Правителството на Бангладеш разглежда възможността за въвеждане на частично онлайн обучение в училищата като част от мерките за справяне с продължаващата енергийна криза и рязкото покачване на разходите за гориво и електроенергия.

Обсъжда се модел на смесено обучение, при който част от учебните часове ще се провеждат дистанционно, а други – присъствено, с цел намаляване на потреблението на енергия, без да се прекъсва учебният процес. Предложението идва след консултации между министъра на образованието A.N.M. Ehsanul Hoque Milon и премиера Tarique Rahman.

Правителството също така обмисля допълнителни мерки като работа от дома за служители и промени в седмичния учебен график, включително евентуално шестдневна учебна седмица, за да се компенсира загубеното време поради празници и други смущения. Според проучване около 55% от учениците и родителите подкрепят идеята за хибридно обучение, но има опасения, че пълното онлайн обучение може да доведе до социална изолация.

Енергийният дефицит в страната е резултат от високата зависимост от внос на горива и нестабилни доставки на международните пазари, което принуждава властите да ограничават работното време на бензиностанциите и да въвеждат други ограничения за намаляване на потреблението.

Цената на петрола Brent надхвърли 100 евро за барел след затварянето на Ормузкия проток. Без единен отговор от Брюксел, европейските столици залагат на данъчни облекчения, ценови тавани или просто отлагат конкретни действия.

Кризата и нейният мащаб

Войната в Иран предизвика рязък скок в цените на суровия петрол Brent, с верижен ефект върху разходите за гориво и енергия в цяла Европа. Конфликтът е нарушил около 20% от световните доставки на петрол, преминаващи през Ормузкия проток, което тласна цената от около 60 до над 100 евро за барел само за броени дни. Цените на природния газ в Европа са скочили с 60% от началото на конфликта.

Ценовите увеличения при бензиностанциите са поразителни — в Германия литърът вече надхвърля 2 евро. Най-силни са поскъпванията при дизела: нарастването варира от почти 17,5% в Португалия до 34,3% в Испания.

Испания с най-амбициозния пакет от мерки

Правителството на Педро Санчес одобри най-всеобхватния антикризисен пакет сред разглежданите. Министерският съвет прие Кралски декрет-закон с план на стойност 5 милиарда евро, чиито мерки са в сила до 30 юни 2026 г.

В центъра на плана стоят данъчните облекчения. ДДС върху всички видове енергия е намален от 21% на 10%, включително за моторни горива, електроенергия, природен газ и бутан. Антикризисните мерки ще намалят сметките за електроенергия с 13%, а бензинът и дизелът ще поевтинеят с около 30 цента на литър. Превозвачите, земеделците и рибарите ще получат допълнителна отстъпка от 20 цента за всеки литър професионално гориво.

Освен това Испания разреши освобождаването на 11,5 милиона барела петрол от стратегическите резерви като част от глобалния план на Международната агенция по енергетика за освобождаване на 400 милиона барела.

Германия, Италия и Португалия с различни подходи

В Германия бензинът е поскъпнал от около 1,82 на 2,16 евро за литър — ръст от почти 18% само за две седмици. Берлин избра по-различен подход: германският министър на икономиката Катарина Райхе представи законопроект, според който бензиностанциите ще могат да повишават цените само веднъж дневно — в обяд. Берлин категорично е изключил и възобновяването на покупките на руски газ.

Италия обмисля използването на допълнителните приходи от ДДС, генерирани от по-високите цени на горивата, за компенсиране на потребителите, и планира санкции срещу компании, които се възползват от кризата за увеличаване на печалбите си.

Португалия е първата от южноевропейските страни, предприела конкретна мярка — правителството на Луиш Монтенегро обяви „временно и извънредно“ намаление на акциза върху дизела с 3,55 цента на литър.

По-сдържани позиции: Франция, Полша, Унгария и Австрия

В Франция най-видимият отговор не дойде от правителството, а от компанията TotalEnergies, която обяви замразяване на цените на горивата до края на месеца. Париж насочи усилията си към дипломацията — президентът Макрон настоя в Европейския съвет за предложение за спиране на атаките срещу енергийна и водна инфраструктура.

Полша, където поскъпването е по-умерено, заема предпазна позиция. Секретарят по енергетика Войчех Врохна предупреди, че не може да се спират регулации за една нощ, без да се навреди на пазарната стабилност и доверието на инвеститорите.

Австрия е отишла по-далеч от Германия в ценовото регулиране, като позволява на операторите да увеличават цените само три пъти седмично.

Унгария избра директен ценови таван — министър-председателят Виктор Орбан е определил максимална цена от 1,54 евро за бензин А95 и 1,59 евро за дизел, макар мярката да се прилага само за превозни средства с унгарски регистрационни табели.

Брюксел търси координиран отговор

На европейско ниво енергийният комисар Дан Йоргенсен посочи, че Брюксел обмисля активирането на временни извънредни мерки при „тежка ценова криза“, но подчерта, че те трябва да бъдат целенасочени, времево ограничени и да не спират прехода към чиста енергия. Комисарят също нареди на държавите членки да намалят целевото ниво на запълване на газовите хранилища до 80% от капацитета — с 10 процентни пункта под официалните цели на ЕС.

Европейските цени на газа се сриват въпреки студеното време и нивата на съхранение под средните, тъй като нарастващите потоци от втечнен природен газ (LNG) от САЩ заливат пазара. Спредът TTF-Henry Hub, разликата в цените между европейския и американския природен газ, се е стеснил рязко.

Европейските цени на природния газ са паднали рязко през последните дни, като холандският референтен индекс Title Transfer Facility (TTF) спадна под 28 евро на мегават час във вторник – ниво, невиждано от април 2024 година.

Това идва въпреки относително ранното и студено начало на зимата в голяма част от континентална Европа.

От януари европейските цени на газа са спаднали с повече от 45%, и с над 90% от рекордните си нива по време на енергийната криза от 2022 година.

На пръв поглед това понижение изглежда противоречиво, тъй като температурите падат и нивата на газовите хранилища остават относително ниски. Към 30 ноември европейските запаси бяха запълнени на 75%, приблизително 10% под петгодишната средна стойност.

В Германия, най-големият газов пазар в Европа, нивата на съхранение са още по-слаби – само 67%, повече от 20% под сезонните норми.

Американският газ преоформя европейския пазар

Основният двигател зад падащите цени се намира отвъд Атлантика.

Съединените щати увеличиха износа на втечнен природен газ (LNG) за Европа, компенсирайки намалените руски доставки и преоформяйки глобалния енергиен баланс.

Според данни на Kpler американските товари са представлявали около 56% от вноса на LNG в Европа тази година.

При относително слабо азиатско търсене и силен американски износен капацитет Европа се е превърнала в основна дестинация за американския LNG.

Този постоянен приток упражнява натиск надолу върху TTF, стеснявайки спреда – или ценовата разлика – между европейските и американските цени на природния газ.

Спредът TTF-Henry Hub се стеснява рязко

Исторически американският газ – ценообразуван в съоръжението Henry Hub – се търгува с отстъпка спрямо европейския TTF поради изобилното вътрешно производство в Северна Америка.

Обаче този спред се е свил драматично през 2025 година, падайки от около 12 долара на милион британски термични единици (MMBtu) в началото на годината до само 4,8 долара, най-ниското ниво от май 2021 година.

В момента TTF газът се търгува при малко под 10 долара/MMBtu, само два пъти по-скъп от газа Henry Hub, който е бил средно 5,045 долара тази седмица.

За контекст, по време на енергийната криза от 2022 година цените на TTF скочиха до 350 евро/MWh (около 100 долара/MMBtu), докато Henry Hub беше близо до 10 долара, създавайки рекордна трансатлантическа разлика от почти 90 долара/MMBtu.

Свиващата се ценова разлика отразява по-широко преразпределение на глобалните енергийни потоци.

Американският LNG се е превърнал в предпазен клапан за Европа, облекчавайки страховете от недостиг и връщайки усещане за нормалност на пазарите.

Колкото повече LNG могат да експортират САЩ, толкова повече могат да облекчат ценовия натиск в Европа.

Дългосрочни прогнози за природния газ

Гледайки напред, анализатори от Goldman Sachs предвиждат, че тази тенденция на преразпределение ще продължи през десетилетието.

Саманта Дарт, ръководител на изследванията на суровини в банката, очаква нарастващото глобално предлагане – особено от САЩ – да вдигне европейските нива на съхранение и постепенно да понижи цените на TTF, прогнозирайки TTF на 29 евро/MWh през 2026 година и 20 евро/MWh през 2027 година.

До 2028-2029 година претрупването на хранилищата в Northwestern Europe може да понижи TTF до 12 евро/MWh, затваряйки арбитража за износ на американски LNG и принуждавайки анулиране на американски товари.

Това от своя страна ще притисне американските цени, като Henry Hub потенциално може да падне до 2,70 долара/MMBtu.

След 2030 година обаче Goldman вижда потенциал за подновено затягане на LNG, водено от политиките за декарбонизация на Китай и нарастващите азиатски инфраструктурни инвестиции. Тази промяна може да възстанови трансатлантическия арбитраж, вдигайки Henry Hub обратно над 4 долара и TTF над 30 евро/MWh от 2033 година.