В списъка попадна и лидерът на най-голямата провластна партия Олег Романов. Освен това санкции бяха наложени на девет съдии, които са издавали политически мотивирани присъди срещу протестиращи и опозиционери. Мерките включват замразяване на активи, забрана за финансови операции и ограничение за влизане в страните от ЕС.
На фона на тези събития, по заповед на Лукашенко в Беларус започна проверка на бойната готовност на въоръжените сили. Тя ще включва учения със стрелби, използване на ударни безпилотни самолети и авиация. Това повишава напрежението в региона, особено предвид продължаващите конфликти на границата с Полша.
Полша продължава да се бори с притока на мигранти, идващи през беларуската граница. В отговор на ситуацията Варшава временно ограничи възможността за мигрантите, пристигащи от Беларус, да кандидатстват за убежище. Този ход идва на фона на обвинения, че Лукашенко използва мигрантите като инструмент за хибридна война срещу ЕС.
В Минск за седми път се проведе инаугурация на Александър Лукашенко, което подчертава неговото дългогодишно управление, въпреки широко разпространените обвинения в изборни фалшификации и потискане на опозицията. В същото време репресиите срещу несъгласните продължават. Жена, извикала „Слава на Украйна!“ по време на театрално представление, беше осъдена на 20 дни арест, което е пореден пример за ограничаване на свободата на словото в страната.
]]>Една от основните пречки пред реализирането на такава идея е необходимостта от изключително широк консенсус между страните членки на ЕС. В Европа съществуват множество различни национални интереси, исторически традиции и стратегически приоритети. Дори ако половината от страните подкрепят инициативата, другата половина може да остане скептична, което би направило изпълнението на такава идея невъзможно.
Друг сериозен фактор е съществуването на НАТО, която вече осигурява колективна отбрана за повечето европейски страни. Европейските армии действат в рамките на тази структура, разчитайки на стратегическата и военната мощ на САЩ. Създаването на отделни въоръжени сили извън НАТО би повдигнало множество въпроси за координация, ресурси и ефективност.
Възприемането на заплахите в различните части на Европа също не е еднакво. Например, страни като Полша и балтийските държави виждат Русия като сериозна заплаха за своята сигурност и настояват за засилена военна готовност. В същото време страни от Западна Европа може да не усещат толкова пряка заплаха и да бъдат по-склонни към дипломатически решения. Това несъответствие прави трудно постигането на единна отбранителна стратегия.
Дори ако се стигне до споразумение за създаване на обща европейска армия, възниква въпросът какво точно ще означава това – ще се обединят ли националните армии в една структура или ще се създаде отделен корпус, функциониращ извън НАТО? Какви ще бъдат ресурсите за подобна инициатива и как тя ще се финансира? Настоящата военна индустрия на Европа разчита на национални стратегии, а липсата на синхронизация може да доведе до неефективност.
Зеленски нееднократно предупреждава, че Русия не само заплашва Украйна, но може да насочи погледа си към Полша и страните от Балтика. Въпреки тези опасения, към момента няма ясни индикации, че Русия има военния капацитет да предприеме такава стъпка. Руската армия е силно ангажирана в Украйна и среща сериозни трудности дори на този фронт. Освен това, една атака срещу страна членка на НАТО би довела до активиране на Член 5, което означава, че цялата военна мощ на Алианса ще бъде използвана в отговор.
Въпреки риториката за необходимостта от по-силна европейска отбрана, изглежда, че идеята за създаване на обща армия остава далеч от реалността. Липсата на единен възглед за заплахите, стратегическите различия между държавите и наличието на НАТО като вече функциониращ отбранителен алианс правят подобна инициатива трудно осъществима. Вместо това, европейските страни вероятно ще продължат да укрепват своите собствени въоръжени сили и да разчитат на колективната сигурност, предоставена от НАТО.
]]>