Неочаквано откритие
Докато изследва нощното небе, Хершел забелязва ярка точка, която се движи различно от звездите. Първата му мисъл е, че е комета, но след внимателни наблюдения и изчисления – свои и на други астрономи – става ясно, че обектът следва планетарна орбита. Това е революция: за първи път от древността човечеството открива нова планета. Уран, както е наречен по-късно, се намира на почти двойно по-голямо разстояние от Слънцето в сравнение със Сатурн – дотогава най-външната известна планета. С едно наблюдение Хершел удвоява размера на познатата ни Слънчева система.

Битката за име
Откритието е огромно, но как да наречеш нов свят? Хершел, благодарен на своя покровител крал Джордж III, предлага „Georgium Sidus“ (Звездата на Джордж). Името намира подкрепа в Англия, но извън нея среща съпротива. Германският астроном Йохан Боде, който допринася значително за изучаването на планетата, настоява за име, съобразено с традицията на римската митология, присъща на другите планети. Той предлага „Уран“ – латинизираната форма на гръцкия бог на небето Уранос. Боде вижда в това не само почит към древното наследство, но и символично признание за небесната природа на откритието.

След известно колебание „Уран“ печели международно признание, присъединявайки се към Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн в пантеона на планетите, кръстени на богове.

Значение за науката
Откритието на Уран на 13 март 1781 г. е повече от астрономически триумф – то променя начина, по който гледаме на Вселената. За първи път телескопът, инструмент на модерната епоха, разкрива свят, невидим за голото око. Това не само разширява Слънчевата система, но и вдъхновява бъдещи поколения астрономи да търсят още по-далеч.

Днес, 244 години по-късно, на 13 март 2025 г., можем да погледнем назад към този момент с удивление. Уран остава символ на любопитството и смелостта да надникнем отвъд познатото. А може би някъде там, в градината на Хершел, все още витае духът на откривателя, който ни напомня: небето крие още тайни, чакащи да бъдат разгадани!