Според публикация на New York Post, позоваваща се на израелски източник, основният акцент ще бъде поставен върху комплекса „Пикекс Маунтин“, където Техеран е преместил част от ядрената си инфраструктура.

Какво се случва в „Пикекс Маунтин“?

По данни, публикувани по-рано от The Wall Street Journal, Израел е получил доказателства, че Иран е прехвърлил центрофуги в подземния комплекс малко след подписването на меморандум за разбирателство между Вашингтон и Техеран.

Смята се, че строителството на съоръжението е започнало тайно още през 2020 г. То се намира на около 1,5 километра южно от ядрения обект в Натанз, който нееднократно беше атакуван по време на последната война между Израел и Иран.

Ако тази информация бъде потвърдена, тя би подкрепила израелската теза, че режимът в Техеран използва дипломатическите преговори като прикритие, докато продължава развитието на ядрените си способности.

Защо позицията на Тръмп се промени?

Първоначално Доналд Тръмп заявяваше, че комплексът „Пикекс Маунтин“ не е бил атакуван, защото липсвали достатъчно доказателства, че там се извършва дейност, свързана с ядрената програма.

През последните седмици обаче американският президент значително изостри тона си. По време на среща с президента на Ливан Жозеф Аун той заяви, че САЩ ще нанесат удар по обекта „съвсем скоро“, като допълни, че Иран отчаяно се стреми към преговори, но „още не е видял всичко“.

Още на 13 юли, в интервю за Хю Хюит, Тръмп отправи директно предупреждение към Техеран:

„Ще унищожим „Пикекс Маунтин“. Кажете на иранците да бъдат готови.“

Само дни по-късно обаче той отново внесе известна неяснота, заявявайки, че американското разузнаване не разполага с данни, потвърждаващи активна дейност в комплекса или прехвърляне на центрофуги.

Срещата може да повлияе на следващите решения

Очаква се представените от Нетаняху разузнавателни данни да бъдат използвани като аргумент, че иранският режим не е прекратил усилията си за развитие на ядрената програма, а ги е преместил в по-добре защитени подземни съоръжения.

Доколко тези доказателства ще убедят Вашингтон да предприеме нови действия, предстои да стане ясно. Ако информацията бъде потвърдена от американските служби, срещата между Нетаняху и Тръмп може да се окаже важен момент в определянето на следващата политика на САЩ спрямо Иран.

Сред пострадалите има двегодишно момиченце, 23-годишен мъж, както и три жени на възраст 39, 40 и 56 години. Всички са откарани в болница, като една от жените е в критично състояние.

Какво се знае за нападението?

Полицията в Сиатъл съобщи, че служителите са реагирали незабавно след получаването на сигнала и са започнали мащабно разследване. Властите призоваха гражданите да избягват района, докато се извършват огледи и събират доказателства.

Кметът на Сиатъл Кейти Б. Уилсън обяви, че към момента са задържани двама заподозрени във връзка със стрелбата. Засега не са оповестени мотивите за нападението.

„Настъпи пълен хаос“

Очевидец, присъствал на фестивала със своята приятелка, разказва пред местни медии, че е видял няколко ранени хора на земята, както и тяло, покрито с жълт чаршаф.

„Настъпи пълен хаос“, споделя той, описвайки как посетителите са започнали панически да бягат веднага след първите изстрели.

Медицинският център „Харбървю“ в Сиатъл потвърди, че приема и лекува пострадалите от нападението.

Разследването продължава

Кметът Уилсън определи случилото се като „ужасяващ акт на насилие“.

„Никой не трябва да се пита дали рискува да бъде прострелян, когато посещава обществено събитие, среща се с приятели или просто излиза в своя град“, заяви тя и обеща пълна прозрачност при изясняването на обстоятелствата около трагедията.

Конгресменът от щата Вашингтон Прамила Джаяпал също съобщи, че следи развитието на случая и поддържа постоянен контакт с местните власти. От полицията подчертаха, че активното разследване продължава и призоваха гражданите да не се приближават до района на инцидента.

Според документа, изпратен на 22 юли от Бюрото по законодателните въпроси на Държавния департамент от името на президента Доналд Тръмп, нито един изтребител F-35 не може да бъде доставен на Турция, докато страната не изпълни изискванията на американското законодателство.

Защо Турция остава извън програмата?

Основната пречка остава закупената от Анкара руска система за противовъздушна отбрана С-400. Според американските закони Турция трябва:

• да се освободи от системите С-400 и свързаното с тях оборудване;
• да даде гаранции, че няма да закупува подобни руски системи в бъдеще;
• да изпълни всички останали законови изисквания, предвидени в закона CAATSA и Закона за националната отбрана на САЩ за финансовата 2020 година.

В писмото изрично се подчертава, че „Турция все още не е изпълнила тези условия“.

Вашингтон оставя вратата открехната

Въпреки твърдата позиция по F-35, САЩ заявяват, че ще продължат разговорите с Анкара за намиране на решение по въпроса със С-400, като същевременно ще развиват сътрудничеството в рамките на НАТО.

От Държавния департамент определят отношенията между двете страни като основани на общи интереси в областта на сигурността и икономиката, но подчертават, че Турция ще носи отговорност, когато действията ѝ противоречат на интересите на Съединените щати.

Похвали за посредничество, но и сериозни критики

Любопитен момент в писмото е, че Вашингтон отчита ролята на Турция в няколко дипломатически инициативи – преговорите между Русия и Украйна, между Азербайджан и Армения, както и усилията около Газа.

Според американската администрация Анкара е използвала контактите си с политическото ръководство на Хамас – организация, определяна като терористична от САЩ и Европейския съюз – за да съдейства за приемането на мирния план на президента Тръмп за Газа и за първия етап на примирието.

Но защо Вашингтон продължава да няма доверие?

В същото време Държавният департамент подчертава, че финансовите връзки на Хамас с Турция остават сериозен повод за безпокойство. Според документа организацията продължава да използва неформални финансови мрежи и нелицензирани обменни бюра на турска територия за финансиране на дейността си.

САЩ заявяват, че ще продължат да налагат санкции срещу структури и фиктивни благотворителни организации, които подпомагат военното крило на Хамас, както и да работят с Конгреса по въпросите, свързани с Турция, програмата F-35 и сигурността в региона.

Кой всъщност удари танкерите и защо Тръмп зарязва дипломатическия тон?

Хуситите, контролиращи северен и западен Йемен и получаващи подкрепа от Техеран, обявиха, че са поразили два саудитски танкера — „Енцелия“ и „Лейла“ — в Червено море, обявявайки на практика морска блокада на Саудитска Арабия. Инцидентът предизвика второ по ред сериозно затруднение на регионалното корабоплаване само за няколко седмици, докато цените на петрола вече надхвърлят 100 долара за барел. Тръмп реагира без излишна дипломатическа префинененост, заявявайки в социалните мрежи, че ще държи Иран отговорен за всяка следваща атака на хуситите, тъй като те са „пълномощници и/или посредници“ на Техеран. Той сподели пред Axios, че обмисля възобновяване на мащабни военни операции срещу Иран и че е близо до решение.

Отделно Тръмп написа, че всяка щета, нанесена на товарни кораби, ще бъде „платена с иранските пари“ — намек за замразените в САЩ ирански активи, макар механизмът на подобно плащане да остава неуточнен. Външният министър на Иран Абас Аракчи отговори с предупреждение в социалната мрежа X, че никакви активи никъде няма да бъдат в безопасност, ако правителствата започнат да приемат подобни конфискации за нормална практика. „Хаосът, който ще последва, няма да бъде нито безболезнен, нито мирен“, написа той — реплика, която звучи по-скоро като заплаха, отколкото като дипломатическа нота.

Ударите стигат до каспийския бряг

Според ирански държавни медии остров Кешм в Ормузкия пролив е бил поразен с ракети както в нощта срещу четвъртък, така и в нощта срещу петък. Иранската армия съобщи, че на свой ред е атакувала американски складове за военна техника в базата Ал Удейри в Кувейт, както и позиции на американски войски в лагерите Арифджан и Доха близо до кувейтската столица. Ислямска революционна гвардия обяви, че е нанесла значителни щети на наблюдателна кула, използвана от Пети флот на САЩ в Бахрейн.

По данни на спешните служби на провинция Западен Азербайджан американски удари са поразили в петък град Пираншехр близо до иранско-иракската граница, при което са повредени няколко автомобила. Американски ракети удариха и щаба на военноморските сили на КСИР в района Зиба-Кенар в провинция Гилян, на брега на Каспийско море — съобщиха ирански медии, позовавайки се на представител на местните служби за сигурност. Властите в Гилян потвърдиха пред агенция ILNA, че американски ракети са ударили и пристанищния град Бендер-Ензели. С други думи, американската военна кампания вече не се ограничава до южните брегове на страната — обхватът ѝ стига чак до Каспийско море, което едва ли беше в първоначалните сценарии на конфликта.

Струва ли си ескалацията цената в човешки живот?

Четирима души загинаха, а петима бяха ранени при американски ракетен удар по иранския град Ахваз, съобщи държавната агенция IRIB. Провинциалните власти в Хузестан, граничеща с Ирак, потвърдиха пострадалите. В изявление, разпространено от иранската агенция Fars, КСИР предупреди жителите на страните от Персийския залив за възможни удари по сгради, използвани от американски военнослужещи, и призова хората незабавно да напуснат район в радиус от 500 метра около скрити обекти, свързани с американски персонал — предупреждение, което звучи повече като евакуационна заповед за цял регион, отколкото като военна сводка.

Ескалацията идва на фона на седмици разменени удари между Вашингтон и Техеран, откакто в края на юни американските военни поднoвиха бомбардировките над иранска територия. Всяка нова вълна се обосновава от американска страна с необходимостта да се защити свободното преминаване през Ормузкия пролив — стратегическа артерия, през която минава значителна част от световния петролен трафик. Иран, от своя страна, представя собствените си удари като защита на териториалния си суверенитет срещу присъствието на американски бази в региона. Докато двете страни продължават да разменят ракети, цените на петрола и застрахователните премии за корабоплаване вече усещат тежестта на конфликта — а Саудитска Арабия, чиито танкери станаха повод за последната ескалация, се озовава неволно въвлечена в сблъсък, който първоначално не беше неин.

Централното командване на въоръжените сили на САЩ (CENTCOM) съобщи в социалната мрежа X, че американски сили са завършили тринадесетата поредна нощ на атаки срещу Иран рано в петък сутринта. Ударите бяха насочени срещу ирански военни командни центрове, складове за дронове, комуникационни мрежи, крайбрежни наблюдателни пунктове и морски способности, с цел допълнително да бъде намалена заплахата, която Иран представлява за цивилните моряци и търговските кораби, преминаващи през Ормузкия проток.

По-рано същия ден CENTCOM бе обявило, че ударите целят Иран да бъде подведен под отговорност и да бъдат намалени заплахите от страна на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) — организация, чиято терористична същност отдавна не подлежи на сериозен дебат — към търговското корабоплаване.

Проходим ли е Ормузкият проток, или просто така им се иска да вярват?

Американското военно командване продължава да настоява, че протокът остава отворен за преминаване, въпреки атаките на КСИР, и че търговските съдове продължават свободно да плават през него благодарение на военната подкрепа на САЩ. Само дето реалността по морето изглежда по-различна от прессъобщенията. Трафикът през Ормузкия проток е спаднал до тримесечно дъно, а цените на петрола отново прехвърлиха границата от 100 долара за барел за първи път от над два месеца насам — данни, които трудно се вписват в картината на безпроблемно корабоплаване. Съвсем логично, малцина превозвачи проявяват ентусиазъм да изпитват късмета си покрай ирански крайбрежни батареи, колкото и уверено да звучат изявленията от Тампа.

Иранските противовъздушни системи в столицата Техеран бяха активирани в петък сутринта, за да посрещнат това, което полуофициалната иранска агенция „Нур нюз“ определи като „враждебна заплаха“ от страна на САЩ.

Взривове от бреговете на Конарак до улиците на Ахваз

Иранските крайбрежни градове Конарак и Джаск, както и населени места в западната, централната и южната част на страната, съобщиха за взривове, съгласно държавната медия „Ислямска република Иран Бродкастинг“ (IRIB). По-рано бяха регистрирани експлозии близо до село Месен на южното крайбрежие на остров Кешм, в самия Ормузки проток, както и южно от островите Ларак и Хенгам, по данни на иранските медии.

Свързаната с КСИР агенция „Таснийм“ побърза да обяви, че взривовете са резултат от американски ракети — коментар, който едва ли ще изненада когото и да било, запознат с обичайния репертоар на иранската пропаганда. Иранските медии съобщиха и за взривове в Ахваз, град в южната част на страната, както и в район западно от Бандер Абас — пристанищен град със стратегическо разположение в Ормузкия проток. Според старши служител от провинция Хормозган, цитиран от официалната иранска агенция, при удара са пострадали поне двама души.

Същия ден IRIB заяви в социалната мрежа X, че американска крилата ракета „Томахоук“ е била прихваната и унищожена над централния ирански град Кахнудж. CENTCOM засега не е коментирало това твърдение.

Колко дълго може да продължи размяната на удари, без нещата да излязат извън контрол?

Контекстът около поредната нощ от бомбардировки не е никак изолиран. Техеран отхвърли предложение за прекратяване на огъня, представено от иракския премиер, тъй като иранската страна не проявява интерес към временно споразумение, което оставя нерешен въпроса за контрола над Ормузкия проток. Президентът Доналд Тръмп на свой ред даде да се разбере, че не е готов да преговаря за ново примирие, докато иранският режим не понесе достатъчно болезнени последици — негова собствена формулировка, която трудно може да бъде наречена дипломатическа.

Междувременно съюзниците на Техеран не стоят със скръстени ръце. Финансираните и въоръжавани от Иран, невменяеми и вечно дрогирани лунатици – хутите в Йемен подновиха атаките си в Червено море, насочени срещу саудитски танкери, добавяйки нов пласт нестабилност към и без друга обтегнатата обстановка в региона. Броят на загиналите американски военнослужещи от началото на конфликта вече надхвърля десетина души, а Белият дом отбеляза с почести завръщането на телата на четирима от тях, убити от ирански дронове.

Понастоящем над 50 000 военнослужещи от въоръжените сили на САЩ оперират в Близкия изток, съгласно данни на CENTCOM. Числото само по себе си говори достатъчно красноречиво за мащаба на ангажимента на Вашингтон в региона — независимо колко пъти официалните говорители повтарят, че всичко е под контрол.

Преди разговорите Лавров увери, че основната тема ще бъдат войната в Украйна и халюцинираните в Кремъл „договорености“ от Анкъридж, които Кремъл твърди, че са били постигнати между Владимир Путин и Доналд Тръмп. Москва продължава да настоява, че Вашингтон още не е отхвърлил официално руските предложения, макар действията на САЩ да говорят точно обратното.

Марко Рубио не остави място за тълкуване. Според него войната трябва да приключи, защото пречи на всякакъв по-сериозен диалог между двете държави по останалите международни въпроси. Дипломатичен превод: докато Кремъл стреля, никой няма намерение да си говори за „рестарт“ на отношенията.

Какво да преговаряш с човек, който вече е разделил чуждата карта?

Разговорът се проведе на фона на публикации на Bloomberg, според които Владимир Путин окончателно е зарязал идеята за какъвто и да било териториален компромис с Украйна. Кремъл вече не възнамерява да връща окупираните части от Сумска и Харковска област, които смята за бъдеща „буферна зона“.

Още по-показателно е, че според източниците им, Путин продължава да си вярва, че до края на годината може да овладее целия Донбас. Любопитното е, че дори хора от руското военно министерство смятат подобен сценарий за прекалено оптимистичен и говорят за война, която може да продължи чак до 2027 година.

Излиза, че дори собствените генерали на Кремъл гледат по-трезво на реалността от бункерния лунатик, който ги изпраща да я променят.

Анкъридж – от „исторически пробив“ до поредното оправдание

През последните седмици Лавров неведнъж обвини САЩ, че нарушават „договореностите“ от Анкъридж. Той повтори и добре познатата позиция на Москва – Русия няма намерение да прекратява войната по сегашната фронтова линия. Дори намекна, че срещата между Путин и Тръмп в Аляска може да се е оказала измама, след която Украйна е получила още повече западно оръжие.

Паралелно с това Кремъл вече открито твърди, че не разглежда САЩ като безпристрастен посредник, а като страна, която засилва санкциите и военната помощ за Киев.

Всичко това прави 35-минутната среща между Лавров и Рубио напълно логична. Трудно е да водиш продължителни преговори, когато едната страна говори за край на войната, а другата обсъжда единствено колко още чужда територия смята да завземе. Вероятно по-дълъг разговор би означавал просто повече повторения на счупената руска грамофонна плоча – а дипломатите, за разлика от руската пропаганда, понякога ценят времето си.

Кой тика Вашингтон към нова намеса?

Сред висшите служители на администрацията няма единодушие по въпроса. Основен привърженик на силовия вариант е старшият директор по въпросите на борбата с тероризма в Съвета за национална сигурност Себастиан Горка, докато други представители на изпълнителната власт призовават за предпазливост. Официалният Белия дом засега отказва да коментира конкретни планове за военна операция, но определя тероризма в Сахел — обширния полупустинен пояс южно от Сахара — като проблем с многонационален обхват, който изисква регионално и трансатлантическо сътрудничество.

Диктаторът Путин губи поредния си африкански актив

Малийската хунта, начело с Асими Гоита, дойде на власт чрез поредица от преврати през 2020 и 2021 година, скъса връзките със Запада и Франция и се обърна за помощ в сферата на „сигурността“ към Русия. Резултатът беше разполагането на т.нар. Африкански корпус — формирование на руското министерство на отбраната, изградено на базата на наемници от уж разформированата „частна“ военна компания „Вагнер“. Съюзът с Кремъл, представян от малийските власти като гаранция за стабилност, се оказа поредната илюзия за държава, изтощена от джихадистко насилие.

През тази година терористичната групировка изтласка руските военни от няколко ключови града. През април въстаниците — туареги от „Фронта за освобождение на Азавад“ и джихадисти от JNIM — предприеха координирана атака срещу столицата Бамако и градовете Севаре, Гао, Кати и Кидал, като се опитаха да превземат дори президентския дворец. При нападенията беше убит министърът на отбраната Садио Камара, а руските наемници бяха принудени да избягат от Кидал — символичния „неофициален“ център на туарегите, превзет с руска подкрепа още през 2023 година. По-късно въстаниците принудиха малийската армия и оцелелите от Африканския корпус да предадат без бой и военната база Тесалит близо до границата с Алжир. Не е ли показателно, че единственият видим резултат от близо тригодишното руско присъствие в Сахел е поредица от отстъпления, предадени бази и загинали наемници?

Представител на администрацията на Тръмп не пропусна да отбележи, че Москва демонстрира своята неефективност като партньор на Мали в борбата с тероризма, и изрази надежда, че и други африкански държави ще си вземат бележка от провалните резултати на Русия в тази област. Иронията е трудна за подминаване — режим, който представя себе си като алтернатива на западната сигурност, се оказва неспособен да опази дори собствените си наемници от засади в полупустинята.

Рискът от сблъсък между Вашингтон и Москва

Всяка потенциална американска военна операция в Мали крие риск от пряк сблъсък с руски терористи, присъстващи на терена като съюзник на хунтата. Затова, по данни на The Washington Post, Вашингтон и Москва биха имали нужда от механизъм за координация и избягване на инциденти, подобен на прилагания по време на войната в Сирия. В която Тръмп буквално заличи първата версия на Вагнер, но това е вече „забравено“. Ситуацията се усложнява допълнително от присъствието на конкурентна терористична групировка — свързаният с „Ислямска държава“ клон ИД-Сахел, който укрепва позиции по границата на Мали с Нигер и вече държи в плен отвлечен американски мисионер.

Дали американска военна намеса ще донесе резултат там, където руските наемници се провалиха, засега не е ясно. Ясно е обаче, че Мали — държава с близо 25 милиона жители — се превръща в поредната арена, където диктаторският модел за „сигурност“ на Кремъл се сблъсква с реалността на терена и губи.

B-1B се включва в играта

Американските военновъздушни сили използваха стратегически бомбардировач B-1B „Лансър“ за удар по цели на Ислямската революционна гвардия (КСИР) в Иран във вторник — първото използване на този тип самолет от подновяването на боевете преди дванайсет дни, съобщи Axios в четвъртък, позовавайки се на американски представители. Според изданието бомбардировачът е излетял от база във Великобритания и е бил засечен от сайтове за проследяване на самолети, но точната му цел остава неизвестна. Показателно е и това, че американското Централно командване (CENTCOM) изобщо не спомена B-1B в официалното си изявление за ударите във вторник — мълчание, което само по себе си говори достатъчно.

Министърът на войната Пийт Хегсет вече беше подготвил почвата, като предупреди, че B-2, B-52, B-1B, разузнавателни дронове и изтребители, контролиращи иранското небе, може да се превърнат в „новата нормалност“ за Техеран. Формулировка, зад която трудно може да се открие каквато и да е двусмисленост.

Дванайсета поредна нощ — рутина, изградена от разрушение

CENTCOM обяви в четвъртък сутринта завършването на дванайсетия последователен кръг нощни удари по Иран. По думите на командването американските сили са поразили „ирански военни цели, включително морски способности, съоръжения за съхранение на ракети и дронове, крайбрежни наблюдателни постове и средства за противовъздушна отбрана (ПВО)“. През нощта в южноиранските градове Сирик и Бушер са били чути експлозии, съобщиха местни медии, а по-късно ирански полуофициални агенции потвърдиха и втори ракетен удар по военен обект в Бушер.

Официалната цел, повтаряна методично от CENTCOM, е „по-нататъшно ограничаване на способността на Иран да заплашва цивилни моряци и търговски кораби“, преминаващи през регионалните води. От началото на май американските сили са съдействали за преминаването на около 900 търговски кораба и около 450 милиона барела суров нефт през Ормузкия проток — цифри, които обясняват защо контролът над тесния воден коридор се превърна в централна точка на целия конфликт.

Защо режимът в Техеран продължава да брои жертви, вместо да прави отстъпки?

Заместник-губернаторът на провинция Хузестан съобщи, че локация в близост до югозападния град Ахваз е била поразена от американски ракетни удари, предаде полуофициалната агенция „Мехр“. Иранската държавна медия SNN съобщи за двама загинали след удари в близост до пътническия терминал на граничния пункт Шаламче с Ирак, като по-късно телеграм канал, свързан с КСИР, повиши бройката на загиналите на трима — цифра, която все още не е потвърдена независимо. Заместник-губернаторът по сигурността на Хузестан първоначално твърдеше, че ударът не е довел до жертви или ранени, версия, която впоследствие рухна под тежестта на собствените ѝ противоречия — според „Ал Джазира“ крайният брой е двама загинали и единайсет ранени. Американска ракета удари и покрайнините на Андимешк, също в югозападен Иран.

Президентът Доналд Тръмп добави и собствена доза заплаха към картината, като обяви, че при всеки следващ иранския удар по кораб в Ормузкия проток, Съединените щати ще унищожават по един мост или електроцентрала — включително в столицата Техеран. Иранските ислямисти отговориха по обичайния начин: председателят на парламента Мохамад Бакер Калибаф написа, че протокът „няма да се върне към предвоенното си състояние“ и че сигурността на Ормуз минава единствено през отсъствието на американски сили в региона. Външният министър Абас Арагчи пък подкрепи риториката с формулата „око за око“ — реторика, която трудно се съчетава с реалната бойна мощ на варварската им страна.

Червено море вместо Ормуз — втори фронт се отваря сам

Не само американските удари усложняват картината. Саудитски танкер „Enсelia“ бе поразен, докато плаваше в Червено море, което предизвика пожар в предната част на кораба, съобщи саудитската държавна агенция SPA, позовавайки се на официален източник от Генералната транспортна власт. Атаката бе извършена от йеменските хути, които заявиха, че са насочили удара срещу два саудитски танкера — „Enсelia“ и „Layla“ — заради нарушаване на обявената от терористичната ислямистка групировка, морска блокада на Саудитска Арабия. Всички членове на екипажа на „Enсelia“ са в безопасност, а властите са предприели необходимите мерки за обезопасяване на кораба и опазване на морската среда, увериха от Рияд.

Хутите, подкрепяни от Иран, обявиха блокадата само дни по-рано и вече твърдят, че са принудили около десет кораба да се откажат от преминаване към саудитски пристанища. Така, докато вниманието е приковано към Ормуз, се оформя и втори воден коридор, в който всяко преминаване на кораб започва да прилича на хазарт, отколкото на рутинен търговски маршрут.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отправи ново остро предупреждение към Иран, заявявайки, че всяка атака срещу кораби в Ормузкия проток ще бъде последвана от американски удар по иранска гражданска инфраструктура.

В публикация в социалните мрежи Тръмп написа, че ако Ислямската република открие огън по кораб в стратегическия проток – независимо дали с ракета, дрон, реактивен снаряд или друго оръжие – Съединените щати ще унищожат по един мост или електроцентрала в Иран.

Ормузкият проток остава най-опасната морска точка

Изявлението идва на фона на продължаващата ескалация между Вашингтон и Техеран. Ормузкият проток е един от най-важните морски маршрути в света, през който преминава значителна част от глобалния износ на петрол. Именно затова всяка атака срещу търговското корабоплаване предизвиква незабавна реакция от страна на САЩ и международните пазари.

Предупреждение или нова военна доктрина?

С последното си изявление Тръмп на практика очертава политика на автоматичен ответен удар. Вместо да говори за военни бази или ракетни позиции, той посочва граждански инфраструктурни обекти като потенциални цели при бъдещи нападения срещу корабоплаването.

Подобна позиция значително повишава напрежението в региона и показва, че Вашингтон възнамерява да реагира незабавно при всяка нова атака, която застрашава свободното корабоплаване в Ормузкия проток.

„Наскоро станахме свидетели на първия въздушен бой, в който украински F-16 свали руски изтребител. През последните няколко години, благодарение на подкрепата на много партньори, Украйна значително укрепи своята ешелонирана система за противовъздушна отбрана (ПВО)“, заяви генералът пред сенаторите.

Защо темата стигна до Сената, а не до Генералния щаб в Киев?

Поводът за разкритието не беше самото сваляне, а много по-прозаичен въпрос — какво ще се случи с украинската противовъздушна отбрана, ако финансирането от САЩ секне. Сенаторът демократ Ричард Дърбин попита Кейн какво би означавало евентуално прекратяване на подкрепата за украинската ПВО в рамките на три години. Генералът обаче предпочете да наблегне на положителното: според него украинската отбранителна индустрия върши „невероятна работа“ по разширяване на собствените си възможности — от системи „земя-въздух“ до способности „въздух-въздух“.

С какво точно е бил свален руският самолет, засега остава загадка — украинските военни пазят мълчание по въпроса, а и не са потвърждавали официално успеха си. Показателно е, че в началото на юли украинските Военновъздушни сили вече съобщаваха за унищожен руски многоцелеви изтребител Су-35 в източна посока, отново без да уточнят с какво оръжие е постигнат резултатът. Дали двата случая са свързани, или става дума за отделни епизоди от една и съща тенденция, не е ясно.

Колко F-16 всъщност има Украйна?

Украйна започна да използва американските F-16 през лятото на 2024 година и оттогава флотът расте бавно, но постоянно. По данни на Defense Express понастоящем украинските ВВС разполагат с около 39 такива машини, предоставени от Нидерландия и Дания. Норвегия е обещала още шест самолета, а Белгия — до 53. На теория, ако всички обещания бъдат изпълнени навреме, до 2030 година Украйна може да разполага с близо сто F-16.

Тук обаче се крие и известна ирония. Докато Нидерландия и Дания вече предадоха голяма част от обещаните машини, Белгия — държавата, обещала най-много самолети — все още не е доставила нито един F-16 на Украйна, въпреки обещания на предишното белгийско правителство доставките да започнат още през 2024 година. Причината, посочена от Брюксел, са забавяния в доставките на американски F-35, с които Белгия трябва да замени остарелия си парк. С други думи, докато бункерният маниак Владимир Путин изпраща вълни от дронове „Геран-5“ и крилати ракети „Калибър“ и Х-101 срещу украински градове, част от западните съюзници все още обсъждат логистика на собствените си военновъздушни бази.

Именно срещу тези руски крилати ракети и дронове украинските F-16 се използват най-често — не толкова за класически въздушен бой, колкото за прехващане на въздушни цели, летящи към украински градове и енергийна инфраструктура.

Ветерани от НАТО в украинското небе

Френското издание Intelligence Online съобщи през февруари 2026 година, че в Украйна е формирана специална ескадрила F-16, в която за първи път влизат пилоти ветерани от Съединените щати и Нидерландия. Задачата на новото формирование е защитата на небето над Киевска област, която редовно е обект на масирани руски удари.

Според изданието американските и нидерландските пилоти са подписали временни договори с украинската армия, предвиждащи ротация на всеки шест месеца с възможност за подновяване. Причината е практическа, а не символична — за разлика от част от украинските пилоти, западните летци вече имат опит с високотехнологичното оборудване на F-16 и не се нуждаят от продължително преквалификационно обучение.

Дали свалянето на руския изтребител е дело на украински пилот, на чуждестранен ветеран от новата ескадрила, или на комбинация от двете, официално не се съобщава. Едно обаче е сигурно — всеки път, когато украинско небе отблъсне поредната вълна руски ракети и дронове, пропагандните канали в Москва намират нов начин да не го споменат.