След години на преговори и политически спорове, новият Пакт на Европейския съюз за миграцията и убежището започна да се прилага в пълен обем от петък, въвеждайки по-строги правила за управление на външните граници и нов механизъм за споделяне на отговорността между държавите членки.

Реформата, определяна като най-мащабната промяна в европейската миграционна политика от десетилетия, има за цел да създаде единна и правно обвързваща система за обработване на молбите за убежище в рамките на Европейския съюз.

Какво представлява новият пакт?

Пактът включва десет законодателни акта, които обхващат всички етапи от управлението на миграцията – от първоначалната регистрация на пристигащите мигранти до процедурите за предоставяне на международна закрила и връщането на лица без право на пребиваване.

Една от основните цели е да се преодолеят различията между националните системи за убежище и да се въведат общи стандарти за всички държави членки.

По-бързи проверки по външните граници

Сред ключовите промени са ускорените процедури за проверка на хората, които влизат незаконно на територията на ЕС.

Новите правила предвиждат първоначален граничен скрининг, който включва установяване на самоличността, здравни проверки и оценка на евентуални рискове за сигурността. В определени случаи процедурите трябва да бъдат приключени в рамките на няколко седмици.

За някои категории кандидати за убежище ще се прилагат ускорени гранични процедури, особено когато вероятността за получаване на международна закрила е ниска.

Нов механизъм за солидарност

Пактът въвежда и система за задължителна солидарност между страните членки.

Държавите, които не желаят да приемат част от кандидатите за убежище, ще могат да допринасят чрез финансова подкрепа или предоставяне на оперативна помощ на страните, изправени пред по-голям миграционен натиск.

Този механизъм цели да намали натоварването върху държавите по външните граници на ЕС, които през последните години поеха основната тежест на миграционните потоци.

Разширяване на системата Eurodac

Реформата предвижда и модернизиране на европейската база данни Eurodac, използвана за съхраняване на биометрични данни на кандидати за убежище.

Новата система ще позволява по-ефективно проследяване на молбите за закрила и ще подпомага определянето на държавата, отговорна за разглеждането на всяка конкретна процедура.

Критики от правозащитни организации

Въпреки че европейските институции определят пакта като балансиран подход между сигурността и хуманитарните ангажименти, редица организации за защита на човешките права изразиха сериозни опасения.

Според критиците новите правила могат да доведат до по-честа употреба на задържане, ограничен достъп до процедурите за убежище и съкращаване на времето за подготовка на кандидатите.

Правозащитни групи предупреждават, че ускорените процедури могат да затруднят справедливото разглеждане на отделните случаи.

Готови ли са държавите за промените?

Въпреки че реформата влиза в сила, експерти посочват, че степента на готовност на отделните държави остава различна.

Прилагането на новите правила изисква значителни административни ресурси, обучение на персонал и адаптиране на националното законодателство. Някои страни вече заявиха, че изпитват затруднения с изпълнението на всички изисквания в кратки срокове.

Нов етап в европейската миграционна политика

Приемането на Пакта за миграцията и убежището бележи началото на нов етап в управлението на миграционните процеси в Европейския съюз.

Поддръжниците на реформата я определят като необходим инструмент за по-ефективен контрол на външните граници и по-справедливо разпределение на отговорностите между държавите членки.

Критиците обаче предупреждават, че успехът на новата система ще зависи не само от способността ѝ да управлява миграционния натиск, но и от това доколко ще успее да съхрани основните принципи на международната закрила и правата на търсещите убежище.