Нови научни анализи поставят под светлината на прожекторите един от най-изследваните гени, свързани с болестта на Алцхаймер – APOE. Според последните данни влиянието му върху развитието на заболяването може да бъде значително по-голямо, отколкото учените предполагаха през последните десетилетия.

Изследователи смятат, че определени варианти на този ген могат да бъдат свързани с между 72% и 93% от случаите на болестта на Алцхаймер. Това откритие би могло да промени начина, по който науката подхожда към превенцията и лечението на най-разпространената форма на деменция.

Какво представлява генът APOE?

Генът APOE (аполипопротеин Е) участва в производството на белтък, който има ключова роля при транспорта на мазнини и холестерол в организма и мозъка. Тези вещества са жизненоважни за нормалното функциониране и възстановяване на нервните клетки.

Съществуват три основни варианта на гена:

• APOE ε2 – сравнително рядък вариант, който изглежда има защитен ефект срещу болестта на Алцхаймер;
• APOE ε3 – най-разпространеният вариант сред населението;
• APOE ε4 – вариантът, който отдавна е известен като най-силният генетичен рисков фактор за късно настъпващата форма на заболяването.

Нов поглед към ролята на APOE ε3

Дълго време учените смятаха, че вариантът ε3 е практически неутрален по отношение на риска от Алцхаймер. Последните изследвания обаче показват, че когато ε3 се сравнява със защитния ε2, той също може да бъде свързан с повишена вероятност за развитие на заболяването.

Това означава, че не само носителите на ε4, но и голяма част от хората с ε3 могат да бъдат обект на бъдещи изследвания, насочени към превенция и ранна намеса.

Как APOE влияе върху мозъка?

Една от отличителните характеристики на болестта на Алцхаймер е натрупването на токсични белтъци – амилоидни плаки и тау-протеинови натрупвания – които постепенно увреждат мозъчната тъкан.

Според учените APOE участва в процесите по изчистване на тези вредни натрупвания. Вариантът ε4 изглежда се справя по-слабо с тази задача, което може да ускори развитието на невродегенеративните промени. Освен това той влияе върху обмяната на липидите в мозъчните клетки и може да засилва възпалителните процеси.

Гените не са съдба

Въпреки силната връзка между APOE и болестта на Алцхаймер, специалистите подчертават, че наличието на определен вариант на гена не означава непременно, че човек ще развие заболяването.

Според данни на Mayo Clinic хората с една копие на APOE ε4 имат повишен риск, но много от тях никога не развиват деменция. Същевременно немалка част от пациентите с Алцхаймер не са носители на ε4.

Възрастта, сърдечносъдовото здраве, физическата активност, хранителните навици и други фактори на начина на живот също оказват влияние върху риска.

Нови надежди за лечение

Заради централната роля на APOE в развитието на заболяването, все повече учени насочват усилията си към разработването на терапии, които да въздействат върху този ген или върху биологичните механизми, свързани с него.

Сред възможните бъдещи подходи се обсъждат генни терапии, лекарства, регулиращи функцията на APOE, както и методи за подобряване на способността на мозъка да изчиства токсичните белтъци.

Въпреки че подобни лечения все още са в процес на разработване, откритията дават надежда, че в бъдеще болестта на Алцхаймер може да бъде откривана по-рано и контролирана по-ефективно.

Нова посока в борбата с деменцията

Болестта на Алцхаймер остава едно от най-големите предизвикателства пред съвременната медицина. По-доброто разбиране на ролята на APOE може да отвори вратата към персонализирани стратегии за превенция и лечение.

Макар генетиката да е важна част от пъзела, учените са категорични, че заболяването възниква вследствие на сложно взаимодействие между наследствеността, биологичните процеси и факторите на околната среда.

Изследванията продължават, а всяко ново откритие доближава медицината до по-ефективни решения в борбата с една от най-тежките невродегенеративни болести на нашето време.

Броят на потвърдените случаи на ебола в Демократична република Конго (ДР Конго) достигна 550, докато международните здравни власти продължават усилията си за овладяване на едно от най-сериозните огнища на заболяването през последните години.

Генералният директор на Световната здравна организация (СЗО) д-р Тедрос Аданом Гебрейесус отправи похвали към съседна Уганда за бързата и организирана реакция срещу разпространението на вируса, като подчерта значението на трансграничното сътрудничество в борбата с инфекциозните заболявания.

Огнището продължава да се разраства

Според последните данни, в ДР Конго са регистрирани 550 потвърдени случая на заболяването и над 100 смъртни случая. Здравните власти съобщават, че вирусът се е разпространил в няколко здравни зони, като най-сериозно засегната остава провинция Итури в източната част на страната.

Експертите предупреждават, че реалният мащаб на епидемията може да е по-голям, тъй като част от случаите все още се разследват, а проследяването на контактните лица остава сериозно предизвикателство.

Ролята на Уганда

Уганда беше изправена пред риск от трансгранично разпространение на вируса след регистрирането на внесени случаи от ДР Конго. Въпреки това Световната здравна организация определи действията на страната като навременни и ефективни.

Сред предприетите мерки са засилен граничен контрол, активно издирване на контактни лица, лабораторни изследвания и подготовка на лечебни заведения за евентуален прием на пациенти.

Според СЗО бързата мобилизация на здравните служби е помогнала за ограничаване на по-широко разпространение на заболяването на територията на Уганда.

Особености на настоящото огнище

Настоящата епидемия е причинена от вируса Bundibugyo – един от по-редките видове ебола. За този вариант към момента няма одобрена ваксина или специфично лечение, въпреки че международни експерти работят по оценката на потенциални терапевтични подходи.

Заболяването се предава чрез директен контакт с телесни течности на заразени хора или животни, както и чрез контакт със замърсени повърхности и предмети.

Симптомите могат да включват висока температура, силна отпадналост, мускулни болки, повръщане, диария и в някои случаи кръвоизливи.

Предизвикателства пред овладяването на епидемията

Работата на здравните екипи е затруднена от нестабилната ситуация в някои райони на Източно Конго, където въоръжени конфликти и ограничен достъп до населението усложняват усилията за проследяване на контактите и предоставяне на медицинска помощ.

Допълнителни трудности създават недоверието към здравните власти и отказът на част от местните общности да сътрудничат на екипите, ангажирани с овладяването на заразата.

Международна подкрепа

Световната здравна организация, Африканските центрове за контрол и превенция на заболяванията (Africa CDC) и редица международни партньори вече са активирали съвместен план за действие.

Основните приоритети включват засилване на епидемиологичния надзор, подобряване на лабораторната диагностика, обучение на медицински персонал, осигуряване на защитно оборудване и информиране на населението относно начините за предпазване от инфекцията.

Здравните власти подчертават, че успешното овладяване на огнището ще зависи не само от наличието на ресурси, но и от доверието и активното участие на местните общности.

Американската актриса Кристина Епългейт, позната от култовия сериал Married… with Children, сподели актуална информация за здравето си, след като в последните седмици се появиха тревожни слухове за състоянието ѝ.

54-годишната звезда, която през 2021 г. разкри, че страда от Multiple Sclerosis, продължава да се бори с последиците от заболяването. Множествената склероза е хронично автоимунно състояние, което засяга централната нервна система и може да доведе до сериозни физически затруднения.

Притесненията сред феновете се засилиха, след като медии съобщиха, че актрисата може да е била хоспитализирана в Los Angeles. Официално потвърждение за това няма, но и не беше категорично отречено от нейния екип.

В отговор на нарастващото безпокойство, Кристина Епългейт публикува съобщение в социалните мрежи, в което благодари за подкрепата и сподели, че здравословните проблеми остават част от ежедневието ѝ. Въпреки това тя подчерта, че се чувства силна и постепенно се възстановява.

Актрисата сподели още, че ще си даде необходимото време, за да се фокусира върху лечението и възстановяването си, като обеща в бъдеще да предостави повече информация.

През последните години тя продължи да работи активно, включително с главна роля в сериала Dead to Me, въпреки трудностите, свързани със заболяването.

Случаят на Кристина Епългейт отново насочва вниманието към предизвикателствата, пред които са изправени хората с хронични заболявания, както и към значението на обществената подкрепа и информираност.

Днес обаче натрупаните изследвания сочат, че диабет тип 5 се различава съществено от познатите Type 1 Diabetes и Type 2 Diabetes. Докато при първия става дума за автоимунно разрушаване на инсулин-продуциращите клетки, а при втория – за инсулинова резистентност, новият тип се свързва основно с хронично недохранване и продължителен дефицит на хранителни вещества.

Тази разлика е от критично значение, тъй като стандартните терапии за диабет – включително инсулин и медикаменти за понижаване на кръвната захар – може да не са ефективни при този тип пациенти, а в някои случаи дори да доведат до допълнителни усложнения. Вместо това, лечението изисква подход, насочен към възстановяване на хранителния баланс и подобряване на общото здравословно състояние.

Според данни на International Diabetes Federation, заболяването засяга предимно хора в региони с високи нива на бедност и хранителна несигурност – включително части от Азия, Африка и Латинска Америка. Оценките сочат, че до 25 милиона души по света могат да бъдат засегнати, като голяма част от случаите вероятно остават неправилно диагностицирани като други форми на диабет.

Исторически, състоянието е било известно и като „панкреатичен диабет, свързан с недохранване“, като първоначално е признато от World Health Organization (СЗО) през 80-те години. Впоследствие обаче липсата на достатъчно клинични данни води до премахването му от официалните класификации.

Днешното му повторно признаване от IDF се основава на нови научни доказателства и засилен интерес към глобалните здравни неравенства. Организацията вече призовава World Health Organization да възстанови официалния статут на диабет тип 5, което би могло да доведе до по-добра диагностика, лечение и международни политики за справяне с проблема.

Експертите подчертават, че този случай е пример за това как социално-икономическите фактори могат да играят ключова роля в развитието на заболявания. Признаването на диабет тип 5 не само разширява медицинските знания, но и насочва вниманието към нуждата от интегриран подход между здравеопазване, хранене и социална политика.

Нови анализи поставят под съмнение реалната полза от т.нар. „пробивни“ лекарства за Алцхаймер, въпреки че те бяха определени като важна стъпка напред в лечението на заболяването. Според експерти от Cochrane Collaboration, ефектът им е твърде ограничен, за да доведе до съществено подобрение в живота на пациентите.

Става дума за ново поколение медикаменти като донанемаб и леканемаб, които са разработени да атакуват натрупванията на бета-амилоид в мозъка – протеин, свързан с разрушаването на нервните клетки. За първи път тези лекарства показват способност да забавят когнитивния спад, което бе определено като научен пробив.

Въпреки това, мащабен анализ на 17 клинични проучвания с над 20 000 участници показва, че забавянето на болестта е минимално и често незабележимо за пациентите. Освен това лечението е свързано със сериозни рискове, включително подуване и кръвоизливи в мозъка, както и необходимост от чести медицински процедури.

Цената също е сериозен фактор – курс на лечение може да достигне около 90 000 паунда, което го прави недостъпен за повечето хора. Затова институции като Национален институт за здраве и грижи засега отказват да финансират терапията, въпреки че продължават да преразглеждат данните.

Научната общност остава разделена. Някои експерти, като представители на University College London, смятат, че ефектът е преувеличен и създава фалшиви надежди. Други подчертават, че макар и скромни, резултатите са реални и представляват основа за бъдещи терапии.

В същото време изследователите насочват вниманието си към нови подходи – включително лечение, насочено към възпалението в мозъка, което може да се окаже по-ефективно в борбата с болестта.

Тридесет и шест бебета в Обединеното кралство са имали подозирано хранително отравяне от замърсена бебешка формула.

Това идва след като специфични партиди, произведени от Nestle и Danone, бяха изтеглени поради замърсяване с токсина цереулид.

Британската агенция за здравна сигурност (UKHSA) съобщава, че е получила клинични уведомления за малки деца, развиващи симптоми, включително повръщане и диария, съответстващи на отравяне с цереулид.

Нито едно от бебетата – всички на около една година или под нея – не е в тежко състояние, според информацията на BBC.

Наблюдение на случаите

Гаури Годболе от UKHSA заяви, че това не е неочаквано, предвид „широката наличност“ на засегнатите продукти преди изтеглянето и „последващото тестване“.

Годболе каза, че не изглежда да има признаци, че огромен брой деца са били засегнати досега.

„Настоящите индикатори за наблюдение не показват необичайно увеличение на докладите за повръщане при деца под една година за това време на годината“, добави тя.

Но агенцията заяви, че ще продължи да наблюдава ситуацията и да предоставя актуализации.

Засегнати партиди и симптоми

UKHSA не е могла категорично да потвърди, че бебетата са били отровени, но е потвърдено, че са консумирали специфичните марки засегната бебешка формула.

Засегнатата партида на Danone е опаковката от 800 грама с код EXP 31-10-2026.

От своя страна, за Nestle това се отнася за редица продукти, включително бебешка формула SMA и последваща формула. Засегнатите партиди са изброени на уебсайта на компанията.

От 36-те случая 24 са в Англия, седем в Шотландия, три в Уелс, един в Северна Ирландия и последният случай е докладван в една от Кралските зависими територии, които включват остров Ман, Джърси и Гърнси.

Обединеното кралство не е единствената засегната страна – както европейски нации, така и такива от други части на света съобщават за замърсени продукти.

Какво е цереулид и какви са рисковете

Цереулид е токсин, който е малко вероятно да бъде унищожен при готвене или при приготвяне на бебешкото мляко.

При консумация той може да доведе до симптоми като гадене, повръщане и коремни спазми, които се развиват бързо.

Агенцията по хранителни стандарти (FSA) заяви, че токсинът е присъствал в специфична съставка, идентифицирана като арахидоново масло. Маслото се добавя към бебешката формула, за да й придаде някои от важните свойства за растеж, съдържащи се в кърмата.

Съвети за родителите

FSA призова родителите, които имат останали засегнати продукти, да спрат да ги използват и да преминат към алтернативна формула.

Ако сте нахранили бебето си с този продукт и сте загрижени, свържете се с вашия личен лекар или NHS 111 за съвет, добави агенцията.

FSA работи с производителите за проследяване на всички продукти, които може да са използвали засегнатата съставка, и за осигуряване, че всички засегнати продукти са премахнати от продажба.

Ребека Съдуърт, директор на политиката на FSA, каза: „Заедно с международни партньори като част от това глобално изтегляне разследваме веригата на доставки.“

„Трябва да знаем от производителите какво се е объркало и да получим гаранции от включените компании, че това няма да се повтори.“

„FSA няма да се поколебае да предприеме допълнителни действия, ако е необходимо.“

В продължение на години учените подозираха, че чревният микробиом играе роля в множествената склероза (МС). Сега ново международно проучване направи една от най-силните крачки напред.

Методология на изследването

Изследователите проучиха еднояйчни близнаци, при които само единият близнак има МС. Тъй като техните гени и ранна среда са еднакви, различията в техните чревни бактерии могат да предложат мощни улики.

Ключови открития

Ето какво открили:

Засегнатите от МС близнаци имали отличителен набор от чревни бактерии, особено в тънките черва.

Когато тези бактерии били прехвърлени в специални лабораторни мишки, мишките развили МС-подобно автоимунно заболяване много по-често, отколкото мишките, които получили бактерии от здравите близнаци.

Определени бактерии от семейство Lachnospiraceae били най-силните спусъци в експериментите.

Тези микроби повлияли на имунната система по начини, които могат да насърчат възпалението и да атакуват защитните нервни обвивки.

Какво това не означава

Учените не са доказали, че бактериите пряко причиняват МС при хората.

Значението на откритията

Но това, което означава, е огромно: изследователите са стеснили реалните микробни заподозрени и са демонстрирали как те могат да тласнат имунната система към МС-подобно заболяване.

Това отваря вратата към бъдещи лечения, които може един ден да насочат чревния микробиом – с пробиотици, диетични стратегии или прецизни микробни терапии.

Перспективи

Науката не обявява лечение, но току-що направи един от най-големите скокове от години насам.

Следете – това е само началото.

В Литва броят на хората, страдащи от туберкулоза, е сред най-високите в Европейския съюз. Болницата в Каунас беше модернизирана благодарение на европейско финансиране и цели да обуздае заболяването отчасти благодарение на нов генетичен тест, който може да диагностицира болестта само за четири часа.

Туберкулозата е едно от най-смъртоносните заболявания, засягащо почти 11 милиона души по света. Литва е една от най-засегнатите страни в Европа с 23 случая на 100 000 жители, в сравнение със само седем случая във Франция. Този висок процент се дължи на колапса на здравните структури, който позволи на туберкулозата да се разпространи след падането на Съветския съюз. През 1998 г. имаше 87 случая на 100 000 жители. От тогава страната с по-малко от три милиона души се опитва да се върне към стойности, по-близки до тези в Западна Европа.

Европейски инвестиции в модернизацията

За да обуздае заболяването, Европейският съюз инвестира в реконструкцията на болницата „Ромайняй“ в Каунас, втория по големина град в страната. Заведението е част от „Каунo клиникос“ – най-големият болничен център в Балтийските държави.

Болницата „Ромайняй“ лекува пациенти с туберкулоза от 1937 г. В разгара на епидемията тук имаше 500 легла. Днес остават 150, повечето от които заети от пациенти с туберкулоза.

От 2016 до 2020 г. старите помещения бяха реновирани: четири години работа на обща стойност над 13 милиона евро, 85% от които финансирани от политиката на сближаване на Европейския съюз.

Модерно оборудване и технологии

Резултатът са модерни стаи и авангардно оборудване. Болницата вече разполага с фиброскопи за провеждане на бронхоскопии – изследване на бронхите, което е от съществено значение за диагностицирането на туберкулоза.

Болницата също дигитализира рентгеновата си зала, като изображенията се цифровизират и съхраняват в база данни, която може да бъде консултирана от лекари в цялата страна. Но най-революционното постижение е генетичен тест, способен да направи диагноза само за 4 часа, като същевременно открива лекарствена резистентност. Пробите идват от цяла Литва. Това позволява лечението да бъде приложено възможно най-бързо.

Дългосрочна битка

Лекуването на заболяването е дългосрочна битка. Особено ако пациентът е резистентен към стандартното лечение на туберкулозата – рифампицин, или към други лекарства. В случай на мултирезистентна туберкулоза лечението може да продължи до две години вместо шест месеца.

Едно от най-големите предизвикателства, които туберкулозата поставя, е че е трудна за откриване. Д-р Грета Мустейкиене обяснява, че симптомите са кашлица, треска, загуба на тегло и умора.

Историята на Алма

Алма е в болница тук от шест месеца. Нейното лечение може да продължи 18 месеца. С малко късмет тя ще го завърши у дома. Първите няколко дни в тази болница, на 100 км от дома й, бяха много трудни. Тя беше притеснена от стигмата на околните. Колегите й по работа бяха любезни, но бяха тествани. Алма няма да се върне на старата си работа, където сортираше зеленчуци на студено – тя вече не може да понася ниски температури.

Характеристики на заболяването

Туберкулозата е болест, която можете да контактувате и никога да не развиете. От двата милиарда заразени хора по света само 5% са болни. Заболяването засяга особено най-необлагодетелстваните слоеве на населението и алкохолиците. Но всеки може да бъде засегнат, ако влезе в контакт с някой с туберкулоза, който кашля.

Болницата в Каунас продължава борбата си за намаляване на нивата на туберкулоза. За 60 години броят на пациентите в Литва е намалял с 90%.

Амстердамската биофармацевтична компания uniQure съобщи, че експериментална геннотерапия е показала значителен ефект в забавянето на прогресията на болестта на Хънтингтън. Това може да се превърне в първото генетично лечение за рядкото и нелечимо заболяване.

Резултати от проучването

В клинично изпитване фаза 1/2, проведено съвместно с University College London, 29 пациенти са получили ниска или висока доза от терапията AMT-130 и са проследени в продължение на 36 месеца. При пациентите с висока доза се отчита 75% забавяне на прогресията на заболяването, сочат данните на компанията.

Терапията е била „добре поносима“ и със „сравнително управляем“ профил на безопасност. Най-често срещаните нежелани реакции са били свързани със самата хирургична процедура, като всички са били преодолени.

Как работи лечението

AMT-130 се прилага чрез хирургична интервенция – директно в стриатума, област на мозъка, свързана с когнитивни, емоционални и двигателни функции. Именно там се наблюдава най-значимо увреждане на невроните при болестта на Хънтингтън.

Освен клиничните показатели за забавено влошаване, учените отчитат и намаление от 8,2% на нивата на неврофиламент лек протеин в цереброспиналната течност, който е известен биомаркер за невродегенерация.

Следващи стъпки

UniQure планира да подаде официално данните си до Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) през първото тримесечие на 2026 г. При одобрение терапията може да бъде пусната на пазара още същата година.

Реакции на научната общност

„Тези резултати потвърждават нашата увереност, че AMT-130 може фундаментално да промени лечението на болестта на Хънтингтън и други неврологични разстройства,“ заяви д-р Уалид Аби-Сааб, главен медицински директор на uniQure.

От своя страна, Асоциацията за болестта на Хънтингтън в САЩ определи резултатите като повод за „огромна надежда“, въпреки че остава предпазлива до публикуването на пълните данни в рецензирано списание.

Проф. Дейвид Рубинщайн от Кеймбриджкия институт по медицински изследвания коментира, че проучването е „много обещаващо и вълнуващо“, но подчертава, че става дума за ранен етап с ограничен брой участници и частично използвани контролни данни.

За болестта на Хънтингтън

Това е наследствено и прогресивно мозъчно заболяване, причинено от генетична мутация. То води до постепенна дегенерация на нервни клетки, което причинява неконтролируеми движения, емоционални проблеми и загуба на когнитивни способности. В момента няма лечение, което да спре или обърне хода на болестта – наличните терапии само облекчават симптомите.

Ключово откритие в древна овца
Сега международен екип от изследователи възстанови първия древен геном на Yersinia pestis от нечовешки гостоприемник – одомашнена овца от бронзовата епоха, която живяла преди около 4000 години в територията на днешна Русия. Откритието позволило на учените да разберат по-добре предаването и екологията на болестта в древното минало, което ги навело да повярват, че добитъкът играел роля в разпространението ѝ из Евразия.
„Yersinia pestis е зоонозна болест (предавана между хора и животни), която се появила през праисторията, но досега начинът, по който я изучавахме с помощта на древна ДНК, беше изцяло от човешки останки, което ни остави с много въпроси и малко отговори за това как хората се заразявали“, каза водещият автор Иън Лайт-Мака, докторант в Института „Макс Планк“ за инфекционна биология в Берлин.

Мистерията на чумата от бронзовата епоха
Древната бактерия, която причинявала евразийската чума, известна днес като късно неолитна линия от бронзовата епоха, се разпространила от Европа чак до Монголия, с доказателства за болестта, намерени на протежение от 6000 километра.
Скорошни доказателства предполагат, че повечето съвременни човешки болести се появили през последните 10 000 години и съвпаднали с одомашняването на животни като добитък и домашни любимци. Учените подозирали, че животни различни от гризачите са част от огромния пъзел на предаването на чумата от бронзовата епоха, но без бактериални геноми, възстановени от животински гостоприемници, не било ясно кои именно.

Откритието в Аркаим
За да намерят древния чумен геном, авторите на изследването проучили останки от животни от бронзовата епоха от археологически обект в Русия, известен като Аркаим. Селището някога било свързано с култура, наречена Синташта-Петровка, известна със своите иновации в животновъдството. Там изследователите открили липсващата връзка – зъбът на 4000-годишна овца, която била заразена със същата чумна бактерия, намерена при хора от този район.
Намирането на заразен добитък предполага, че одомашнената овца служела като мост между хората и заразените диви животни, каза д-р Тейлър Хермес, съавтор на изследването и доцент по антропология в Университета в Арканзас.

Мащабът на епидемията
През това време в евразийските степи до 20% от телата в някои гробища били на хора, които били заразени и най-вероятно починали от чумата, което я правело изключително разпространена болест, каза Хермес. Въпреки че добитъкът очевидно е част от това, което направило болестта толкова широко разпространена, той е само една част от пъзела.
„Не е изненадващо, но е МНОГО готино да видим (ДНК-то) изолирано от древно животно. Изключително трудно е да го намериш при хора и още повече в животински останки, така че това е наистина интересно и значимо“, написа в имейл Хендрик Пойнар, еволюционен генетик и директор на Центъра за древна ДНК в Университета Макмастър в Хамилтън, Онтарио.

Механизми на предаване
Вероятно е хората и животните да са предавали щамовете един на друг, но не е ясно как са го правели – или как овцете са били заразени на първо място. Възможно е овцете да са подхванали бактерията чрез източник на храна или вода и след това да са предали болестта на хората чрез замърсеното месо на животното.

От древната до съвременната чума
Докато чумната линия, която устояла през бронзовата епоха, е изчезнала, Yersinia pestis все още съществува в части от Африка и Азия, както и в западните Съединени щати, Бразилия и Перу. Но е рядко да се срещне бактерията, с едва 1000 до 2000 случая на чума годишно в световен мащаб.
Няма нужда от тревога когато става въпрос за работа с добитък и домашни любимци, каза Хермес. Откритията са напомняне, че животните носят болести, които са предавани на хората. Бъдете внимателни при готвенето на месо или внимавайте когато сте ухапани от животно.

Поука за днес
„Изводът е, че хората не са сами в болестта, и това е вярно хиляди години. Начините, по които драстично променяме нашата среда и как дивите и одомашнените животни са свързани с нас, имат потенциала да променят как болестта може да дойде в нашите общности“, каза Лайт-Мака. „И ако видите мъртъв степен гризач, може би не отивайте да го докосвате.“