воробьов потвърди, че безпилотен апарат е ударил многоетажна жилищна сграда на улица „Земская“. На мястото са изпратени всички аварийни и оперативни служби, а пожарът е бил в процес на ликвидиране. Освен жилищния блок е пламнала и площадка с гуми в резултат на падането на друг дрон, а в съседни села – Ваулово и Дубна – също са регистрирани пожар и материални щети от отломки.

Основната мишена в Чехов обаче се оказа Чеховският регенераторен завод – предприятие, специализирано в преработката на износени автомобилни гуми и производство на гумен регенерат, гумена чакъл, гумен прах и над 600 вида изделия от каучук. Според медийни данни заводът е един от най-големите производители в тази сфера в Русия. На около 800 метра от него се намира и предприятието „Гидростальконструкция“, което вече попадна във вниманието на мониторинговите канали заради близостта си до удареното съоръжение.

Стотици дронове и вечният отчет за „неутрализирани“ цели

Кметът на Москва Сергей Собянин отчете, че само за нощта над 390 безпилотни апарата са се насочили към столичния регион – цифра, която по традиция веднага бе последвана от увереното уточнение, че по-голямата част са били „неутрализирани“ далеч от целите си. Противовъздушната отбрана (ПВО) на страната отчете и десетки свалени дронове над Домодедово, Подолск, Раменское и Коломна. Колко от тях наистина са били спрени и колко просто не са попаднали там, където операторите им са планирали, е въпрос, чийто отговор рядко съвпада с официалната версия.

Огънят пак стигна и до окупирания Крим

Докато Подмосковие броеше пораженията, в окупирания полуостров отново стана шумно. Според телеграм канала „Кримски вятър“ във Феодосия след удар пламна електрическа подстанция на Керченското шосе – ключов обект от местните високоволтови магистрални електромрежи. Голяма част от града остана без ток, а в Севастопол жителите съобщиха за колебания в напрежението и мигащо осветление. Тази конкретна подстанция вече беше поразявана и по-рано, което поставя под въпрос колко пъти още руската окупационна администрация ще успее да я „възстановява временно“, преди проблемът да стане постоянен.

Капка в морето на нанесените щети

Всеки склад, всяка петролна база и всяка подстанция, засегнати от украинските удари, разбира се, изглеждат впечатляващо в кадър. Но поставени редом с щетите, нанесени от Русия на украинска територия през последните над четири години, те остават статистически незначителни. Диктаторът Владимир Путин обича да повтаря, че на населението му остава единствено да търпи – спомен от собствените му думи преди години. Симетрията на тази логика, приложена в обратна посока, изглежда не се радва на особена популярност в Кремъл.

Каквото и да се случи занапред, украинските удари по логистичната, енергийната и промишлената инфраструктура на агресора продължават да следват собствена логика – тази на постепенното изтощаване на способността на Русия да води война, независимо колко пъти официалните лица в Москва предпочитат да броят само свалените, а не попадналите в целите си.

„В момента разполагаме с дронове с обхват над 3000 километра. Тази година ще имаме такива с 4000 километра, а догодина — от 5 до 10 хиляди“, заяви украинският президент. Ако тези думи се сбъднат, Русия ще се сблъска с неприятен геометричен факт: практически цялата ѝ територия, от Калининград до Чукотка и Камчатка, ще попадне в обхвата на украинските удари!

Защо Кремъл вече не може да разчита на далечния тил?

Дълго време огромната територия на Русия се възприемаше от Москва като естествена защита — стратегически тил, в който военното производство и складовете с техника се смятаха за недосегаеми. Точно тази увереност Зеленски обяви за приключила на срещата на върха на НАТО в Анкара на 7 юли, само ден след като украински дронове удариха Омския нефтопреработвателен завод — най-мощния в Русия — от разстояние 2500 километра. „Напълно разрушихме самата представа на Русия за съществуването на стратегически тил… Дълго време Русия смяташе за свое предимство огромната територия — дълбок тил, в който можеше безопасно да разполага военно производство, да съхранява техника и всичко, от което зависи воденето на война, убедена, че никой не може да стигне дотам. Но ние успяхме“, заяви той пред събралите се лидери.

Логиката зад тези удари, поне според украинския президент, не е просто демонстративна. Далекобойните атаки би трябвало да вдигат цената на войната за Москва достатъчно осезаемо, за да ускорят евентуалното ѝ приключване — макар че досегашният опит с руската упоритост подсказва, че бункерният леприкон Владимир Путин трудно се впечатлява от изгорели резервоари, докато военната му „икономиката“ все още намира начини да не рухне съвсем.

Съвместен завод в Съединените щати и обмен на боен опит

Зеленски разкри и подробности за задълбочаващото се военнотехническо сътрудничество с Вашингтон. По думите му Украйна вече споделя с американските партньори уникален боен опит в използването на морски, въздушни и далекобойни дронове — опит, натрупан по най-тежкия възможен начин, в реални бойни условия. Двете страни планират и съвместно производство на безпилотни системи, включително изграждане на завод на американска територия, а документацията по сделката вече е на финална фаза.

За държава, която в началото на пълномащабното нашествие разчиташе основно на западни доставки, подобно партньорство изглежда символично — Украйна вече не е просто получател на помощ, а износител на технологии и практически знания, придобити на бойното поле.

От тестове до удари по цялата територия на Русия

Развитието на украинската програма за далекобойни безпилотници не е внезапно хрумване. Още през март 2025 година Зеленски обяви успешни тестове на дрон с обхват от 3000 километра. Ударът по Омския НПЗ на 6 юли тази година показа, че тези възможности вече не са теория, а практика с конкретни, осезаеми последици за руската рафинираща индустрия.

На 10 юли украинският президент подписа указ за създаване на специално командване за далекобойно въздействие върху Русия в рамките на Въоръжените сили на Украйна. Задачата на новата структура е да съсредоточи наличните ресурси с цел допълнително намаляване на военния потенциал на агресора — с други думи, институционализиране на подхода „ако не можем да достигнем фронта бързо, ще достигнем тила“.

Сроковете от 5000 до 10 000 километра може да се окажат оптимистични, но едно вече е факт: всеки следващ километър обхват отнема на Кремъл поредното късче от илюзията за неприкосновена дълбочина.

Три удара за една нощ в Брянска област

В нощта на 22 юли обектите на „Мираторг“ в Климовски район на Брянска област бяха поразени три пъти. При едно от предприятията ударите нанесоха сериозни щети на производствени корпуси и предизвикаха пожар, обхванал значителна площ. Компанията съобщи, че материалните загуби са съществени, но без пострадали на този обект. На друг обект служител на охраната беше ранен от отломки на безпилотен летателен апарат (БПЛА) — състоянието му впоследствие беше определено като стабилно. На свиневъдния комплекс дрон повреди фуражен камион по време на разтоварване; превозното средство е обездвижено, но водачът остана невредим.

Инцидентът не е изолиран. Ден по-рано, на 21 юли, предприятия на холдинга в същия регион вече бяха поразени — повредени бяха няколко производствени корпуса, а два тежкотоварни автомобила бяха унищожени напълно. Малко преди това, в началото на юни, работник на свинекомплекса в Климовски район беше ранен, а в края на април удар по обект на холдинга в село Брахлов отне живота на служител. Историята се повтаря с тревожна редовност — все едно Брянска област се е превърнала в постоянна тренировъчна площадка за украинската далекобойна авиация.

„Мираторг“ произвежда по собствени данни около 30 тона продукция дневно, която се разпределя из цялата страна. Собственици на холдинга са братята Александър и Виктор Линник, чиито имена се свързват със съпругата на бившия руски президент Дмитрий Медведев — детайл, който едва ли минава незабелязано покрай онези, които следят преплитането на бизнес и власт в путинска Русия.

Складовете на Wildberries — поредна мишена в „логистичната война“

Преди ударите по „Мираторг“ украинските сили насочиха вниманието си към логистичните центрове на най-големия руски маркетплейс Wildberries. На 18 юли атаки поразиха складовете в Котовск (Тамбовска област) и Електростал (Московска област). Последствията бяха тежки: загинаха осем души, а десетки — по различни данни между 61 и над 80 — бяха ранени. В Котовск загинаха седем работници от нощната смяна, а в Електростал — един служител, като общият брой пострадали там според различни руски източници варира между 24 и над 50 души. Пожарите бяха мащабни, а част от отломките паднаха дори върху детска градина.

Не мина и седмица, и на 22 юли под удар попаднаха и складовите комплекси в Краснодар и Невиномиск. Данните за пострадалите отново се разминават — според първоначални съобщения ставаше дума за три души в Краснодар, но местният губернатор впоследствие увеличи бройката на десет, трима от които в тежко състояние. В Невиномиск пострадаха пет служители. Отделно, при удар по петролна база в Армавир загина един човек. Руското министерство на здравеопазването и регионалните власти явно все още не са се разбрали по методологията за броене на пострадалите — нещо, което трудно вдъхва доверие в официалната статистика.

Регионалното управление на Роспотребнадзор в Краснодар стигна дотам да препоръча на жителите да ограничат излизанията си навън и да ползват респиратори заради дима от пожара на склада — съвет, който трудно звучи успокоително за население, свикнало властите да омаловажават подобни инциденти.

Защо точно складове за онлайн търговия?

Президентът на Украйна Владимир Зеленски потвърди ударите по обектите на руския маркетплейс, определяйки ги като „далекобойни санкции“. Той заяви, че логистичните центрове са били използвани за снабдяване на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка. Твърдението остава неверифицирано от независими източници, но вписва ударите в по-широка логика — тази на разрушаване не само на класическа военна инфраструктура, а и на гражданския икономически гръбнак, който поддържа военновременната логистика.

На 25 юни Зеленски утвърди за Службата за сигурност на Украйна (СБУ) „40-дневна операция за въздействие“ върху Русия „с цел да се постигне прекратяване на войната“. Какво точно се крие зад тази формулировка, президентът не уточни — украински анализатори спекулират, че може да става дума за системно разрушаване на ключови рафинерии и нефтена инфраструктура с цел предизвикване на „горивен и логистичен колапс“ в европейската част на Русия. Преди обявяването на операцията Зеленски обсъди план за „далекобойни санкции“ и „санкции със средна далечина“, както и работата на Центъра за специални операции „Алфа“ на фронта.

Каквато и да е точната методология зад избора на цели, посланието е недвусмислено: складовете за електроника и хранителните комбинати вече не се ползват с имунитета, който доскоро им гарантираше разстоянието от фронта.

Какво точно пострада тази нощ?

Най-впечатляващите кадри дойдоха от град Електростал, където бяха поразени логистични съоръжения на складова база на Wildberries.

Кадри от терена, заснети от местни очевидци, показват сграда, обгърната в пламъци, докато над града се стели плътен облак дим — гледка, която руската пропаганда трудно ще успее да представи като поредната „успешно отразена атака“. На видеозаписите се забелязва и прелитане на безпилотен апарат, чиято принадлежност засега остава неуточнена, но контекстът е достатъчно красноречив.

Успоредно с това под удар попадна нефтобаза в град Ногинск, също в Московска област. Съоръжението е трето по клас (клас IIIа) и разполага с 24 резервоара с общ обем на резервоарния парк от 11 500 куб. метра. В непосредствена близост се намира и Ногинският завод за горивна апаратура, което усложнява картината и оставя точния мащаб на щетите все още неизяснен.

Логистиката на войната минава ли през складовете на Wildberries?

Не само столичният регион беше на прицел. Тамбовска област също отчете нощна атака, при която пламна още един склад на Wildberries. Логично възниква въпросът дали тези търговски съоръжения обслужват изцяло цивилни поръчки, или се превръщат и в удобен логистичен възел за нуждите на руската армия. Ако е второто, изборът на цели придобива съвсем различен смисъл, а обясненията на компанията за „случайни“ пожари стават все по-трудни за преглъщане.

Керч, Енгелс и продължаващата серия от удари

Ударите от последната нощ не са изолиран инцидент, а поредното звено от продължителна поредица. В нощта срещу 17 юли гореше железопътна гара в Керч, а в Черно море бяха атакувани танкери. Ден по-рано, в нощта срещу 16 юли, дронове удариха и град Енгелс — поредица от експлозии в района на местното летище предизвика пожар, който отново постави под въпрос способността на противовъздушната отбрана (ПВО) да защити дори обекти с подчертано военно значение.

Всяка следваща нощ добавя нов щрих към картината на вътрешна уязвимост, която руските власти предпочитат да омаловажават с лаконични съобщения за „свалени безпилотници“. Реалността, изобразена от пламъците над складове, нефтобази и летища, разказва съвсем друга история.

Украинските Сили за безпилотни системи твърдят, че са провели най-мащабната досега кампания срещу руски транспортни съдове в Азовско море. Според разпространената информация само за девет дни са били атакувани 116 кораба, използвани за превоз на петрол, горива, военни товари и снабдяване на окупираните територии.

Пред британския „Файненшъл Таймс“ старши анализаторът на компанията за морска сигурност Ambrey Томас Алекса определя случващото се като безпрецедентно. По думите му подобна концентрация на атаки не е наблюдавана никъде по света и по темпове надминава дори известната „танкерна война“ между Иран и Ирак през 80-те години на миналия век.

Защо корабите не потъват?

Според анализа украинските морски дронове не се стремят непременно да потапят плавателните съдове. Вместо това ударите са насочени към мостика за управление и към ключови елементи от товарните системи.

Резултатът е, че корабите често остават на повърхността, но губят способността си да маневрират и да продължат плаването. Това означава продължителни ремонти, необходимост от извеждане в сух док и „временно“ отпадане от логистичната верига.

Целта – логистиката на руската армия

Украинският Генерален щаб заявява, че атакуваните танкери участват в износа на руски петрол, включително чрез схеми за заобикаляне на международните санкции. Фериботите, сухотоварните кораби и влекачите според Киев изпълняват задачи по снабдяването на руските въоръжени сили и окупационните формирования.

Според обобщение на руските военни сводки, цитирано от „Комерсант“, от януари до края на юни средствата за противовъздушна отбрана са „прихванали и унищожили“ над 39 000 украински дрона. Това означава средно по около 223 безпилотника дневно.

Само през непълния месец юни руската страна твърди, че е свалила близо 9700 дрона – значително повече от средните показатели през предходните месеци.

Сред най-мащабните атаки се открояват нощта на 17 май с 556 дрона над 15 региона, 18 юни с 555 дрона над 18 региона и 25 март с 389 дрона над 14 региона.

Кои руски региони са под най-силен натиск?

Нефтените рафинерии – новата уязвима точка на Кремъл?

През последните месеци Киев насочи значителна част от дроновите си атаки към руската нефтена инфраструктура. Според информация на Reuters „временното“ спиране на няколко големи рафинерии, включително Московската и ТАНЕКО, е довело до сериозен спад в производството на бензин.

През юни производството е намаляло с около 25% спрямо същия период на миналата година и е достигнало около 85 000 тона дневно. В същото време летното потребление надхвърля 110 000 тона дневно, което означава дефицит от приблизително една пета от необходимите количества.

Последиците вече се усещат от руските потребители. Данни на Росстат показват, че между 16 и 22 юни цените на бензина са скочили с 3% само за една седмица – най-голямото седмично поскъпване за последните две десетилетия.

Анализатори от Energy Intelligence определят ситуацията като най-тежката горивна криза в Русия за последните 20 години. В началото на юни обемът на нефтопреработката е паднал под 4 милиона барела дневно – най-ниското равнище от 21 години насам, докато почти една трета от рафинерийния капацитет е останала извън експлоатация.

НАТО подготвя 70 милиарда евро за Украйна

Докато руската икономика изпитва все по-сериозни затруднения заради атаките срещу енергийната инфраструктура, съюзниците на Киев подготвят нов финансов пакет.

Според информация на Politico държавите от НАТО са близо до одобряване на военна помощ за Украйна в размер на 70 милиарда евро. Очаква се решението да бъде обсъдено на срещата на върха на алианса в Анкара.

Ако средствата бъдат отпуснати, общите разходи за украинската отбрана – включително собственото финансиране на Киев и външната помощ – ще достигнат приблизително 178 милиарда долара. Това е сравнимо с планираните руски военни разходи за годината.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски вече подписа актуализиран бюджет, който предвижда рекордни разходи за отбрана и сигурност в размер на почти 98 милиарда долара.

Съществена роля играе и новият кредитен механизъм на Европейския съюз за 90 милиарда евро, от който Киев трябва да получи значителна част още през тази година.

Дроновете променят хода на войната

През 2026 г. безпилотните системи окончателно се превърнаха в един от ключовите фактори на бойното поле. Освен че нанасят удари по руски военни обекти, дроновете все по-често прекъсват логистични линии, атакуват предприятия от военно-промишления комплекс и поставят под натиск енергийната инфраструктура.

Ако западната помощ бъде увеличена до обещаните размери, Киев ще разполага със значително по-стабилно финансиране не само през настоящата, но и през следващата година. Това би позволило на украинските сили да продължат кампанията си по изтощаване на руската военна и икономическа машина чрез масирано използване на дронове.

Москва вече не изглежда толкова далеч

Какви други оръжия показа Киев?

Компанията представи и усъвършенствания ударен дрон FP-2. След модернизацията апаратът може да доставя бойна глава с тегло до 200 килограма на разстояние 370 километра. При по-лека бойна част от 105 килограма обсегът достига 700 километра.

Любопитна подробност е, че FP-2 може да носи и до осем неуправляеми авиационни ракети С-5, предназначени за поразяване на лекобронирани или незащитени цели по маршрута към основната мишена.

Освен безпилотните системи, Fire Point показа и тежката крилата ракета FP-5 Flamingo, разработена съвместно с германско-британската компания Milanion Group. Ракетата е с дължина около 13 метра, размах на крилете 7 метра и стартова маса до 6 тона. От тях до 1150 килограма са бойна част. Заявеният обсег достига впечатляващите 3000 километра.

Нова ракетна линия – и още по-големи амбиции

На изложението бяха представени и макети на две балистични ракети.

По-леката FP-7 е създадена на базата на зенитна система и може да доставя бойна глава с тегло 150 килограма на разстояние до 200 километра.

По-тежката FP-9 разполага с обсег до 855 километра и може да носи до 800 килограма бойна част. Според разработчика точността на поразяване е около 20 метра.

От компанията твърдят, че дроновете FP-1, FP-2 и крилатите ракети FP-5 вече участват в реални бойни операции. По данни на Fire Point тежките ракети FP-5 са били използвани поне девет пъти, а най-мащабната атака е включвала едновременно изстрелване на 23 ракети.

Нова реалност за руската противовъздушна отбрана?

По време на изложението Fire Point обяви и разширяване на международното си сътрудничество. Компанията подписа меморандум с германската компания HENSOLDT за интегриране на нейните радиолокационни системи с ракетния комплекс FP-7.X.

Представянето в Париж показва колко бързо украинската отбранителна индустрия преминава от сравнително евтини дронове към сложни ударни системи с обсег, който доскоро се свързваше предимно с ракети на големите военни сили. За Москва това означава неприятна промяна – колкото по-далеч е фронтът, толкова по-малко значение има това, ако противникът разполага с оръжия, способни да достигнат почти всяка точка на страната.

Според кмета на Москва Сергей Собянин руската противовъздушна отбрана е свалила десетки дронове, насочени към града. По негови данни до ранните сутрешни часове са били прихванати най-малко 33 безпилотни апарата.

Какво се случи в Капотня?

Най-сериозният инцидент е регистриран в района Капотня, където се намира Московската нефтопреработвателна рафинерия. Първоначално руските власти избягваха да коментират информацията за попадение по стратегическия обект, но по-късно Собянин призна, че част от дроновете са достигнали територията на предприятието.

По данни на руски и украински източници след удара е избухнал пожар, като са горели поне два резервоара. В интернет бяха публикувани кадри с гъст черен дим над района.

„Силите за противовъздушна отбрана продължават да отблъскват масирана атака. Няколко безпилотни апарата успяха да достигнат Московската нефтопреработвателна рафинерия“, заяви кметът на руската столица.

Само отломки или нещо повече?

Официалната версия на руските власти е, че на територията на търговския център „Садовод“ са паднали отломки от свалени дронове, причинили незначителни щети по една от сградите. В същото време видеозаписите от различни райони показват множество пожари и повреди по сгради.

Както често се случва при подобни инциденти, официалната информация и кадрите от мястото не винаги разказват една и съща история.

Пореден удар по важен енергиен обект

Това не е първата атака срещу Московската нефтопреработвателна рафинерия през последните дни. На 16 юни украинският Генерален щаб съобщи за удар по същия обект, при който е била засегната инсталация за първична преработка на петрол.

Малко по-късно агенция Reuters съобщи, че вследствие на атаката предприятието е преустановило работа. Ако информацията бъде окончателно потвърдена, това би означавало нов удар по руската енергийна инфраструктура дълбоко във вътрешността на страната.

С нарастващия обсег на безпилотните системи Москва все по-често се оказва далеч по-близо до фронта, отколкото Кремъл би искал да признае.

Новината бе съобщена от президентския пратеник в Урал Артьом Жога — бивш командир на проруската сепаратистка групировка „Спарта“ в Донбас. По думите му всички служби са приведени в повишена готовност и се взимат „необходимите мерки за сигурност“. Превод от бюрократичен руски: паниката вече е официална.

Дори Ямал чу сирените

Особено показателен е случаят с Ямало-Ненецкия автономен окръг, където тревога прозвуча за първи път от началото на войната. Регионът се намира на повече от 2100 километра от Украйна — дистанция, която до скоро в Москва смятаха за достатъчна гаранция, че войната ще остане телевизионен спектакъл за населението.

Губернаторът Дмитрий Артюхов призова жителите да не излизат навън, да стоят далеч от прозорците и при нужда да звънят на 112. Местните власти също публикуваха инструкции за безопасност. Изведнъж се оказа, че „специалната военна операция“ има неприятния навик да идва и при онези, които само гледаха новините с чаша самогон в ръка.

Колко далеч могат да стигнат украинските дронове?

Според данни, цитирани от Bloomberg още в началото на май, украинските дронове вече поставят под заплаха около една четвърт от територията на Русия и близо 70% от населението ѝ.

Уралските региони вече усещат това директно:

• Челябинск е бил атакуван поне пет пъти от началото на април;
• На 1 май бе ударено военно летище край града, където според украинското разузнаване са унищожени изтребители Су-57 и Су-34;
• Екатеринбург е бил цел на дронове седем пъти от началото на годината;
• Перм е атакуван 15 пъти, като почти половината удари са само от април насам;
• Чебоксари също попадна под удар с украински ракети „Фламинго“.

Това вече не са единични акции за медиен ефект. Украйна постепенно превръща огромната руска територия в зона на постоянна несигурност — нещо, което Кремъл дълго обещаваше, че никога няма да допусне.

Москва заплашва, Киев удря

Докато руските власти продължават да говорят за „съкрушителни удари“ срещу Киев, украинските дронове спокойно достигат и до самата руска столица.

На 4 май безпилотен апарат се вряза в елитен жилищен комплекс само на шест километра от Кремъл. А на 17 май Московска област преживя една от най-мащабните атаки досега. Сред целите бяха:

• технопаркът „Елма“ в Зеленоград;
• нефтена инфраструктура край Солнечногорск;
• летище Шереметиево;
• конструкторското бюро „Радуга“ в Дубна, разработващо крилати ракети;
• Московският нефтопреработвателен завод.

С други думи — войната вече влиза не просто в руския тил, а в самото сърце на системата.

Умората в Русия расте

Политическият анализатор Андрей Колесников отбелязва, че непрекъснатите атаки по руска територия постепенно променят обществените настроения. Първоначалната апатия все по-често се заменя с раздразнение и умора.

Дори официалният руски център ВЦИОМ отчита най-сериозния спад в одобрението към Владимир Путин за последните осем години. И това вероятно е най-неприятният звук за Кремъл — не сирените в Урал, а пропукването на мита, че войната може да бъде водена без последствия за самата Русия.

Губернаторът на Самарска област Вячеслав Федорищев обвини Украйна за атаката и заяви, че се оказва помощ на пострадалите. Разпространени снимки и видеа в социалните мрежи показват мощен пожар и гъст черен дим над индустриалната зона.

Това не е първият удар по рафинерията. През април заводът беше атакуван, като тогава беше повредена ключовата инсталация АВТ-6, през която преминава над 70% от капацитета на предприятието. Иронията е, че руската система за радиоелектронна борба, която трябва да пази обектите, вероятно е отклонила част от дроновете към жилищни райони — поне според данните за нанесени щети по домове около завода.

Четвърт от руския капацитет под удар

Според информация на Reuters, през последните седмици украинските атаки са засегнали серия големи руски рафинерии — в Москва, Рязан, Ярославъл и Нижни Новгород. Общият капацитет на частично или напълно спрелите мощности надхвърля 83 милиона тона годишно — около една четвърт от целия руски нефтопреработвателен сектор.

Тези предприятия произвеждат над 30% от бензина и около 25% от дизела в Русия. А когато толкова голяма част от системата започне да се задъхва, дори кремълската статистика трудно може да замаже проблема с поредната „всичко върви по план“ пресконференция.

Москва губи буфера си?

Проблемът за Русия става още по-сериозен, защото и други заводи, които биха могли да компенсират загубите, също са извън строя или работят ограничено. Сред тях са:

• Пермнефтеоргсинтез — спрян;
• Астрахански газопреработвателен завод — спрян;
• Новокуйбишевски НПЗ — работи с около 25% от капацитета си.

Украйна очевидно продължава стратегията си да удря енергийна инфраструктура дълбоко в руска територия. А когато рафинериите започнат да горят една след друга, това вече не е просто военен проблем — това е удар по логистиката, бюджета и способността на Кремъл да поддържа дълга война.