Централното командване на въоръжените сили на САЩ (CENTCOM) съобщи в социалната мрежа X, че американски сили са завършили тринадесетата поредна нощ на атаки срещу Иран рано в петък сутринта. Ударите бяха насочени срещу ирански военни командни центрове, складове за дронове, комуникационни мрежи, крайбрежни наблюдателни пунктове и морски способности, с цел допълнително да бъде намалена заплахата, която Иран представлява за цивилните моряци и търговските кораби, преминаващи през Ормузкия проток.

По-рано същия ден CENTCOM бе обявило, че ударите целят Иран да бъде подведен под отговорност и да бъдат намалени заплахите от страна на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) — организация, чиято терористична същност отдавна не подлежи на сериозен дебат — към търговското корабоплаване.

Проходим ли е Ормузкият проток, или просто така им се иска да вярват?

Американското военно командване продължава да настоява, че протокът остава отворен за преминаване, въпреки атаките на КСИР, и че търговските съдове продължават свободно да плават през него благодарение на военната подкрепа на САЩ. Само дето реалността по морето изглежда по-различна от прессъобщенията. Трафикът през Ормузкия проток е спаднал до тримесечно дъно, а цените на петрола отново прехвърлиха границата от 100 долара за барел за първи път от над два месеца насам — данни, които трудно се вписват в картината на безпроблемно корабоплаване. Съвсем логично, малцина превозвачи проявяват ентусиазъм да изпитват късмета си покрай ирански крайбрежни батареи, колкото и уверено да звучат изявленията от Тампа.

Иранските противовъздушни системи в столицата Техеран бяха активирани в петък сутринта, за да посрещнат това, което полуофициалната иранска агенция „Нур нюз“ определи като „враждебна заплаха“ от страна на САЩ.

Взривове от бреговете на Конарак до улиците на Ахваз

Иранските крайбрежни градове Конарак и Джаск, както и населени места в западната, централната и южната част на страната, съобщиха за взривове, съгласно държавната медия „Ислямска република Иран Бродкастинг“ (IRIB). По-рано бяха регистрирани експлозии близо до село Месен на южното крайбрежие на остров Кешм, в самия Ормузки проток, както и южно от островите Ларак и Хенгам, по данни на иранските медии.

Свързаната с КСИР агенция „Таснийм“ побърза да обяви, че взривовете са резултат от американски ракети — коментар, който едва ли ще изненада когото и да било, запознат с обичайния репертоар на иранската пропаганда. Иранските медии съобщиха и за взривове в Ахваз, град в южната част на страната, както и в район западно от Бандер Абас — пристанищен град със стратегическо разположение в Ормузкия проток. Според старши служител от провинция Хормозган, цитиран от официалната иранска агенция, при удара са пострадали поне двама души.

Същия ден IRIB заяви в социалната мрежа X, че американска крилата ракета „Томахоук“ е била прихваната и унищожена над централния ирански град Кахнудж. CENTCOM засега не е коментирало това твърдение.

Колко дълго може да продължи размяната на удари, без нещата да излязат извън контрол?

Контекстът около поредната нощ от бомбардировки не е никак изолиран. Техеран отхвърли предложение за прекратяване на огъня, представено от иракския премиер, тъй като иранската страна не проявява интерес към временно споразумение, което оставя нерешен въпроса за контрола над Ормузкия проток. Президентът Доналд Тръмп на свой ред даде да се разбере, че не е готов да преговаря за ново примирие, докато иранският режим не понесе достатъчно болезнени последици — негова собствена формулировка, която трудно може да бъде наречена дипломатическа.

Междувременно съюзниците на Техеран не стоят със скръстени ръце. Финансираните и въоръжавани от Иран, невменяеми и вечно дрогирани лунатици – хутите в Йемен подновиха атаките си в Червено море, насочени срещу саудитски танкери, добавяйки нов пласт нестабилност към и без друга обтегнатата обстановка в региона. Броят на загиналите американски военнослужещи от началото на конфликта вече надхвърля десетина души, а Белият дом отбеляза с почести завръщането на телата на четирима от тях, убити от ирански дронове.

Понастоящем над 50 000 военнослужещи от въоръжените сили на САЩ оперират в Близкия изток, съгласно данни на CENTCOM. Числото само по себе си говори достатъчно красноречиво за мащаба на ангажимента на Вашингтон в региона — независимо колко пъти официалните говорители повтарят, че всичко е под контрол.

B-1B се включва в играта

Американските военновъздушни сили използваха стратегически бомбардировач B-1B „Лансър“ за удар по цели на Ислямската революционна гвардия (КСИР) в Иран във вторник — първото използване на този тип самолет от подновяването на боевете преди дванайсет дни, съобщи Axios в четвъртък, позовавайки се на американски представители. Според изданието бомбардировачът е излетял от база във Великобритания и е бил засечен от сайтове за проследяване на самолети, но точната му цел остава неизвестна. Показателно е и това, че американското Централно командване (CENTCOM) изобщо не спомена B-1B в официалното си изявление за ударите във вторник — мълчание, което само по себе си говори достатъчно.

Министърът на войната Пийт Хегсет вече беше подготвил почвата, като предупреди, че B-2, B-52, B-1B, разузнавателни дронове и изтребители, контролиращи иранското небе, може да се превърнат в „новата нормалност“ за Техеран. Формулировка, зад която трудно може да се открие каквато и да е двусмисленост.

Дванайсета поредна нощ — рутина, изградена от разрушение

CENTCOM обяви в четвъртък сутринта завършването на дванайсетия последователен кръг нощни удари по Иран. По думите на командването американските сили са поразили „ирански военни цели, включително морски способности, съоръжения за съхранение на ракети и дронове, крайбрежни наблюдателни постове и средства за противовъздушна отбрана (ПВО)“. През нощта в южноиранските градове Сирик и Бушер са били чути експлозии, съобщиха местни медии, а по-късно ирански полуофициални агенции потвърдиха и втори ракетен удар по военен обект в Бушер.

Официалната цел, повтаряна методично от CENTCOM, е „по-нататъшно ограничаване на способността на Иран да заплашва цивилни моряци и търговски кораби“, преминаващи през регионалните води. От началото на май американските сили са съдействали за преминаването на около 900 търговски кораба и около 450 милиона барела суров нефт през Ормузкия проток — цифри, които обясняват защо контролът над тесния воден коридор се превърна в централна точка на целия конфликт.

Защо режимът в Техеран продължава да брои жертви, вместо да прави отстъпки?

Заместник-губернаторът на провинция Хузестан съобщи, че локация в близост до югозападния град Ахваз е била поразена от американски ракетни удари, предаде полуофициалната агенция „Мехр“. Иранската държавна медия SNN съобщи за двама загинали след удари в близост до пътническия терминал на граничния пункт Шаламче с Ирак, като по-късно телеграм канал, свързан с КСИР, повиши бройката на загиналите на трима — цифра, която все още не е потвърдена независимо. Заместник-губернаторът по сигурността на Хузестан първоначално твърдеше, че ударът не е довел до жертви или ранени, версия, която впоследствие рухна под тежестта на собствените ѝ противоречия — според „Ал Джазира“ крайният брой е двама загинали и единайсет ранени. Американска ракета удари и покрайнините на Андимешк, също в югозападен Иран.

Президентът Доналд Тръмп добави и собствена доза заплаха към картината, като обяви, че при всеки следващ иранския удар по кораб в Ормузкия проток, Съединените щати ще унищожават по един мост или електроцентрала — включително в столицата Техеран. Иранските ислямисти отговориха по обичайния начин: председателят на парламента Мохамад Бакер Калибаф написа, че протокът „няма да се върне към предвоенното си състояние“ и че сигурността на Ормуз минава единствено през отсъствието на американски сили в региона. Външният министър Абас Арагчи пък подкрепи риториката с формулата „око за око“ — реторика, която трудно се съчетава с реалната бойна мощ на варварската им страна.

Червено море вместо Ормуз — втори фронт се отваря сам

Не само американските удари усложняват картината. Саудитски танкер „Enсelia“ бе поразен, докато плаваше в Червено море, което предизвика пожар в предната част на кораба, съобщи саудитската държавна агенция SPA, позовавайки се на официален източник от Генералната транспортна власт. Атаката бе извършена от йеменските хути, които заявиха, че са насочили удара срещу два саудитски танкера — „Enсelia“ и „Layla“ — заради нарушаване на обявената от терористичната ислямистка групировка, морска блокада на Саудитска Арабия. Всички членове на екипажа на „Enсelia“ са в безопасност, а властите са предприели необходимите мерки за обезопасяване на кораба и опазване на морската среда, увериха от Рияд.

Хутите, подкрепяни от Иран, обявиха блокадата само дни по-рано и вече твърдят, че са принудили около десет кораба да се откажат от преминаване към саудитски пристанища. Така, докато вниманието е приковано към Ормуз, се оформя и втори воден коридор, в който всяко преминаване на кораб започва да прилича на хазарт, отколкото на рутинен търговски маршрут.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отправи ново остро предупреждение към Иран, заявявайки, че всяка атака срещу кораби в Ормузкия проток ще бъде последвана от американски удар по иранска гражданска инфраструктура.

В публикация в социалните мрежи Тръмп написа, че ако Ислямската република открие огън по кораб в стратегическия проток – независимо дали с ракета, дрон, реактивен снаряд или друго оръжие – Съединените щати ще унищожат по един мост или електроцентрала в Иран.

Ормузкият проток остава най-опасната морска точка

Изявлението идва на фона на продължаващата ескалация между Вашингтон и Техеран. Ормузкият проток е един от най-важните морски маршрути в света, през който преминава значителна част от глобалния износ на петрол. Именно затова всяка атака срещу търговското корабоплаване предизвиква незабавна реакция от страна на САЩ и международните пазари.

Предупреждение или нова военна доктрина?

С последното си изявление Тръмп на практика очертава политика на автоматичен ответен удар. Вместо да говори за военни бази или ракетни позиции, той посочва граждански инфраструктурни обекти като потенциални цели при бъдещи нападения срещу корабоплаването.

Подобна позиция значително повишава напрежението в региона и показва, че Вашингтон възнамерява да реагира незабавно при всяка нова атака, която застрашава свободното корабоплаване в Ормузкия проток.

Осма поредна нощ Съединените щати нанесоха въздушни удари срещу военни цели в Иран, след като двама американски военнослужещи бяха убити, а трети изчезна след иранска атака срещу американски сили в Йордания. Така конфликтът между Вашингтон и Техеран навлезе в нова фаза на ескалация, само седмица след окончателния провал на временното примирие.

Според Централното командване на САЩ (CENTCOM), операцията е започнала по нареждане на президента Доналд Тръмп. Основната цел е била да бъдат унищожени способности на режима в Техеран, използвани за заплаха срещу корабоплаването в Ормузкия проток, както и да бъде нанесен незабавен удар по подразделения на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР), отговорни за атаката срещу американските военни в Йордания.

Какво беше поразено?

Американските военни съобщиха, че са атакували обекти за крайбрежно наблюдение, системи за противовъздушна отбрана, логистична инфраструктура и подземни складове за оръжия.

Иранските медии потвърдиха удари в района на Сирик в южната част на страната, както и край Шадеган близо до границата с Ирак. Според Техеран няма жертви и сериозни щети по инфраструктурата.

Малко след американските удари Иран отвърна с атака с дронове срещу Кувейт, продължавайки кампанията си срещу американски бази и съюзници в региона.

Нови загуби за американската армия

Пентагонът потвърди, че двамата военнослужещи са загинали при иранската атака в Йордания в петък, а още един остава в неизвестност. Общият брой на загиналите американски военнослужещи от началото на войната вече достига 16, а над 420 са ранените.

Министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви, че жертвата им само засилва решимостта на Съединените щати да продължат операцията.

Иран разширява атаките си

Освен Кувейт, през последното денонощие ирански атаки бяха съобщени и срещу цели в Бахрейн и Йордания.

В Кувейт местните въоръжени сили съобщиха, че са прехванали балистични ракети и дронове, но въпреки това петролна инфраструктура е била поразена, причинявайки значителни материални щети и ранени служители.

Иранската държавна телевизия твърди още, че КСИР е унищожил два американски изтребителя и още три военни самолета при атака срещу американската база Ал Азрак в Йордания. Засега няма независимо потвърждение на тези твърдения.

Кой контролира Ормузкия проток?

Една от основните причини за ожесточените удари остава Ормузкият проток – морският коридор, през който преминава приблизително една пета от световния петролен износ.

Вашингтон заявява, че действията му са насочени към гарантиране на свободното корабоплаване, докато ислямистите в Техеран обвиняват САЩ, че се стремят да установят контрол над протока.

Междувременно Европейският съюз и държавите от Персийския залив призоваха Иран незабавно да прекрати нападенията срещу търговското корабоплаване и да осигури свободното преминаване през Ормузкия проток без условия и такси.

Заплахите от Техеран не спират

В официално изявление върховният камилар на Иран – Моджтаба Хаменей обяви, че действията на Вашингтон доказват, че подписът на Доналд Тръмп „не струва нищо“, и предупреди, че САЩ ще понесат „още по-тежки последици и ново унижение“.

Докато размяната на удари продължава, рискът конфликтът да обхване още държави в Близкия изток остава изключително висок, а напрежението около една от най-важните морски артерии в света продължава да се покачва.

Съединените щати нанесоха нова мащабна серия въздушни удари срещу военни цели в Иран през нощта срещу 17 юли. Според Централното командване на САЩ (CENTCOM) са били поразени десетки военни обекти, включително позиции за брегово наблюдение, системи за противовъздушна отбрана, логистична инфраструктура и военноморски съоръжения.

Сред най-значимите цели са няколко моста в южната провинция Хормозган, които водят към стратегическия град Бандар Абас – ключовото пристанище на Ормузкия проток, където се намира важна военноморска база на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР).

Защо именно мостовете?

Ударите по мостовете имат ясна цел – да прекъснат снабдяването на военните сили на режима в района на Бандар Абас. Също така през пристанищният град преминава около 80% от иранския внос. Поради спецификата на иранския релеф, при унищожаване на мостовете, свързващи Бандар Абас, на практика ще се прекрати и огромната част от иранския внос, което е равносилно на търговска блокада.

Операцията е част от по-широка въздушна кампания и морска блокада, чрез която Вашингтон се стреми да лиши терористите от КСИР от възможността бързо да придвижва техника, боеприпаси и подкрепления към района на Ормузкия проток.

Повредена е и енергийната инфраструктура

Иранското министерство на енергетиката съобщи, че американските удари са повредили електропровод, захранващ Бандар Абас и околните населени места. Агенция Fars допълва, че е засегнат и железопътният възел на града, което допълнително усложнява логистиката.

По официални данни от иранска страна при атаките са загинали седем души, а девет са били ранени. По всичко личи, че САЩ се готвят или напълно да неутрализират Бандар Абас, като врата на Иран и логистичен център за контрол над Ормузкия проток или се подготвят да превземат града или част от него, за да поставят протока под свой контрол.

Шеста поредна вълна от удари

От CENTCOM уточняват, че операцията е извършена с участието на американски изтребители, безпилотни летателни апарати и кораби на Военноморските сили на САЩ, използвали високоточни боеприпаси.

Това е шестата поредна серия от американски удари, след като иранските сили атакуваха търговски кораби в Ормузкия проток.

Морската блокада се затяга

На 15 юли САЩ наложиха морска блокада на иранското корабоплаване в Ормузкия проток. Американските военноморски сили започнаха да пренасочват корабите, насочени към ирански пристанища, а срещу плавателни съдове, отказали да изпълнят разпорежданията, е бил откриван огън.

Така Вашингтон постепенно увеличава натиска върху иранския режим, като комбинира въздушни удари срещу военната инфраструктура с ограничаване на морските маршрути, използвани от КСИР и иранските власти.

Последните серии бомбардировки не са насочени към случайни цели. Американските военни удариха ирански противовъздушни системи, брегови радари, обекти за ракети и дронове, както и малки плавателни съдове. Според трима американски служители, пожелали анонимност, това са така наречените „подготвителни операции“ — унищожаване на иранските отбранителни способности, в случай че Белият дом реши да пристъпи към нещо по-амбициозно. Или казано по-директно: разчистване на пътя, преди булдозерът да мине.

Остров Харг и планината с радиоактивни изотопи

Сред опциите, поставени пред Тръмп от неговите съветници, са разширяване на въздушните удари, изпращане на сухопътни части за превземане на остров Харг — през който преминават около 90% от иранския петролен износ — както и бомбардировка на подземния комплекс „Пикакс Маунтин“, свързан с ядрената програма на Техеран. Сателитни снимки показват продължаващо строителство на обекта, което експертите тълкуват като нарушение на юнското примирие от страна на Иран.

Самият Тръмп не спести драматизма. „Ще извадим Пикакс Маунтин“, заяви той в интервю за Salem Radio Network, а по-късно уточни пред Fox News, че сухопътна операция за превземане на Харг е малко вероятна, но остава на масата — при това вероятно ще бъде поверена на „друга държава“, тъй като американски войски по суша там не се виждат желаещи. Ислямистката диктатура в Техеран явно не е единствената, която предпочита да води война чрез посредници.

Военният министър Пийт Хегсет, според сведенията, е сред най-настоятелните гласове за ескалация в администрацията. Насреща стои самият Тръмп, който продължава да заявява, че предпочита дипломатическо решение — заявление, което звучи все по-кухо всеки път, когато Иран откаже да предаде ядрения си материал и да освободи трафика през Ормузкия проток.

Защо Иран продължава да се съпротивлява въпреки тежките удари?

Въпреки понесените тежки загуби от началото на кампанията на 28 февруари, Техеран запазва значителен капацитет за дронове и ракети и продължава да атакува преминаващи танкери, както и съседите си в Персийския залив. Именно контролът над Ормузкия проток — през който минава около една пета от световния добив на суров петрол — се превърна в основния коз на иранския режим. Дори с унищожен конвенционален флот, Техеран може да продължи да заплашва търговското корабоплаване с дронове и ракети. Самият Тръмп не пожела да удари смазващо Иран и даже се скара няколко пъти на Израел, че бие твърде силно и целта на войната не е унищожаване, а подчиняване на ислямистката страна.

Американските сили вече прилагат нещо близко до блокада: край остров Харг бе неутрализиран танкер под флага на Кюрасао, след като игнорирал многократни предупреждения при опит да достигне ирански пристанища. Резултатът — 2 ракети „Хелфайър“ в комина на кораба и той е приключил с движението на собствен ход.

В южноиранските градове Раск и Чабахар пък бяха съобщени експлозии, след като центърът за морски контрол на пристанище Чабахар бе поразен при нов удар.

Реторика срещу реалност

Тръмп нарече иранския режим „утайка“ и „болни хора“, което е направо меко казано за режим, койтое е с аналогична идеология и поведение на Талибаните, Ал Кайда и ИДИЛ и отхвърли всякаква идея, че меморандумът за „разбирателство“ все още е в сила. Аналитици от рода на бившия служител в Пентагона Имран Байуми съветват да не се приема буквално всяко изявление на президента в социалните мрежи — разговорите в Стаята за ситуации, по думите му, изглеждат доста по-различно от постовете онлайн, с които по всичко изглежда, че цели борсови спекулации. Тръмп многократно е заплашвал Иран с ескалация, а след това многократно се е отдръпвал от най-сериозните си заплахи, което поставя основателния въпрос доколко настоящите намерения за Харг и Пикакс Маунтин са реална подготовка, а не поредната демонстрация на сила пред камерите и побутване на индексите в желаната посока, в избрания момент.

Каквото и да последва, едно е сигурно: докато диктатурата в Техеран продължава да отказва компромис по ядрената си програма и да задържа под напрежение един от най-важните морски пътища в света, вероятността от нова, по-мащабна конфронтация расте с всеки изминал ден на реторика и подготвителни удари.

Формално преговорите между двете страни не са прекратени. На практика обаче и двете воюват, а дипломацията се превърна в декоративен елемент към бойните действия.

Кой всъщност „контролира“ Ормузкия проток?

В основата на новата ескалация стои спорът за Ормузкия проток — тесен воден коридор, през който минава огромна част от световния поток на нефт и природен газ. Иран блокира протока непосредствено след масираната атака на САЩ и Израел на 28 февруари, използва го като лост за натиск и шантаж месеци наред, за кратко го отвори, а след това отново обяви, че ще остане затворен, докато Вашингтон не прекрати „агресията“ си.

Заместник-външният министър на Иран Каземи Гарибабади заяви, че подновената американска блокада практически е обезсмислила Ислмабадския меморандум — забележка, която иначе звучи логично, ако не се сети човек кой пръв наруши духа на споразумението, откривайки огън по търговски кораби.

Пет дни след завръщането към бойни действия Централното командване на въоръжените сили на САЩ (ЦЕНТКОМ) съобщи, че е поразило десетки ирански военни цели около протока и по крайбрежието, за да „ограничи способността на Иран да заплашва търговското корабоплаване“. Иранските държавни медии отчетоха експлозии край Бендер Абас, на остров Кешм и в Бендер Имам Хомейни, а по-късно и нови удари над Бушер.

Симптоматично е, че докато режимът обявява война на всичко, което плава по протока, обикновените иранци в Техеран пълнят кафенетата, за да гледат полуфинал от Световното първенство по футбол — сцена, която показва по-добре от всяка пропагандна реч колко сериозно населението приема официалната риторика за „съпротива до последно“.

Корпусът на стражите на ислямската революция разширява фронта

Иранският Корпус на стражите на ислямската революция (КСИР) — държавна терористична организация и лична гвардя на режима на моллите, чиито „възмездни операции“, по собствените ѝ думи, ще продължат, докато Ормузкият проток не бъде отворен единствено на иранските условия — удари цели в Бахрейн, а бахрейнската армия отчете прихванати атаки срещу цивилни обекти. Йордания свали три ракети, изстреляни от Ислямската република, а командващият ЦЕНТКОМ адмирал Брад Купър заяви, че за седмица Иран умишлено е насочил атаки към цивилни в региона, поразявайки седем търговски кораба и оставяйки близо дузина цивилни моряци убити, изчезнали или ранени.

Норвежки танкер бе ударен от взрив край бреговете на Оман, а кувейтски военен кораб бе поразен по време на ирански ракетно-дронов обстрел, при което бяха ранени четирима членове на екипажа. С други думи, КСИР не воюва толкова срещу Вашингтон, колкото срещу всеки кораб, който има нещастието да минава наблизо.

Тръмп заплашва, Техеран се пазари

Президентът Доналд Тръмп предупреди, че следващата седмица ситуацията ще стане „наистина лоша“ за Иран, като се закани да разшири ударите и към електроцентрали и мостове, ако Техеран не се върне на масата за преговори. В същото време той се отказа от планираната 20-процентна такса за преминаване през Ормузкия проток, замествайки я с търговски договорки със страните от Залива — жест, който по-скоро прилича на отстъпление, отколкото на позиция на силата, за която Белият дом настоява.

От началото на подновените удари до сега най-малко 30 души в Иран са загинали, съобщи правителственият говорител Фатеме Мохаджерани, а армията обяви, че седем нейни военнослужещи са убити при удари в югоизточната част на страната.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху, чиято страна засега стои настрани от новия кръг на войната, предупреди иранските лидери, че Израел ще нанесе тежък удар, ако бъде атакуван — реч, произнесена от Димона, градчето, което официално не е свързано с нищо ядрено, но неофициално всеки знае точно какво крие.

Меморандумът, представян допреди месец като пробив в дипломацията, днес прилича повече на лист хартия, който никой не е чел, преди да го подпише.

По-рано същия ден Кувейт съобщи, че прехваща вражески цели над своята територия, след като Иран засили атаките си в Персийския залив на фона на нарастващото напрежение с Вашингтон около Ормузкия пролив — тесния воден коридор, през който доскоро преминаваше около една пета от търгувания в света суров нефт и природен газ. Генералният щаб на кувейтската армия уточни, че всички чути експлозии се дължат на работата на противовъздушната отбрана (ПВО), която прехваща вражески атаки.

Сирените за въздушна тревога не подминаха и Бахрейн, домакин на американския Пети флот. Министерството на вътрешните работи на кралството съобщи, че по-рано през деня страната е отблъснала няколко ирански удара, а впоследствие призова гражданите и жителите да запазят спокойствие и да се насочат към най-близкото безопасно място.

Защо Техеран удря съюзниците на Вашингтон, а не самия Вашингтон?

Отговорът е класически за режим, който предпочита да демонстрира сила там, където рискът от директен отговор е по-малък. Корпусът на стражите на ислямската революция (КСИР) — организация, определяна от почти всички демократични държави като терористична — пое отговорност за удари по американски военни съоръжения в Кувейт и Бахрейн, представяйки ги като отговор на „повтаряща се американска агресия“. На практика диктаторският режим избра да стреля по инфраструктура в трети държави, вместо да поеме директен сблъсък с американските сили, разположени в региона.

Остров Кешм отново на прицел

Ирански държавни медии съобщиха, че остров Кешм в Ормузкия пролив е бил подложен на бомбардировка, като местни служители възложиха вината на Съединените щати. Офисът на управителя на провинция Хормозган цитира ирански държавни източници, според които в 19:00 часа локация на остров Кешм е била ударена от „снаряди на американския враг“. По-рано полудържавната агенция Farс съобщи за чути експлозии на острова, като уточни, че районът Месн на Кешм е бил атакуван неколкократно през последните дни.

Атаката идва, след като Съединените щати реализираха нова вълна от удари по Иран, а президентът Тръмп обяви намерението си да възстанови военноморската блокада над ислямистката страната — ход, който на свой ред предизвика поредица ирански удари по обекти в целия регион. Американските военни съобщиха, че са поразили обекти в пристанищните градове Бушер и Бандар Абас с цел, по собствените им думи, да „ограничат способността на Иран да атакува търговското корабоплаване“.

Танкери, отломки и режим, който не различава военна от гражданска цел

Докъде стига готовността на ислямистите да ескалират?

Докато Тръмп говори за възстановяване на блокадата и за „пълен контрол“ над протока, а Техеран продължава да представя всеки американски удар като повод за нова вълна „възмездие“ срещу съседите си, регионът навлиза в поредния цикъл на взаимни обвинения и реални щети. Гражданите на Кувейт и Бахрейн вече знаят, че сирените за въздушна тревога са се превърнали в нещо като ежедневие — независимо дали пряко участват в конфликта, или просто имат нещастието да се намират в обсега на иранските ракети и дронове.

Всичко това се случва на фона на трета поредна нощ американски бомбардировки по Иран, обявени от Централното командване на САЩ (CENTCOM), след като примирието — доколкото изобщо е съществувало като нещо повече от пожелателна пресконференция — на практика рухна.

Диктатурата брои прогърмявания, светът брои барели

Докато иранските медии трупат списъци с чути, но необяснени експлозии в Бандар Абас, на островите Кешм, Киш и Абу Муса, реалната сметка се води другаде — на борсите за петрол. Цените скочиха с над девет процента, след като CENTCOM обяви, че военноморската блокада на иранските пристанища ще бъде подновена. Ормузкият пролив, през който минава около една пета от световния петрол, отново се превърна в зона, в която корабособственици проверяват застраховките си два пъти на ден.

Иранската армия твърди, че е „обездвижила“ два „непокорни супертанкера“, часове след като Обединените арабски емирства съобщиха, че ирански ракети са поразили два техни танкера в оманските териториални води — с един загинал моряк. Саудитска Арабия и подкрепяните от Иран хуситски бунтовници в Йемен също подновиха размяната на удари, слагайки практически край на крехкото примирие в региона.

Кой всъщност командва пролива?

Президентът Тръмп заяви, че Съединените щати „вероятно ще управляват“ Ормузкия пролив, и увери, че войната с Иран се развива „много бързо“ — твърдение, което звучи все по-куриозно с всеки пропуснат от самия него срок за приключването ѝ. Той определи най-новата бомбардировъчна кампания като „военна схватка“, отказвайки в същото време да уточни колко дълго ще продължи тя. Тръмп добави, че страните, на които Вашингтон „помага“ в конфликта — включително Израел, Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства — би трябвало да поемат разходите. Дали сметката ще бъде платена доброволно, или ще се превърне в поредната дипломатическа пречка, засега остава открит въпрос.

Самото Централно командване на САЩ съобщи, че последната вълна удари е насочена към отслабване на способността на Иран да напада граждански плавателни съдове и търговски кораби в пролива. Целите включват противовъздушна отбрана (ПВО), брегови наблюдателни съоръжения, складове за ракети и дронове, военноморски обекти и логистична инфраструктура по иранското крайбрежие. При предходен удар американски безпилотни надводни апарати са поразили съоръжение за поддръжка на подводници и кораби в базата Бандар Абас — първата бойна употреба на подобни морски дронове от страна на американските въоръжени сили.

Иранска революционна гвардия — сметки, които не се плащат сами

Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР), терористична организация, чиито главатари продължават да представят всяко военно поражение като стратегически успех, съобщи за загинали „военнослужещи“ при предишни удари и обяви ответни атаки срещу американски бази в Бахрейн, Кувейт и Катар. Иранската дипломация междувременно продължава да говори за преговори с посредници от Катар, Пакистан и Оман — успоредно с изстрелването на ракети, защото очевидно Техеран вярва, че дипломацията и обстрелът на съседски територии не са взаимно изключващи се дейности.

Остава да се разбере доколко тази комбинация от преговори и снаряди ще донесе резултат, различен от досегашния — нов кръг ескалация, последван от нов кръг откази да се признаят щетите.

Атакуваните плавателни съдове – „Момбаса“ и „Ал Бахия“ – са били поразени в южния корабен коридор на протока, в териториалните води на Оман. На борда са избухнали пожари, които впоследствие са били овладени. Сред пострадалите има шестима индийски и двама украински граждани.

Отговорът на Емирствата

Министерството на отбраната на ОАЕ определи нападението като сериозно нарушение на международното право и заяви, че страната си запазва правото да предприеме всички необходими мерки за защита на своя суверенитет и сигурност. Военните са поставени в повишена бойна готовност.

Сирени и прехванати въздушни атаки в Бахрейн

Междувременно в Бахрейн прозвучаха сирени за въздушна тревога. Съветник на краля съобщи, че противовъздушната отбрана на страната е прехванала и унищожила ирански въздушни нападения, насочени към кралството.

В отделен инцидент британската служба за морска търговска сигурност UKMTO съобщи, че друг танкер североизточно от оманския град Калхат е бил ударен от неидентифициран снаряд. При този случай няма пострадали членове на екипажа.

След американските удари и новата блокада

Новите атаки идват само часове след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви възстановяване на американската блокада срещу иранското корабоплаване в Персийския залив и заяви, че Вашингтон ще гарантира свободното корабоплаване през Ормузкия проток.

Тръмп дори обяви, че Съединените щати могат да се превърнат в своеобразен „пазител“ на протока и че за тази роля трябва да получат компенсация.

Отговорът от Техеран не закъсня. Висшето военно командване на Иран заяви, че САЩ нямат право да определят бъдещето на Ормузкия проток и няма да им бъде позволено да се намесват в управлението на един от най-важните морски маршрути за световната енергийна търговия.