Учени съобщават за обещаващи резултати от мащабно международно изследване, според което обикновен кръвен тест, измерващ нивата на биомаркера p-tau217, може да помогне за прогнозиране на риска от развитие на ранни признаци на деменция и болестта на Алцхаймер при възрастни хора без когнитивни нарушения.

Резултатите, публикувани в списание JAMA и представени на Международната конференция на Асоциацията по Алцхаймер (AAIC 2026), показват, че хората с много високи стойности на p-tau217 имат приблизително 38% вероятност да развият когнитивно увреждане в рамките на следващите пет години. За период от 10 години рискът достига около 78%, въпреки че учените подчертават, че дългосрочните оценки се базират на по-малък брой участници и изискват допълнително потвърждение.

Изследването включва 2684 когнитивно здрави възрастни от шест различни дългосрочни проучвания в Северна Америка, Австралия и Япония. Участниците са проследявани средно повече от пет години, като учените анализират връзката между нивата на p-tau217 в кръвта и последващото развитие на леко когнитивно нарушение или деменция.

Какво представлява p-tau217?

p-tau217 е форма на тау-протеина, която се свързва с патологичните процеси при болестта на Алцхаймер. Натрупването на анормални тау-протеини и амилоидни плаки в мозъка започва години, а понякога и десетилетия, преди появата на първите симптоми като загуба на памет или нарушения в мисленето.

Досега откриването на тези промени често изискваше скъпи PET скенери или изследване на гръбначно-мозъчна течност. Кръвният тест за p-tau217 предлага значително по-достъпен и по-малко инвазивен подход.

Какво показват резултатите?

Освен че прогнозира вероятността от бъдещо когнитивно увреждане, високото ниво на p-tau217 е свързано и с по-бърз спад на когнитивните способности с течение на времето.

Изследователите отбелязват, че точността на прогнозата се подобрява, когато към резултатите от кръвния тест се добавят фактори като:

• възраст;
• генетична предразположеност (например носителство на APOE ε4);
• образователно ниво;
• други клинични показатели.

Все още не е тест за масов скрининг

Специалистите предупреждават, че въпреки обещаващите резултати, тестът не е предназначен за масово изследване на здрави хора. Не всеки човек с повишени стойности ще развие деменция, а при част от хората заболяването може никога да не се прояви клинично.

На този етап учените виждат най-голямата полза от теста при подбора на участници за клинични изпитвания на нови терапии, които целят забавяне или предотвратяване на болестта още преди появата на симптомите.

Перспективите

Разработването на надеждни кръвни биомаркери се смята за една от най-важните стъпки в борбата с болестта на Алцхаймер. Ако бъде потвърдена ефективността им в по-широки популации, подобни тестове могат да позволят по-ранно идентифициране на хората с повишен риск, което би улеснило навременното започване на бъдещи терапии и би подобрило планирането на грижите за пациентите. Засега обаче експертите подчертават, че са необходими още проучвания, преди изследването да стане част от рутинната медицинска практика.

Консумацията на ултрапреработени храни (UPF) – като чипс, сладки напитки, готови ястия и пакетирани закуски – може да бъде свързана с повишен риск от деменция, дори при хора, които се хранят относително здравословно. Това показват нови научни данни, цитирани в международни медии и базирани на големи наблюдателни проучвания.

Според резултатите, дори увеличение от само 10% в дневния прием на ултрапреработени храни (например една малка опаковка чипс) е свързано с по-висок риск от когнитивен спад и деменция, включително болестта на Алцхаймер.

Какво показват научните изследвания

Епидемиологични проучвания върху хиляди участници показват последователна връзка между ултрапреработените храни и мозъчното здраве:

• В голямо наблюдателно изследване хората с най-висок прием на UPF имали около 25% по-висок риск от деменция в сравнение с тези с най-нисък прием.
• Други мета-анализи върху стотици хиляди участници показват, че високата консумация на такива храни е свързана с повишен риск от когнитивен спад и деменция с около 40% в някои групи.
• Нови данни от големи кохортни изследвания показват, че дори една допълнителна порция на ден може да увеличи риска от Алцхаймер с над 10% при хора на средна възраст.

Защо тези храни могат да влияят на мозъка

Учените посочват няколко възможни механизма:

• наличие на добавки, емулгатори и изкуствени вещества
• високо съдържание на захар, сол и наситени мазнини
• стимулиране на хронично възпаление в организма
• повишен риск от диабет, сърдечно-съдови заболявания и затлъстяване – всички те са свързани с деменция

Според изследователите, дори при хора с балансиран растителен режим, редовната консумация на ултрапреработени храни може да отслаби защитния ефект на здравословната диета.

Какво подчертават учените

Експертите уточняват, че това са наблюдателни проучвания, което означава, че не доказват директна причинно-следствена връзка, но показват силна статистическа зависимост. Въпреки това тенденцията е последователна в множество независими изследвания по света.

В условията на недостиг на кислород организмът задейства редица компенсаторни механизми. Един от тях включва поведението на червените кръвни клетки, които започват да абсорбират повече глюкоза от кръвта. Така те действат като своеобразни „гъби“ за захарта, като едновременно подпомагат транспорта на кислород и намаляват нивата на глюкоза в кръвообращението.

Тази адаптация има двойна полза. От една страна, подобрява снабдяването на тъканите с кислород в условията на разреден въздух. От друга – води до по-ниски нива на кръвна захар, което може да намали риска от развитие на диабет. Именно тази връзка между кислородния дефицит и метаболизма на глюкозата е в центъра на новото научно изследване.

Откритието насочва вниманието към ролята на червените кръвни клетки не само като преносители на кислород, но и като активни участници в метаболитните процеси. Това разширява традиционното разбиране за тяхната функция и отваря нови перспективи в медицината.

Според учените, тези резултати могат да послужат като основа за разработване на нови терапевтични подходи. Ако механизмът, наблюдаван при хората на голяма надморска височина, бъде възпроизведен контролирано, той би могъл да помогне за регулиране на кръвната захар при пациенти с диабет.

Въпреки обещаващите данни, изследователите подчертават, че са необходими допълнителни проучвания, особено при хора, за да се потвърди ефективността и безопасността на подобен подход. Независимо от това, връзката между кислородната среда и метаболизма на глюкозата предлага нова посока за бъдещи научни и медицински разработки.

Ново научно изследване на University of California San Diego показва, че само седем дни интензивна медитация и практики за връзка между ума и тялото могат да доведат до измерими промени в мозъчната активност и биологичните процеси в организма. Резултатите са публикувани в научното списание Communications Biology.

Как е проведено изследването

Проучването включва 20 здрави възрастни, които участват в седемдневен ретрийт, включващ около 33 часа водени медитации, лекции и групови практики. Програмата е водена от Джо Диспенза.

Учените използват функционален магнитен резонанс (fMRI) и анализ на кръвни проби преди и след участието, за да проследят промени в мозъчната активност, метаболизма, имунната система и други биологични показатели.

Какви промени са наблюдавани

След края на седемдневния период изследователите установяват няколко ключови ефекта:

• Намалена активност в мозъчни зони, свързани с вътрешния „шум“ и постоянния поток от мисли
• Повишена невропластичност, което подпомага създаването на нови невронни връзки
• Подобрена метаболитна гъвкавост на клетките
• Повишени нива на естествени обезболяващи вещества (ендогенни опиоиди)
• Балансирани реакции на имунната система

Тези резултати показват, че медитацията може да има ефекти, които надхвърлят обикновеното намаляване на стреса.

Прилики с ефектите на психеделични вещества

Интересно е, че учените откриват сходства между мозъчната активност след медитацията и тази, наблюдавана при употреба на псилоцибин. Участниците също съобщават за преживявания като чувство за единство, промяна във възприятията и по-дълбока осъзнатост.

Ограничения на изследването

Въпреки обещаващите резултати, учените подчертават, че проучването има ограничения:

• Малък брой участници
• Липса на контролна група
• Участниците са здрави хора, което не позволява директно приложение при клинични случаи

Поради това са необходими по-мащабни изследвания, за да се потвърдят резултатите.

Значение на откритието

Изследването предоставя едни от първите ясни биологични доказателства, че психичните преживявания могат да доведат до реални физиологични промени. То подкрепя идеята, че умът и тялото са дълбоко свързани и че тази връзка може да бъде използвана за подобряване на здравето.

Проучването обхваща научни данни за периода 2017–2025 г. и посочва увреждането на ДНК и възпалителните процеси като основни предупредителни сигнали. Макар че все още липсват категорични дългосрочни резултати, вече са регистрирани случаи на онкологични заболявания при хора, използващи единствено електронни цигари.

Допълнителни експерименти с животни показват повишен риск от образуване на тумори, което засилва опасенията сред научната общност. Според World Health Organization нарастващата употреба на електронни цигари в световен мащаб, особено сред тийнейджърите, може да доведе до нова вълна на никотинова зависимост.

Експертите призовават за повишено внимание и по-строги регулации, докато се натрупват повече данни за дългосрочните ефекти върху здравето.

Малко количество антиматерия бе транспортирано с камион за първи път в историята, което представлява пробив с огромно значение за изучаването на най-скъпото, нестабилно и рядко срещано вещество в света. Това постижение открива нови възможности за изследване на тази неуловима субстанция.

Антиматерията е огледалният образ на обикновената материя — тя притежава противоположен електрически заряд и обърнати субатомни свойства. Когато материя и антиматерия влязат в контакт, те се анихилират взаимно и изчезват в светкавица от енергия. Именно поради това антиматерията е в основата на една от най-големите тайни на Вселената: Големият взрив е трябвало да създаде равни количества материя и антиматерия, което би довело или до пълното им взаимно унищожаване, или до вселена с еднакви количества и от двете. Вселената обаче се състои почти изцяло от материя, а антиматерията се среща естествено само в минимални количества. Физиците наричат този феномен асиметрия на материята и антиматерията.

Защо е трудно да се изследва антиматерията

Изучаването на антиматерията крие сериозни предизвикателства. Инструментите, използвани за нейното производство, създават смущения, които пречат на прецизните наблюдения. Транспортирането на антиматерията далеч от тези смущения би позволило на учените да я измерват значително по-точно.

„Трябва да си представите тези измервания като нещо подобно на микроскопия“, обясни Стефан Улмер, физик в Европейската организация за ядрени изследвания, известна като ЦЕРН. „Съоръжението, в което работим, произвежда флуктуации. Като гледате през микроскоп, а обектът, който наблюдавате, вибрира и картинката се размазва. Транспортирането на частиците извън тази среда ще ни позволи да получим много по-ясни снимки.“

Историческото пътуване

Транспортирането се осъществи в съоръженията на ЦЕРН край Женева — домът на най-големята лаборатория за физика на частиците в света. Камион превози ценния товар по 10-километров маршрут в рамките на ЦЕРН, като пътуването отне около 30 минути при максимална скорост от 47 километра в час. Специално конструиран контейнер с тегло около 800 килограма и височина близо 180 сантиметра успешно пренесе 92 антипротона.

Антипротоните са затворени във вакуум, тъй като всеки контакт с въздуха би ги анихилирал. „Вакуумът в нашата капана е при налягане, по-ниско от налягането в междузвездното пространство — честно казано, това е най-добрият вакуум на Земята“, каза Улмер.

Дори ако антиматерията беше унищожена, това не би представлявало никаква опасност поради малкото й количество. „Ако това вещество се анихилира, то произвежда радиационна доза, много по-малка от тази, която получавате просто като ходите по повърхността на Земята чрез космическото лъчение“, поясни Улмер.

Следващите стъпки

Изпитването доказа, че антиматерията може да бъде транспортирана и по-конкретно, че вибрациите на камиона не нарушават вакуума. Следващата стъпка е транспортирането на по-голямо количество антипротони и изграждането на необходимата инфраструктура за тяхното изучаване на други места. ЦЕРН набелязва две съоръжения — едно в рамките на комплекса на около 5 километра от експеримента, и едно в германския град Дюселдорф, на около 700 километра разстояние.

Значението за науката

В момента ЦЕРН е единствената лаборатория в света, където производството и натрупването на антиматерия в значителни количества е възможно. Успешното транспортиране означава, че антипротони могат да бъдат превозени из цяла Европа и да се изучават в външни лаборатории.

„Това открива възможността антиматерията да стане достъпна за изследване от много по-широка общност, не само от тези, които могат да провеждат експерименти в ЦЕРН“, каза Майкъл Чарлтън, почетен професор по експериментална физика в университета в Суонзи. „Това означава, че цяло ново поколение учени ще има възможността да работи с антиматерия — а това може само да е добро за науката.“

Изследователите са прекарали около 10 седмици в палатки при екстремни условия. В момента в района е късно антарктическо лято, което означава 24-часова дневна светлина – фактор, който е улеснил непрекъснатата работа на терен.

Според учените, анализът на почвената проба позволява да се „прочете“ миналото на Западна Антарктида като в климатичен дневник. От слоевете може да се определи дали и кога районът е бил без лед, което е от ключово значение за разбирането на промените в ледниковата покривка.

Получените данни ще подпомогнат създаването на по-точни прогнози за бъдещия климат на региона и ще дадат ценна информация за това как Антарктида може да реагира на глобалното затопляне през следващите десетилетия.

Най-често срещаните разстройства включват:

• Безсъние – затруднено заспиване или често събуждане през нощта.
• Сънна апнея – периодични спирания на дишането по време на сън, които могат да доведат до хронична умора.
• Нарушения на циркадния ритъм – проблеми със заспиването и събуждането в определени часове, често свързани с работа на смени или пътувания.
• Хиперсомния – прекомерна сънливост през деня, въпреки нормална нощна почивка.

Експертите подчертават, че нарушенията на съня не трябва да се пренебрегват, тъй като те могат да доведат до сериозни здравословни проблеми, включително повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, депресия и намалена продуктивност. Поддържането на редовен режим на сън, здравословен начин на живот и консултация със специалист при продължителни проблеми са ключови за справяне с тези състояния.

Учените използват паяжина, за да помогнат за разработването на хирургични устройства за регенерация на нерви.

„Тя действа като скеле, по което нервите растат като роза по шпалер“, обяснява д-р Алекс Уудс, държейки нишки коприна, достойни за Спайдърмен.

Стоейки в стая с около 30 златни паяци сферопреди с размер на длан, той казва, че това му напомня за дните, когато учеше за докторска степен по зоология – всъщност той е травматолог и ортопедичен хирург в Националната здравна служба в Оксфорд.

В Центъра за иновации Уд неговият стартиращ бизнес Newrotex „иска да опита да донесе тази наистина готина древна технология на пациентите“.

Златните паяци и тяхната коприна

Златните паяци сферопреди са родом от южна и източна Африка, като паяците в Newrotex идват от Мадагаскар.

„Те са доста териториални, затова ги държим в собствени терариуми и поддържаме стаята много влажна, за да имитираме естествената им среда“, обясни проф. Уудс.

Те се считат за безвредни за хората и се намират предимно седнали в големи мрежи, често с диаметър повече от метър.

И именно здравината и структурата на тяхната коприна представляват особен интерес за учените тук.

Как работи процесът на регенерация

Когато нерв е прерязан, той произвежда основно скеле, по което се опитва да се регенерира, но което издържа само около 10 дни.

„Така че, ако разстоянието е повече от 1 см, а нервите се регенерират с около 1 мм на ден, то не може да премости големи разстояния и се разпада“, каза Уудс.

Той обясни, че типът коприна, която златните паяци сферопреди произвеждат, за да висят – „влачещата коприна“ – е подобна на „скелето“ на тялото.

„С изключение на това, че издържа 150 дни“, каза той. „Така че сега можем да позволим на нервите да преминат през разстоянието.“

Копринените влакна се имплантират във вена или кух канал за възстановяване на нерв и в крайна сметка се разграждат в тялото.

Реален случай

През 2022 г. Хелън Хайд-Райт от Фени Комптън претърпя сърдечен арест зад волана и се блъсна в камион от другата страна на пътя – счупвайки „почти всяка кост“ в тялото си.

Дясната ѝ ръка все още е слаба, където е прекъснала нервите там и е трябвало да бъдат взети от задната част на стъпалото ѝ, което я е оставило без усещане.

Хайд-Райт каза, че операцията, която е имала, е била „брилянтна“, но звучи сякаш копринените устройства биха могли да ѝ дадат по-добро възстановяване.

„Операцията беше брилянтна, но това, което Алекс предлага, изглежда далеч по-полезно, много вълнуваща възможност“, добави тя.

Предизвикателства и перспективи

Но Уудс каза, че все още има риск продуктът да не достигне никога до хирурзи или пациенти.

„Убеден съм, че ако моят нерв беше разкъсан утре, щях да си поставя нашия имплант“, каза той.

„Виждането на всички стъпки, през които трябва да минеш, разходите и доказателствата, които трябва да произведеш, за да донесеш това на пациентите, наистина отвори очите ми, но все още има риск това никога да не види бял свят.“

Той също така смята, че това може да спести пари на NHS, тъй като настоящите практики за нервна присадка като тази на Хайд-Райт включват втора операция.

„Това е допълнително място за операция, което има свързани вреди и има цена, която няма да ти трябва, ако имаш устройство, което можеш да вземеш и да възстановиш нерва веднага“, каза той.

Бъдещи приложения

Той се надява копринените му устройства също да помогнат за лечение на нервни увреждания, причинени от хирурзи, след мастектомии или операции за рак на простатата.

„Това са огромни проблеми, които са нервни увреждания, които в момента е трудно да се лекуват“, каза той.

„Така че има наистина вълнуваща възможност да вземем това просто устройство и да го отворим за хора във всички тези различни специалности.“

Устройството в момента преминава през първото си изследване на хора в болница в Панама, за да докаже, че е безопасно, преди по-нататъшни проучвания във Великобритания и САЩ.

Оказва се, че хората не са единствените, които се обличат по-„възрастно“, за да се впишат в обществото. Ново изследване разкрива, че малките клоун-риби губят допълнителните си бели вертикални ивици в по-ранна възраст, когато са заобиколени от по-стари риби.

Проучването, проведено от Института за наука и технологии в Окинава (OIST) и публикувано в списание PLOS Biology, хвърля светлина върху това как младите домати-анемонови риби реагират на социалните влияния в строго йерархичния си свят.

Ивиците като белег на статус

В рамките на анемоните, в които живеят, тези риби обикновено допускат само един размножаващ се чифт. По-младите, подчинени екземпляри лесно се разпознават по по-малкия си размер и по една или две допълнителни бели ивици. „Показахме по-рано, че анемоновите риби броят ивиците, за да се разпознават помежду си. Знаем, че те са от съществено значение за комуникацията“, обяснява д-р Лори Мичъл, първи автор на изследването.

При около една трета от видовете анемонови риби тези ивици изчезват с навлизането в зрялост — най-вече при видове, живеещи в по-малки групи, където по-изразените разлики в размера правят схватките по-опасни, а визуалните маркери на статуса — жизненоважни.

Защо рибите губят ивиците си?

След излюпването си младите анемонови риби прекарват кратко време в открито море, преди да намерят своя домакин-анемона. Изследователите предполагат, че „бебешките ивици“ им помагат да изглеждат незаплашителни и да избягват конфликти с вече установените възрастни обитатели.

Но щом се настанят трайно, рибите може да са склонни да утвърдят позицията си в новото общество — преди да пристигнат нови конкуренти. Именно това, смятат учените, е причината за ранното отхвърляне на ивиците.

В незаети анемони, от друга страна, рибите задържат допълнителните си ивици по-дълго — вероятно като своеобразна „застраховка“ срещу евентуално прогонване от нашественици.

Как изчезват ивиците?

Белите ивици на клоун-рибите са изградени от специални светлоотразяващи клетки, наречени иридофори. Изследвайки ги под микроскоп, учените установили масова клетъчна смърт: „Клетките се свиват, мембраните им се набръчкват, а ядрата им се фрагментират“, описва д-р Мичъл. На мястото на белите ивици постепенно се появява характерната оранжева кожа.

„Пигментационните белези като тези бели ивици често се третират като прости визуални маркери, но всъщност носят богато биологично значение“, коментира съавторът на изследването проф. Венсан Лоде. „Това проучване показва как чрез съчетаването на екология, еволюция, геномика и биология на развитието можем да надхвърлим простото описание на цветовите модели и да разберем какво всъщност правят те.“