Мисията е част от програмата Артемис, чиято цел е да върне хората на Луната и да подготви бъдещи пилотирани полети към Марс. Полетът се осъществява с космическия кораб Орион, предназначен за дълбок космос и мисии извън ниска околоземна орбита.

По време на мисията екипажът обиколи Луната, достигайки разстояние, по-голямо от това на която и да е пилотирана мисия досега. Това постижение надминава дори историческите мисии от програмата Аполо през 60-те и 70-те години на XX век.

Командирът Рийд Уайзман съобщи след приводняването, че състоянието на екипажа е стабилно: „Какво пътешествие! Ние сме стабилни. Четирима зелени членове на екипажа“, използвайки стандартен термин, означаващ, че всички астронавти са в отлично здраве.

По време на полета астронавтите проведоха редица научни експерименти, включително изследвания върху въздействието на дълбокия космос върху човешкото тяло, комуникационни системи и навигация на големи разстояния. Събраните данни ще бъдат от ключово значение за бъдещи мисии, включително планираните кацания на Луната и подготовката за пилотирани полети към Марс.

Тази мисия демонстрира не само технологичния напредък на съвременната космонавтика, но и засиленото международно сътрудничество в изследването на космоса. Успешното ѝ приключване е още една важна стъпка към нова ера на човешко присъствие отвъд Земята.

Дългогодишният астронавт на НАСА Суни Уилямс обяви пенсионирането си – официално правейки неочаквано дългия тестов полет с Boeing Starliner нейната последна мисия в орбита като член на астронавтския корпус.

Уилямс, която е поставила множество рекорди в космическите полети откакто се присъедини към агенцията през 1998 година, не даде обяснение за времето на пенсионирането си в изявление, публикувано от космическата агенция във вторник.

„Всеки, който ме познава, знае, че космосът е абсолютно любимото ми място“, каза Уилямс. „Беше невероятна чест да служа в Астронавтския офис и да имам възможността да летя в космоса три пъти.“

Космическа кариера

Уилямс за първи път пътува до Международната космическа станция през 2006 година на борда на совалката Discovery и се завърна в орбита с руска капсула Союз през 2012 година.

Но нейната последна мисия, в която тя и колегата ѝ астронавт от НАСА Бъч Уилмор тръгнаха да тестват новата капсула Starliner на Boeing в първия ѝ пилотиран полет, беше може би най-известната ѝ.

Уилмор и Уилямс очакваха да прекарат около седмица на космическата станция по време на тестовия полет. Но двойката в крайна сметка остана повече от девет месеца поради технически проблеми, които възникнаха по пътя с превозното средство Starliner – което НАСА реши да върне на Земята празно поради опасения за безопасността.

Уилямс и Уилмор привлякоха международно внимание заради преживяването си, въпреки че и двамата астронавти многократно повтаряха, че са се радвали на времето си в орбита и са били добре подготвени за неочаквано дългия си престой.

Рекорди и постижения

Уилямс е регистрирала 608 дни в космоса, второто по големина натрупано време от астронавт на НАСА след Пеги Уитсън.

Тя също така е натрупала 62 часа свободно плаване в космоса в девет различни космически разходки, което я прави най-високо класираната жена в тази категория и четвърта в света.

Уилямс също така постигна няколко забележителни първенства по време на пребиваването си в орбита: през 2012 година, например, тя стана първият човек, завършил триатлон в космоса. Уилямс използва стационарен велосипед, симулира плуване с машина за вдигане на тежести и тича на бягаща пътека, докато беше закрепена с колан, за да не отлети. (По-рано, през 2007 година, Уилямс също стана първият човек, изтичал маратон в космоса.)

„През впечатляващата кариера на Суни тя беше новаторски лидер“, каза в изявление Ванеса Уайч, директор на космическия център Джонсън на НАСА в Хюстън. „От нейния незаличим принос и постижения към космическата станция до новаторската ѝ роля в тестовия полет по време на мисията Boeing Starliner, нейната изключителна отдаденост на мисията ще вдъхнови бъдещите поколения изследователи.“

Пенсиониране заедно с Уилмор

Излизането на Уилямс от астронавтския корпус идва месеци след като тя и Уилмор се завърнаха от космическата станция, завършвайки тестовата си мисия.

Заминаването на Уилмор и Уилямс от НАСА следва примера, даден от Боб Бенкен и Дъг Хърли, двамата астронавти, които пилотираха първия пилотиран тестов полет на капсулата Crew Dragon на SpaceX през 2020 година. Тази мисия, която не включваше големи технически проблеми, беше последна за Бенкен и Хърли, които оттогава са се пенсионирали.

Обичайно е астронавтите, които са били в агенцията много години, да обявят пенсионирането си при завръщане от важна крачка, като тестово пилотиране на нов космически кораб.

Бъдещето на Starliner

Не е ясно кога капсулата Starliner ще полети отново. НАСА разкри, че планира да изпълни следващата мисия на космическия кораб без членове на екипажа, като избере да третира мисията като още един безпилотен тестов полет.

Космическият кораб Starliner изпита спиране на двигатели и изтичане на газ по време на полета на Уилямс и Уилмор, но и двамата астронавти казаха, че биха летели със Starliner отново, ако имат възможност.

„Космическият кораб наистина е способен“, каза Уилямс на следполетна пресконференция миналата година. „Има няколко неща, които трябва да бъдат поправени. Хората активно работят по това. Но това е страхотен космически кораб и има много възможности, които други космически кораби нямат, и да бъдеш част от тази програма е чест.“

Гигант в орбита
Предвидената структура ще надхвърли всички предишни космически постижения по мащаб. За да се осъществи, корабът ще бъде модулен – съставен от части, изстрелвани с множество ракети и сглобявани в орбита. Това изисква решаването на сложни инженерни задачи: оптимизация на теглото, запазване на структурната цялост и поддържане на стабилност. За начало са отпуснати 2,3 милиона долара за изследвания, които да преодолеят тези предизвикателства.

Ракетата, която ще го направи възможен
Ключът към проекта е супер тежката ракета Long March 9, която Китай разработва с планове за изстрелване до 2030 г. Тя ще бъде гръбнакът на сглобяването, пренасяйки модулите в космоса. Това е поредната стъпка в впечатляващата космическа програма на страната, която вече може да се похвали с марсоход и орбиталната станция Tiangong.

Защо толкова голям?
Километровият кораб не е просто демонстрация на сила – той е предназначен за дълбоки космически мисии и добив на ресурси от космоса. От астероиди до потенциални бази на Луната, Китай вижда бъдеще, в което Земята не е единственият ни дом. Този мащаб позволява невиждани досега възможности за изследване и експлоатация.

Нова космическа ера?
В днешни дни светът гледа към Китай с удивление. Ако проектът успее, той ще отбележи повратна точка в космическите технологии и ще затвърди позицията на страната като лидер в надпреварата за космоса. Ще видим ли скоро този колос да кръжи над нас? Едно е сигурно – Китай не просто мечтае, а строи бъдещето!