Морените са характерни скални натрупвания, образувани от ледникова дейност. Те представляват нехомогенни купчини от скални отломки, които се формират при движението на ледници – било чрез изравяне на дъното на ледниковите долини, било чрез отронване на материал от стените им под въздействието на ледените кристали. Такива образувания са типични за планини като Рила и Пирин, където следите от древни заледявания са очевидни – циркуси, ледникови езера и остри гребени свидетелстват за миналото присъствие на ледници.
Витоша обаче е различна. Въпреки че най-високият и връх, като Черни връх (2290 м), е бил достатъчно висок, за да бъде частично заледен през Плиоцена, геолозите са категорични: тук липсват каквито и да е следи от ледникова дейност. Няма циркуси, няма ледникови езера, няма остри гребени. А каменните натрупвания, които наричаме „морени“, се спускат до изненадващо ниски височини – около 1000 м, където ледниковата активност би била невъзможна. Това поставя под съмнение дългогодишното наименование и ни кара да се замислим: какво всъщност виждаме на Витоша?
Това, което наричаме „Витошки морени“, всъщност са каменни реки – огромни струпвания от заоблени скали, чиято форма е резултат от дългогодишни процеси на ерозия. За разлика от морените, каменните реки нямат нищо общо с ледници. Техният произход е свързан със сферичното изветряване на определени видове скали, които под въздействието на влага, вятър и температурни амплитуди придобиват характерната си обло-овална форма. Под тези скали често тече вода, която играе ключова роля в оформянето им.
Каменните реки са по-стабилни от морените, което ги прави по-удобни и безопасни за преминаване. В миналото те дори са били използвани като строителен материал – особено за павиране на софийските улици. Днес обаче тези природни образувания са защитени и тяхното използване е строго регламентирано. В редки случаи, със специално разрешение, камъни от тях могат да бъдат взети за скулптурни творби, но това е изключение, а не правило.
Причината за дългогодишното объркване е проста: визуалното сходство. И каменните реки, и морените изглеждат като хаотични купчини от големи скали, разпръснати по склоновете. Но докато морените са резултат от ледникова дейност, каменните реки са продукт на напълно различни геоложки процеси. Липсата на каквито и да е следи от заледявания на Витоша прави невъзможно наличието на истински морени в планината.
Докато морени могат да бъдат видяни на много места по света, където е имало ледникова активност, каменните реки са изключително рядък феномен. Всъщност, на Земята има само две места, където те могат да бъдат наблюдавани в такава форма: Витоша и Фолклендските острови. Това превръща българската планина в истински геоложки феномен, който заслужава специално внимание и защита.
Разбирането на природните феномени около нас не е просто въпрос на академичен интерес – то е ключ към опазването на нашето наследство. Каменните реки на Витоша са не само красиви, но и уникални. Те са част от идентичността на планината и на България като цяло. Като знаем какво представляват и как са се образували, ние можем по-добре да ги ценим и да ги пазим за бъдещите поколения.
Следващият път, когато се разхождате из Витоша и се натъкнете на тези впечатляващи каменни образувания, спомнете си: това не са морени, а каменни реки – рядък дар от природата, който ни свързва с далечните Фолклендски острови и ни напомня колко удивителен е светът, в който живеем.
]]>