Според руските власти новите чипове, рекламирани като спасение за критичната инфраструктура и символ на технологичния суверенитет, всъщност може да са просто китайска разработка с нов етикет и патриотичен шрифт. И тук идва най-забавната част — това го казва самото Министерство на промишлеността, а не западни анализатори или украински хакери.

Внезапна тревога: ами ако „вносозаместването“ е… внос?

Ведомството директно посочва сходството между „Иртиш C632“ и китайския Loongson LS3C6000/D, както и между „Иртиш C616“ и Loongson LS3C6000/S. С други думи — руските чиновници май са погледнали спецификациите и са преживели неприятния момент, в който осъзнаваш, че „домашната ракия“ идва с етикет „Made in Shenzhen“.

Особено неудобно е, че проектът вече е получил 1,3 милиарда рубли финансиране. Което означава, че държавата е наляла солидна сума в идея, която все повече прилича на „преинсталиране на китайски процесор с руски тапет“.

Как се ражда „руска“ микроелектроника?

Схемата е почти поетична в своята простота. Компанията „Трамплин Електроникс“, регистрирана едва през 2025 г., купува права върху китайската архитектура Loongson, сглобява проекта в „приятелска държава“, а в Русия евентуално ще се прави само корпусировката.

Тоест:

• мозъкът е китайски;
• производството е чуждо;
• технологията е чужда;
• но кутията ще е руска.

При сегашните темпове скоро може да видим и „изцяло руски“ смартфон, в който единственото местно производство е лепенето на двуглав орел върху зарядното.

А къде остана националната сигурност?

Тук идва най-ироничният момент. Години наред Москва обясняваше как западните технологии са опасни, защото можели да съдържат „скрити рискове“. Сега самото руско министерство предупреждава, че китайски решения под руска марка могат да застрашат критичната инфраструктура.

Оказва се, че когато десетилетия заменяш собственото производство с пропаганда, накрая започваш да откриваш „чуждо влияние“ дори в процесорите, които сам си представяш като национална гордост.

Империята на презентациите

Инженерните образци на „Иртиш“ се очакват чак през 2027 г. Излизането на вътрешния пазар е планирано за същата година, а международният пробив — за 2028-а.

С други думи, засега Русия няма процесор. Има:

• презентация;
• пътна карта;
• държавно финансиране;
• и подозрение, че всичко това е китайски чип с ново име.

Но в съвременната руска икономика това вероятно вече се води „технологичен суверенитет“.

Мост между микровълни и светлина
Квантовите компютри, работещи при ултраниски температури, са бъдещето на изчисленията, но мрежите им остават предизвикателство. Рутерът, изграден от литиев ниобат, преодолява пропастта между микровълновите и оптичните фотони, използвайки фиброоптични кабели. „Светлината е идеалният носител – бърз, с ниски загуби“, казва Хана Уорнър от Харвард. За първи път кюбит може да се контролира само със светлина, отваряйки път към мащабируеми квантови процесори.

Стъпка към реалността
Екипът, подкрепен от Rigetti и Центъра за наносистеми на Харвард, тества устройството – два оптични резонатора, свързани с микровълнов, на чип от 2 см. Следващата цел? Разпространение на квантово заплитане чрез светлина, според проф. Марко Лончар. Състезанието за квантово надмощие е в разгара си – ще бъде ли това ключът към глобална мрежа?