„Ние не поискахме разрешение от никого, за да влезем в Ливан, и не се нуждаем от разрешение, за да останем в Ливан“, заяви Кац, оставяйки малко пространство за дипломатическа интерпретация.

Кой всъщност решава кога Израел ще си тръгне?

Въпросът изглежда риторичен единствено ако човек не следи темата отблизо. Кац беше категоричен, че именно израелската страна, а не Вашингтон, определя графика за изтегляне. Министърът нарече присъствието на израелските въоръжени сили в южен Ливан „привилегия и право“ за защита на собствените граждани от терористичната групировка Хизбула, добавяйки, че военните ще останат там, докато организацията не бъде напълно разоръжена и заплахата — окончателно отстранена.

Позицията не е нова. Само дни по-рано, на среща в Тел Авив, Кац увери, че Израел няма „нито метър“ намерение да се изтегли, докато Хизбула не сложи оръжие, като добави, че Израел няма териториални амбиции в Ливан — уточнение, което звучи някак излишно предвид продължаващото военно присъствие. Според него принципът е бил приет и от Съединените щати и записан във военното приложение към рамковото споразумение, подписано между Израел и Ливан.

Тръмп говори за сделка, Нетаняху мълчи многозначително

В сряда, по време на срещата на върха на Северноатлантическия договор за отбрана в Анкара, американският президент увери репортерите, че е обсъждал изтеглянето с израелския премиер Бенямин Нетаняху лично. „Да, мисля, че ще го направят. Мисля, че искат“, заяви Тръмп, добавяйки увереност, каквато премиерът никога не е демонстрирал публично по темата. „Имаме сделка с Израел и Ливан. Да, ще си тръгнат. И мисля, че всичко ще се получи много добре.“

Проблемът е, че досегашните изявления на самия Нетаняху вървят в точно противоположна посока. Рамковото споразумение между Йерусалим и Бейрут от края на юни обвързва всяко израелско предислоциране с реалното разоръжаване на Хизбула в южен Ливан — условие, което терористичната групировка засега отказва да приеме, а не с политически преценки, изречени пред микрофони в турската столица.

Дали оптимизмът на Вашингтон има военно покритие?

Кац вече беше обяснил и защо предишни израелски военни планове не са доведени докрай — стоварвайки вината директно върху Белия дом. По думите му, натискът на Тръмп за обвързване на преговорите с Иран с ливанския фронт е принудил Израел да спре мащабните удари над Бейрут, макар и да е запазил възможността за „хирургически“ операции срещу Хизбула в столицата. „Съжалявам за тази обвързаност, но тя беше американски интерес“, заяви министърът, добавяйки философски, че партньорството носи предимства, но и определени ограничения.

Израелската армия продължава да държи и трите зони за сигурност — в Ливан, Сирия и Газа — а Кац не крие скептицизма си относно способността на ливанската армия да поеме реален контрол над терористичната групировка в обозримо бъдеще. С други думи, докато американският президент рисува картина на скорошно изтегляне, министърът на отбраната в Тел Авив планира дългосрочно присъствие с точно обратен знак.

Санкциите бяха наложени чрез Центъра за противодействие на финансирането на тероризма (Terrorist Financing Targeting Center – TFTC), в който участват САЩ, Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.

Под ограничения попадат пет организации и 16 физически лица. Сред санкционираните са финансовите структури „Ал-Кард ал-Хасан“ и „Байт ал-Мал“, които според американските власти играят ключова роля за осигуряването и управлението на средствата на „Хизбула“.

Защо точно финансите?

В изявление на американското Министерство на финансите се посочва, че санкционираните мрежи представляват заплаха за регионалната стабилност, международната сигурност и световната търговия. Според Вашингтон ограничаването на достъпа на „Хизбула“ до финансови ресурси ще помогне за защитата на международната финансова система, ще подкрепи ливанския народ и ще затрудни дейността на терористичните структури.

Подобни мерки целят не само замразяване на активи, но и изолирането на санкционираните лица и организации от международните финансови пазари. А без стабилно финансиране дори най-шумните терористични организации започват да изпитват сериозни затруднения.

Какво представлява TFTC?

Центърът за противодействие на финансирането на тероризма беше създаден през 2017 г. по време на първия мандат на Доналд Тръмп. Основната му задача е да идентифицира и проследява финансовите потоци, използвани за подпомагане на терористични организации, както и да координира съвместни санкции между държавите членки.

Организацията се председателства съвместно от Съединените щати и Саудитска Арабия, а координираните действия през последните години се превърнаха в един от основните инструменти за оказване на натиск върху подкрепяната от Иран терористична организация „Хизбула“.

Според Държавния департамент на САЩ споразумението предвижда поетапно разоръжаване на Хизбула, унищожаване на нейната военна инфраструктура и постепенно изтегляне на израелската армия от Южен Ливан, след като заплахата от групировката бъде окончателно премахната.

Как ще бъде изпълнен планът?

За наблюдение на изпълнението е създадена нова тристранна Военна координационна група за Ливан, ръководена с посредничеството на САЩ. Вашингтон се ангажира и да подпомогне модернизацията на ливанските въоръжени сили, така че те да могат самостоятелно да установят контрол върху районите, в които досега доминираше Хизбула.

Освен военната подкрепа, САЩ ще предоставят и 100 милиона долара хуманитарна помощ, която ще бъде координирана съвместно с Организацията на обединените нации.

Първа крачка към по-спокоен регион?

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио определи подписването на документа като важен първи етап към по-трайна стабилност.

По думите му предстои значителна работа, но именно първата стъпка често е най-трудната. Рубио изрази надежда, че споразумението ще създаде условия за мир, икономическо развитие и нормално съжителство между Израел и Ливан.

Израелският посланик във Вашингтон Йехиел Лайтер нарече договореността исторически пробив. Той заяви, че Иран и неговите проксита са се опитвали да провалят преговорите, но вместо това страните са успели да върнат процеса в правилната посока.

„Поставихме влака обратно на релсите“, каза Лайтер, подчертавайки, че целта е двете държави да живеят в сигурност при взаимно уважение към своя суверенитет.

Нетаняху: Сигурността на Израел остава на първо място

Израелският премиер Бенямин Нетаняху определи рамковото споразумение като „голямо постижение за Държавата Израел“.

Той уточни, че израелската армия ще остане в зоната за сигурност в Южен Ливан, докато ливанската армия постепенно поеме контрола и разоръжи Хизбула.

Нетаняху съобщи, че ще бъдат създадени две пилотни зони по препоръка на израелските военни. Едната ще бъде разположена южно от река Литани извън зоната за сигурност, а другата – в ограничен район северно от реката.

Премиерът подчерта, че Израел ще координира всяко бъдещо изтегляне на войските си единствено при наличие на реални гаранции, че Хизбула е разоръжена и вече не представлява заплаха.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп остро разкритикува Иран за атаката срещу товарен кораб в Ормузкия проток, определяйки я като „глупаво“ нарушение на споразумението за прекратяване на огъня.

В публикация в Truth Social Тръмп заяви, че един от иранските дронове е поразил горната палуба на „голям и много скъп товарен кораб“, докато още три безпилотни апарата са били свалени.

„Очевидно това е глупаво нарушение на нашето споразумение за прекратяване на огъня“, написа американският президент.

Корабът беше ударен край бреговете на Оман

Британската организация за морска сигурност UKMTO съобщи в четвъртък, че товарен кораб е бил ударен от неизвестен снаряд в десния борд, при което е нанесена повреда на мостика. Инцидентът е станал едва на около 14 километра от брега на Оман.

Няма данни за загинали или ранени членове на екипажа.

По-рано американски представители съобщиха, че атаката е извършена от Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР), която САЩ и ЕС определят като терористична организация.

Евакуацията на стотици кораби е спряна

След нападението генералният секретар на Международна морска организация Арсенио Домингес обяви временно спиране на операцията по евакуация на около 600 кораба и близо 11 000 моряци, блокирани в района на Персийския залив заради конфликта.

Макар примирието да влезе в сила на 8 април, в региона продължават отделни военни инциденти, включително нападения срещу търговски кораби и въздушни удари.

САЩ, Израел и Ливан подписаха рамково споразумение

На този фон САЩ, Израел и Ливан подписаха тристранно рамково споразумение, което има за цел да постави основите на бъдещо мирно уреждане между двете държави.

Американският държавен секретар Марко Рубио заяви, че документът „създава рамка за траен мир и сигурност“, а Вашингтон ще продължи да бъде посредник в преговорите.

По думите му сигурността на жителите в северната част на Израел остава основен приоритет и израелските сили няма да се изтеглят, докато „Хизбула“ продължава да представлява заплаха в близост до границата.

Преговорите между двете страни започнаха през април под натиска на Вашингтон и се провеждат в американската столица. Настоящият тридневен кръг от разговори трябва да приключи в четвъртък.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че Израел и Ливан са близо до постигането на „ангажимент за намерения“, което може да отвори пътя към по-широко споразумение.

Израел: Първо разоръжаване, после изтегляне

„Няма да позволим никаква терористична сила да се намира близо до нашата граница“, подчерта Менсър. Според него всяко бъдещо прегрупиране или изтегляне на части от Израелски отбранителни сили може да стане едва след като Южен Ливан бъде демилитаризиран и „Хизбула“ предаде оръжията си.

Израелските власти посочват, че вече са имали подобен опит през 2024 г., когато организацията е трябвало да бъде разоръжена съгласно предишни договорености, но това така и не се е случило.

Войната по северната граница

Израелската армия започна мащабни въздушни удари и сухопътни операции в Ливан, след като „Хизбула“ се включи във войната в Близкия изток на страната на своя основен покровител – Иран.

Позицията на Йерусалим показва, че дори при напредък в преговорите въпросът за разоръжаването на „Хизбула“ остава ключовото условие за всяко трайно уреждане на ситуацията по израелско-ливанската граница.

Съвместното изявление на „посредниците“ (ислямистките лобисти) Катар и Пакистан предвижда ограничаване на израелските военни действия единствено до реакции срещу непосредствени заплахи. Това е съществена промяна спрямо досегашната схема, действаща от ноември 2024 г., в която участваха още Франция, ООН и самият Израел.

Как Иран се оказа арбитър по действията на Израел?

Най-спорният момент е именно участието на Техеран в новия надзорен механизъм. Така режимът, който години наред финансира и въоръжава терористичната организация „Хизбула“, на практика получава възможност да влияе върху оценките дали Израел спазва договорените правила.

Иранският външен министър Абас Арагчи приветства инициативата и я определи като „голям напредък към прекратяване на войната в Ливан“. В Израел подобни думи бяха приети с очакван скептицизъм.

Американският вицепрезидент Джей Ди Ванс заяви при представянето на механизма, че Израел ще бъде част от разговорите. Засега обаче няма информация за официално израелско представителство в структурата, която ще наблюдава изпълнението на договореностите.

Нетаняху: Израел няма да приеме ограничения

Израелските власти реагираха незабавно. Президентът на Израел Исак Херцог заяви, че всяко споразумение за прекратяване на конфликта между Израел и Ливан трябва да бъде договаряно пряко между двете държави, а не чрез това, което той определи като „иранско изнудване“.

Малко по-късно премиерът Бенямин Нетаняху подчерта, че израелските сили запазват пълна свобода на действие в Южен Ливан.

По думите му армията ще продължи да неутрализира както непосредствени, така и възникващи заплахи срещу военнослужещите и жителите на Северен Израел. Тази позиция бе потвърдена и в съвместно изявление на правителството и военното командване.

Недоволство има и в Ливан

Любопитното е, че резерви към новия механизъм се чуват не само от Израел. Ливанският президент Джоузеф Аун официално приветства инициативата, но същевременно подчерта, че Ливан сам трябва да води преговорите от свое име.

Според информации от ливански представители зад кулисите има притеснения защо Вашингтон отново отваря врата за влияние на Иран в страната, след като през последните месеци именно това влияние беше ограничавано.

Допълнителен проблем е възможността „Хизбула“ да използва новата ситуация като аргумент срещу разоръжаването си. Вече се появиха сигнали от ръководството на терористичната организация, че тя няма да обсъжда предаване на оръжията си, докато Израел не се изтегли напълно от спорните райони в Южен Ливан.

Решения за Израел без Израел?

На този фон израелски и ливански представители провеждат нов кръг разговори във Вашингтон, посветени на разоръжаването на „Хизбула“ и възможностите за нормализиране на отношенията между двете държави.

Въпреки че пълните параметри на американско-иранските договорености все още не са известни, един въпрос става все по-труден за избягване: как се стигна дотам решения, засягащи сигурността на Израел и живота на неговите граждани, да се обсъждат в механизъм, в който самият Израел няма място?

Американската делегация е водена от вицепрезидента Джей Ди Ванс, който преди отпътуването си заяви, че основните теми ще бъдат иранската ядрена програма и спазването на примирието в Ливан.

„Надявам се да постигнем напредък по ядрения въпрос и по въпроса за примирието в Ливан“, каза Ванс пред журналисти.

Защо Ормузкият проток отново се превърна в проблем?

Малко преди началото на разговорите Техеран обяви, че затваря Ормузкия проток за корабоплаване. Иранските военни оправдаха решението с това, което определиха като нарушение на договореностите от страна на САЩ и продължаващи израелски атаки в Южен Ливан.

Ормузкият проток е един от най-важните маршрути за доставка на петрол и природен газ в света. Всяка заплаха за свободното преминаване на кораби през него моментално предизвиква тревога на международните пазари.

От американското Централно командване обаче заявиха, че корабоплаването остава безопасно и че американските сили продължават да наблюдават района.

Президентът Доналд Тръмп също се намеси в спора, предупреждавайки, че ако преговорите се провалят, Вашингтон може да предприеме собствени мерки за контрол върху трафика през стратегическия морски коридор.

Какво иска Иран?

Иранската делегация, водена от външния министър Абас Арагчи и председателя на парламента Мохамад Багер Галибаф, пристигна в Швейцария в събота вечерта.

От Техеран настояват другата страна да изпълни поетите ангажименти по предварителното споразумение между президента Доналд Тръмп и иранския държавен глава Масуд Пезешкиан.

Според говорителя на външното министерство Есмаил Багаеи неизпълнението на договореностите може да постави под въпрос цялото споразумение.

В разговорите участват и посредници от Катар и Пакистан. Пакистанският премиер Шехбаз Шариф и началникът на армията Асим Мунир също отпътуваха за Швейцария за срещи на високо равнище.

Примирието в Ливан – само на хартия?

Докато дипломатите разговарят, ситуацията в Южен Ливан остава напрегната. Израел и подкрепяната от Иран терористична организация Хизбула продължават да се обвиняват взаимно за нарушения на примирието.

Израелската армия съобщи за загинал военнослужещ и за десетки ракети, изстреляни срещу нейни позиции. От своя страна Хизбула твърди, че е отблъснала израелско проникване в стратегически район край Набатия.

Ливанските власти съобщават за над 30 загинали след последните въздушни удари, а общият брой на жертвите от конфликта вече надхвърля 4000 души.

Израелски представители настояват, че действията им са отбранителни и са насочени срещу терористични атаки. Хизбула, от своя страна, прехвърля цялата отговорност върху Израел.

Ядрената програма остава голямата тема

Основната цел на започващите преговори е да бъде открит двумесечен период за обсъждане на нерешените въпроси по предварителното американско-иранско споразумение. Най-важният сред тях остава иранската ядрена програма.

Именно по този въпрос се очакват най-трудните разговори. В същото време продължаващите сблъсъци в Ливан показват колко лесно всяка договореност може да бъде поставена под съмнение от събитията на терен.

Така дипломатическите усилия в Швейцария започват под сянката на нови военни сблъсъци, напрежение около Ормузкия проток и риск от ново разклащане на световните енергийни пазари.

Кого санкционира Вашингтон и защо?

Държавният департамент на САЩ обяви в четвъртък нови ограничителни мерки срещу двама ливански политици — Слейман Антоан Франже и Махмуд Камати, — добавени в списъка на Специално определените граждани (SDN) към Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите. Санкциите са наложени на основание Президентска изпълнителна заповед 13224, която позволява на Белия дом да се прицелва в лица и организации, свързани с определени като терористични структури.

Франже е лидер на Движението „Марада“ и е заемал различни длъжности в ливански правителства. Освен това е бил кандидат за президент на страната, подкрепен от Хизбула, преди да се оттегли от надпреварата през 2024 г.

Камати пък е дългогодишен висш член на Хизбула с особено свеж принос: в началото на 2026 г. той призова за сваляне на ливанското правителство и в интервю за „Ал Джазира“ го сравни с колаборационисткия режим на Виши във Франция. Реториката е позната — когато не можеш да управляваш, обявяваш тези, които управляват, за предатели.

Мрежата на парите: как Хизбула превърна Ливан в банкомат

В санкционирания пакет попадна и други ливански гражданин — Уаел Константийн, заради тясната му връзка с вече санкционирания Ала Хасан Хамие, ръководещ международна мрежа в подкрепа на Хизбула, обхващаща Ливан, Сирия, Ирак и Оман. Организацията на Хамие набира средства, изпълнява договори и управлява фиктивни компании с цел генериране на приходи за терористичната структура. Пет от тези компании също са включени в последния пакет от санкции.

Американският говорител на Държавния департамент Томи Пигът формулира обвинението директно: „Тези функционери са използвали влиянието си, за да подкопаят целенасочено и системно авторитета на ливанската държава.“ Приравнявайки се с Хизбула, те „са попречили на ливанското правителство да упражнява пълен контрол върху своите територии и своето бъдеще“, се казва в изявлението.

Хизбула като стопанин на Ливан — с ирански документи за самоличност

Вашингтон не се церемони с оценката: „Хизбула е терористична организация, която поставя Иран, не Ливан, на първо място.“ Организацията е „най-голямата единична пречка пред възстановяването и бъдещето на Ливан“ и „държи държавата като заложник в перманентно състояние на конфликт“.

Санкциите идват на фона на американско-иранска сделка, включваща — наред с другото — прекратяване на сраженията между Израел и Хизбула в Южен Ливан и на натиска от страна на ливанското правителство за разоръжаване на организацията. Изявлението на Държавния департамент е категорично: Хизбула трябва да бъде разоръжена, инфраструктурата ѝ — демонтирана, а ливанската държава трябва да си върне контрола над собственота си страна.

Към онези, които продължават да осигуряват политическо прикритие и материална подкрепа на организацията, предупреждението е кратко: „Ще понесат последствията от своя избор.“

Американски граждани и компании са забранено да работят с лица и организации от списъка SDN, а активите им в САЩ са замразени.

Ливан отдавна живее в сянката на ислямистката терористична организация, която официално не е правителство, но на практика определя границите на суверенитета на страната. Докато Бейрут се опитва да постигне реален контрол върху собствената си територия, Вашингтон изглежда решен да стесни финансовото пространство на тези, които пречат на този процес — по един санкционен списък наведнъж.

„Те си разменяха удари, а сега се съгласиха чрез мен да спрат и сме във финалната фаза на едно много добро споразумение“, заяви Тръмп пред журналисти.

Това далеч не е първият случай, в който американският президент прогнозира скорошен дипломатически пробив. Досега обаче подобни очаквания нееднократно се сблъскваха с реалността на региона, където примирията често се оказват по-крехки от порцеланова чаша върху танк.

Ракети, ответни удари и предупреждения

Само часове преди новите оптимистични изявления Иран изстреля близо 30 ракети срещу Израел. Израелските сили отвърнаха с удари по военни цели на територията на ислямистката страна.

Макар при последната размяна на удари да няма съобщения за жертви в Израел или Иран, напрежението остава високо. Техеран предупреди, че ще възобнови атаките, ако Израел продължи действията си в Ливан.

От своя страна премиерът Бенямин Нетеняху заяви, че Израел ще отговори „с пълна сила“, ако Иран поднови нападенията.

Защо Ливан остава препъникамък?

Иран настоява всяко по-широко споразумение да включва и Ливан, където Израел продължава операциите си срещу подкрепяната от Техеран терористична организация Хизбула.

Израелският министър на отбраната Израел Кац подчерта, че кампанията срещу групировката няма да бъде прекратена и че при нови атаки срещу северната част на страната ще последват удари по южните предградия на Бейрут.

В същото време ливанските власти съобщиха за най-малко 14 загинали при израелски удари в южната част на страната.

Тръмп и Нетаняху с различни приоритети?

Според публикация на Axios Израел е подготвял мащабна нова серия удари срещу Иран, преди Тръмп лично да се свърже с Нетаняху и да го призове към сдържаност.

Американският президент дори е предупредил израелския лидер, че рискува да остане без подкрепата на Вашингтон, ако ситуацията излезе извън контрол.

Междувременно вицепрезидентът Джей Ди Ванс призна, че макар САЩ и Израел да имат много общи интереси, позициите на двете държави невинаги съвпадат.

Мир или просто пауза между две кризи?

Въпреки тревожните събития ежедневието в Техеран започва да се нормализира. Кафенетата отново са пълни, а международното летище възобнови работа след временното му затваряне.

Иранският президент Масуд Пезешкиян увери, че страната остава „на масата за преговори“, докато посредническите усилия продължават с участието на Пакистан.

В същото време корабоплаването през Ормузкия проток остава затруднено, а петролният пазар реагира нервно на всяка новина от региона.

Засега оптимизмът на Тръмп се сблъсква с добре познат факт: в Близкия изток мирът често изглежда на една ръка разстояние точно преди някой да посегне към ракетите.

„Ще го получим“, каза Тръмп пред журналисти, намеквайки, че Вашингтон очаква контрол върху чувствителния ядрен материал, който отдавна е сред най-спорните въпроси в разговорите между двете страни.

Изявлението идва на фона на месеци напрегнати преговори и взаимни заплахи, при които иранските ислямисти се опитват да използват регионалните конфликти като допълнителен лост за натиск.

Войната в Ливан – отделен въпрос или част от една и съща криза?

Тръмп ясно заяви, че иска конфликтът в Ливан да бъде отделен от ядрените разговори с Техеран.

„Бих искал да ги разделим, защото това са различни неща“, обясни американският президент.

Позицията му обаче се разминава с тази на иранските ислямисти, които настояват, че военните действия в Ливан и преговорите за ядрената програма са пряко свързани. Техеран отдавна използва подкрепяната от него терористична организация Хизбула, като инструмент за влияние в региона.

Тръмп предизвика допълнителен интерес с твърдението, че САЩ са разговаряли с „Хизбула“ за първи път. По-късно държавният секретар Марко Рубио уточни, че не е имало директни контакти, а съобщенията са били предавани чрез посредници от ливанското правителство.

Според президента е постигнато временно разбирателство за прекратяване на огъня.

„Те се съгласиха вчера да не стрелят, Израел също няма да стреля и ще видим какво ще стане“, каза той.

Конгресът изпраща предупреждение към Белия дом

Докато Белият дом говори за дипломатически пробив, в Конгреса нараства недоволството от американското участие във военните действия срещу Иран.

Камарата на представителите прие с 215 срещу 208 гласа резолюция, внесена от демократите, която цели да ограничи военните действия срещу Иран без изрично одобрение от Конгреса. Любопитното е, че четирима републиканци подкрепиха документа, което показва, че резервите към военната политика на администрацията вече не са само сред опозицията.

Макар резолюцията засега да има предимно символичен характер и да е малко вероятно да преодолее очакваното президентско вето, резултатът е пореден сигнал за нарастващо безпокойство във Вашингтон относно риска от по-мащабен конфликт в Близкия изток.

Сделка или нова криза?

Оптимизмът на Тръмп контрастира с реалността на терен. От една страна, Белият дом говори за напредък в ядрените преговори. От друга, Иран продължава да обвързва разговорите с военните събития в Ливан и дейността на своите марионетки.

Това означава, че дори евентуално споразумение за иранския обогатен уран няма автоматично да реши по-широките проблеми със сигурността в региона. Напротив – опитът показва, че режимът в Техеран рядко се отказва от възможността да използва едно напрежение, за да извлече отстъпки по съвсем друг въпрос.