Край на „Първо жилище“
Тръмп атакува политиката, започната през 2004 г. от Буш и разширена от Обама и Байдън, която дава приоритет на стабилни жилища без условия за трезвост или работа. „Нашите градове са нехигиенични кошмари“, заяви той в кампанията си, предлагайки „градове от палатки“ на държавна земя, където бездомните да бъдат преместени насилствено за лечение или арест. Вече в офиса, той започна с разчистване на лагери във Вашингтон през март 2025 г., прекъсвайки връзките им със социални служби.
Новият ред
Скот Търнър, ръководител на Министерството на жилищното строителство, обяви съкращения на $4 млрд. финансиране и преразглеждане на разходите. „Край на обичайния бизнес“, каза той, обещавайки елиминиране на „разхищения и измами“. Администрацията съкращава Междуведомствения съвет по бездомността и спира прилагането на договори, изискващи „Първо жилище“. Експерти като конгресменката Максийн Уотърс предупреждават: „Това ще взриви кризата в цялата страна.“
Провал или спасение?
„Първо жилище“ доказа, че намалява бездомността с 88% сред хронично болните, но Тръмп и съветникът му Робърт Марбут вярват, че лечението е ключът. „Жилищата ги оставят зависими“, твърди Марбут, подкрепяйки глоби и затвор за отказващите. Критиците обаче са категорични: „Липсата на достъпни жилища е проблемът, не лечението“, казва Доналд Уайтхед от Националната коалиция за бездомните. Принудата само ще влоши хаоса, смятат те.
Разделени гласове
Дори демократи като губернатора на Калифорния Гавин Нюсъм затягат мерките срещу лагерите, но искат да запазят жилищните фондове. Консерваторите винят „Първо жилище“ за рекорда от 770 000 бездомни през 2024 г. – ръст от 18%. „Не става само с жилища“, казва кметът на Сан Хосе Мат Махан, предлагайки арести след отказ от приют. Експерти като Джеф Оливет настояват: „Жилището е основа, не принуда.“ Ще реши ли новият подход кризата, или ще я превърне в наказателна спирала?
ADAR1 под микроскоп
ADAR1 преобразува аденозин в инозин в двуверижна РНК, предотвратявайки нежелани имунни реакции. Но как точно работи? Екипът на Ян Гао, доцент по бионауки, използва биохимичен анализ и високоточни структурни модели, за да разкрие, че активността на протеина зависи от последователността на РНК, дължината на двойната верига и несъответствията около редактирания участък. „Сега разбираме как ADAR1 разпознава и обработва РНК“, обяви Гао, отбелязвайки, че това е ключ към нови терапевтични стратегии.
От лабораторията към лечението
Изследването показа, че мутации в ADAR1, свързани с болести, нарушават редактирането на по-къси РНК вериги – проблем, забелязан при автоимунни разстройства. Откритията разкриват и ролята на РНК-свързващия домейн 3, жизнен за стабилността на протеина. Учените вече мечтаят за лекарства, които да усилват или потискат ADAR1 – например в имунотерапията срещу рак, където повишаването на активността му може да помогне на имунната система да открива и унищожава тумори.
Път към РНК-базирани лекарства
Структурните модели разкриха непознати досега взаимодействия между ADAR1 и РНК, давайки основа за създаване на малки молекули или инженерни протеини, които да регулират редактирането. „Това е солидна база за дизайн на терапии“, каза първият автор на изследването Сянгю Денг. Въпреки че изследването използва синтетични РНК субстрати, които не отразяват напълно сложността на клетките, учените са оптимисти, че следващите стъпки ще разширят приложението в реални биологични системи.
Надежда с въпросителни
Подкрепено от фондации като Welch и Националните здравни институти, изследването е обещаващо, но не без ограничения. Екипът признава, че тепърва ще изследва ADAR1 в по-сложни условия. Все пак, Гао е уверен: „Надяваме се да открием нови стратегии, използващи силата на РНК-редактирането.“ Ако успеят, това може да промени не само борбата с рака, но и целия пейзаж на генната терапия. Ще бъде ли ADAR1 ключът към победата над неизлечимото?