В този контекст израелските служби направиха нещо необичайно – не само споделиха разузнавателни данни със своите американски съюзници, но и разкриха източника на тези данни. За Израел подобна информация е строго поверителна, но сега те разбраха, че съветникът по национална сигурност, министърът на отбраната и вицепрезидентът на САЩ спокойно обсъждат тези данни по телефона. След този случай едва ли някоя разумна държава ще рискува да споделя чувствителна информация с администрацията на Доналд Тръмп, още по-малко да излага агентите си на риск заради недискретността на фигури като вицепрезидента Джей Ди Ванс. Ванс, подобно на Тръмп, има достъп до същите разузнавателни сводки, което прави ситуацията още по-рискова. Скандалът с изтеклата кореспонденция от месинджъра Signal само потвърждава, че засегнатите страни вече са си направили изводите.

Има подозрения, че главният редактор на The Atlantic, Джефри Голдбърг, разполага с много повече информация, отколкото е публикувал досега. Това поставя в неудобно положение екипа, сформиран да защитава Тръмп и неговите приближени. Те настояват, че в Signal не е имало секретни разговори, но ако това е вярно, Голдбърг може да публикува останалите данни без правни пречки. Какво точно са обсъждали там – дали са хвалели Путин, критикували Китай или обиждали Канада и Мексико – можем само да гадаем. Ако Тръмп не успее да овладее ситуацията, скандалът може да ескалира, замесвайки още по-известни личности и разкривайки връзките му с „приятеля Владимир“.

Тръмп продължава да „прави Америка велика отново“, но резултатът е хаос вместо ред, опасност вместо сигурност и публичност вместо секретност. Единствените константи в поведението му са любовта към парите, привързаността към Путин, непоколебимият му перчем и верността към крема за тен. След скандала с Signal Белият дом сформира екип не за разследване, а за прикриване на провала. Идеята, че съветникът по национална сигурност е дискредитиран, изглежда не достига до съзнанието на администрацията – може би заради гелосаният перчем.

Планът да обвинят Голдбърг в клевета пропадна, затова преминаха към твърдението, че разговорите в Signal са били „обикновени“. Очевидно смятат, че щом американската публика е гласувала за това „цирково представление“ втори път, ще повярва на всичко. Никой не задава въпроса защо държавни служители използват комерсиален месинджър и лични телефони за служебни разговори. Не е изключено дори да са ползвали устройства като Huawei или Йотафон, а министърът на отбраната да има имейл на mail.ru и профил в „Однокласники“.

Съюзниците на САЩ обаче не са толкова доверчиви. Израелските служби, чиито тайни бяха разкрити, са особено разтревожени. Според Wall Street Journal, информация за ликвидирането на йеменски командир, получена чрез израелски агент, е била споделена с американците и след това изтекла в медиите. Израелската преса отбелязва, че подобно разкритие може да има тежки последици, а местните служби са изразили недоволство пред Вашингтон. Отговорът на американската администрация? Стандартното „Няма разкрити тайни, всичко е под контрол“.

Този инцидент показва, че доверието между съюзниците е сериозно разклатено. Докато американската публика може и да „преглътне“ обясненията, партньорите на САЩ – особено Израел – едва ли ще продължат да споделят чувствителна информация. Скандалът с Signal е само върхът на айсберга, а какво още крие администрацията на Тръмп, остава да видим.

Първоначално Голдбърг помислил, че става дума за измама или шега. Кой би повярвал, че американският елит ще обсъжда секретни военни операции в обикновен месинджър, при това с емотикони? Но когато ударите срещу хусите се случили точно според обсъжданото в чата, станало ясно, че всичко е реално. Скандалът бързо ескалирал, след като Голдбърг публикувал скрийншотове от чата, разкривайки не само абсурдността на ситуацията, но и тревожна некомпетентност сред хората, които управляват една от най-мощните държави в света.

Какво се случи в чата?

В групата високопоставените служители не просто планирали военни действия – те разкрили и своите истински възгледи. Джей Ди Ванс, например, поставил под въпрос смисъла от защитата на търговските маршрути в Червено море, аргументирайки се, че това е поредната услуга за „европейските безделници“. Според него малко американски кораби преминават през региона, докато европейските са многобройни, и защо тогава САЩ трябва да плащат сметката? Останалите в чата одобрили тезата му. Това не е просто случайна реплика – то показва дълбоко вкоренен начин на мислене, който третира международните отношения като елементарна сметка за печалба и загуба.

Първоначално Голдбърг публикувал само няколко безобидни скрийншота. Но когато участниците в чата започнали да отричат, че са обсъждали секретна информация, той пуснал останалото – и се оказало, че почти всяко съобщение може да бъде основа за дело за разкриване на класифицирани данни. Скандалът довел до сенатски изслушвания и силен обществен и медиен отзвук.

Защо това е проблем?

Този случай не е просто куриозен инцидент. Проблемът не е само в това, че Голдбърг случайно попаднал в чата – грешки се случват на всеки. Истинският проблем е, че военни планове на САЩ се обсъждали в масово приложение като Signal. Дори да приемем, че Signal е достатъчно сигурен за лична комуникация или дори за политически разговори, той не е предназначен за планиране на военни операции. Това е безпрецедентна небрежност в американската история. Случаят с Едуард Сноудън беше класическо предателство, а имейлите на Хилари Клинтън на частен сървър не разкриха секретна информация след щателно разследване. Дори когато Тръмп изнесе класифицирани документи от Белия дом след първия си мандат, това не беше толкова явно пренебрежение към сигурността, колкото „Сигналгейт“.

Тази ситуация разкрива нещо по-сериозно: хората, които вземат решения, засягащи милиарди, са толкова некомпетентни, че обсъждат националната сигурност с лекотата, с която биха планирали вечер в кръчмата. Ако това е тяхното поведение зад затворени врати, какво остава за преговорите им с фигури като Владимир Путин, особено по отношение на войната между Русия и Украйна?

Какво означава това за света?

„Сигналгейт“ хвърля светлина върху истинската същност на екипа на Тръмп. Това не е поза – те наистина мислят като дребни търговци, които гледат на света през призмата на моментната печалба. За тях защитата на Червено море е „загуба“, защото Европа „печели“ от нея. Те не виждат по-широката картина: как сигурните търговски маршрути носят ползи за всички, включително американските компании и потребители. Вместо това те смятат, че всеки долар, похарчен за съюзниците, е долар, откраднат от Америка.

Тази философия се отразява и в политиката им към Украйна. Вместо да търсят мир заради мира, те изглежда се фокусират върху потенциалните печалби от украинските ресурси, сякаш страната е склад за редкоземни метали, които чакат да бъдат експлоатирани. Това обяснява и защо преговорите за примирие с Русия буксуват – планът им вероятно е бил да „купят“ мира, като убедят Путин, че търговията е по-изгодна от войната. Когато това не проработило, те останали без идеи.

„Сигналгейт“ е повече от скандал – той е прозорец към некомпетентността и тесногръдието на хората, които държат властта в САЩ днес. Те не само не разбират сложността на света, но и не осъзнават тежестта на своите роли. Решенията им се вземат между игра на Candy Crush и онлайн тестове, а не в заседателни зали с ясни протоколи за сигурност. За нас в Източна Европа това е особено тревожно, защото тези хора влияят пряко върху войната в Украйна и отношенията с Русия. Очакванията за мир сега изглеждат по-малко реалистични, отколкото когато и да било.

В американския Конгрес вече втори ден се водят разследвания по случая. Демократите обвиняват администрацията в небрежност и настояват за пълно разкриване на съдържанието на чата пред обществеността. Междувременно засегнатите служители отричат всички обвинения срещу тях.

Повече от денонощие след като Голдбърг беше добавен в секретния чат, съветникът по национална сигурност Майк Ул пое пълната отговорност за изтичането на информацията. Президентът Доналд Тръмп обаче застана в защита на своя подчинен. „Считате ли, че Майк Уолас сгреши и трябва да се извини?“, попита репортер. „Не мисля, че трябва да се извинява. Той прави всичко възможно. Технологиите не са съвършени, вероятно повече няма да ги използва, поне в близко бъдеще“, отговори Тръмп.

Случаят даде повод на демократите в Конгреса да атакуват основния си опонент в Белия дом. На публични изслушвания в Сената под обстрел попаднаха директорът на националното разузнаване Тулси Габарт и шефът на ЦРУ Джон Радклиф. Отговорите им обаче бяха оскъдни и измъкнати с мъка. „Не си спомням да е имало споменаване на конкретни цели“, заяви Радклиф в отговор на въпрос дали подобни дискусии за нанасяне на удари по друга държава трябва да се считат за секретни. Той добави, че преди вземането на решение за атака подобни разговори трябва да се водят в защитени канали, но отрече в чата да е имало класифицирани материали.

Габарт и Радклиф потвърдиха участието си в беседата, а директорът на ЦРУ обясни защо „Сигнал“ изобщо се използва в държавните структури. „Когато бях назначен за директор на ЦРУ, първото нещо, което се случи, беше, че „Сигнал“ беше инсталиран на компютъра ми. Това е стандартна практика за повечето служители в ЦРУ, въведена още по времето на администрацията на Байдън“, каза той.

Демократите отвърнаха, че ако в чата не е имало секретна информация, съдържанието му трябва да бъде публикувано. Оказа се обаче, че това не е толкова просто – изтриването на съобщенията може да наруши федералните закони за съхранение на записи. Според експерти администрацията е длъжна незабавно да предостави пълна стенограма на разговорите. „Това е един от най-сериозните провали в оперативната сигурност и здравия разум, които съм виждал“, коментира анализатор.

Вчера „Атлантик“ публикува пълната версия на кореспонденцията, след като първоначално се въздържаше. Според редакцията решението е взето заради обществената значимост на информацията и опитите на администрацията да омаловажи значението на изтеклите данни. От пълния текст става ясно, че два часа преди удара срещу хусите в Йемен на 15 март министърът на отбраната Пийт Хегсет е написал подробности за самолетите и ракетите, които ще бъдат използвани. Журналистите отбелязват, че ако тази информация беше попаднала в неподходящи ръце, американските пилоти щяха да бъдат изложени на риск.

Това обаче противоречи на изявлението на Хегсет, който преди това заяви: „Никой не е изпращал текстови съобщения за военни планове, това е всичко, което мога да кажа по въпроса“. Преди публикуването „Атлантик“ изпрати запитвания до Белия дом, откъдето изразиха възражения срещу материала. Малко след това прессекретарят Каролайн Лий определи статията в социалната мрежа X като „поредния измислен текст от ненавистник“.

Скандалът продължава да предизвиква вълнения, а разкритията поставят под въпрос сигурността и прозрачността в работата на американската администрация.