Службата на ООН по правата на човека съобщава, че през първите три месеца на годината най-голям брой цивилни жертви, свързани с удари с дронове, са регистрирани в регионите Кордофан и Дарфур в Судан. Въпреки това експертите отбелязват, че атаките вече се разпространяват и извън тези зони, което показва ескалация и географско разширяване на конфликта.

Според анализи на международни организации, използването на въоръжени дронове се е превърнало в основен фактор за цивилни жертви в страната. Само между януари и април са регистрирани стотици загинали цивилни, като голяма част от тях са резултат именно от удари с безпилотни летателни апарати.

ООН предупреждава, че ситуацията се влошава бързо и че интензивирането на бойните действия може да доведе до още по-широко разпространение на ударите – включително към централните и източните части на страната.

Експертите подчертават, че конфликтът между суданската армия и паравоенните сили е навлязъл в нов етап, в който дроновете позволяват удари на големи разстояния, включително срещу населени райони, пазари и инфраструктура. Това допълнително усложнява хуманитарната ситуация и затруднява достъпа до помощ за милиони хора, засегнати от войната.

ООН настоява за спешни мерки за ограничаване на оръжейните доставки и за защита на цивилното население, тъй като конфликтът вече е причинил масово разселване и риск от глад в редица региони.

Три години след началото на гражданската война в Судан, международната общност продължава да търси решения на един от най-тежките конфликти в света. На конференция в Берлин донори обещаха над 1.3 милиарда долара хуманитарна помощ, но същевременно стана ясно, че дипломатическият процес остава блокиран.

Основната причина за задънената ситуация е липсата на реален диалог между двете воюващи страни – суданската армия и паравоенните Сили за бърза подкрепа. Нито една от тях не участва в международните срещи, включително тази в Берлин, което прави постигането на примирие почти невъзможно.

Правителството в столицата Хартум дори осъди конференцията, определяйки я като външна намеса. Това показва дълбокото недоверие и липсата на политическа воля за компромис.

Външна намеса и геополитически интереси

Допълнителен фактор за продължаването на войната е намесата на външни сили. Различни държави подкрепят различни фракции, което удължава конфликта и го превръща в регионален сблъсък.

Опитите за международно посредничество, включително инициативи на ООН и регионални партньори, досега не успяват да доведат до устойчиво прекратяване на огъня.

Хуманитарна катастрофа без прецедент

Войната е довела до най-тежката хуманитарна криза в света в момента. Над 30 милиона души се нуждаят от помощ, а повече от 11 милиона са разселени.

Гладът се разпространява бързо, като милиони са изправени пред остра липса на храна. Въпреки обещаните средства, финансирането остава недостатъчно – покрита е едва малка част от необходимата помощ.

Защо конфликтът не спира?

Експертите посочват няколко ключови причини за продължаващия застой:

• липса на доверие между страните
• продължаващ приток на оръжия
• конкуриращи се външни интереси
• отслабени държавни институции
• липса на единна международна стратегия

Според анализатори, войната вече не е просто вътрешен конфликт, а сложна система от регионални и глобални интереси, което прави решението още по-трудно.

Перспективи за бъдещето

Въпреки усилията на международната общност, перспективите за мир остават несигурни. Без участие на основните воюващи страни и без координиран международен натиск, конфликтът вероятно ще продължи да се задълбочава.

Конференцията в Берлин показва, че светът е готов да помогне финансово, но не и че е намерил ефективен политически път към прекратяване на войната.

Войната в Судан започва все по-осезаемо да се разпространява извън националните граници, като съседен Чад се оказва пряко засегнат от ескалацията на насилието. В средата на март дронов удар в граничния град Тине доведе до смъртта на най-малко 20 души, подчертавайки сериозността на ситуацията.

Граничният район като нов фронт

Град Тине, разположен близо до границата между двете държави, постепенно се превръща в зона на пряко влияние на конфликта. Районът е ключов заради движението на бежанци, въоръжени групи и доставки, което го прави особено уязвим.

От началото на войната в Судан през 2023 г., сблъсъците между армията и паравоенните сили на Rapid Support Forces доведоха до масово разселване на населението. Стотици хиляди хора са потърсили убежище в Чад, което поставя сериозен натиск върху ресурсите на страната.

Хуманитарна криза и нарастващо напрежение

Международни организации предупреждават за задълбочаваща се хуманитарна криза. Бежанските лагери в източен Чад са пренаселени, а достъпът до храна, вода и медицинска помощ остава ограничен.

Освен това има нарастващи опасения, че въоръжени групи могат да използват територията на Чад като база или транзитна зона, което увеличава риска от допълнителни инциденти и насилие.

Международна реакция

Организации като United Nations и хуманитарни агенции призовават за незабавно намаляване на напрежението и засилване на помощта за засегнатите региони. Дипломатически усилия продължават, но до момента не е постигнато трайно прекратяване на огъня в Судан.

Разширяването на конфликта извън границите на Судан показва колко нестабилен остава регионът. Ударът в Тине е ясен сигнал, че кризата има потенциал да се превърне в по-широк регионален конфликт, ако не бъдат предприети ефективни мерки за деескалация.

Судан е потопен в гражданска война от април 2023 г. — конфликт, който ООН определя като най-тежката хуманитарна криза в света. На фона на масово разселване и рухнала здравна система сексуалното насилие е превърнато в систематично оръжие срещу мирното население.

Фабрицция Фалчионе, представител на Фонда на ООН за населението (UNFPA) за Судан, заявява, че никога досега не е виждала сексуално насилие, свързано с въоръжен конфликт, в подобни мащаби.

„В този конфликт сексуалното насилие се използва ясно като форма на самата война. И жените са тези, които плащат цената“, каза тя пред Euronews.

Страните в конфликта — Судански въоръжени сили и паравоенната групировка Rapid Support Forces — използват изнасилването и сексуалното насилие, за да разрушат общностите и да оставят дълготрайни рани в тях. Тъй като именно жените са тези, които крепят семействата и общностите, те стават основна мишена.

Свидетелства от Дарфур и Кордофан

Фалчионе е срещнала стотици жени и момичета, избягали от насилието в Дарфур и Кордофан — двата региона, в които сраженията са най-ожесточени.

„Когато пристигат, те разказват за насилието, което са преживели, включително за изнасилванията и сексуалното насилие.“

Сред срещнатите от нея жени има и такива, които разказват за други жени, родили по пътя на бягство, чиято съдба впоследствие остава неизвестна.

Травма и стигма

Оцелелите от сексуално насилие се изправят пред тежки физически и психологически последици — травми, наранявания, риск от полово предавани болести и нежелана бременност. Към това се добавя и социалната стигма.

„Сексуалното насилие и изнасилването имат дългосрочно въздействие върху общностите. Децата, родени от изнасилване. Жените и момичетата, които може вече да не се смятат за пълноправна част от обществото, защото са оцелели от сексуално насилие.“

UNFPA работи с цели общности — жени, мъже, момчета и момичета — за преодоляване на стигмата. В страна, в която над 65% от населението е под 24-годишна възраст, младите хора се разглеждат като мощен двигател на промяната.

Помощ на терен

Организацията разполага с мобилни здравни звена и безопасни пространства, предназначени изключително за жени и момичета, където те могат да споделят преживяното, да получат психосоциална подкрепа от специалисти и да усвоят нови умения за препитание, за да изградят живота си наново.

Милиони разселени

След над 1 000 дни война приблизително 9,3 милиона души са вътрешно разселени в Судан, като по-голямата им част са жени и деца. Около 3 милиона са се върнали в родните си места, от които над 1 милион — в Хартум.

Фалчионе подчертава, че жените искат да се завърнат в своите общности, но за да стане това възможно, се нуждаят от работни места и достъп до здравни услуги.

„Жените са миротворци. Тази война не е тяхна война.“

Най-малко 64 души, сред които 13 деца, са загинали при нападение срещу болница в Судан, съобщиха от Световната здравна организация. Ударът е нанесен по учебната болница „Ал Деин“ в региона Дарфур, като освен жертвите има десетки ранени, а лечебното заведение е напълно изведено от строя .

Сред загиналите има пациенти, медицински персонал и деца, което подчертава тежките последици за цивилното население. Според данни на здравните власти, нападението е част от продължаващия конфликт в страната, започнал през 2023 г., който вече е отнел живота на десетки хиляди хора .

Ръководителят на СЗО Тедрос Адханом Гебрейесус остро осъди атаката и призова за незабавно прекратяване на насилието, заявявайки, че „е пролята достатъчно кръв“ и е време конфликтът да бъде деескалиран .

Този трагичен инцидент е поредното доказателство за задълбочаващата се хуманитарна криза в Судан, където атаките срещу здравни заведения стават все по-чести и поставят под риск живота на хиляди хора, нуждаещи се от медицинска помощ.

Представете си следния сценарий: въоръжена група обсажда град в продължение на 18 месеца, убива цивилни по етнически признак, изнасилва жени на възраст от 7 до 70 години и публично се хвали с намерението си да „прочисти“ района. После отказва да се срещне с представителите на ООН и не отговаря на никакви въпроси. Класически случай на „недоразумение“, нали?

Точно това направиха Силите за бърза подкрепа (RSF) в суданския град ал-Фашир — и го направиха толкова системно и координирано, че независима мисия на ООН се видя принудена да употреби онази страшна дума: геноцид.

„Не сме расисти, просто не харесваме Загхавите“

RSF, в своята безкрайна скромност, са отричали подобни обвинения системно, определяйки ги като „измислици на враговете си“. Много удобно. Защото когато твои бойци питат: „Има ли Загхави сред вас? Ако намерим Загхави, ще ги избием всички“ — това явно е просто… светски разговор.

Докладът на ООН установява, че RSF са провели координирано и повтарящо се таргетиране на хора по етнически признак — конкретно срещу незаслужилите да бъдат „арабски“ общности на Загхава, Фур, Берти, Масалит и Тама. Не случайни ексцесии. Не военни „колатерални щети“. Планирана операция.

Но не се притеснявайте — RSF просто не са намерили подходящ момент да коментират.

18 месеца обсада: Защото бързото убийство е твърде просто

Преди превземането на ал-Фашир, RSF са се потрудили да наложат условия на живот, изчислени да доведат до физическото унищожение на местните общности. Блокирали са хуманитарна помощ, атакували са с дронове и тежко въоръжение общностни кухни и медицински центрове — защото очевидно гладуващите болни хора са военна заплаха.

А когато обсадата приключи с превземането на града в края на октомври 2024 г., настъпиха три дни на ужас — хиляди убити и изнасилени. По думите на оцелели, телата на мъже, жени и деца са запълвали улиците. Екзекуции на цивилни от упор.

Ефективно и добре организирано. Ако геноцидът беше олимпийски спорт, RSF щяха да претендират за злато.

ООН е притеснена. Великобритания е „ужасена“. Светът… гледа.

Британският външен министър Ивет Купър нарече констатациите „наистина ужасяващи“ и призова за примирие. Председателят на мисията на ООН Мохамад Чанде Отман подчерта, че „престъпленията носят определящите характеристики на геноцид.“

Суданското правителство не е отговорило на финалния доклад. RSF не са отговорили на поканата за среща.

Защото когато извършваш геноцид с такава публична самоувереност, очевидно не смяташ, че имаш нужда да се оправдаваш пред никого.

Накрая

В Дарфур умират хора — не заради военна необходимост, не заради случайни сблъсъци, а заради това какво е тяхното етническо потекло. Докладът на ООН го казва ясно. Оцелялите го казват ясно. Само тези, които имат властта да спрат това, продължават да го чуват като фонов шум.

Геноцидът рядко изненадва света. Почти винаги светът избира да не забелязва — поне докато не е твърде късно за нещо повече от изявления на съжаление.

А оттам нататък следва удобното забравяне.

Статията се базира на доклад на Независимата международна мисия за установяване на факти на ООН за Судан, публикуван през февруари 2025 г.

От април 2023 г. насам редовната армия на Судан и паравоенните сили „Бързи сили за подкрепа“ (RSF) водят конфликт, който ООН определя като „война на зверства“. Тази война е отнела живота на десетки хиляди хора и е принудила повече от 11 милиона души да напуснат домовете си, създавайки най-голямата криза с глад и изселване в света.

Атаки в западен Судан

Между 25 и 26 декември са извършени атаки срещу селата Ум Бару и Кернои, разположени близо до западната граница на Судан с Чад. Според МОМ, тези нападения са довели до изселването на над 7000 души. След като RSF завладяха столицата на Северен Дарфур – Ал-Фашир – през октомври, те са започнали настъпление на запад през райони, населени предимно от етническата група Загхава. Тези територии са контролирани от милиция, съюзена с армията.

Конфликтът ескалира допълнително в петък, когато дрон на RSF е ударил граничния град Тине в Чад, убивайки двама чадски войници, както съобщи военен източник пред агенция AFP.

Ситуацията в южен Судан

Между Бъдни вечер и петък още 3100 души са били принудени да напуснат гладуващия град Кадугли в Южен Кордофан. Този град е под обсада от паравоенни сили повече от година и половина. Кордофан, който е богат на ресурси, в момента е сцена на най-ожесточените боеве. RSF и техните съюзници се опитват да възстановят контрола върху централния коридор на страната, който свързва Дарфур със столицата Хартум.

Разделението на Судан

Конфликтът е довел до ефективно разделяне на Судан на две части. Редовната армия контролира северните, източните и централните райони, докато RSF доминират всички пет столици на щатите в Дарфур и, заедно със съюзниците си, части от юга.

Тази криза продължава да влошава хуманитарната ситуация в региона, като милиони хора са застрашени от глад и липса на основни услуги. ООН и международната общност призовават за незабавно прекратяване на огъня и предоставяне на хуманитарна помощ, за да се предотврати по-нататъшно влошаване.

Самолетът, съветски тежък транспортен Ил-76, е претърпял „техническа повреда“ по време на кацането, съобщи един от източниците, говорил при условие за анонимност, тъй като не е упълномощен да дава информация на медиите.

„Целият екипаж на самолета загина при катастрофата“, потвърди втори военен източник, също анонимно.

Според Есам ал-Дин ал-Сайед, ръководител на административната единица Калоги, атаката е извършена в четвъртък: „Първият удар уцели детската градина, вторият – болницата, а третият дойде, докато хората се опитваха да спасяват децата.“ Ал-Сайед обвини за атаката RSF и съюзническата им фракция на Суданското народно освободително движение–Север (SPLM-N) под ръководството на Абделазиз ал-Хилу, която контролира голяма част от Южен Кордофан и части от щата Син Нил.

Точният брой жертви остава неясен заради лошите комуникации и ограничения достъп до региона. Местните власти съобщават за най-малко 80 загинали, от които 40 деца. Министерството на външните работи, близко до армията, посочи 79 жертви. Африканският съюз говори за над 100 убити, а УНИЦЕФ потвърди смъртта на повече от 10 деца на възраст между 5 и 7 години.

„Убийството на деца в училище е ужасяващо нарушение на правата на детето“, заяви в петък представителят на УНИЦЕФ в Судан Шелдън Йет и призова всички страни да спрат атаките и да осигурят достъп за хуманитарна помощ.

В неделя председателят на Африканския съюз Махмуд Али Юсуф остро осъди „ужасяващите докладвани атаки“ в Калоги и изрази възмущение от „повтарящите се и ескалиращи зверства срещу цивилни в региона“.

Ескалация в Кордофан

След превземането на Ал-Фашир – последната армейска крепост в Западен Дарфур – в края на октомври, RSF настъпват на изток към богатия на петрол регион Кордофан. След падането на Ал-Фашир бяха докладвани масови убийства, сексуално насилие, грабежи и отвличания.

Върховният комисар на ООН по правата на човека Волкер Тюрк заяви в четвъртък, че се опасява от „нова вълна зверства“ в Кордофан и определи ситуацията като „шокиращо повторение на ужасяващите събития в Ал-Фашир“.

Миналата седмица армейски дронен удар по Кауда – крепост на фракцията на Ал-Хилу – уби най-малко 48 души, съобщи ООН. Над 40 000 души са избягали от Кордофан само през последния месец.

Анализатори смятат, че офанзивата на RSF цели да пробие последната отбранителна дъга на армията около централните части на страната и да създаде условия за нов опит за превземане на големите градове, включително столицата Хартум.

Други нападения и взаимни обвинения

В четвъртък камион на Световната хранителна програма (WFP), част от конвой с 39 превозни средства, превозващи помощи за разселени от Ал-Фашир към Тауила (около 70 км западно), беше атакуван край град Хамра Ел-Шейх в Северен Дарфур. Кабината на камиона беше унищожена, шофьорът е тежко ранен.

Специалният пратеник на САЩ за Африка Масад Булуос осъди атаката в събота и призова страните да спрат военните действия и да осигурят безпрепятствен хуманитарен достъп.

В петък RSF обвиниха армията в дронен удар по ключовия граничен пункт Адре с Чад, твърдейки, че целта е била да се блокира хуманитарната помощ. Местни източници, цитирани анонимно от AFP, съобщават, че взривът е бил причинен от запалване на цистерна с бензин.

ООН обвинява Обединените арабски емирства, че доставят оръжие на RSF през Чад и Либия – обвинения, които Абу Даби категорично отрича.

Безрезултатни мирни усилия

От април 2023 г. войната между суданската армия и паравоенните RSF отне живота на десетки хиляди хора и разсели близо 12 милиона. Всички опити за прекратяване на конфликта досега се провалиха.

През ноември президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че ще работи за прекратяване на войната след разговори със саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман, но засега не е обявена конкретна инициатива.

Въпреки че конфликтът започна преди повече от две години, вниманието на световната общественост към ситуацията в Судан се засили именно сега, на фона на намаляването на интензивността на войната в Газа. Социалните мрежи са залети от публикации, обвиняващи Обединените арабски емирства (ОАЕ) в материална и военна подкрепа за RSF. Потребителите в X (бивш Twitter) и Instagram активно разпространяват видеозаписи от зверствата в Ел-Фашер и призиви за бойкот на авиокомпании и други фирми от ОАЕ. Хаштагът #BoycottUAE се превърна в вирусен, събирайки десетки хиляди реакции, включително публикации от активистката Грета Тунберг, която подкрепи кампанията „Habibi, Boycott Dubai“ заради ролята на ОАЕ във финансирането на геноцид чрез контрабанда на суданско злато.

Възниква логичният въпрос: защо истерията около Судан се разрази точно сега, а не през 2023 г., когато вече бяха загинали десетки хиляди хора? Отговорът изглежда се крие в динамиката на глобалният новинарски интерес. По-рано вниманието на света беше фокусирано върху конфликта в Газа, оставяйки събитията в Судан на заден план. Сега, след като напрежението там намаля, Судан се превърна в нов емоционален и медиен фокус. Конкретни примери илюстрират това. Публикацията на британския подкастър Мохамед Джалал с фотография на суданска майка с деца събра над 80 000 лайка и беше споделена повече от 18 000 пъти. Фен страниците на футболния клуб Манчестър Сити, чийто собственик е свързан с ОАЕ, са наводнени с коментари, свързващи действията на емирствата с кризата в Судан. Международните медии подхванаха темата, създавайки илюзията за нов „горещ фронт“.

Тази ситуация разкрива механизмите на глобалното медийно манипулиране. Горещи региони с войни се избират от определени сили, за да привлекат вниманието на световната аудитория, преразпределяйки го от един конфликт към друг. Ползите от тези процеси са очевидни: чрез емоционални кампании може да се влияе върху общественото мнение, да се оказва натиск върху държавни решения и да се отвлича вниманието от други, потенциално по-важни или стратегически чувствителни събития. Така Судан днес не само отразява реалните трагедии на суданците, но и служи като инструмент за стратегическо управление на общественото внимание. Призивите за бойкот на ОАЕ, масовото разпространение на видеа от RSF и медийните кампании създават информационен шум, който отвлича хората от други международни кризи, същевременно формирайки нов фокус за глобална критика.

Въпросът кой печели от това и как се планират подобни информационни вълни остава отворен. Всеки трябва да си отговори сам: Cui bono? – Кому е изгодно?