Тръмп закъсня умишлено — или просто изглежда така?

Иранският твърдолинеен портал „Раджа Нюз“, свързан с консервативния ислямиски лагер в Техеран, предложи занимателен прочит на случващото се: публичните изявления на Тръмп за евентуалното отлагане на удар срещу иранска енергийна инфраструктура може би са умишлена тактическа дезинформация — параван, зад който се е подготвял съвсем различен военен план. Твърдението не може да бъде независимо проверено, но самото му публично изказване говори за степента на параноя в Техеран.

„Раджа Нюз“ поднася и по-осезаема версия: публичните разногласия между Вашингтон и Йерусалим трябва да се разглеждат като театрална постановка, а не като истинска пукнатина — САЩ и Израел остават координирани в подхода си към Иран.

Азербайджан и Ирак — неволни транзитни зони?

Кой е осигурил коридор за ударите — това е въпросът, на който Техеран търси отговор. Същото издание публикува и версия за маршрутите: атаките срещу Техеран и Карадж са дошли откъм посоката на Каспийско море, като Азербайджан е посочен като потенциален транзитен коридор за израелски дронове, малки самолети или изтребители. Ударите срещу Табриз — от север, а срещу Хоррамабад и Керманшах — от иракска територия, логично поради близостта до границата.

Баку категорично отхвърли обвиненията. Азербайджанският министър на външните работи Джейхун Байрамов незабавно се чу с иранския му колега Абас Арагчи след ударите. Дипломатическото отричане е стандартен рефлекс в подобни ситуации и само по себе си не доказва нищо — нито в едната, нито в другата посока.

КСИР отчита поражения, Техеран говори за „нарушение на примирието“

Агенция „Мехр“ публикува изявление на Корпуса на стражите на ислямската революция, потвърждаващо, че обекти в Иран са били атакувани. Формулировката е пестелива, но самото признание е показателно — КСИР рядко обича да признава каквото и да е.

В официалния иранския коментар фигурира твърдението, че Израел е нарушил условията на примирие — обстоятелство, което би поставило цялата операция в по-широк дипломатически контекст, ако твърдението издържи проверка.

Към момента независима верификация на голяма част от цитираните данни липсва. „Раджа Нюз“ е издание, обслужващо конкретна политическа линия в Иран и интерпретациите му носят съответния отпечатък. Въпросът дали Азербайджан или Ирак действително са послужили като транзитни зони — или иранската пропаганда просто търси виновни наоколо — вероятно ще остане без окончателен отговор.

На 3 март тази година двама братя — овчари от провинция Анбар в западен Ирак — тръгнали да ловят зайци в пустинята Шанана, южно от района Ал-Нухайб. Нищо необичайно. Рутинна разходка в пясъците. Само дето пясъците се оказали доста натоварени с гости.

Дронът, зайците и въпросът: „Какво правите тук?“

Докато преследвал зайците, по-младият брат — роден през 2001 г. — забелязал, че над него кръжи дрон, явно по-заинтересован от движенията му, отколкото от зайците. Независимо от това, той продължил напред, докато не се приближил достатъчно до позиция с неизвестни въоръжени лица.

Оттам се задала отворена военна машина. От нея слязъл войник в пясъчен камуфлаж, заговорил с овчаря на левантийски арабски диалект — тоест не на иракски — и след кратък разпит му наредил да си върви. С добавката, че следващия път може да не е толкова щастлив.

Овчарят видял и нещо друго: „Големи самолети и по-малки, кацнали на земята.“ Разследването впоследствие установило, че става дума за хеликоптери Chinook и Black Hawk — пет на брой. Не е точно картина от тихо пастирско утро.

Израел в иракската пустиня — как стана възможно?

На 5 март иракските сили за сигурност започнали проверка на терен въз основа на показанията на овчаря. Срещнали се с огън. Един убит, ранени, унищожени военни превозни средства. На следващия ден постъпил нов сигнал: местен мъж съобщил, че синът му — на 26 години, роден през 1999 г. — е бил застрелян в същия район от „американска сила“.

Разследването свързало двата случая. Същата сила, предполага се израелска, е отговорна и за двете смърти. И тъкмо тази ескалация, изглежда, е накарала групата да ускори евакуацията си от иракска територия.

Остава въпросът, разбира се: как изобщо е съществувала тайна израелска база в западен Ирак без иракските власти да са я засекли? Отговорът е неудобно прагматичен — иракските радари са били неутрализирани от дронове, изстреляни от иракска територия, при това от страни, смятащи, че тези радари снабдяват американците с данни за иранските ракетни изстрелвания. Иракските сили просто изключили радарите, за да не плащат за нови. И така, в мрака на изключените екрани, се настанили Chinook-ите.

Не шпионски роман — просто Близкият изток

Историята, разкрита от Al Arabiya, е показателна по няколко причини. Първо — присъствието на израелски сили на иракска територия по време на войната с Иран е факт, потвърден от конкретни разследвания и свидетелства, а не спекулации. Второ — иранският режим и неговите марионетки продължават да претендират за „съпротива“, докато истинските жертви са местни овчари и млади хора, чиито коли горят в пустинята.

Трето и може би най-важното: ако един обикновен иракски овчар може случайно да разкрие тайна военна база, потърсена от специализирани служби, това говори много — за пустинята, за операцията, и за лимитите на „невидимостта“ дори в ерата на дроновете.

Зайците, предполагаме, са избягали.

Какво трябва да направи Али ал-Заиди?

Вашингтон поставя конкретни изисквания към Али ал-Заиди, номиниран от управляващата коалиция за следващ министър-председател. След поздравителния телефонен разговор с президента Доналд Тръмп, американската администрация очаква реални мерки срещу терористичните милиции, свързани с Иран.

Според високопоставен служител на Държавния департамент, границата между държавата и проиранските въоръжени групи в шиитското мнозинство е опасно размита. За да се възобнови пълната подкрепа, Ирак трябва да изгони терористите от държавните институции, да спре финансирането им от бюджета и да прекрати плащането на заплати на бойците им.

Защо САЩ спряха помощта?

След серия от над 600 атаки срещу американски обекти в Ирак, започнали след 28 февруари, Вашингтон замрази плащанията за приходите от петрол и помощта за сигурност. Атаките са дело на проирански групи, които продължават да получават политическо, финансово и оперативно прикритие от определени елементи в иракската държава.

От 8 април атаките почти са спрели след крехкото примирие между САЩ и Иран, но заплахата остава. Американските официални лица подчертават, че е необходима нова политика: ясна декларация, че терористичните милиции не са част от иракската държава.

Урокът от Нур ал-Малики

Доналд Тръмп ясно предупреди, че ако бившият премиер Нур ал-Малики заеме поста, цялата американска подкрепа ще бъде прекратена. По време на предишния му мандат отношенията с Вашингтон се влошиха заради прекалено близките връзки с иранския шиитски режим и разпалването на сектантско напрежение.

Атаки са извършвани срещу посолството на САЩ в Багдад, дипломатическите обекти на летището и петролни полета, управлявани от чужди компании. Това показва колко дълбоко е проникнало влиянието на Иран и неговите терористични проксита в Ирак.

Американската журналистка Шели Китълсън е отвлечена в Багдад, Ирак, в сряда, съобщиха източници и медията, за която тя работи.

Американското правителство следи развитието на ситуацията и работи съвместно с иракските власти за нейното освобождаване, заяви американски служител.

Заподозреният — ирански прокси

Все още не е ясно кой стои зад отвличането, но източници сочат, че Китълсън е била предупредена за заплахи срещу нея — включително за планирано отвличане — от страна на иранската прокси групировка Катаиб Хизбула.

Помощник-държавният секретар на САЩ Дилън Джонсън заяви в публикация в „Екс“, че „лице с връзки към проиранската милиция Катаиб Хизбула, за което се смята, че е замесено в отвличането, е задържано от иракските власти“.

Катаиб Хизбула е подкрепяна от Иран милиция, която многократно е насочвала действията си срещу американци.

Предупреждения, останали без резултат

Според източници, запознати с развитието на ситуацията, американското правителство наскоро е предупредило Китълсън за заговор на Катаиб Хизбула с цел отвличането или убийството ѝ — и то докато тя вече е репортирала в Ирак.

Друг източник уточни, че американски и иракски служители са следили заплахите на иранския прокси срещу нея и са я призовавали да напусне страната многократно през последните седмици.

„Държавният департамент изпълни задължението си да предупреди това лице за заплахите срещу него и ще продължи да координира с ФБР, за да осигури освобождаването му възможно най-бързо“, заяви Джонсън, без да навлиза в подробности относно естеството на заплахите.

Реакцията на медията

Американската медия Ал-Монитор, за която Китълсън работи като сътрудник, потвърди отвличането и призова за „незабавното и безопасно освобождаване“ на журналистката.

„Дълбоко сме обезпокоени от отвличането. Подкрепяме важното ѝ репортерство от региона и настояваме тя бързо да се върне, за да продължи значимата си работа“, се казва в изявлението на редакцията.

Иракското Министерство на вътрешните работи също потвърди случая, като съобщи, че чуждестранна журналистка е отвлечена в централната част на Багдад от неизвестни лица в сряда вечерта.

Шели Китълсън е журналист, специализиран в Близкия изток и Афганистан, с публикации в международни, американски и италиански медии.

Според местните власти сградата е претърпяла значителни щети, но към момента няма официално потвърждение за точния час, в който е заснето видеото. Обстоятелствата около инцидента все още се изясняват, а информацията остава частично непотвърдена.

Случаят подчертава напрегнатата обстановка в региона и необходимостта от допълнителни проверки на фактите, свързани с подобни събития.

И тук започва познатият танц с числата. Първоначално — десет жертви. После — петнайсет потвърдени загинали. Накрая — „до 30“ убити и ранени. Когато статистиката звучи като приблизителна прогноза за времето, ясно е, че реалността е още по-неприятна.

Кой беше ударен – и защо това има значение?

Сред жертвите се оказва и оперативният командир Саад Дауай — фигура, която едва ли е била случайна мишена. При подобни удари „случайно“ обикновено няма.

Базата край Хабания, разположена между Багдад и Рамади, е стратегическа точка. Или казано по-просто — удобно място, ако искаш да изпратиш съобщение, което се чува далеч извън пустинята.

Ответен удар или просто поредната серия?

Подкрепяните от Иран милиции не остават длъжни — през последните седмици те са извършили стотици атаки срещу американски цели в Ирак, включително и срещу Посолството на САЩ в Багдад. Ударите се разпростират и към сирийска територия, както и към кюрдския регион.

В тази среда всяка атака изглежда като „отговор“, но и като покана за следващата. Един безкраен цикъл, в който всяка страна твърди, че просто реагира.

Колко струва една „точна операция“?

Официалната версия на милициите определя удара като „коварен“. От американска страна — мълчание или стратегическа неяснота. А между двете — ранени бойци, загинали командири и още една отметка в списъка с ескалации.

Истината е, че подобни операции рядко са изолирани. Те са част от по-голям натиск, в който Ирак остава нещо като географски заложник — територия, върху която други уреждат сметките си.

И ако някой все още се чуди дали това е „единичен инцидент“, отговорът е прост: не, това е модел. И той работи с плашеща последователност.

Самолетът падна близо до Тураибил, на границата с Йордания. На борда е имало шестима военнослужещи, чието състояние остава неизвестно. Спасителните екипи вече работят на място, а CENTCOM призовава обществеността да прояви търпение, докато се съберат повече данни и се информират семействата.

Другият KC-135 обяви авария и кацна безопасно в Израел, показват данни от FlightRadar24.

Кой пое отговорност за инцидента?

Групата „Ислямска съпротива в Ирак“ – обединение на въоръжени фракции, подкрепяни от Иран – заяви, че е свалила самолета „в защита на суверенитета и въздушното пространство на страната“.

Какво съобщава CENTCOM?

Американското командване категорично отхвърли версията за сваляне и подчерта, че става въпрос за обикновен сблъсък между два самолета от същия тип.

Това е четвъртият американски самолет, загубен в рамките на операция Епична ярост. Миналата седмица кувейтските системи за противовъздушна отбрана случайно свалиха три американски изтребителя F-15. Всички шестима пилоти се катапултираха успешно и бяха прибрани в стабилно състояние.

Какво се случи с танкерите?

Двата танкера – Zefyros, плаващ под малтийски флаг и собственост на гръцка компания, и Safesea Vishnu, регистриран на Маршаловите острови и управляван от американска фирма – са били на котва близо един до друг край Басра, когато са били атакувани.

Според иракски служби по сигурността, първоначално се е предполагало, че ударът е извършен от лодки, натъпкани с експлозиви. По-късно обаче Иран пое отговорност и заяви, че е използвал подводни дронове, с които е поразил корабите.

И двата танкера са получили тежки повреди и са се запалили.
Екипажите са евакуирани – 38 моряци са спасени, но по предварителни данни един човек е загинал.

След инцидента генералният директор на Иракската портова компания Фархан ал-Фартуси съобщи, че работата на пристанищата временно е спряна.

Удар и по нефтеното поле „Меджнун“

Почти едновременно ирански дронове атакуваха и голямото нефтено находище „Меджнун“ в южен Ирак, близо до границата с Иран. Това е вторият подобен удар само за няколко дни.

По предварителна информация няма жертви и сериозни разрушения, но самият факт, че се атакува едно от ключовите нефтени полета в региона, подсказва, че енергийната инфраструктура вече е пряка мишена.

Колко кораба вече са ударени?

Само ден по-рано иранските сили атакуваха три търговски кораба в Ормузкия проток, както и нефтени резервоари в оманското пристанище Салала.

Сред засегнатите плавателни съдове бяха:

• сухотоварният кораб Mayuree Naree (под тайландски флаг)
• японският контейнеровоз One Majesty
• балкерът Star Gwyneth (под флаг на Маршаловите острови)

Според британското управление за морски търговски операции UKMTO, от началото на военната операция на САЩ и Израел срещу Иран най-малко 14 кораба са били атакувани в Персийския и Оманския залив, както и в Ормузкия проток.

Ормузкият проток – най-болезненото място

Техеран вече предприе и още една сериозна стъпка – затваряне на Ормузкия проток.

Това е една от най-важните енергийни артерии в света:

• около 20% от глобалния износ на петрол
• до 30% от световните доставки на втечнен природен газ

минават именно през този тесен морски коридор.

Корпусът на стражите на ислямската революция заплаши, че ако ударите срещу Иран продължат, „нито един литър петрол няма да напусне региона“.

С други думи – конфликтът вече не е само военен. Той постепенно се превръща и в удар по глобалния енергиен нерв.

Предупреждението идва на фона на съобщения, че ирански кюрдски милиции, базирани в Иракски Кюрдистан, обсъждат със САЩ възможни действия срещу силите на Техеран в Западен Иран. Това се случва в момент, когато напрежението между Иран от една страна и Съединените щати и Израел от друга рязко ескалира.

Сирийският урок

Много сирийски кюрди твърдят, че вече са минали по този път.

Преди повече от десетилетие кюрдските сили в Северна Сирия се съюзиха с Вашингтон, за да се борят срещу джихадистите от Ислямска държава. В замяна те получиха военна помощ и политическа подкрепа, което им позволи да създадат полуавтономна зона в части от Североизточна Сирия.

Но тази конструкция се оказа крехка.

През януари новата сирийска армия, под командването на президента-джихадист Ахмед ал‑Шараа, започна офанзива и превзе голяма част от кюрдските райони. Кюрдите призоваха Вашингтон да се намеси в тяхна защита – намеса, която така и не дойде. Вместо това американската дипломация ги насърчи да се интегрират в новите сирийски сили.

За мнозина това беше класически пример за геополитическа студена логика: когато интересите се променят, съюзниците се оказват разменна монета.

„Не правете нашата грешка“

Жители на кюрдския град Камишли предупреждават иранските кюрди да бъдат много внимателни.

Според тях всяко участие във въоръжени действия срещу Техеран, без твърди и подписани гаранции от Вашингтон може да се превърне в политическо самоубийство. Аргументът им е прост: ако утре се постигне сделка между САЩ и Иран, първите, които ще бъдат „пожертвани“, ще бъдат именно кюрдските бойци.

Иранските кюрдски лидери вече са поискали гаранции от американците – но засега няма яснота какви точно.

Променливият сигнал от Вашингтон

Допълнителна несигурност идва от противоречивите сигнали от Белия дом. Президентът Доналд Тръмп първоначално заяви, че би било „чудесно“, ако кюрдски сили от Ирак навлязат в Иран. Само дни по-късно той заяви, че не иска кюрдски бойци да преминават границата.

В Близкия изток подобни резки завои се приемат като сигнал, че големите сили играят своята игра, а малките народи често плащат сметката.

Кюрдската дилема

Кюрдите – народ от около 30–40 милиона души – остават най-голямата нация без собствена държава. След разпадането на Османската империя техните земи се оказват разделени между Турция, Иран, Ирак и Сирия.

Единствено в Ирак те разполагат с относително стабилна автономия. В останалите страни мечтата за собствена държава остава далечна.

Геополитическият извод

Историята на кюрдите в Близкия изток е почти учебникарски пример за това как малките народи често се превръщат в инструмент в стратегиите на големите сили. Понякога получават оръжие, подкрепа и обещания. После – тишина.

А както казват сирийските кюрди:
„Подписът на хартия тежи повече от приятелството във война.“

„Три бомби удариха Юрф ал-Наср“, съобщи източник от Катаиб Хизбула пред AFP, имайки предвид военна база, която е една от основните крепости на мощната въоръжена група. Тя е била обект на атаки няколко пъти от началото на кампанията на Израел и САЩ срещу Иран.

Ирак, който възстанови стабилността си, но отдавна е арена на сблъсъци между САЩ и Иран, заяви, че не иска да бъде въвлечен във войната. Въпреки това страната не е пощадена.

От първите часове на кампанията срещу Иран удари, приписвани на САЩ и Израел, поразяват групи, подкрепяни от Иран. Тези групи са обещали отмъщение.

Какво се случи в неделя?

В неделя девет бойци, подкрепяни от Иран, са загинали при отделни удари, включително петима от Катаиб Хизбула. Групата обяви, че ще погребе своите бойци в понеделник.

Източникът от Катаиб Хизбула съобщи пред AFP, че четирима бойци са загинали при атака близо до границата между Сирия и Ирак, а още един – при удар в региона Самава в южен Ирак.

Няколко въоръжени иракски милиции, финансиран и въоръжавани от Иран и известни като Ислямската съпротива в Ирак, включително Катаиб Хизбула, заявиха, че няма да останат „неутрални“ и ще защитават Ислямската република.

Кой стои зад атаките с дронове?

Тайнствената група Сарая Аулия ал-Дам (Пазителите на кръвта), която твърди, че е част от Ислямската съпротива в Ирак, обяви в Telegram, че е отговорна за атаките с дронове рано сутринта в понеделник срещу летището в Багдад.

От началото на кампанията на САЩ и Израел срещу Иран дронове многократно са били прехващани над Ербил, столицата на автономния кюрдски регион. Там се намират войски от коалицията, водена от САЩ, както и голям комплекс на американското консулство.

В понеделник силни експлозии се чуха близо до летището в Ербил, където са разположени чуждестранни войски, съобщи журналист на AFP.

По-рано в понеделник фотограф на AFP видял как системи за противовъздушна отбрана свалят дронове близо до летището.