Болтън призна, че дори не е могъл да си представи, че подобен метод на комуникация се използва за толкова чувствителни теми. „Някои твърдят, че Signal е силно криптиран, но ако мислите, че това е еквивалент на защитените комуникации на американското правителство, помислете отново“, заяви той. Въпросът е защо никой от участниците в този чат не е повдигнал темата за сигурността и не е предложил използването на официалните канали за комуникация?
Според Болтън, подобни небрежности не са новост. Още по време на първия мандат на Доналд Тръмп, дискусии, които е трябвало да се провеждат в ситуационната стая на Белия дом, са се водили по неофициални канали. Вместо важни решения да се вземат на съвещания с най-високопоставените военни и разузнавателни служители, те са били обсъждани в неформални чатовe. Това е поредният пример за хаоса, който цари в управлението, където личните интереси надделяват над националната сигурност.
Когато медиите повдигнаха въпроса за Signal чата, президентът Тръмп отговори лаконично, че „за първи път чува за това“. Това изглежда съмнително, като се има предвид, че новината се въртеше в медиите с часове. „Ако не чувства натиск, тези хора ще останат на постовете си, докато могат“, отбеляза Болтън. Тази ситуация не е просто инцидент, а системен проблем, който поставя националната сигурност на карта.
Възможността чужди държави, като Китай и Русия, да са имали достъп до чувствителни военни планове, обсъждани по Signal, остава отворен въпрос. Според директора на Националното разузнаване, Тулси Габард, в чата не са били обсъждани засекретени материали. Въпреки това, фактът, че въобще се стига до такива разговори по неофициални канали, е сериозен проблем.
Тръмп, известен с враждебността си към бюрокрацията, наскоро обяви планове за мащабни съкращения на федерални служители. Това само засилва тенденцията към разрушаване на институциите и замяната им с лоялни на него фигури. „Ако мислите, че прахосничеството и злоупотребите ще намалеят, помислете отново“, предупреждават експерти.
Като част от хаотичното управление, Тръмп не пропусна да изкаже възхищението си от Илон Мъск, наричайки го „патриот“, който „никога не е искал нищо от него“. Това е в разрез с реалността, в която компаниите на Мъск са получавали милиарди долари държавни субсидии. Докато Тръмп хвали Мъск, американската администрация се готви за нови съкращения и още по-голям хаос в управлението.
Докато администрацията на Тръмп продължава да функционира в режим на импровизация и лични интереси, националната сигурност на САЩ остава под заплаха. Използването на неофициални комуникационни канали за дискусии от критична важност е не само непрофесионално, но и опасно. Въпросът не е дали ще се случи нов скандал, а кога.
]]>Конфликтът започна, когато Соловьов, известен с истеричните си изблици, нарече „Ахмат“ „банда“ в пряк ефир. Причината за гнева му беше присъединяването на неговия дългогодишен враг, Z-блогъра и пропагандист Роман Альохин, към редиците на чеченското подразделение. През февруари Альохин обяви, че е подписал контракт и заминава да „воюва“ на фронта с „Ахмат“. В действителност обаче той не участва активно в бойни действия, а прекарва времето си в пози за снимки, даване на интервюта и писане на постове в Telegram. Това поведение разгневи Соловьов, който започна да напада първо Альохин, а после и цялото подразделение „Ахмат“. „Това армия ли е или банда?“, питаше той яростно, поставяйки под въпрос дисциплината и честта на легендарния „спецназ“.
Соловьов не спря дотук. Той обвини „Ахмат“, че приема „врагове на Русия“ в редиците си, намеквайки за Альохин, и дори се усъмни в правото му да пише в социалните мрежи от фронта, където според него има строги ограничения за комуникация. „Как може легендарно подразделение като „Ахмат“ да държи подобни хора в редиците си?“, продължаваше той, наричайки Альохин „измамник“ и „кукла от субстанция“.
Командирът на „Ахмат“, Апти Алаудинов, не остана безучастен. В отговор той записа видео, в което с твърд и заплашителен тон предупреди Соловьов да спре да „отваря уста“ срещу него и неговото подразделение. Алаудинов подчерта, че „Ахмат“ е сражавал три години на най-тежките участъци от фронта, и отхвърли нападките като недостойни. „Помолих да не ме закачат и да не закачат подразделенията, които командвам“, заяви той, добавяйки, че ако има претенции към него, те трябва да дойдат от министъра на отбраната, а не от телевизионен водещ.
Реакцията на Алаудинов оказа мигновен ефект. Соловьов, известен с агресивната си реторика и заплахи към Запада, се преобрази напълно. Той покани Алаудинов в ефира си, където пред цяла Русия се извини унизено, обсипвайки го с комплименти: „Генерал-лейтенант, легендарен командир на легендарното подразделение „Ахмат“, мой приятел Апти Алаудинов, Герой на Руската федерация“. Водещият не пропусна да похвали бойните успехи на „Ахмат“ на фронта, припомняйки как спецназът е „затварял с телата си“ критични участъци.
Извиненията на Соловьов не спряха дотук. Министърът на информацията и печата на Чечня, Ахмед Дудаев, също се намеси, припомняйки грубите думи на пропагандиста и настоявайки за разяснения. Това принуди Соловьов да запише още едно видео, в което обясни, че „никога не е искал да обиди“ нито Алаудинов, нито „Ахмат“, нито чеченския народ. „Моето отношение към героичния подвиг на чеченците и към легендарния спецназ „Ахмат“ е добре известно“, заяви той, опитвайки се да спаси репутацията си.
Тази ситуация разкрива истинското лице на „руския свят“, за който толкова много говорят пропагандисти като Соловьов. Човек, който в ефир заплашва Европа и САЩ с ядрени удари и обещава да „покаже на всички лелината майка“, се оказа неспособен да устои на натиска от страна на чеченските силови структури. Едно предупреждение от Алаудинов беше достатъчно, за да го накара да се унижава публично и да моли за прошка. Ако дори влиятелен кремълски рупор като Соловьов, близък до Путин и с огромен медиен и финансов ресурс, трепери пред заплахата от ликвидация, какво остава за обикновените руснаци?
Този инцидент е ярка илюстрация на системата, която Русия налага – свят, в който страхът и подчинението са основни принципи. В този „русский мир“ всеки – от обикновения гражданин до телевизионната звезда – може да бъде унижен или наказан, ако пресече границата, определена от силните на деня. И точно този модел Русия се опитва да наложи на Украйна чрез войната си.
Соловьов и неговите колеги може да воюват на информационния фронт, но целта им е една – да разпространят този „русский мир“, в който страхът управлява всичко. Украинците обаче отказват да се подчинят. Докато Соловьов се гърчи в извинения пред Алаудинов, обикновен украински гражданин може да застане срещу агресорите и да защити правото си на достойнство. Това е, което руснаците не могат да простят на Украйна – смелостта да се противопостави на системата, която те самите не успяха да победят.
Скандалът между Соловьов и „Ахмат“ е повече от медиен спектакъл. Той е огледало на днешна Русия – страна, в която дори най-шумните гласове могат да бъдат заставени да мълчат с едно щракване на пръстите. И докато Соловьов се унижава пред камерите, украинците продължават да се борят – не само за земята си, но и за правото да живеят без страх и подчинение. Това е битка, която разграничава двата свята – „руския“ и този, за който мечтаят свободните хора!
]]>Официално обявената цел на срещата в Белия дом между президента на САЩ Доналд Тръмп, вицепрезидента Джей Ди Ванс и украинския лидер Володимир Зеленски беше подписването на споразумение за използване на украинските ценни минерали и редкоземелни метали. Това звучи като прагматична икономическа сделка, но истината зад кулисите е далеч по-сложна и тревожна. Всъщност Тръмп и Ванс са имали друга мисия: да убедят Зеленски да приеме „дипломатическо разрешение“ на войната с Русия – термин, който в техния речник означава капитулация на Украйна пред исканията на Владимир Путин.
Русия, чрез външния си министър Сергей Лавров, наскоро поиска Украйна да предаде без бой пет области на юг и изток, включително Запорожие и Херсон – територии, които не са изцяло под руски контрол. Това е ултиматум, който Зеленски категорично отхвърли. „С каква логика да предадем земите си без бой?“ – попита той резонно. Но Тръмп и Ванс не само настояваха за това, а отидоха по-далеч, оказвайки безпрецедентен натиск върху украинския президент.
Защо Тръмп толкова упорито иска примирие? Отговорът лежи в неговата голяма геополитическа стратегия. Той вижда в Русия потенциален съюзник срещу Китай – страната, която неговата администрация смята за основна заплаха за американските интереси. За да спечели Путин на своя страна, Тръмп е готов да жертва Украйна, приемайки почти всички руски условия. Целта му е ясна: да представи себе си като „велик миротворец“, спиращ най-голямата война в Европа след Втората световна война, и да използва това за вътрешнополитически успехи и дори за Нобелова награда за мир.
Но Зеленски не се поддаде. Той заяви, че подобна „дипломация“ не е решение, а безумие. „С Путин не се работи така – той ще иска още и още“, предупреди украинският лидер, отбелязвайки, че капитулацията на Украйна ще доведе до дългосрочни последици, които ще засегнат дори САЩ и техните съюзници в НАТО. Това разгневи Тръмп и Ванс, които избухнаха в яростни обвинения. „Ти нямаш право да ни казваш какво ще почувстваме!“ – крещяха те, обвинявайки Зеленски, че подкопава техният имидж и планове.
Срещата в Белия дом се превърна в хаос. Тръмп и Ванс не само настояваха Зеленски да предаде територии, но и го заплашваха с пълен крах, ако не приеме условията. „Без нашата помощ ще загубите войната за две седмици!“ – заяви Тръмп, повтаряйки почти дословно руската пропаганда, която преди години твърдеше, че Украйна ще падне за три дни. Зеленски остроумно отвърна: „Това вече сме го чували, само че беше за три дни.“
Американските лидери стигнаха дори по-далеч, предлагайки избори в Украйна под руски надзор – идея, която звучи като директно изпълнение на московски сценарий. Зеленски отговори достойно, но твърдо: „Няма капитулация, няма мир на всяка цена.“ Това доведе до пълен срив на преговорите, като Тръмп изгони украинската делегация от Белия дом и по-късно написа в социалните мрежи: „Върнете се, когато сте готови за мир.“
Реакцията на международната общност беше светкавична. Европа, събудена от агресивната позиция на Тръмп, започна да преосмисля ролята си в подкрепата за Украйна. Лидери на редица страни изразиха солидарност с Киев, а в Лондон се подготвя среща за координиране на помощта. „Няма да оставим Украйна сама“, заявиха европейски политици, осъзнавайки, че разчитането на САЩ при Тръмп е все по-несигурно.
В САЩ скандалът предизвика вълна от недоволство. Либералните медии нарекоха Тръмп и Ванс „предатели на демокрацията“ и „марионетка на Путин“, а дори някои консервативни гласове, като коментатора от Fox News Джеси Уотърс, се оказаха в неудобна позиция, опитвайки се да защитят президента. Общественото мнение се раздели – мнозина американци, особено тези, които познават ситуацията в Украйна, изразиха разочарование от курса на Белия дом.
Тръмп явно разчита, че Зеленски ще се пречупи под натиска, но това е малко вероятно. Украинското общество е обединено зад своя лидер както никога досега – дори опозицията го подкрепя в този критичен момент. Ако се проведат избори днес, Зеленски вероятно би спечелил с над 90% подкрепа.
Междувременно Европа ускорява военната си помощ, фокусирайки се върху модерни технологии – дронове, авиация и електроника. Икономическият и технологичен потенциал на ЕС, значително надхвърлящ руския, давайки надежда, че Украйна може да устои, дори ако американската подкрепа отслабне.
За Тръмп провалът в Белия дом е не само дипломатически, но и личен удар. Той искаше да организира тържествена среща с Путин и Зеленски в Истанбул или Рияд, където да обяви „триумфа си“. Сега този план е в руини, а рейтингите му падат. Някои наблюдатели смятат, че той скоро ще смекчи тона си, за да остане част от процеса – нещо, което е жизненоважно за неговото его на шоумен.
Отказът на Зеленски да капитулира напомня на исторически паралел – Чехословакия през 1938 г., когато Мюнхенското споразумение доведе до унищожаването на държавата. За разлика от тогавашния президент Едвард Бенеш, Зеленски избра да се бори. Този избор не само запази достойнството на Украйна, но и вдъхнови света. Докато Тръмп се бори с последиците от своята зле маскирана „спецоперация“, Украйна и нейните съюзници в Европа доказват, че свободата и съпротивата все още имат значение.
]]>Разногласията доведоха до отмяна на планираната съвместна пресконференция и временно спиране на преговорите за предложена сделка между САЩ и Украйна за редкоземни минерали. Този срив в комуникацията породи несигурност относно бъдещите отношения между двете страни, както и за военните усилия на Украйна и нейния дипломатически статут. Позицията на Тръмп спрямо Украйна отдавна е обект на внимание. За разлика от предишният американски президент, които категорично подкрепяше Украйна срещу руската агресия, Тръмп многократно изразява скептицизъм към ръководството в Киев. Той често намеква, че Украйна трябва да бъде по-отворена към преговори с Москва – позиция, която съвпада с интересите на Русия. Едно от най-спорните му твърдения е, че личните му отношения с руския президент Владимир Путин биха могли бързо да доведат до разрешаване на войната. Според него неговата уникална дипломатическа тактика, която залага на „сделки“ пред дългосрочни съюзи, би била по-ефективна за постигане на мир. Критиците обаче смятат, че подобен подход подкопава позицията на Украйна и дава предимство на Русия в преговорите.
Освен геополитическите и военни аспекти, икономическите съображения играят важна роля в подхода на Тръмп към Украйна. По време на срещата беше обсъдено предложение за споразумение относно редкоземните минерали на Украйна – ресурси, ключови за високотехнологичните индустрии, включително отбраната и възобновяемата енергия. Тръмп отдавна се стреми да намали зависимостта на САЩ от Китай за тези суровини, а богатите находища в Украйна я правят привлекателен алтернативен доставчик. Сривът на срещата обаче и последвалото отлагане на сделката разкриха дълбоко недоверие между двамата лидери. Докато Тръмп вижда икономическите партньорства като средство за оформяне на външните отношения, Зеленски не е склонен да прави компромиси под политически натиск, което предполага, че стратегическите напрежения ще продължат да пречат на по-тясно сътрудничество.
Сблъсъкът между Тръмп и Зеленски предизвика остри реакции сред европейските съюзници, много от които се опасяват, че промяната в приоритетите на САЩ може да отслаби западната коалиция в подкрепа на Украйна. Повечето държави потвърдиха ангажимента си към Киев, подчертавайки необходимостта от продължаваща военна и икономическа помощ. Официални лица от НАТО изразиха тревога, че позицията на Тръмп може да сигнализира за по-широка промяна в американската външна политика, което да намали ролята на Вашингтон в европейската сигурност. Ако САЩ намалят подкрепата си за Украйна, европейските страни може да се наложи да поемат по-голяма част от финансовата и военна тежест – сценарий, който особено притеснява НАТО, тъй като може да насърчи Русия да изпробва решимостта на алианса в Източна Европа.
Вътре в САЩ конфронтацията задълбочи политическите разделения. Демократите разкритикуваха подхода на Тръмп, твърдейки, че неговата реторика отслабва позицията на Украйна и окуражава Путин. Те настояват, че подкрепата за Украйна е от стратегическо значение за предотвратяване на дестабилизацията на Европа от Русия. Някои републиканци обаче подкрепят скептицизма на Тръмп към продължаващата военна помощ, като смятат, че САЩ трябва да се фокусират върху преговори за край на войната, вместо да предоставят неограничена подкрепа на Киев. Този дебат отразява по-широк спор в САЩ за ролята на страната в глобалните конфликти – дали да остане ангажирана в подкрепата на съюзниците си, или да приеме по-трансакционен подход, приоритетизиращ директните ползи пред дългосрочните стратегически ангажименти.
От руска гледна точка провалът на срещата предоставя ценна възможност. Москва отдавна се стреми да експлоатира разделенията в Запада, а публичните спорове между лидерите на САЩ и Украйна подкрепят тази стратегия. Кремъл често изобразява Украйна като прекалено зависима от западната помощ и политически нестабилна, а критиките на Тръмп към Зеленски дават допълнителен материал за руската пропаганда. Ако Тръмп продължи да изразява съмнения относно военната помощ или сигнализира готовност за директни преговори с Путин, Русия може да види шанс да наложи споразумение на свои условия, включително изисквания за отстъпване на окупирани територии.
Срещата между Тръмп и Зеленски разкри сериозни разломи в отношенията между САЩ и Украйна, повдигайки въпроси за дългосрочния ангажимент на Вашингтон към Киев. Трансакционният подход на Тръмп към дипломацията предполага, че той е по-заинтересован от бързи сделки, отколкото от поддържане на традиционни стратегически съюзи. Това представлява предизвикателство не само за Украйна, но и за цялостната западна система за сигурност. Докато европейските съюзници потвърждават подкрепата си за Украйна, следващите месеци ще бъдат решаващи за това дали реториката на Тръмп ще се превърне в реални политически промени, или ще остане само преговорна тактика. Ако американската военна и икономическа помощ за Украйна отслабне, това може да има дългосрочни последици за военните усилия на страната и способността ѝ да устои на руската агресия. Междувременно Русия вероятно ще продължи да използва всякакви признаци на разделение, за да прокарва своите стратегически цели, което ще оформи бъдещето на конфликта и стабилността в Европа за години напред.
]]>Конфликтът започна, когато вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс, заедно с Тръмп, започнаха да упрекват Зеленски за липса на уважение и недостатъчна благодарност към САЩ за предоставената помощ. Обвиненията продължиха с твърдението, че на украинския президент всъщност не му е нужен мир. Зеленски, в типичния си емоционален стил, не остана длъжен и отвърна остро. Разговорът, който трябваше да бъде формален и дипломатичен, се превърна в открита размяна на нападки. В резултат не само че не се стигна до подписване на споразумението за полезните изкопаеми, но и традиционната съвместна пресконференция беше отменена.
Този инцидент няма исторически аналог. Държавните глави, независимо от отношенията между страните им, обикновено спазват строг дипломатичен етикет, особено на публични срещи. Анализаторите често търсят между редовете на неутралните прессъобщения сигнали за напрежение, но тук нямаше нужда от тълкувания – всичко се разигра пред камерите. Скандалът засенчи всякакви други аспекти на срещата. Въпросът не е в това за какво са се договорили двамата лидери – защото очевидно не са постигнали нищо – а в самата публична конфронтация.
Доналд Тръмп, известен с резкия си и често обиден стил, не изненада никого с поведението си. Още преди тази среща той успя да разгневи множество световни лидери и американски политици. Само преди дни заяви, че Европейският съюз е създаден, за да „ограбва“ САЩ – коментар, типичен за неговата реторика. Според хора, работили с него по време на първия му мандат, това не е поза за камерите, а просто начинът, по който той функционира. Зеленски, от своя страна, едва ли е бил неподготвен за това какъв събеседник ще срещне в лицето на Тръмп. Въпреки това, той не успя да овладее ситуацията и да предотврати ескалацията.
Дали този скандал е просто изолиран инцидент, или ще има сериозни последици, все още не е ясно. Ако подобно нещо се беше случило с друг американски президент, би означавало дълбок разрив със съюзниците на САЩ. Но при Тръмп реакциите са различни. Вместо изолация, Украйна получи вълна от подкрепа от световни лидери – от президента на Франция Еманюел Макрон до канадския премиер Джъстин Трюдо. Всички те подчертаха, че поведението на Тръмп е негова лична черта, а не отражение на позицията на Запада. Това демонстрира уникалния талант на Тръмп да отблъсква дори най-близките съюзници на САЩ само за шест седмици след встъпването си в длъжност.
Вътре в САЩ обаче перспективите са по-мъгляви. Тръмп, известен с отмъстителния си характер, вероятно ще търси начин да „накаже“ Зеленски и Украйна. Той очакваше триумфално споразумение за полезни изкопаеми, което да представи като победа пред избирателите си, но вместо това получи публичен срам. Въпреки това, макар Тръмп да се възприема като всемогъщ, неговите действия са ограничени от американската система – закони, съдилища и други политически играчи могат да попречат на опитите му да спре помощта за Украйна изцяло.
Скандалът не доближи, нито отдалечи перспективите за мир в Украйна. Отношенията между Киев и Вашингтон бяха влошени и преди срещата, а след нея просто останаха такива. Войната може да бъде спряна само от Русия, но няма никакви признаци за преговори с Владимир Путин по този въпрос. Неуспехът със споразумението за полезните изкопаеми също няма пряка връзка с конфликта – то беше търговска сделка, а не мирен договор.
Тази грозна и безпрецедентна история оставя повече въпроси, отколкото отговори. Светът наблюдава с недоумение, но реалните последици остават неясни. За момента това е по-скоро зрелище, отколкото повратна точка. Украйна продължава да разчита на подкрепата на Европа и други съюзници, докато ролята на САЩ под ръководството на Тръмп става все по-непредсказуема. А що се отнася до мира – той остава толкова далеч, колкото беше и преди този скандал.
]]>Срещата започна да излиза извън рамките на дипломатичността, когато вицепрезидентът Ванс заяви пред Зеленски, че Украйна няма достатъчно хора, за да продължи войната. В отговор украинският президент предложи на Ванс да посети Украйна и да види ситуацията с очите си, тъй като американският вицепрезидент не е стъпвал там. Този момент отбеляза началото на ескалацията. Зеленски подчерта необходимостта от гаранции за сигурност – тема, която Киев многократно е повдигал. Тръмп обаче прекъсна украинския лидер с думите: „Трябва да си по-благодарен за това, което САЩ вече направиха за Украйна. Нямате карти без нас. Без нас вашата страна е в големи проблеми.“ Той продължи, като заяви, че Украйна няма да спечели войната и че без американската военна техника конфликтът щял да приключи за две седмици.
Зеленски отвърна остро: „Не съм дошъл да играя на карти.“ Той подчерта, че страната му се защитава вече три години благодарение на помощта на САЩ, но също така намекна за думите на Путин, че войната щяла да свърши за три дни, ако не беше съпротивата на Украйна. Тръмп от своя страна обвини Зеленски, че не е готов за мир, и дори намекна, че САЩ могат да спрат подкрепата си, ако украинският президент не покаже повече склонност към урегулиране на конфликта. Володимир Зеленски е напуснал Белия дом предсрочно, което подхрани спекулациите за провал на преговорите.
Бившият руски политик и анализатор Геннадий Гудков, коментирайки ситуацията, изрази силно емоционално мнение. Той определи тона на Тръмп като „барин към холоп“ – груб, недипломатичен и неподходящ за международните отношения. Според него това не е била среща на съюзници, а демонстрация на пренебрежение от страна на САЩ към Украйна. Гудков отбеляза, че в ООН всяка страна има равен глас, независимо от размера или влиянието си, което подчертава равенството в световния ред. Той обаче смята, че Тръмп е пренебрегнал този принцип.
„Това не е базар, не е пазар. Става дума за съдбата на света, за глобален конфликт между демокрацията и тиранията,“ заяви Гудков. Той изрази разочарование, че Тръмп вижда войната в Украйна като „игра на карти“ или локален славянски конфликт, вместо да признае Украйна за жертва на агресията на Русия – „кървав агресор“, по думите му. Гудков дори стигна до заключението, че ако Тръмп не вижда разликата между Зеленски, избран демократично, и Путин, узурпирал властта и подкрепящ терористични организации като „Хамас“, „Хути“ и „Талибан“, това е трагична грешка на американския народ при избора на президента.
Срещата предизвика широк отзвук. Илон Мъск, коментирайки събитията в своята социална мрежа, заяви, че Зеленски „се е самоунищожил в очите на американския народ“. Съобщава се също, че сделка за редкоземни метали между САЩ и Украйна, която беше една от целите на визитата, е отменена. Тръмп завърши срещата с думите: „Това ще бъде страхотно телевизионно шоу,“ което за мнозина прозвуча като превръщане на сериозен геополитически въпрос в спектакъл.
Гудков обаче призова Европа да заеме по-активна роля след този провал. Той смята, че замразяването на конфликта без решителна победа над агресора би означавало само кратка пауза, след която силните държави ще продължат да нападат по-слабите си съседи. „Зеленски не дойде да играе на карти, а да защитава съдбата на украинската нация,“ подчерта той, критикувайки Тръмп за липса на уважение и за публичното унижение на украинския народ.
Дали тази среща бележи началото на трагичен сценарий за Украйна, или все още има надежда за промяна? Гудков изрази надежда, че Европа ще каже своята дума и ще подкрепи Украйна в борбата срещу агресията. Той предупреди, че действията на Тръмп могат да имат тежки последици за световния ред, отслабвайки доверието в САЩ като лидер на демократичния свят. „Днес Тръмп не унизи Зеленски, а целия украински народ, който се бори срещу злото,“ заключи той.
Историците вероятно ще оценяват този ден като повратна точка – дали към разруха на световния ред, или към нова консолидация на демократичните сили, остава да видим. Засега обаче напрежението между Вашингтон и Киев поставя под въпрос бъдещето на тяхното сътрудничество в един от най-критичните моменти на съвременната история.
]]>Документалният филм „Газа: как да оцелееш във военна зона“ (Gaza: How to Survive a War Zone), заснет за BBC от частната компания Hoyo Films, беше премахнат от стрийминг платформата iPlayer миналата седмица. Причината – 14-годишният разказвач във филма, Абдулла, се оказа син на „заместник-министъра“ на земеделието в „правителството“ на ХАМАС.
ВВС започна разследване и увери, че няма да публикува филма в неговия първоначален вид. В четвъртък по темата направиха изявления както пресслужбата на Би-би-си, така и управителният съвет на корпорацията.
Пресслужбата призна, че както подизпълнителят, така и самата ВВС са допуснали недопустими грешки. Те поемат пълна отговорност за тези грешки и за вредите, които биха могли да нанесат на репутацията на корпорацията.
Компанията Hoyo Films не е предупредила ВВС за роднинските връзки на тийнейджъра-разказвач във филма. По време на производствения процес ВВС няколко пъти писмено е запитвала Hoyo Films дали момчето и неговото семейство имат връзки с терористите от ХАМАС.
„След излъчването те признаха, че са знаели, че бащата на момчето е заместник-министър на земеделието в правителството на ХАМАС. Те също така признават, че досега не са съобщавали на ВВС за този факт„, обясни пресслужбата. Въпреки това, ВВС признава своята вина за това, че не е изяснила това обстоятелство и е излъчила филма.
Освен това, Hoyo Films впоследствие призна, че е платила „ограничена сума“ на майката на момчето, като е превела парите по банковата сметка на нейната сестра. Преди това, както обяснява пресслужбата, Hoyo Films е уверявала, че по никакъв начин не е плащала на никого, свързан с ХАМАС.
Hoyo Films заяви, че сътрудничи изцяло на ВВС в нейното разследване, „за да разбере къде са допуснати грешки“. „Все пак смятаме, че това е важна тема и че гласът на участниците в нашия филм, тези, които са лишени от право на глас в тази война, трябва да бъде чут„, допълни компанията.
Управителният съвет на Би-би-си заяви: „Темата на този документален филм очевидно заслужава изследване, но няма нищо по-важно от прозрачността и доверието в нашата журналистическа работа. Управителният съвет разбира, че се случват грешки, но тук грешките се оказаха сериозни и нанесоха щети на ВВС“.
Министър-председателят на Великобритания Кир Стармер, запитан за този инцидент на пресконференция с президента на САЩ Доналд Тръмп в четвъртък, отговори, че случаят го безпокои и че министър от неговото правителство е провел среща с ВВС по тази тема.
Тази седмица 500 пропалестински настроени дейци на британските медии, включително бившата футболна звезда, сега спортен телевизионен водещ Гари Линекер, публично осъдиха Би-би-си за премахването на този филм от iPlayer.
През годините са избухвали множество подобни скандали с манипулирана информация от терористите от Хамас и Хисбула в ивицата Газа и Ливан. Нещо повече, стандартна практика за командирите в Хамас и Хисбула е да се придвижват свободно из зоните на бойни действия, използващи за прикритие официални акредитации на световно известни медии. Разкрити са десетки скандалните случаи, в които фоторепортери и журналисти представляващи авторитетни медии, умишлено манипулират световната общественост.
Във Втората ливанска война, гръмна огромен скандал с фоторепортера на Ройтерс – Аднан Хадж, които изключително небрежно беше дорисувал огън и пушек на снимките си, надявайки се да засили ефекта от тях. Реално ги беше направил бутафорни, заради което и беше уволнен. Остана въпросът, как редакторите са допуснали да бъдат публикувани от името на агенцията. Многократно са били разкривани и случаи на режисирани сценки и фотографии с кукли и преструващи се на мъртви хора.
В началото на настоящата война, в ивицата Газа, изключителен отзвук имаше твърдение на терористите от Хамас, тиражирано от световните медии и предизвикало огромна вълна от възмущение, в което се твърдеше, че израелски въздушен удар е убил хиляда палестинци, приютили се в болница в Газа. В последствие се оказа, че ракета изстреляна от палестински терористи е дала дефект и е паднала на паркинг в болницата, без да убие никой. Очевидно и арабските терористи умело използват принципа на австрийският художник с мустачките: „Колкото по-голяма е една лъжа, толкова по-лесно ще и повярват“, който е водещ и за пропагандистите на руският диктатор Путин. Например в горният случай, видеото от охранителна камера, публикувано от IDF и показващо удара по празният паркинг, явно е било организирано докладвано за „насилие“ и частта, в която се виждаше удара по празен паркинг, беше замъглена от YouTube.
]]>