Пътят дотук едва ли може да се нарече елегантен. Опит за одобрение на пакета се провали в средата на юли, след което на 22 юли посланиците отново не успяха да намерят обща позиция, като този път пречка се оказаха възраженията на Гърция. Преди това пък бункерният маниак Владимир Путин можеше спокойно да наблюдава как България, Италия и Франция изразяват резерви по отделни ограничения. Ако някой се чудеше дали единодушието е силната страна на Съюза, отговорът засега остава риторичен.

Какво влиза в пакета, а какво отпада

Според двама европейски дипломати новият пакет предвижда замразяване на таван на цените на руския петрол за срок от дванадесет месеца, вместо неговото допълнително занижаване, което се обсъждаше в по-ранни версии на документа. Предвидено е и изключение със срок от една година, с автоматично подновяване, което ще позволи транспортирането на руски втечнен природен газ (ВПГ) до трети страни.

Тук се крие и най-любопитната подробност – в окончателния, съкратен вариант на пакета не е включена забраната за морски превоз на руски ВПГ, която фигурираше в по-ранните проекти. Гърция, като основен оператор на подобни превози в рамките на ЕС, ще може необезпокоявано да продължи доставките на гориво до трети държави. Явно аргументите на Атина за собствения ѝ флот са тежали повече от аргументите за натиск върху Кремъл – поне в тази конкретна точка.

Първоначалните амбиции на Брюксел бяха доста по-солидни. Според по-ранни съобщения на европейски чиновници, пакетът трябваше да удари сериозно по така наречения „сенчест флот“ на Русия – танкерите, с които Москва заобикаля санкциите върху износа на петрол. Планираше се разширяване на списъка с още тридесет плавателни съда, покрай вече санкционираните шестстотин тридесет и два, както и ограничения върху корабите, подпомагащи флота чрез бункероване и обслужване.

Защо пакетът се смали толкова много?

В обсъжданията присъстваха и мерки срещу руски банки, финансови институции и военно-промишлени компании, както и срещу фирми, търгуващи с откраднато украинско зърно. Обмисляше се дори пълна забрана за предоставяне на услуги с криптоактиви на трети страни – мярка, представена от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен като начин за прекъсване на каналите за заобикаляне на санкциите чрез криптоинфраструктура. Според източници, цитирани от Ройтерс, това е трябвало да се превърне в най-мащабния пакет финансови санкции срещу банки до момента.

От тази амбициозна конструкция накрая е останало доста по-скромно ядро. Практиката показва, че колкото по-мащабен е замисълът на дадена мярка на входа на процеса, толкова по-вероятно е тя да претърпи забележимо смаляване, докато премине през ситото на двадесет и седем национални интереса. Точно затова изданието „Известия“ цитира европейски дипломатически източник, който предполага, че двадесет и първият пакет може да се окаже последният от подобен мащаб. Идеята е Брюксел да се откаже от практиката да одобрява едри секторни блокове санкции и вместо това да се съсредоточи върху разширяване на черните списъци с физически и юридически лица, както и върху борбата със заобикалянето на вече наложените ограничения.

Какво следва оттук нататък

Съгласно изявленията на дипломатите, до края на деня в четвъртък трябва да приключи техническата работа по пакета, след което ще стартира писмена процедура по неговото окончателно утвърждаване от Съвета на ЕС. Формалността звучи безобидно, но именно тук предходни опити за одобрение на пакета вече веднъж се бяха провалили, така че последна изненада не е напълно изключена.

Междувременно доходите на Кремъл от износа на енергоносители вече показват сериозен спад – по данни на Европейската комисия те са намалели с около четиридесет процента спрямо предходни периоди в началото на 2026 година. Дали свиването на настоящия пакет ще намали, или ще запази темпото на този натиск, е въпрос, чийто отговор ще проличи в следващите месеци през реалните числа на руския бюджет, а не през заглавията на пресконференциите в Брюксел.

Отделно, докато дипломатите в Брюксел уточняваха последните детайли около таваните на цените и изключенията за втечнения газ, украинската армия продължава да удря по руската военна и енергийна инфраструктура – доказателство, че натискът върху режима на Путин идва не само от заседателните зали, но и директно от бойното поле.

Европейският съюз отново се оказа в познатата ситуация – всички са „за“ по-строги санкции срещу Русия, докато не се окаже, че те засягат нечий национален икономически интерес. След тридневни преговори държавите членки не успяха да постигнат съгласие по 21-вия пакет санкции срещу Москва и отложиха решението с още една седмица.

Основната спирачка този път се оказа Гърция. Причината не е внезапен прилив на симпатии към Кремълската тирания, а съвсем земна – защитата на интересите на корабната компания Dynagas, собственост на гръцкия милиардер Георгиос Прокопиу.

Когато санкциите стигнат до банковата сметка

Според Financial Times гръцкият представител в ЕС е предупредил колегите си, че забраната европейски компании да транспортират руски втечнен природен газ за трети държави практически ще „унищожи“ Dynagas.

Компанията разполага с 27 LNG танкера, включително една трета от световния флот от ледоразбиващи газовози клас Arc7 – специално проектирани за работа в Арктика и за обслужване на руския проект „Ямал СПГ“. Именно тези кораби превозват втечнения руски газ през Северния ледовит океан.

Проблемът за Атина е прост. Такива специализирани съдове трудно могат да бъдат пренасочени към други маршрути. Ако санкциите бъдат приети, собствениците им ще трябва или да ги държат неизползваеми, или да ги продадат на компании извън западния свят. А подобен сценарий трудно се вписва в представите за защита на националния бизнес.

Защо принципите често потъват по-бързо от танкерите?

Данните показват защо гръцките корабособственици не горят от ентусиазъм. Само от началото на 2025 г. Dynagas е превозила над 10 милиона тона руски втечнен газ със своите кораби.

Още по-впечатляваща е другата компания на Прокопиу – Dynacom, която превозва руски петрол. Според изчисленията тя е реализирала приходи от поне 915 милиона долара за последните три години – повече от всяка друга гръцка корабна компания.

Формално всичко изглежда изрядно. Компанията твърди, че превозва руски петрол единствено при сделки, които спазват западния ценови таван. На практика обаче именно тези превози продължават да осигуряват жизненоважни приходи за руската петролна индустрия и да финансират виойната на бункерния злодей.

ЕС отново се сблъска с любимия си противник – собствените си интереси

Освен спора за руския LNG, дипломатите решиха временно да замразят и механизма за актуализиране на ценовия таван върху руския петрол. Ако той беше коригиран автоматично според пазарните цени, след поскъпването на петрола заради напрежението между САЩ и Иран Русия щеше да получи възможност да продава на по-висока цена.

Следващият кръг от преговори е насрочен за 22 юли.

Случаят за пореден път показва една стара европейска закономерност. Докато санкциите засягат чужди компании, всички говорят за единство и твърдост. Но когато започнат да засягат собствените милиардери, внезапно се оказва, че всяка държава открива „особени национални обстоятелства“. И както често се случва в ЕС, най-бавно потъват именно корабите, натоварени с чужд газ и собствен интерес.

Военноморска операция край Сицилия

Какво представлява танкерът Deliver?

Според данни на Главно управление на разузнаването на Украйна танкерът Deliver плава под флага на Камерун и от 2024 г. участва в износа на руски петрол. Корабът е извършвал основно операции през пристанища в Балтийско и Черно море.

Съдът вече се намира под санкциите на Европейски съюз заради транспортиране на руски петрол.

Четири задържани танкера за шест месеца

Deliver е поредният кораб от руския „сенчест флот“, спрян от френските военноморски сили през тази година.

На 31 май танкерът Tagor беше задържан в Атлантическия океан, на около 740 километра западно от Бретан. Според френските власти плавателният съд също е бил под европейски санкции, използвал е фалшив флаг на Камерун и не е изпълнил нареждане за спиране.

По-рано през годината Франция задържа още два танкера – Grinch през януари и Deyna през март. И двата кораба впоследствие бяха освободени.

Натискът върху „сенчестия флот“ се засилва

През последните години Русия все по-често разчита на т.нар. „сенчест флот“ – мрежа от стари танкери с непрозрачна собственост, сменящи флагове и регистрация, за да продължат износа на петрол въпреки западните ограничения. Задържането на Deliver показва, че европейските държави все по-активно преминават от санкции на хартия към реални действия по море.

Досега ограниченията срещу ключови отрасли на руската икономика се преразглеждаха на всеки шест месеца и изискваха единодушното одобрение на всички 27 държави членки. Индивидуалните санкции срещу физически лица обаче ще продължат да се подновяват два пъти годишно.

От Крим до пълномащабната война

Европейският съюз наложи първите санкции срещу Русия през март 2014 г. след незаконното окупиране и анексиране на Крим. След началото на пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. ограниченията бяха значително разширени.

До момента Брюксел е приел 20 пакета икономически и персонални санкции срещу режима на бункерния диктатор Владимир Путин. Те обхващат финансовия сектор, енергетиката, военната индустрия, транспорта и стотици физически и юридически лица, свързани с руската агресия.

Какво ще включва 21-вият пакет?

Европейската комисия вече подготвя следващия пакет санкции. Очаква се той да засегне допълнително руския банков сектор и отбранителната промишленост.

Предвижда се също забрана за влизане в ЕС на руски военнослужещи, както и разширяване на ограниченията срещу т.нар. сенчест флот, който Москва използва за заобикаляне на санкциите върху износа на петрол. Към вече санкционираните 632 плавателни съда ще бъдат добавени още 30.

През юни Европейският съюз прие и допълнителен пакет от ограничения срещу руски граждани и организации. В санкционния списък попаднаха 34 души и 47 организации, сред които бившият детски омбудсман Павел Астахов, главният прокурор Александър Гуцан и близки до Кремъл представители на Руската ченгесарска църква.

Радев заплашва с вето

На този фон българският премиер Румен Радев заяви, че страната ще наложи вето върху 21-вия пакет санкции. Той аргументира позицията си с възможни негативни последици за българската икономика и с несъгласието си срещу предвидените ограничения срещу руския псевдопатриарх Кирил.

Като примери Радев посочи риска от затруднения при доставките на торове и резервни части за софийското метро и други нелепици, с които се опита да оправдае обслужването на интересите на вражеска Русия.

Позицията му идва в момент, когато повечето европейски държави настояват за засилване на натиска върху Кремъл заради продължаващата война срещу Украйна. Решението на ЕС да удължи санкциите за цяла година показва, че Брюксел търси по-устойчив механизъм за ограничаване на руските финансови и военни възможности, независимо от периодичните опити за блокиране на нови мерки от отделни държави членки.

Кого санкционира Вашингтон и защо?

Държавният департамент на САЩ обяви в четвъртък нови ограничителни мерки срещу двама ливански политици — Слейман Антоан Франже и Махмуд Камати, — добавени в списъка на Специално определените граждани (SDN) към Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите. Санкциите са наложени на основание Президентска изпълнителна заповед 13224, която позволява на Белия дом да се прицелва в лица и организации, свързани с определени като терористични структури.

Франже е лидер на Движението „Марада“ и е заемал различни длъжности в ливански правителства. Освен това е бил кандидат за президент на страната, подкрепен от Хизбула, преди да се оттегли от надпреварата през 2024 г.

Камати пък е дългогодишен висш член на Хизбула с особено свеж принос: в началото на 2026 г. той призова за сваляне на ливанското правителство и в интервю за „Ал Джазира“ го сравни с колаборационисткия режим на Виши във Франция. Реториката е позната — когато не можеш да управляваш, обявяваш тези, които управляват, за предатели.

Мрежата на парите: как Хизбула превърна Ливан в банкомат

В санкционирания пакет попадна и други ливански гражданин — Уаел Константийн, заради тясната му връзка с вече санкционирания Ала Хасан Хамие, ръководещ международна мрежа в подкрепа на Хизбула, обхващаща Ливан, Сирия, Ирак и Оман. Организацията на Хамие набира средства, изпълнява договори и управлява фиктивни компании с цел генериране на приходи за терористичната структура. Пет от тези компании също са включени в последния пакет от санкции.

Американският говорител на Държавния департамент Томи Пигът формулира обвинението директно: „Тези функционери са използвали влиянието си, за да подкопаят целенасочено и системно авторитета на ливанската държава.“ Приравнявайки се с Хизбула, те „са попречили на ливанското правителство да упражнява пълен контрол върху своите територии и своето бъдеще“, се казва в изявлението.

Хизбула като стопанин на Ливан — с ирански документи за самоличност

Вашингтон не се церемони с оценката: „Хизбула е терористична организация, която поставя Иран, не Ливан, на първо място.“ Организацията е „най-голямата единична пречка пред възстановяването и бъдещето на Ливан“ и „държи държавата като заложник в перманентно състояние на конфликт“.

Санкциите идват на фона на американско-иранска сделка, включваща — наред с другото — прекратяване на сраженията между Израел и Хизбула в Южен Ливан и на натиска от страна на ливанското правителство за разоръжаване на организацията. Изявлението на Държавния департамент е категорично: Хизбула трябва да бъде разоръжена, инфраструктурата ѝ — демонтирана, а ливанската държава трябва да си върне контрола над собственота си страна.

Към онези, които продължават да осигуряват политическо прикритие и материална подкрепа на организацията, предупреждението е кратко: „Ще понесат последствията от своя избор.“

Американски граждани и компании са забранено да работят с лица и организации от списъка SDN, а активите им в САЩ са замразени.

Ливан отдавна живее в сянката на ислямистката терористична организация, която официално не е правителство, но на практика определя границите на суверенитета на страната. Докато Бейрут се опитва да постигне реален контрол върху собствената си територия, Вашингтон изглежда решен да стесни финансовото пространство на тези, които пречат на този процес — по един санкционен списък наведнъж.

Изявлението беше направено преди заседание на Европейския съвет в Брюксел. Радев аргументира позицията си с опасения за българската икономика и с несъгласие относно санкциите срещу руския патриарх Кирил, който беше включен в последния санкционен списък на ЕС.

Наскоро Европейският съюз разшири ограниченията срещу Русия, като добави 34 физически и 47 юридически лица, свързани с руския военно-промишлен комплекс, т.нар. „сенчест флот“ и различни политически структури, подпомагащи режима на Владимир Путин.

Защо София се противопоставя?

Според Радев новите ограничения създават сериозни рискове за дейността на „Лукойл“ в България. Руската компания управлява единствената нефтена рафинерия в страната – тази в Бургас, и остава най-големият играч на пазара на горива.

Премиерът предупреди и за възможни затруднения при доставките на резервни части за софийското метро, както и за проблеми с вноса на торове. По думите му санкциите вече засягат сфери далеч извън енергетиката и икономиката.

Особено остро той разкритикува санкционирането на патриарх Кирил, известен като един от най-верните идеологически съюзници на Кремъл и активен поддръжник на руската агресия срещу Украйна.

„Тази война вече излезе извън рамките на окопите, икономиката и енергетиката. Сега засяга и религията“, заяви Радев.

Помагат ли санкциите или не?

Българският премиер постави под съмнение ефективността на европейските ограничения срещу Русия.

„По какъв начин тези санкции досега предотвратиха войната? И как допринесоха за мира?“, попита той.

Изказването му напълно съвпада с добре познатите аргументи (опорни точки) на Кремъл и неговите слуги в Европа. Междувременно данните показват, че санкциите ограничават достъпа на Русия до технологии, затрудняват финансирането на военната ѝ индустрия и принуждават Москва да отделя все по-голяма част от бюджета си за поддържане на военната машина.

Въпреки критиките си към санкционната политика Радев увери, че България няма да блокира общите решения на ЕС относно Украйна и ще подкрепи преговорния процес за бъдещото членство на Киев в съюза.

Тревога в Европа заради новия курс на България

Смяната на властта в София вече предизвиква сериозни опасения сред съюзниците на Украйна. Според публикации в европейски медии депутати в Европейския парламент се тревожат, че новото правителство може да ограничи износа на български боеприпаси, които досега играеха важна роля за украинската отбрана.

Още по-сериозен сигнал беше решението на кабинета от 9 юни да обяви намерение за прекратяване на военната помощ за Киев. Самият Радев и преди е бил сред най-ярките противници на доставките на оръжие за Украйна и многократно се е саморазобличавал, като „инструмент за влияние“ на Кремъл.

Паралелно с това в България все по-активно се обсъжда възможността за преразглеждане на отношенията с Москва. Сред идеите са частично отпадане на санкции в енергийния сектор и възстановяване на възможностите за обслужване на съветските изтребители МиГ-29 в Русия.

Подобни сигнали неизбежно поставят въпроса дали България няма постепенно да се превърне в най-удобния съюзник на Кремъл вътре в Европейския съюз – роля, която досега беше изпълнявана от измамника Фицо и корупционера Орбан, известни със слугинажа си към руския диктатор Владимир Путин.

Защо Иран затвори протока?

След началото на американско-израелските удари срещу Иран на 28 февруари, иранските терористи от КСИР се опитаха да блокират Ормузкия проток. Това действие представлява директна заплаха за световната икономика и сигурността на морския трафик.

Съюзът добави към санкционния списък Хормозганското провинциално командване на флота на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР), както и двама ключови фигури – Мохамад Акбарзаде, заместник-командир по политическите въпроси на флота на КСИР и Хамид Хосейни, представител на Съюза на износителите на нефт, газ и петрохимични продукти на Иран.

„Действията на Иран са неприемливи. В отговор държавите членки одобриха санкции срещу ирански субекти и лица, замесени в нарушаването на транзита през Ормузкия проток“, заяви Кая Калас, върховен представител на ЕС по външната политика и политиката на сигурност.

Това е първият случай, в който ЕС прилага новите си правомощия за санкции при заплахи за свободата на корабоплаването. Калас подчерта, че при необходимост механизмът ще бъде използван отново.

Какво означава това за сигурността?

Санкциите целят да ограничат способността на терористите от КСИР и иранския режим да заплашват международните водни пътища. Иран, заедно с други диктатури като Русия и Китай, продължава да подкрепя терористични групи като Хизбула и Хамас, което дестабилизира региона и света.

Европейският съюз демонстрира твърда позиция срещу агресията на иранските ислямисти и техните терористични сили.

Срещу инициативата гласуваха 204 конгресмени, но шестима републиканци се присъединиха към демократите и осигуриха необходимото мнозинство. Очаква се окончателното гласуване да се проведе на 4 юни. Ако бъде одобрен, законопроектът ще трябва да премине и през Сената.

Републиканци нарушиха партийната линия

Сред най-активните поддръжници на проекта е републиканецът Дон Бейкън, който неведнъж е критикувал политиката на администрацията на Доналд Тръмп спрямо войната в Украйна.

„Конгресът трябва да бъде на правилната страна на историята и да подкрепи демократична държава с пазарна икономика, която иска да бъде наш съюзник, а също така да се противопостави на бандита, нахлул при своя съсед“, заяви Бейкън.

Какво предвижда законопроектът?

Проектът, известен като Ukraine Support Act, беше внесен още през април 2025 г. от демократа Грегъри Мийкс, но дълго време не стигаше до пленарната зала заради съпротивата на ръководството на Камарата на представителите.

Документът включва няколко ключови мерки:

• мита до 500% върху руски стоки;
• разширени санкции срещу руския банков, енергиен и добивен сектор;
• забрана за внос в САЩ на продукти, произведени от руски петрол;
• 300 милиона долара военна помощ за Украйна през 2026 и 2027 г.;
• удължаване на програмата ленд-лийз до 2028 г.;
• до 8 милиарда долара кредити за закупуване на оръжие;
• продължаване на програмата за военна подкрепа от складовете на Пентагона до 2027 г.

Символичен вот или начало на по-твърд курс?

Процедурният успех на законопроекта показва, че въпреки политическите разделения във Вашингтон, в Конгреса все още съществува значителна подкрепа за Украйна. Особено показателно е, че част от републиканците са готови да се противопоставят на линията на Белия дом по въпроса за помощта за Киев.

Ако законът бъде окончателно приет и от двете камари, Русия може да се изправи пред нова вълна от икономически ограничения, докато Украйна ще получи допълнителни средства и достъп до американско въоръжение в момент, когато войната продължава да изтощава ресурсите и на двете страни.

„Сенчестия флот“ — ръждясал, но функциониращ

Представете си флот от стари, ръждясали танкери без ясен собственик, с изключени GPS тракери и замазани идентификационни номера, плаващи под флагове на държави, на които морският надзор явно не е приоритет. Звучи като сценарий от евтин трилър, но това е съвсем реалната инфраструктура, с която Иран изнася петрола си и пълни бюджета на режима, въпреки годините американски санкции.

Разследване на Wall Street Journal разкри детайлите на схемата: ирански танкери, натоварени с петрол, се срещат на открито море с кораби от т.нар. „Сенчест флот“ и прехвърлят товара от кораб на кораб, преди той да поеме към Китай. По този начин нито един официално санкциониран кораб не влиза в китайски пристанища — само анонимни посредници с неясна история.

Китай: официално не внася, неофициално е основен клиент

Пекин официално не регистрира внос на ирански петрол от 2022 г. насам. На хартия — образцово спазване на международния ред. В реалността — Иран е получил около 31 милиарда долара приходи от петрол именно от Китай, според данни на Американско-китайската комисия за икономическа и сигурностна проверка към Конгреса на САЩ. Това е около 90% от всички чуждестранни приходи от петрол на Техеран и близо 45% от целия държавен бюджет на режима.

Китай не само купува — той активно поддържа инфраструктурата на схемата. Много от корабите в „сянка“ са регистрирани в китайски градове, екипажите им са предимно китайски граждани, а китайски компании за корабен мениджмънт открито рекламират работни места на тези танкери — с допълнително заплащане за риска от по-стар кораб. Рискът включва по-висока вероятност от нефтен разлив и наранявания на екипажа, но явно пазарът на труда го компенсира достатъчно добре.

В допълнение, Пекин изрично е наредил на китайски компании да игнорират американски санкции, позовавайки се на правило от 2021 г., предназначено да противодейства на „незаконни“ чуждестранни ограничения върху търговията. Китайското министерство на външните работи нарече новите американски санкции срещу петролна инфраструктура „незаконни и неразумни“. Логиката е кристална: незаконни са не иранският петрол или тероризмът, а американските санкции срещу тях.

Малайзийската „сива зона“ — паркинг с хиляди тона петрол

Повечето прехвърляния се случват в район известен като Източната зона на външните пристанищни граници (EOPL) — по средата между ирански и китайски води, в спокойно море, технически в изключителната икономическа зона на Малайзия, но извън нейните териториални води. Репортерите на WSJ описват EOPL като „гигантски паркинг за танкери с десетки кораби“. Там има специализирани съдове, снабдяващи останалите с гориво и резервни части, а малки лодки обикалят между танкерите, продавайки цигари и бира.

Малайзийски официален представител призна присъствието на флота, но обясни, че властите не могат да се намесят, тъй като корабите са извън пряката им правна юрисдикция. Малайзия е задържала над дузина кораби за незаконно швартоване, но ресурсите са ограничени, а страната поддържа неутрална външна политика — и не се ангажира автоматично с чужди санкционни режими.

Санкцията дойде, глобата беше 33 000 долара — и какво от това?

Кораб на име „Нора“ — 24-годишен танкер, регистриран в Шанхай — бил задържан от малайзийски власти при прехвърляне на ирански петрол. Глоба: 33 000 долара. По-малко от два месеца по-късно корабът бил засечен край Харг — основното ирански нефтено пристанище. Оттам преминал Ормузкия проток преди американската блокада да влезе в сила, след което се върнал край малайзийския бряг и разтоварил петрола си на друг кораб — „Лана Лустър“, плаващ под флага на Сиера Леоне. „Лана Лустър“ отплавал към северен Китай и последно бил засечен в близост до пристанище Ричжао — ключов хъб за рафинерии — в очакване да разтовари.

На 19 май 2025 г. Министерството на финансите на САЩ наложи санкции срещу „Лана Лустър“, установявайки, че корабът е превозвал милиони барела ирански петрол от средата на 2025 г. Веригата продължава.

Иран страда „най-малко“ — и вероятно ще получава пари до октомври

Официалната американска позиция е ясна: санкциите лишават режима от средства за оръжейни програми и тероризъм. „Под силното ръководство на президента Тръмп, Министерството на финансите ще продължи да спира иранския режим да разграбва природните ресурси на страната в името на тероризма“, заяви говорителка на ведомството пред WSJ.

Но за да спре реално потокът от петродолари, САЩ би трябвало да поддържат военна блокада на иранските пристанища и санкционираните кораби, и едновременно да засилят натиска върху Китай. Дори и тогава остава проблем: около 90 милиона барела ирански петрол са вече в открито море — повечето от тях са напуснали Иран преди блокадата да влезе в сила.

А тъй като от товарене до доставка в Китай минават два до три месеца, и още толкова докато плащането стигне обратно до Техеран, Иран вероятно ще получава приходи от петрол поне до октомври тази година.

Иман Насери, директор за Близкия изток в енергийно-аналитичната компания FGE NexantECA в Дубай и бивш служител в изследователското звено на иранското Министерство на петрола, обобщи ситуацията лаконично: „Икономическата ярост трябваше да ги свали на колене. Но сред петролните износители в региона — Иран страда най-малко.“

Случаят показва колко упорито Москва търси начини да поддържа военната си машина, дори когато официално е изолирана от европейските пазари. И също така колко „изненадващо“ някои фирми в Европа се оказват готови да помагат — стига парите да пристигат навреме.

Как е работела схемата?

До началото на войната в Украйна Global Trade е изнасяла европейска технологична продукция директно към Русия. След санкциите обаче маршрутът е променен. На хартия стоките са били предназначени за Турция, но реалният им краен получател са били руски военни и стратегически предприятия.

Сред доставяните компоненти фигурират:

• микроконтролери;
• електронни компоненти;
• сензори и преобразуватели;
• лагери;
• механични части;
• осцилоскопи и измервателна техника.

Германското разузнаване BND посочва, че дори оборудване за системи за обезсоляване на морска вода може да има военно приложение — например в руски атомни подводници.

Още по-показателно е, че според следствието доставките често са достигали Русия само за 5 до 10 дни след изпращането им от ЕС.

Кой е дърпал конците от Москва?

Разследващите твърдят, че реалният център на операцията е била руската компания „Коловрат“, която вече е под американски санкции.

Според прокуратурата служители на „Коловрат“ са влизали директно в електронните пощи на Global Trade и са комуникирали с европейски доставчици, представяйки се за германски служители. На практика бизнесът се е управлявал от Москва, докато Германия е служела като удобна фасада.

Начело на Global Trade след март 2022 г. застава Никита С., когото следователите определят като основната връзка между немската фирма и руските организатори. Той едновременно е работил и за „Коловрат“, което му е позволявало да координира поръчки, плащания и доставки.

Турската компания MR Global е изпълнявала ролята на официален получател на стоките, но реално е действала като транзитен пункт към Русия. В схемата са участвали и няколко германски фирми фантоми.

„Никакви следи към Русия“

Вътрешната кореспонденция, до която германските служби са получили достъп, звучи като учебник по санкционни измами.

В едно от съобщенията Никита С. пише:

„Направи така, че всичко да изглежда чисто. Никакви споменавания на Русия.“

В друга инструкция се казва:

„Преди изпращане махнете всички документи от кутиите.“

А в трето съобщение директно е отбелязано:

„Трябва ни друг получател — Турция става.“

С други думи — дори не особено изобретателно. Просто достатъчно нагло, с надеждата, че никой няма да проверява прекалено внимателно.

Арести и възможни присъди

След като BND се е добрала до документи на „Коловрат“, включително фактури, поръчки и вътрешна комуникация, към разследването са се включили прокуратурата и митническите служби.

Тази година са арестувани Никита С., Евгений Р., Даниел А. и Борис М., когото следователите смятат за един от ключовите участници в схемата.

Макар Борис М. официално да е напуснал поста управител на Global Trade още през 2022 г., той е продължил активно да участва в дейността на компанията и е фигурирал в митнически документи.

Прокуратурата подготвя обвинения за:

• системни нарушения на експортния контрол;
• мащабно заобикаляне на санкции;
• участие в престъпна организация.

Обвиняемите могат да получат до 10 години затвор.

Поредното доказателство, че санкциите работят — но само ако се прилагат

Случаят е още едно напомняне, че Кремъл отчаяно се нуждае от западни технологии, за да поддържа военната си индустрия. И че руските мрежи продължават активно да търсят пролуки през Турция, Централна Азия и фирми посредници в Европа.

Защото руската икономика може да разказва приказки за „самостоятелност“, но без западни чипове, електроника и индустриално оборудване военната машина на Путин започва да скърца доста по-силно от официалната пропаганда по телевизията.