Кои точно платформи са засегнати?

Ударът е нанесен по ледоустойчивите стационарни платформи ЛСП-2 на находището на името на Валерий Грайфер и ЛСП-1 на находището на името на Юрий Корчагин. И двете принадлежат на руската компания „Лукойл“. Те се намират в северната част на Каспийско море – на близо 1000 километра от линията на фронта – и играят ключова роля в снабдяването на руската армия с горива и смазочни материали.

Според данни на Bloomberg двете находища имат пиков годишен капацитет от 1,2 милиона тона сурова нефт (около 24 хиляди барела на ден). Там се добиват също природен газ и кондензат – лек вид въглеводороди.

През последните седмици Украйна засили ударите си по руски енергийни обекти – от нефтопреработвателни заводи до експортни терминали на Балтийско и Черно море. По този начин Киев цели да ограничи финансовите приходи на Москва от високите световни цени на суровините.

Какво заяви главният преговарящ на Украйна?

Ръководителя на Офиса на президента и главен преговарящ с Русия Кирил Буданов заяви в интервю за Bloomberg, че вижда значителен напредък към възможно мирно споразумение с Кремъл. „Всички разбират, че войната трябва да свърши. Затова те водят преговори. Не мисля, че това ще се проточи дълго“, каза той.

Буданов подчерта, че Русия има ясен стимул да прекрати конфликта: „За разлика от нас, те харчат свои собствени пари. Става дума за огромни суми – вече се измерват в трилиони“. Той не отговори директно на въпроса за евентуален компромис по териториалния въпрос, но отбеляза: „Окончателното решение още не е взето. Но в момента всички ясно разбират границите на допустимото. Това е огромен напредък“.

По-рано Bloomberg съобщи, позовавайки се на източници близки до Кремъл, че Русия е готова да подпише проект за меморандум за мир, ако Украйна изтегли войските си от цялата територия на Донецка област. В замяна Москва била готова да изтегли силите си от Сумска, Харковска и Днепропетровска области и да се откаже от претенции към подконтролните на Киев части от Херсонска и Запорожка области. Украйна многократно е отхвърляла подобни искания за отстъпки в Донбас.

През март президентът Володимир Зеленски изключи възможността за размяна на територии в Донбас срещу гранични земи. „Не може да се сравняват тези земи. Граничните територии врагът трудно удържа, той знае, че няма да ги задържи, и ние ще ги изтласкаме. Затова това не е подарък“, заяви той.

В брифинга участваха още заместник-началникът на разузнаването Вадим Скибицки, главнокомандващият на Въоръжените сили на Украйна Александър Сирски, началникът на Генералния щаб Андрей Гнатов и министърът на отбраната Рустем Умеров.

Американската страна беше запозната с актуалната оперативна обстановка, оценка на плановете на Русия до 2036 година и данни за подготовката на Кремъл за въоръжен конфликт не само срещу Украйна, но и срещу страни от НАТО.

„Имперските амбиции на Кремъл не се ограничават до Украйна – те обхващат цяла Европа. С подкрепата на Съединените щати обаче ние сме в състояние да спрем Русия и да неутрализираме нейния военен потенциал“, заяви Буданов.

Той изрази благодарност към правителството и народа на САЩ за непрекъснатата политическа, икономическа и военна подкрепа за Украйна. „Русия уважава само силата – чрез нея ще постигнем устойчив мир“, подчерта ръководителят на украинското разузнаване.

Визитата на Келлог в Украйна

Кит Келлог пристигна в Украйна вчера сутринта, като визитата му беше предварително обявена миналата седмица. Според информацията той е получил данни за военния потенциал на Русия и оценка на отбранителните възможности на Украйна. Президентът Володимир Зеленски възложи на главнокомандващия Александър Сирски и началника на Генералния щаб Андрей Гнатов да предоставят тези данни.

Зеленски отбеляза, че разговорите му с Келлог са били продуктивни и са засегнали ключови въпроси за сигурността и бъдещия мир. По време на визитата си в Киев Келлог изслуша доклади от Кирил Буданов и Александър Сирски.

Успехът е постигнат в Черно море в петък, като три лодки Magura-7 са участвали в атаката, две от които са изстреляли ракети по самолетите. Magura-7 е вариант за противовъздушна отбрана на модела Magura-5, но Буданов не разкрива подробности за разликите между тях. Екипажът на първия Су-30 е оцелял и е спасен от цивилен кораб, докато предварителни данни сочат, че екипажът на втория изтребител е загинал.

Това не е първият случай, в който Украйна използва ракети, изстреляни от дронове-лодки, за сваляне на въздушни цели. През декември миналата година бе съобщено, че руски хеликоптер Ми-8 е свален с ракета Р-73, изстреляна от безпилотна лодка. От януари GUR започна да инсталира ракети AIM-9 на своите лодки, като Буданов отбеляза, че тези ракети показват най-добри резултати в сравнение с други модели.

Ракетата AIM-9M, предоставена на Украйна от САЩ и други съюзници, е сравнима с руската Р-73 по характеристики, но има подобрени защити срещу инфрачервени контрамерки и намален дим от двигателя. Въпреки това, за разлика от Р-73, AIM-9M няма високи възможности за насочване извън оста на прицелване, което затруднява захващането на цели от дрон-лодка, освен ако ракетата не е насочена директно към целта.

Руски източници потвърдиха свалянето на един Су-30 и отбелязаха проблеми в руската военна организация, включително загубата на инициатива в Черно море и неефективността на Черноморския флот след потъването на крайцера „Москва“. Украинските дронове-лодки демонстрират нарастваща заплаха, като атаката е извършена на около 50 км западно от Новоросийск.

Украйна продължава да удивлява света с използването на безпилотни технологии, като свалянето на изтребители с AIM-9 от дронове-лодки е поредното доказателство за адаптивността на нейните въоръжени сили. Този успех подчертава нарастващото значение на безпилотните системи във военните действия и създава смъртоносни проблеми на руската авиация в региона.