В символичен жест след разговора между Тръмп и Путин, в Москва беше премахнат трибуквеният знак в подкрепа на армията и надписите, които стояха пред американското посолство от 2023 г. Мнозина побързаха да го изтълкуват като предвестник на разведряване. Но по-късно същата вечер говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви пред медиите, че знакът ще бъде върнат и ще бъде още по-видим, след като осветлението му бъде сменено.
Нека уточним: Путин не се е съгласил на 30-дневно примирие. Нищо в съобщенията на двете страни не подсказва готовност от негова страна за това. Украйна прие всичко, което Тръмп настояваше, но Путин – не. Така работи умът на Тръмп: той винаги трябва да получи нещо. Путин обаче не може да повтори трика си с виртуалното „пленяване“ на виртуални военнопленници, докато Тръмп жадува повод за още един триумфален туит с главни букви. И Путин му угоди. Той се съгласи на 30-дневна пауза в ударите по енергийната инфраструктура и на голяма размяна на военнопленници. Последното е все едно да си припишеш заслуга за изгрева на слънцето – размяната на военнопленници е рутинен процес, който продължава вече три години без намесата на Тръмп. Обещанието за спиране на атаките срещу енергийни обекти обаче е доста сензационно. Не можем да предвидим дали Русия ще спази това обещание или колко време ще отнеме да се „разбере“, че дадена електроцентрала всъщност е прикритие за команден пост. Не бих заложил на дълготрайността на това обещание.
Същността обаче е следната: освен фалшивото предложение за коледно примирие през 2023 г., това е първият път, когато Путин дава каквото и да било обещание в тази война. Той се ограничава с едно условие – може би незначително, но все пак ограничение. И тъй като това е публично заявено, а Тръмп донякъде гарантира за Путин, като си приписва заслугата, вероятно Путин ще спази думата си за известно време. Би било неразумно да предизвика провокации утре или да пусне дрон срещу собствен нефтен склад и да го използва като оправдание за възобновяване на атаките.
Ако това ограничено примирие за енергийната инфраструктура бъде постигнато – което е много вероятно – то ще има важен страничен ефект за Путин: ще денормализира подобни удари. Разрушаването на инфраструктура и жертвите сред цивилните станаха толкова обичайни през последните три години, че вече ни изненадват по-малко от необичайно време. Ако тези удари бъдат спрени дори временно, ще бъде трудно да се подновят. Страната, която наруши това крехко примирие, ще изглежда като агресор. Пътят към нормализация е еднопосочен – трудно е да направиш обратен завой по него. Възможно е, но създава определени проблеми.
Тази новина трябва да се разглежда от тази гледна точка. Да, онези, които казват, че въздържането от удари по инфраструктурата няма нищо общо с истинско примирие, са общо взето прави. Това са две отделни събития. Воюващите страни могат да се въздържат от удари по тила си и все пак да се унищожават взаимно на фронта. Но като самостоятелно събитие, ограниченото примирие за инфраструктурата е обещаващо. Повече от две години минаха, откакто Русия започна умишлено да унищожава критичната инфраструктура на Украйна в опит да парализира електрозахранването, водоснабдяването, централното отопление и канализацията на страната. Украйна обаче отвърна с множество удари по руските нефтени рафинерии, които продължават и до днес. Тези удари нанасят щети на Русия, тъй като става въпрос за скъпо и деликатно оборудване, чието закупуване е силно санкционирано.
Накратко, спирането на тези удари ще бъде положителен ход, както и прекратяването на морските военни действия. От една страна, украинските морски дронове затрудняват остатъците от руския Черноморски флот и ги принуждават да се крият. От друга страна, всеки кораб, пътуващ до или от украинските пристанища, е изложен на сериозна опасност. През октомври 2024 г. руска балистична ракета „Искандер-М“ потопи цял контейнеровоз в Одеса. Все още обаче никой не се е съгласил да спре морските военни действия.
На полека става ясно какво е задържало Тръмп и Путин да разговарят два часа. Съществената част не би отнела толкова време. Изглежда идеята за хокеен мач между НХЛ и КХЛ е изникнала по време на разговора, а двамата възрастни господа са се впуснали в спомени за Суперсериите от 1972 г. между Канада и СССР. Нямаме нищо против хокея – той е безкрайно по-добър от масовото убийство. Но този детайл показва с какво са се занимавали двамата събеседници през по-голямата част от разговора: спомени от младостта.
Какви са възможните последици? Новината е доста противоречива. От една страна, взаимните атаки продължиха през нощта. От друга страна, сутринта руското министерство на отбраната съобщи, че е получило заповед от Путин временно да спре атаките по енергийната инфраструктура на Украйна и дори е свалило свои дронове, насочени към Миколаивска област. Изглежда сделката е влязла в сила. Вероятно няма да бъде официално регистрирана, но към тази сутрин и двете страни обещаха да се държат прилично.
Какво следва? Според съобщението на Кремъл, „руска и американска експертни групи се сформират в опит да се постигне уреждане“. Тази кратка фраза намеква за институционализиране на мирния процес. Няма нужда от гадания – утре ще разберем всичко. Ако сутрешните новини не споменават взаимни атаки, това ще означава, че страните спазват обещанията си поне за ден. Ако едната страна съобщи за горящи електроцентрали, а другата – за димящи нефтени складове, забравете, че нещо се е случило. Днес се събудихме с обичайните новини за взаимни атаки. Ако утре сутрин е различно, това ще означава, че сме изправени пред нова реалност – първият положителен обрат през последните три години.
По текст на Максим Кац – руски опозиционен политик и общественик.
Преди разговора Доналд Тръмп публикува в социалната си мрежа Truth Social, че „много елементи от окончателното споразумение вече са договорени, но предстои още работа“. Сред обсъжданите теми бяха нормализирането на двусторонните отношения между САЩ и Русия, както и конкретни стъпки за прекратяване на конфликта в Украйна. От Кремъл потвърдиха подготовката за разговора, като говорителят на Путин, Дмитрий Песков, отбеляза, че двете страни ще обсъдят както войната, така и бъдещите отношения между двете държави.
Според заместник-ръководителя на администрацията на Белия дом Ден Суина, преговорите са започнали в 10:00 сутринта по източно време на САЩ и са протекли „добре“. Различни издания обаче съобщават различна продължителност – от час и половина според някои източници до над два часа според други.
Една от ключовите цели на разговора беше да се убеди Москва да приеме 30-дневно прекратяване на огъня, което да проправи пътя към трайно мирно споразумение. Вашингтон изрази надежда, че това ще бъде първа стъпка към дългосрочно решение. Кремъл потвърди края на преговорите, но специалният представител на Путин, Кирил Дмитриев, отхвърли обвиненията, че Русия продължава да обстрелва цивилна инфраструктура в Украйна, въпреки доказателствата за обратното.
От своя страна, Украйна вече прие предложението на САЩ за временно спиране на бойните действия. Президентът Володимир Зеленски заяви миналата седмица след преговори в Саудитска Арабия, че страната му е готова да направи тази „положителна стъпка“, но подчерта, че успехът зависи от съгласието на Москва. „Прекратяването на огъня ще започне, когато Русия каже „да“, добави той.
Въпреки че Путин изрази принципна „подкрепа“ за идеята за примирие, той настоява за уреждане на „няколко ключови условия“. Сред тях, са териториални отстъпки от страна на Киев и контрол над Запорожката атомна електроцентрала – предложения, които срещат остра критика от украинска страна. Руският диктатор, чиито войски нахлуха в Украйна през февруари 2022 г., продължава да настоява на своите условия (болните му фантазии за Новорусия), докато силите му не преустановяват военните действия.
След срещата в Джида между делегации на САЩ и Украйна, двете страни обявиха, че при спазване на прекратяването на огъня Вашингтон ще възобнови военната помощ и обмена на разузнавателна информация с Киев. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио подчерта, че „сега топката е в полето на Русия“ и че отговорността за мира лежи върху Москва.
Анализатори отбелязват рязка промяна в подхода на администрацията на Тръмп спрямо тази на предшественика му Джо Байдън. Докато Байдън залагаше на международна изолация на Русия и подкрепа за Украйна без директни преговори с Кремъл, Тръмп настоява за бързо постигане на мир, дори ако това означава огромни, неоправдани от реалността на бойното поле, компромиси от страна на Киев. Експерти в Вашингтон смятат, че Тръмп може да подтиква Украйна към териториални отстъпки, за да постигне целта си за прекратяване на конфликта.
Путин не е в състояние да спре войната, защото руската икономика веднъж вече преживя опит за конверсия от военно към гражданско производство и резуттата беше разпад на СССР на 15 отделни държави.
Очаква се Белият дом да публикува официално комюнике с подробности от преговорите, докато международната общност следи внимателно развитието на ситуацията. Междувременно напрежението остава високо, а надеждите за мир в Украйна зависят от следващите ходове на диктатор психопат и президент в очевидно лошо ментално здраве и пълно отсъствие на ценностна система.
]]>Към момента е трудно да се прецени ефективността на външната политика на администрацията на Тръмп, но едно е сигурно – прекратяването на огъня най-накрая се обсъжда от високопоставени представители. Макар че засега това са само думи, подобни разговори не са водени от пролетта на 2022 г. насам. Не е изненадващо, че медийното отразяване на преговорите между САЩ и Украйна, както и между САЩ и Русия, поражда позитивни очаквания. Въпреки че все още няма нищо конкретно, надеждите са големи.
Тези надежди за скорошен мир обаче се използват от руските военни вербовчици. Новите им рекламни слогани гласят: „Наближаваме победата. Побързайте да се присъедините към армията!“ Някои от рекламните банери дори изобразяват Доналд Тръмп като вербовчик. По-точно, един от слоганите е: „Побързайте да грабнете привилегиите и заплатата си. Подпишете с Министерството на отбраната на Русия.“ На изображението Тръмп е облечен в руски камуфлажни униформи и дава одобрителен жест с палец за офертата, която включва еднократна сума при подписване, месечна заплата от 210 000 рубли (около 2300 долара), опрощаване на дългове до 10 милиона рубли (около 110 000 долара), безплатен билет (вероятно за пътуване до вербовъчния офис) и безплатно настаняване. Алтернативен банер обаче подвежда, като вместо опрощаване на дългове обещава месечна заплата от 10 милиона рубли, а усмихнат Тръмп седи зад бюро с изглед към Кремъл.
Тези реклами внезапно започнаха да се появяват в новинарските емисии на потребители във ВКонтакте (VK). На пръв поглед те приличат на шегите, които циркулираха в друга руска социална мрежа през 2016 г. след първата изборна победа на Тръмп, като „Тръмп наш. Върнахме си Крим, Аляска е следващата.“ Изглежда обаче, че това не е централизирана рекламна кампания, а по-скоро инициатива на местни служители, които смятат, че подобна „креативност“ ще привлече внимание.
Слоганът „войната приключва, побързайте да вземете парите“ е в основата на кампанията. Той подсказва, че времето изтича и който не се запише в армията, ще пропусне изгодната оферта. „Побързайте“ е водеща дума в рекламите, публикувани например на официалната страница на правителството на Новосибирска област във VK, маркирана с официален син флаг. Макар че в тази реклама няма изображение на Тръмп, тя призовава хората да се включат в „изгодния бизнес“, преди да е станало твърде късно.
Към кампанията се присъединиха и местни администрации на градове и села, като подчертават спешността. Един градски съвет дори нае бот, който да коментира в подкрепа на кампанията: „Минах покрай военния комисариат – колко народ имаше там! Но с тези пари не е изненада.“ Интересно е, че коментарът идва от жител на Москва с неактивен профил и стандартна профилна снимка, който уж е посетил комисариат в отдалечен сибирски град.
Местните медии и външните билбордове също подкрепят кампанията. Вирусна статия разказва за Дмитрий от Новосибирск, който уж намерил „мечтаната работа“ на бойното поле. Единствената снимка на Дмитрий показва само тила му, а статията е посветена предимно на изгодните условия на военния договор, като отново започва с „побързайте“. Новосибирска област е само един от многото примери в Русия, където вербовчиците използват класически маркетингов трик – ефекта на спешността, за да предотвратят обмислянето на офертата от потенциалните кандидати.
Дори ако приемем, че войната е на седмици от края си – нещо, което никой не може да гарантира – това все още е достатъчно време за смърт на фронта. През миналата година Анастасия Кашеварова, проруски активист и бивш водещ на военна програма по държавния Първи канал, разтърси провоенната общност с публикация за новобранци, изчезнали безследно скоро след записването си. Единият от тях завършил „цикъла“ само за 12 дни. Кашеварова, която от месеци документира историите на войници от фронта, съобщава за ранени и хора с увреждания, които са отказвани лечение и връщани на бойното поле, където намират смъртта си.
Тя разказва за войници с дихателни проблеми, счупени крайници или дори липсващи ръце, които са принуждавани да атакуват безсмислени цели. „Никой не знае защо, но заповедите трябва да се изпълняват“, отбелязва тя. Дори държавните медии вече споменават, че ранените се използват като „еднократна стока“. Командирите изпращат хора с липсващи крайници обратно в боя с думите: „Не си юридически негоден, значи можеш да атакуваш.“
В Новосибирск лекар на име Валери Иларионов дори излезе на едноличен протест срещу изпращането на ранени войници на фронта. Междувременно новобранците преминават само няколкодневен курс и са смятани за готови, често попадайки в атаки, за които не са се записвали – вместо шофьори или оператори на дронове, те стават пехотинци.
Докато преговорите в Саудитска Арабия предлагат надежда за мир, руските власти използват този момент, за да подтикнат хората към фронта с обещания за бързи пари. Стара руска поговорка гласи: „Не бързай, за да не сбъркаш.“ Дори краят на войната да е близо, рискът за онези, които „побързат“, остава смъртоносен.
По текст на Максим Кац – руски опозиционен политик и общественик
Една от най-големите грешки на Тръмп беше самият формат на срещата. Провеждането на дискусията с журналисти и в отворен формат бе стратегически необмислено. Историята показва, че такива разговори трябва да се водят зад закрити врати, както това правеха Сталин, Чърчил и Рузвелт по време на Втората световна война. Тогава публичните съобщения бяха добре обмислени, а не импулсивни. В случая с Тръмп, публичността на срещата само повиши рейтинга на Зеленски.
Тръмп трябваше да бъде наясно, че Зеленски ще настоява за конкретни ангажименти, особено по въпросите за сигурността на Украйна. Отказът на Тръмп да предостави гаранции за сигурност, въпреки че френският президент Макрон и държавният секретар Блинкен вече бяха поискали такива, беше груба грешка. Зеленски пристигна с две основни цели – договор за сигурност и договор за редкоземни метали. Когато първата изглеждаше невъзможна, той трябваше да акцентира върху втората.
Една от най-сериозните грешки на Тръмп е неразбирането на стратегическото значение на Украйна. С богатите си залежи на редкоземни метали на стойност 14,2 трилиона долара, Украйна е ключов играч в бъдещите глобални индустрии. Още по-притеснително е, че Китай вече е стъпил в окупираните от Русия украински територии, което допълнително увеличава залозите за бъдещето.
Журналистите отбелязаха агресивния тон и жестовете на Зеленски по време на срещата, но това бе напълно очаквано. Той представлява държава, която се намира в състояние на война и която разчита на помощта на Запада. Самият факт, че САЩ и Европа обещават, но не винаги предоставят достатъчно подкрепа, е основателна причина за неговото поведение.
Вместо да затвори вратата, Зеленски може би трябва да се фокусира върху това да привлече Тръмп с икономически изгодни предложения, като сделка за редкоземните метали. Историята показва, че когато западните лидери посещават Украйна, виждат реалността с очите си и променят позициите си. Поканата на Тръмп в Киев може да бъде следващата стъпка към това.
В крайна сметка, стратегическите грешки на Тръмп в тази среща могат да бъдат поправени. Въпросът е дали той ще осъзнае значението на Украйна в глобалния баланс на силите и ще действа адекватно преди изборите в САЩ.
]]>Според официалната информация, преговорите са били насочени към нормализиране на работата на посолствата между двете държави. Срещата беше определена като „експертна консултация“ и продължение на разговорите, започнали с телефонен разговор между президентите на двете страни и последващи договорености, постигнати в Рияд.
Анализатори отбелязват, че когато Кремъл запазва мълчание след такива срещи, често това означава преосмисляне на стратегията. Експертите смятат, че руската страна не е действително заинтересована от реален диалог, а по-скоро се надява, че Западът ще се умори от подкрепата си за Украйна, а самата Украйна в крайна сметка ще отстъпи.
Руската страна продължава да настоява, че териториите, станали „субекти на Руската федерация“ и записани в конституцията на страната, са „неоспорим и неподлежащ на обсъждане факт“. Тази позиция остава основно препятствие пред нормализирането на отношенията.
От американска страна е изразена последователна позиция, че първо трябва да има уреждане на конфликта, преди да се премине към икономическо сътрудничество. САЩ настояват за поетапно решаване на проблемите.
Въпреки напрежението, съществува потенциално поле за сътрудничество между компании от Русия и Америка, но конкретни разговори в тази посока не са проведени. Стокообменът между САЩ и Русия в момента е определен като „минимално възможен“, което означава, че евентуални тарифи или мита не биха имали съществено негативно въздействие върху руската икономика.
Руската страна обаче изразява загриженост относно нарастващия брой търговски войни в световен мащаб, тъй като това би се отразило негативно на всички страни.
Експерти предполагат, че тази среща може да бъде първата от поредица подобни експертни консултации, които биха могли да доведат до преодоляване на разногласията и укрепване на мерките за доверие между страните. Руски представители подчертават, че основен „дразнещ фактор“ е бил фактът, че контактите между двете страни са били „абсолютно блокирани“ – не са се провеждали преговори нито лично, нито по телефон, нито на ниво външни министри, нито на експертно ниво.
Западните анализатори продължават да подчертават, че международната общност не е забравила кой е агресорът и няма да позволи на Русия да налага своите условия. Руската страна, от друга страна, обвинява Запада в експлоатация на украинските ресурси, описвайки ситуацията като „ново робство, което сега се изпробва експериментално в Украйна и нейния народ от така наречените западни куратори“.
Предстои да видим дали тези преговори ще доведат до конкретни резултати или ще останат просто още една глава в сложните отношения между двете световни сили, докато конфликтът в Украйна продължава да бъде централна тема на международната политика.
]]>Липсата на България в подобни формати не е просто формалност – тя е стратегическа грешка, която води до загуба на влияние и възможности. Европа работи усилено върху изграждането на единна и координирана позиция за бъдещето на сигурността на континента, а ние отказваме да бъдем част от този процес. Така доброволно се позиционираме в сивата периферия, вместо да защитаваме активно интересите си.
Пренебрегването на тези срещи е ясен сигнал за липса на амбиция и дългосрочна визия в българската външна политика. Докато други държави активно формират бъдещата архитектура на сигурността в Европа, България остава наблюдател, без реална роля и принос. Това не е просто пропусната възможност – това е опасна слабост.
Изолирането от ключови дискусии крие сериозни рискове. Ако днес не сме на масата на разговорите, утре може да се окажем в менюто – и то в менюто на Кремъл. Да не забравяме, че сигурността на България зависи от единния европейски отговор, а не от индивидуални маневри и пасивност. Ако не се включим активно в изграждането на тази позиция, рискуваме да останем в геополитически вакуум, податливи на външни влияния, които не споделят нашите ценности.
България трябва ясно да заяви къде стои и с кого. Продължаването на тази политика на бездействие е не само стратегическа грешка, но и предателство към националния ни интерес. Европа взема решения с или без нас – въпросът е дали искаме да бъдем част от тях или ще чакаме да ни сервират резултатите.
В крайна сметка, изборът е наш – ще бъдем активни участници в изграждането на европейската сигурност, или ще се оставим да бъдем просто зрители на събитията, които оформят бъдещето ни?
]]>