Лов на луни
Първите следи от допълнителни спътници са забелязани между 2019 и 2021 г., когато бяха идентифицирани 62 обекта. През 2023 г., след тримесечни наблюдения, учените потвърдиха още 128 луни. Тези „лунчета“ са малки – само няколко километра в диаметър – и имат неправилна, картофоподобна форма. Според изследователите те са фрагменти от по-големи обекти, уловени от гравитацията на Сатурн в ранните дни на Слънчевата система, които впоследствие са се разбили при сблъсъци.

Норска група и скорошен удар
Особено интересна е Норската група – луни с ретроградно движение (обратно на въртенето на Сатурн), наклонени орбити и елиптични траектории, разположени извън пръстените. Учените смятат, че преди около 100 милиона години сблъсък в тази група е създал много от новооткритите фрагменти. Подробности за 64 от тези луни са описани в доклад, подаден към Planetary Science Journal и достъпен като предпечат в arXiv.

Произходът на хаоса
„Тези малки луни сочат към скорошен ретрограден сблъсък,“ пишат Аштън и колегите му в изследването. Те предполагат, че преди милиарди години Сатурн е привлякъл малка група обекти, които след това са се фрагментирали. Днес наблюдаваме остатъците – свидетелство за динамичната история на планетата.

Сатурн срещу Юпитер
Сега Сатурн официално отнема титлата от Юпитер, който доскоро държеше рекорда с 95 луни. С 274 спътника – от величествените като Титан до тези мънички „картофи“ – Сатурн се утвърждава като истинският господар на лунното царство. Какво ли още крие този гигант с пръстени? Астрономите са решени да разберат, а ние можем само да се дивим на космическата му слава!