По думите му, засилената активност е била отчетена в дните след срещата между президента на САЩ Досалд Тръмп и китайския диктатор Си Дзинпин в Пекин.

В публикация в X Ву заяви, че именно Китай е „единственият проблем“, който разрушава статуквото и застрашава мира и сигурността в Азия. Изказването идва на фона на поредната демонстрация на сила от страна на Пекин, който от години увеличава военния натиск срещу демократичния остров.

Случайно съвпадение или показна демонстрация?

Според тайвански представител по сигурността, цитиран от AFP, китайски кораби са били засечени още преди срещата Тръмп-Си, но броят им е нараснал рязко след разговорите в Пекин и е преминал границата от 100 съда.

Това трудно може да бъде определено като „рутинна активност“. Китайската комунистическа власт отдавна използва масирани военноморски операции, за да притиска Тайван и да тества реакциите както на Тайпе, така и на Вашингтон. Разликата е, че този път мащабът изглежда още по-показен — сякаш Пекин напомня, че дипломатическите усмивки не отменят военния натиск.

Тръмп заговори за „тайванския проблем“

Допълнително напрежение предизвика и коментарът на Тръмп относно Тайван. На въпрос дали ще разговаря с президента на острова Лай Чинг-те за оръжейните доставки, американският президент заяви:

„Ще говоря с него. Аз говоря с всички.“

След това Тръмп добави, че САЩ ще „работят по тайванския проблем“. Формулировката предизвика тревога в Тайпе, защото за тайванците това не е „проблем“, а въпрос на собствено оцеляване срещу заплахите на комунистическия Китай.

Китай продължава да заплашва острова

Пекин смята Тайван за част от своята територия и не крие готовността си да използва сила за завземането му. През последните години Китай значително увеличи военните учения около острова, изпращането на бойни самолети и кораби, както и натиска върху съседните държави в региона.

Тайван, от своя страна, засилва отбраната си и разчита основно на подкрепата на САЩ. В Азия все по-често се говори, че китайските „учения“ постепенно се превръщат в репетиции за блокада. А когато една диктатура започне да струпва над 100 кораба около съседа си, обикновено не става дума за приятелска морска разходка.

Според китайската държавна агенция Синхуа, Си е определил Тайван като „най-важния въпрос“ в отношенията между Китай и САЩ. Което в превод от езика на комунистическата дипломация означава: „Не пипайте острова, който никога не сме управлявали, но сме обявили за свой.“

От своя страна Тръмп нарече Си „велик лидер“ и „приятел“, докато двете страни обсъждат крехкото търговско примирие, както и войната с Иран, която хвърля сянка върху срещата на фона на буксуващите опити за мир.

Тайван отново в центъра на напрежението

Тайван отхвърля претенциите на Пекин, че е част от Китай, а демократично избраното правителство в Тайпе многократно предупреждава за нарастващата военна заплаха от страна на комунистическия режим.

Говорител на тайванския кабинет заяви, че САЩ многократно са потвърждавали подкрепата си за острова и Тайпе е „много благодарен“ за тази позиция. Друг представител на тайванските власти подчерта, че именно китайските военни заплахи са основният източник на нестабилност в Тайванския проток и Индо-Тихоокеанския регион.

Пекин традиционно реагира яростно на американските оръжейни доставки за Тайван. Китайската комунистическа партия очевидно смята, че демокрацията на 180 километра от бреговете ѝ е по-опасна от всякакви ракети.

Пекин подава „маслинова клонка“ с телешко?

Паралелно с политическите предупреждения Китай направи и икономически жест към Вашингтон. Пекин поднови лицензите на стотици американски предприятия за износ на говеждо месо.

Над 400 американски месопреработвателни завода бяха изгубили правото да изнасят за Китай през последната година, след като разрешителните им изтекоха без подновяване. Сега компании като Cargill и Tyson Foods отново получават достъп до китайския пазар.

Според китайски анализатори това е „жест на добра воля“ в области, които не са критични за двустранната търговия. Иначе казано — Пекин няма нищо против американските пържоли, стига американските самолетоносачи да стоят по-далеч от Тайван.

Износът на американско говеждо за Китай е спаднал рязко през последните години — от 1,7 милиарда долара през 2022 г. до около 500 милиона долара миналата година, превръщайки се в поредната жертва на икономическата война между двете суперсили.

Първо посещение от 2017 г.

Това е първото посещение на американски президент в Китай след визитата на Тръмп през 2017 г. Срещата идва в момент на изключително напрежение — от Тайван и търговските спорове до Иран и битката за влияние в Азия.

Докато Вашингтон настоява, че подкрепя статуквото около Тайван, Пекин все по-открито демонстрира готовност да използва сила. А когато комунистически режим започне да говори за „много опасно място“, обикновено не става дума за дипломатически коктейл.

Какво стои зад експлозивния растеж?

Основната причина е огромното, глобално търсене на микросхеми и технологии, свързани с изкуствения интелект. Тайванските компании, които са ключови играчи в световните вериги за доставки, се възползват максимално от бума около AI. Те са основни доставчици за технологични гиганти като Nvidia и Apple, а тайванският лидер в производството на чипове продължава да доминира в областта на контрактното производство на полупроводници.

Този успех показва колко важна е свободната, иновативна и ориентирана към пазара икономика. Докато диктаторските режими в Русия, Китай и Иран инвестират огромни ресурси в агресия, тероризъм и репресии, Тайван доказва, че истинският напредък идва от свободата, предприемачеството и технологичното превъзходство.

Защо това е важно за света?

Растежът на Тайван не е просто местен успех. Той подчертава уязвимостта на глобалните вериги за доставки, ако агресивният китайски режим реши да ескалира заплахите си срещу демократичния остров. Хизбула, Хамас и КСИР продължават да сеят терор и нестабилност в Близкия изток, а Путин и Си Цзинпин укрепват своите авторитарни системи на потисничество. В същото време Тайван показва алтернатива – икономика, която носи реална стойност за целия свят чрез иновации, а не чрез заплахи и експанзия.

Доналд Тръмп многократно е подчертавал необходимостта от силна подкрепа за демократичните партньори в региона и отстояване на интересите на свободния свят срещу авторитарните сили.

Тайванският пример е ясен сигнал: свободата и високите технологии побеждават.

Изказването му идва на фона на познатата, почти рутинна динамика – Китай демонстрира военна активност около острова, а САЩ настояват за „стабилност“. В превод: всички са напрегнати, но никой не иска да признае колко.

Може ли разговорът да замени демонстрацията на сила?

Според Грийн – да, но само ако има и нещо зад думите. Той подчерта, че Пекин трябва да поддържа комуникация с всички политически сили в Тайван, включително с избраните лидери. Това е деликатен намек към факта, че китайското ръководство удобно избягва контакт с президента Лай Чинг-те, когото определя като „сепаратист“.

Междувременно Си Дзинпин демонстрира по-селективен подход – среща се с опозиционни фигури от Тайван, като част от това, което звучи като дипломатическа версия на „разделяй и владей“.

Колко струва „мирът чрез възпиране“?

Тук идва по-интересната част. Вашингтон не се отказва от любимата си формула: диалог, подкрепен с достатъчно оръжия. Тайван обмисля военен бюджет за десетки милиарди долари, включително покупки от САЩ – защото нищо не казва „искам мир“, както добре въоръжена армия.

Грийн го формулира по-дипломатично: силният отбранителен капацитет прави диалога „по-равнопоставен“. Или казано направо – когато и двете страни имат какво да губят, започват да слушат повече.

Три опции, една нежелана

Американският дипломат очерта трите класически сценария за отношенията между Китай и Тайван: диалог, принуда или война. Последното е опцията, която всички официално отричат, но никой не изключва напълно.

Реалността е проста: комунистическият Китай смята Тайван (Република Китай) за „своя“ територия и не изключва сила, докато Тайван категорично отхвърля подобни претенции и дефакто е отделна, независима страна от 1949 г. А САЩ стоят по средата – като доставчик на оръжие и морална подкрепа, което рядко успокоява ситуацията.

И така, светът продължава да наблюдава един внимателно балансиран конфликт, в който всички говорят за мир… докато се подготвят за нещо съвсем различно.

Министърът на отбраната на Тайван Уелингтън Ку обяви в сряда, че Съединените щати имат „доста висока“ степен на неотложност да помогнат на острова да укрепи военните си способности. Добрата новина е, че американците са много загрижени. Лошата новина е, че загрижеността и доставките са различни неща.

Демократичният Китай (Тайван) се сблъсква с нарастваща военна заплаха от комунистическия Китай (КНР), който отрича правото му на съществуване и го обявява за своя територия. Тайван от години разчита на САЩ като свой основен външнополитически партньор и доставчик на оръжие. Проблемът е, че поръчаното оръжие системно закъснява — понякога с години.

Шейсет и шест изтребителя търпеливо чакани от 2019 г.

Един от най-нагледните примери за въпросните „закъснения“ е поръчката от 2019 г. за 66 изтребителя F-16V на Lockheed Martin. Машините са оборудвани с усъвършенствани авионика, въоръжение и радарни системи, специално проектирани да се справят с китайските военновъздушни сили, включително стелт-изтребителите J-20. Шест години по-късно поръчката все още не е изпълнена изцяло.

Министърът Ку обясни пред журналисти в парламента, че за закъснелите доставки Вашингтон вече е сформирал специален екип, чиято мисия е да „ускори съответните програми и да помогне да наваксаме графика възможно най-бързо“. Което на практика означава — изчакайте, създаваме комисия по проблема.

Но наистина ли американците бързат?

Въпреки закъсненията, сигналите от американска страна са недвусмислени. Министерството на отбраната на Тайван обяви в края на миналата седмица, че доставките на F-16V ще започнат тази година, а производството върви с „пълен капацитет“. Майкъл Милър, директор на Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната (DSCA), пък заяви, че още през 2023 г. е подписал директива, която поставя Тайван над останалите купувачи по приоритет.

Американският закон задължава Вашингтон да осигурява на Тайван средства за самоотбрана — разпоредба, която Пекин неизменно определя като намеса във вътрешните си работи и настоява да бъде прекратена. Продажбите на оръжие редовно се превръщат в повод за дипломатическо напрежение между двете свръхсили, но нито едната страна досега не е отстъпила от позицията си.

Доставките на редица други оръжейни системи, поръчани от Тайпе, вече са започнали или завършени. Ку подчерта, че американската решимост да помогне на острова да изгради самоотбранителния си потенциал „всъщност е доста висока“.

Доколко тази висока решимост ще намери израз в конкретни доставки и в какъв срок — това е въпросът, на който Тайван чака отговор. В идеалния случай — преди да е станало прекалено късно.

Документът, цитиран от Reuters, формулира познатата китайска позиция: всякакви движения за независимост на Тайван са „сепаратизъм“, а всяка чуждестранна подкрепа за острова – недопустима намеса.

С други думи: Тайван трябва да се върне под крилото на Пекин, и то колкото се може по-тихо.

„Мирно обединение“… със заплашителен тон?

В доклада се говори едновременно за „мирно развитие на отношенията“ между двата бряга на Тайванския проток и за готовност за „решителни удари“ срещу сепаратистите.

Това е познатата формула на китайската дипломация: мирът е предпочитан вариант – стига всички да се съгласят с позицията на Пекин.

Китайската комунистическа партия настоява, че Тайван е неразделна част от страната. В същото време властите в Тайпе отхвърлят модела „една страна, две системи“, предлаган от Пекин още от 80-те години.

Тайванците имат и достатъчно примери (Макао, Хонконг) защо не вярват особено на тази формула.

Пекин увеличава армейския бюджет

Китай също така обяви, че ще увеличи военните си разходи с около 7% през 2026 г. Това е най-бавният ръст за последните пет години, но все пак остава значително по-висок от този в повечето азиатски държави.

Според анализ на The Wall Street Journal лидерът на страната Си Дзинпин е консолидирал контрола си върху армията след серия кадрови чистки във висшето военно ръководство.

Резултатът: повече власт в едни ръце и повече възможности за военни сценарии около Тайван.

Ще има ли инвазия – или натиск от всички посоки?

Засега Пекин изглежда предпочита по-сложен подход вместо директна военна операция.

Според публикации, стратегията включва комбинация от:

• мащабни военни учения около острова
• симулации на морска и въздушна блокада
• кибератаки
• икономически натиск
• юридическо преследване на тайвански политици по китайското законодателство

Целта е проста: да се покаже на Тайван, че съпротивата може да стане много скъпа.

Междувременно още през 2022 г. Си Дзинпин нареди модернизация на армията, така че тя да стане „армия от световна класа“ до 2027 г.

По данни на Централно разузнавателно управление китайските военни са получили задача да бъдат готови за установяване на контрол над Тайван именно до тази дата.

Накратко: Пекин продължава да говори за мир. Но паралелно с това много внимателно подготвя всички останали варианти.

Островът се намира едва на около 110 километра от Тайван и при ясно време е видим от неговите брегове. Китай разглежда Тайван като своя територия и не изключва използването на сила за „обединение“, което поддържа високо напрежение в региона.

Новината идва на фона на влошени отношения между Токио и Пекин, особено след изявления на японския премиер Санае Такаичи, която намекна, че Япония може да активира силите си за самоотбрана при евентуална атака срещу Тайван. Изказванията ѝ доведоха до рязка реакция от страна на Китай, включително икономически ограничения и засилена военна активност в близост до спорните райони.

Според Коидзуми бъдещото подразделение на Йонагуни ще бъде оборудвано с японски ракетни системи с обсег около 50 километра и 360-градусово покритие, способни да проследяват до 100 цели едновременно и да поразяват до 12 от тях. Планира се също създаването на звено за електронна война до фискалната 2026 г., което да може да заглушава комуникации и радари.

През последното десетилетие Япония постепенно трансформира Йонагуни в стратегически военен аванпост, където в момента служат около 160 военнослужещи от Силите за самоотбрана. Решението за разполагане на ракети се разглежда като ясен сигнал за по-настъпателна отбранителна политика на Токио и подчертава нарастващото значение на острова като потенциална „предна линия“ в случай на регионален конфликт.

Мащабен пожар е избухнал на паркинг на улица Пей-Ан в район Анан на Тайнан, съобщават местни източници. Инцидентът е станал в гъсто населената част на града, което е предизвикало сериозна тревога сред жителите.

Огънят се е разпространил бързо, като над района са се издигнали гъсти облаци дим. Екипи на пожарната служба са били незабавно изпратени на мястото, за да овладеят ситуацията и да предотвратят разпространението на пламъците към близки сгради.

Към момента няма официална информация за пострадали или за причините, довели до пожара. Властите в Тайван продължават разследването, а районът около паркинга остава отцепен с цел безопасност.

„Аз ще участвам в тези преговори, макар и косвено“, заяви Тръмп пред журналисти на борда на Air Force One на път за Вашингтон. „Не мисля, че те искат последиците от липсата на сделка“, добави той.

Най-новият кръг преговори идва след поредица заплахи от страна на Тръмп за военни действия срещу Техеран – първо заради смъртоносното потушаване на антиправителствените протести, а след това и заради иранската ядрена програма. САЩ и европейските държави се опасяват, че програмата е насочена към създаване на атомна бомба.

Вашингтон настоява да се обсъдят и други теми, включително иранските балистични ракети и подкрепата на Техеран за въоръжени ислямистки групировки в Близкия изток. По-рано в понеделник иранското външно министерство отбеляза, че „позицията на САЩ по иранския ядрен въпрос се е придвижила към по-реалистична“.

Предишният опит за преговори се провали, след като Израел нанесе изненадващи удари по Иран, което доведе до 12-дневна война, в която САЩ се включиха с бомбардировки на ирански ядрени обекти. Междувременно още един самолетоносач и групата ме преминаха Гибралтарския проток и до няколко дни ще са в оперативната зона за удари по Иран.

Тръмп: „Скоро ще реша“ за оръжия за Тайван

В същия ден Тръмп обяви, че „много скоро“ ще вземе решение дали да изпрати допълнителни оръжия на Тайван, след като китайският президент Си Дзинпин го предупреди да не го прави.

„Говоря с него по въпроса. Имахме добър разговор и скоро ще вземем решение“, каза Тръмп, подчертавайки, че има „добра връзка“ с китайския диктатор. Той припомни телефонния разговор от 4 февруари, в който Си призова за „взаимно уважение“ в отношенията между двете най-големи икономики и предупреди Вашингтон да бъде предпазлив с продажбите на оръжие на демократичният Китай (Тайван).

„Тайванският въпрос е най-важният въпрос в китайско-американските отношения… САЩ трябва да се отнасят внимателно към продажбите на оръжие за Тайван“, подчерта Си според китайската държавна телевизия.

Тръмп и Си са планирали среща в Пекин през април. Китайската комунистическа партия никога не е управлявала Тайван, но Пекин го обявява за своя територия и не изключва употребата на сила за „възстановяване“ на контрола над острова с 23 милиона жители.

САЩ не признават официално Тайван, но остават неговият основен военен поддръжник – макар тонът на тази подкрепа да е леко омекнал през втория мандат на Тръмп. През декември Вашингтон одобри оръжейни сделки за Тайван на стойност 11 милиарда долара. Малко след това Китай проведе мащабни бойни учения с бойни стрелби, симулиращи блокада на ключови тайвански пристанища.

В събота най-високопоставеният китайски дипломат Ван И предупреди от Мюнхенската конференция по сигурността, че ако САЩ „заговорничат“ по тайванския въпрос, това може да доведе до „конфронтация“ с Китай. „В бъдеще САЩ може да възприемат политика към Китай, която включва подстрекаване и заговори за разделяне на Китай чрез Тайван, пресичайки червената линия на Китай“, заяви Ван.

Тайван през последното десетилетие похарчи милиарди долари за модернизация на армията си, но е под все по-голям натиск от САЩ да направи още повече за собствената си отбрана. Президентът Лай Чин-те предложи допълнителни 40 милиарда долара за отбрана за период от осем години, но опозицията в парламента е блокирала плана десет пъти от началото на декември. В четвъртък десетки американски конгресмени призоваха тайванските опозиционни партии да прекратят блокирането.

В ексклузивно интервю за АФП миналата седмица президентът Лай заяви, че е уверен, че бюджетът ще бъде приет.

Двете изявления на Тръмп в един и същ ден подчертават активната и твърда външна политика на Вашингтон в два от най-горещите точки – Близкия изток и Тайванския проток.

Амбициозните планове на Тайван за значително увеличаване на военните разходи са блокирани, но не поради липса на спешност от страна на правителството. Причината е задълбочаващ се политически конфликт в самата страна.

Предложението на президента Лай Чин-те идва в изключително чувствителен момент. Американският президент Доналд Тръмп натиска съюзниците си да поемат по-голям дял от собствената си отбрана. Тайван е сред страните, които са в центъра на този натиск, особено предвид нарастващото напрежение и натиск от страна на Китай.

Островната държава се оказва в парадоксална ситуация – докато външните заплахи стават все по-сериозни и международните очаквания за по-голяма самостоятелност в отбраната нарастват, вътрешнополитическите противоречия парализират способността на правителството да реагира адекватно на тези предизвикателства.

Политическият задънен път илюстрира по какъв начин вътрешните разделения могат да възпрепятстват критични решения за националната сигурност, дори когато има ясна и настоятелна необходимост от действие.