Ново име, стар живот

Изглежда Виктор Янукович е решил, че най-добрият начин да изчезнеш е… просто да смениш фамилията си. Според разследване на украинския проект „Телевидение Торонто“, бившият президент живее в Сочи под името Олег Николаевич Леонов.

Съвпаденията обаче са твърде много, за да бъдат случайни. Новият „Леонов“ има същата дата на раждане като Янукович, а фамилията произлиза от моминската фамилия на майка му. Ако това е програма за защита на свидетели, явно сценарият е писан от чиновник, който е приключил работа пет минути преди края на работния ден.

Имение, достойно за човек, който „няма нищо“

Разследването твърди, че Янукович живее със своята гражданска съпруга Любов Полежай в имението „Благодат“ в Сочи. Комплексът заема около три хектара и включва няколко къщи, оранжерии, овощни градини, параклис и собствен водоем.

Наблизо на името на Полежай, която вече използва моминската си фамилия Садикова, са регистрирани още големи парцели и изоставен пансион. Очевидно някои хора събират марки, а други – имоти.

Семейство под прикритие… с милиони

Не само Янукович е сменил самоличността си. Според разследването синът му Александър и неговото семейство използват фамилията Соколови, докато Любов Полежай официално е Садикова.

Любопитното е, че въпреки официална заплата от около 50 000 рубли месечно като мениджър в агрокомплекс, Садикова успява да се сдобие с над 370 хектара земеделска земя, десетки имоти и сериозни приходи от наеми и продажби.

Вероятно това е новата руска формула за финансова независимост: получаваш средна заплата, а между другото ставаш земевладелец с мащабите на малко княжество.

А откъде идват милионите?

Разследващите твърдят, че семейството на Янукович е натрупало десетки имоти, стотици хектари земя и милиони долари по банкови сметки.

Снахата на бившия президент притежава над 27 000 квадратни метра недвижими имоти, включително в елитния комплекс „Бенилюкс“ край Москва. Само през 2024 г. по нейните депозити е имало около 3,5 милиона долара, а по сметките на сина ѝ Виктор – близо 5 милиона долара.

Всичко това изглежда особено впечатляващо на фона на официалните доходи, които трудно биха позволили покупката дори на няколко гаража, камо ли на малка имотна империя.

Старите навици не се пенсионират

Охраната на Янукович също не е случайна. Според разследването за сигурността му се грижат бивши служители на украинската Държавна служба за охрана, които след бягството му през 2014 г. са преминали на работа във Федералната служба за охрана на Русия.

Междувременно по-рано други разследвания твърдяха, че синът Александър печели милиарди рубли от търговия с въглища от окупирани райони на Донбас и вече притежава руско гражданство.

Историята около Виктор Янукович показва, че човек може да смени държавата, фамилията и документите си, но трудно се отказва от лукса. В крайна сметка паспортът може да пише „Леонов“, но когато имението има параклис, езеро и няколко хектара собствен парк, съседите едва ли се интересуват как точно се казва собственикът. Те просто знаят, че някои политически кариери приключват с оставка, а други – с нова самоличност и ключове за поредната вила.

Руският кораб предварително уведомил британския патрулен кораб HMS Tyne, че възнамерява да открие огън, след което британците спокойно се отдръпнали на безопасно разстояние. Французите пък наблюдавали спектакъла от въздуха. Всички цивилизовано спазили процедурите, а Москва после обяснила, че това били просто рутинни учения.

Защо тази смелост винаги е на безопасно разстояние?

Любопитното е, че руските военни кораби демонстрират впечатляваща храброст именно там, където украинските морски и въздушни дронове не могат да ги достигнат. В Черно море картината изглежда съвсем различно. След като украинските безпилотни катери изпратиха на дъното или тежко повредиха цяла колекция от руски плавателни съдове, останките от Черноморския флот предпочетоха да се преместят далеч от Крим и да стоят възможно най-надалеч от зоната, където могат да бъдат превърнати в подводни експонати.

Изведнъж се оказа, че ръждивите корита на Кремъл са изключително смели, когато плават в райони, където няма риск някой морски дрон да ги превърне в новина със зрелищен видеозапис. Очевидно героизмът на руските моряци е в пряка зависимост от максималния обсег на украинските безпилотници.

Случайност или дипломатически поздрав?

BBC отбелязва, че демонстрацията неизбежно ще бъде възприета като напомняне за засилената активност на руския флот край британските брегове, особено след смяната на премиера. Лондон не пожела официално да коментира дали Москва е избрала момента нарочно, но съвпадението е достатъчно показателно.

Само преди месец британските морски пехотинци задържаха санкциониран руски танкер от т.нар. „сенчест флот“, а впоследствие друга руска фрегата откри предупредителен огън срещу яхта на британско семейство, твърдейки, че тя представлявала опасност за бойния кораб. История, която звучи почти толкова убедително, колкото и твърдението, че Русия никога не провокира никого.

Сега „Неустрашими“ вероятно поема щафетата в охраната на руските сенчести танкери, които продължават да прекосяват Ла Манша. Защото ако има нещо, което Москва защитава с истинско усърдие, това не е престижът на флота, а приходите от петрола.

Руският флот очевидно е открил новата си стратегия – да демонстрира сила пред държави, които спазват международните правила, и да избягва водите, където украинските дронове превръщат самоувереността в добре опечен, метален скрап. Оказва се, че най-сигурният начин един руски кораб да изглежда „неустрашим“ е просто да бъде достатъчно далеч от мястото, където някой може да му го оспори.

На журналистически въпрос дали САЩ са готови на подобна стъпка, Тръмп отговори кратко: „Ако е необходимо – да.“

Украйна може да започне собствено производство на Patriot?

Освен това американският президент разкри, че Вашингтон възнамерява да предостави на Украйна технологии и лиценз за производство на системите за противовъздушна отбрана MIM-104 Patriot.

По думите му Patriot е изключително сложна система, но украинската индустрия ще успее бързо да усвои производството.

„Имаме Patriot, но и на нас ни трябват. Все пак можем да предоставим част от тях. Мисля, че украинците ще започнат да ги произвеждат много бързо. Ще изградим производствени мощности и компанията ще дойде на място“, заяви Тръмп.

Той добави, че ако Украйна е разполагала с достатъчно системи Patriot още в началото на пълномащабната руска инвазия, голяма част от руските ракетни атаки е можело да бъдат неутрализирани.

Какво каза Тръмп за ударите по руски рафинерии?

Американският президент коментира и украинските атаки срещу руски петролни рафинерии. Според него подобни удари представляват ескалация, но могат да ускорят края на войната.

„Това е ескалация, но може да помогне и да доведе до приключването на войната“, заяви той.

Държавният секретар Марко Рубио също потвърди, че Вашингтон и Киев обсъждат възможностите Украйна да нанася удари дълбоко в руска територия. По думите му подобни операции биха принудили Москва да отделя все повече ресурси за защита на собственото си въздушно пространство, което може да увеличи натиска върху руският диктатор Владимир Путин да седне на масата за преговори.

Докато в Брюксел подреждат папките за следващите стъпки по присъединяването на Украйна към Европейския съюз, Унгария отново реши да напомни, че без нейното съгласие влакът не тръгва от гарата. Този път Будапеща блокира изпращането на общо писмо от всички 27 държави членки в подкрепа на по-нататъшното придвижване на кандидатурите на Украйна и Молдова.

Според източници на Politico именно това писмо е необходимо за следващия етап от разглеждането на двете кандидатури. Проблемът е, че за подобен документ е нужно единодушие, а единственият несъгласен отново се оказа Унгария.

Нов премиер, стара спирачка?

След като дълги години Виктор Орбан беше символът на европейските главоболия по темата Украйна, мнозина очакваха, че с идването на новия премиер Петер Мадяр ситуацията ще стане по-гладка. Оказва се обаче, че смяната на шофьора не означава непременно смяна на маршрута.

Мадяр не възрази срещу началото на преговорите с Киев, но настоя от общото писмо да отпадне формулировката „възможно най-скоро“ относно бъдещото членство на Украйна. Според него прекаленото бързане изпраща погрешен сигнал към страните от Западните Балкани, които от години чакат реда си пред европейската чакалня.

С други думи, Будапеща не казва „не“, а по-скоро „чакайте малко, има и други на опашката“.

Кой чака по-дълго пред европейската врата?

Аргументът на Унгария е, че държави като Сърбия, Албания, Черна гора и Северна Македония работят по европейската си интеграция от години и трудно биха разбрали защо Киев трябва да получи експресно обслужване.

Това е и един от най-чувствителните въпроси в ЕС – как да се съчетае политическата подкрепа за Украйна с принципа, че всяка държава кандидат трябва да изпълни едни и същи критерии.

Преговорите вече започнаха

Въпреки поредната унгарска спирачка, процесът по присъединяване на Украйна напредва. През юни Европейският съюз официално отвори първия преговорен клъстер както за Украйна, така и за Молдова.

Първият клъстер включва най-чувствителните теми – върховенство на закона, демократични институции и функциониране на държавната администрация. Отварянето му означава, че Киев вече е преминал от етапа на политическите декларации към реалната работа по изпълнение на условията за членство.

Общо преговорният процес е разделен на шест големи тематични направления и 33 отделни преговорни глави.

Членство до 2030 г. или още едно европейско чакане?

Посланикът на ЕС в Украйна, Катарина Матернова, наскоро заяви, че присъединяването на Киев преди 2030 г. е напълно възможно. Всичко обаче зависи от темпото на реформите и от политическата воля на всички държави членки.

А това последното често се оказва най-трудната част. Защото в Европейския съюз понякога е по-лесно да се договорят 26 държави, отколкото да убедят една-единствена да не натиска спирачката в последния момент.

Изказването беше направено във военната база „Андрюс“, където Тръмп реши да припомни на европейците един стар принцип: ако някой плаща сметката, рано или късно започва да пита кой ще му върне парите.

„Никой не ни помоли да платим“

Според Тръмп администрацията на Байдън е допуснала фундаментална грешка. Вместо да поиска от европейските съюзници да поемат разходите, тя просто е доставяла оръжия и техника.

Американският президент разказа как попитал защо европейците не са платили своя дял. Отговорът, който твърди, че получил, бил почти комичен: „Никой не ни помоли, сър.“

Оказва се, че според „логиката“ на Тръмп цялата финансова драма може да бъде сведена до едно изречение, което никой във Вашингтон не е произнесъл навреме.

Колко всъщност струва войната?

Още през 2025 г. Тръмп твърдеше, че американската помощ за Украйна надхвърля 300 милиарда долара. Тези числа обаче бяха оспорени от украинския президент Володимир Зеленски.

По негови данни общата стойност на военните разходи е около 320 милиарда долара, като приблизително 120 милиарда са осигурени от самата Украйна, а останалите около 200 милиарда идват от западните съюзници. Зеленски посочи също значително по-ниски стойности за американската помощ – около 67 милиарда долара военна подкрепа и 31,5 милиарда долара пряка финансова помощ.

С други думи, дори участниците в разговора не могат да се разберат каква точно е сумата върху фактурата.

Европа клиент ли е или съюзник?

Това е въпросът, който стои зад поредното изказване на Тръмп. За него отношенията между Вашингтон и европейските столици все по-често приличат на търговска сделка, а не на традиционен съюз.

Неслучайно още през 2025 г. Белият дом прекрати директното финансиране на войната в Украйна. Вместо това САЩ продължават да продават оръжия на страните от НАТО, които след това ги доставят на Киев. Така американската оръжейна индустрия получава нови поръчки, а европейците – нови разходи.

Моделът е прост: Вашингтон продава, Европа купува, а Кремъл продължава да обяснява как Западът бил на ръба на финансов крах.

Калкулаторът в Белия дом работи извънредно

За европейските лидери думите на Тръмп са поредното напомняне, че ако той гледа на международната политика като на счетоводен отчет, всяка стара договорка може да бъде отворена отново.

А когато най-могъщата държава в света започне да търси рестото за решения, взети от предишна администрация, вероятно доста чиновници в Брюксел нервно проверяват дали някъде в архивите не е останала неплатена фактура. За всеки случай.

Според Зеленски украинската отбранителна индустрия със сигурност ще произведе поне 10 милиона дрона през настоящата година, но съществуват възможности този обем да бъде удвоен. Паралелно с това страната отчита сериозен напредък в развитието на военните технологии, включително безпилотни системи, роботизирани платформи, софтуерни решения, изкуствен интелект и средства за радиоелектронна борба.

Украинският президент подчерта, че Киев ще продължи да използва далекобойни дронове срещу военни и енергийни обекти на територията на Русия. Той отново призова западните съюзници да засилят натиска върху руския диктатор Владимир Путин, като заяви, че Кремъл не проявява желание да прекрати войната.

От един милион до потенциални двадесет милиона за две години

Развитието на украинската индустрия за дронове изглежда впечатляващо дори на фона на мащабния конфликт. През 2024 година Киев говореше за производство на около един милион безпилотни апарата. През 2025 година този показател нарасна до 4 милиона, а сега властите вече обсъждат възможност за достигане на 20 милиона.

Още в началото на годината украинският Съвет за национална сигурност и отбрана съобщи, че над 160 компании в страната разполагат с капацитет за производство на повече от 8 милиона FPV-дрона годишно.

Какво постигнаха Силите за безпилотни системи?

Според командира на украинските Сили за безпилотни системи Роберт Бровди, за една година подразделението е унищожило над 350 хиляди цели. Сред тях са стотици системи за противовъздушна отбрана, танкове, бронетехника, артилерийски установки и реактивни системи за залпов огън.

По данни на украинската страна дроновете са се превърнали в едно от най-ефективните средства на бойното поле, особено след като през 2023 година недостигът на артилерийски боеприпаси принуди Киев да търси по-евтини и масови решения.

Украинските дронове привличат интерес и отвъд Европа

Развитието на украинския сектор вече привлича вниманието на редица международни партньори. Наскоро Украйна подписа споразумение с Латвия за съвместно производство на безпилотни системи. Подобни преговори се водят и с Румъния, а Зеленски съобщи и за мащабна инициатива с Канада.

Особено показателен е интересът от страна на американски отбранителни компании. Според публикация на The Wall Street Journal украински производители вече работят по проекти, свързани с разработването на безпилотни системи за нуждите на Пентагона. Причината е проста – докато американски стартъпи са похарчили милиарди долари за създаване на компактни дронове, украинските компании успяват да произвеждат евтини, ефективни и реално изпитани в бойни условия системи.

Дроновете променят войната

Само преди няколко години безпилотните апарати бяха помощно средство на фронта. Днес те се превръщат в един от основните фактори, определящи успеха на бойните действия. Ако Украйна действително достигне производство от 10 до 20 милиона дрона годишно, това би представлявало едно от най-мащабните производства на подобни системи в света и би затвърдило ролята на страната като водещ център за военни иновации.

Според него Украйна се нуждае повече от хора, отколкото от допълнителни оръжия. Стоянов се обяви и за постигането на „справедлив мир“, чиито условия трябва да бъдат определени от двете страни в конфликта. По думите му Европейският съюз има важна роля в търсенето на дипломатическо решение, но възможностите му за посредничество са ограничени заради военната подкрепа, която оказва на Киев.

Завой в политиката на София

Изявленията на военния министър съвпадат с позициите на новия министър-председател Румен Радев, който пое управлението през май. Още преди идването си на власт той многократно се противопоставяше на военната помощ за Украйна и настояваше, че войната не може да бъде решена по военен път.

Радев също така критикуваше санкциите срещу Русия, като посочваше негативното им отражение върху европейските икономики. Изданията Politico и Financial Times по-рано го определиха като един от най-благосклонно настроените към Москва политици в рамките на Европейския съюз.

Какво означава това за Украйна?

България е сред водещите производители на боеприпаси от съветски тип в ЕС – именно такива, каквито украинската армия използваше масово през първите години от войната. По данни на Euractiv само през 2023 г. доставките на българско въоръжение за Киев са достигнали милиарди долари.

Отбранителната индустрия има значително място в българската икономика и формира около 4% от брутния вътрешен продукт. След началото на руската инвазия секторът се превърна в един от основните печеливши от повишеното търсене на боеприпаси и оръжейни системи.

Любопитен детайл е, че само преди няколко месеца – през март 2026 г. – София и Киев подписаха десетгодишно споразумение за сътрудничество в отбранителната сфера, включително за съвместно производство на въоръжение и безпилотни апарати. Сега бъдещето на тези планове изглежда все по-неясно.

Защо Брюксел е обезпокоен?

Промяната в курса на България вече предизвиква безпокойство сред европейските партньори. Euractiv съобщи, че депутати в Европейския парламент са изразили опасения, че управлението на Радев може да доведе до ограничения върху износа на боеприпаси за Украйна.

Председателят на групата Renew Europe Валери Айер предупреди, че подобна политика може да създаде сериозни затруднения за снабдяването на украинските въоръжени сили.

Следват ли и промени в отношенията с Русия?

Паралелно с дебата за военната помощ в България вече се обсъждат и възможни промени в отношенията с Москва. В края на май депутатът Ангел Георгиев съобщи, че в парламента се разглеждат варианти за отмяна на част от санкциите срещу Русия, включително в областта на енергетиката и поддръжката на авиационна техника.

Като аргумент се посочва необходимостта от обслужване на българските изтребители МиГ-29, които според поддръжниците на идеята все още зависят от руска техническа поддръжка.

Решението за прекратяване на военната помощ би представлявало един от най-сериозните външнополитически завои на България след началото на руската агресия срещу Украйна. Освен отражението върху отбранителната индустрия, подобен ход може да постави София в противоречие с преобладаващата линия на Европейския съюз и НАТО по отношение на подкрепата за Киев.

Премиерът на Украйна Юлия Свириденко определи новината като важна стъпка към стратегическата цел на страната – пълноправно членство в Европейския съюз.

Какво отключи решението?

До последно Унгария блокираше началото на преговорите заради спорове около правата на етническите унгарци в Закарпатска област. След смяната на властта в Будапеща обаче ситуацията се промени.

Новият министър-председател Петер Мадяр съобщи, че е постигнато споразумение с Киев за разширяване на езиковите, образователните, културните и политическите права на около 100 000 етнически унгарци в региона.

Мадяр не пропусна да отправи и критика към предшественика си Виктор Орбан, заявявайки, че новото правителство е постигнало за три седмици това, което Орбан не е успял да договори за десет години.

Какво представлява присъединителният процес?

Полученото одобрение не означава, че Украйна е на прага на членството. Предстои дълъг процес на преговори и реформи, разделен на 33 направления, групирани в шест основни клъстера.

Сред тях са:

• върховенство на закона;
• демократични институции;
• икономически реформи;
• съдебна система;
• борба с корупцията;
• хармонизиране на законодателството с европейските стандарти.

Първият клъстер, по който започват разговорите, е именно свързан с върховенството на закона и демократичните стандарти – традиционно най-внимателно наблюдаваната част от процеса.

Членство до 2027 г. или по-дълъг път?

Президентът Володимир Зеленски неведнъж е заявявал, че Киев би искал да стане член на ЕС още през 2027 г. В много европейски столици обаче подобен срок се приема като твърде оптимистичен.

Самият Мадяр предупреди, че ако Украйна успее да изпълни всички условия, процесът може да отнеме между 10 и 15 години. След това в Унгария ще бъде проведен референдум относно окончателното одобрение на членството.

Възможен ли е междинен вариант?

Междувременно германският канцлер Фридрих Мерц предложи идея за статут на „асоцииран член“, който би позволил на Украйна постепенно да се интегрира в европейските институции още преди пълноправното присъединяване.

Киев обаче продължава да настоява за пълно членство, като украинските власти вече дадоха сигнал, че са готови временно да се откажат от достъп до част от средствата от общия бюджет на съюза, ако това улесни процеса.

Единодушие днес, но и утре?

Решението за започване на преговорите показва, че Европейският съюз запазва политическата си подкрепа за Украйна въпреки войната и множеството вътрешни спорове в блока. Истинското изпитание обаче тепърва започва. В крайна сметка всяка държава членка ще трябва да одобри присъединяването на Украйна, а това означава години на реформи, преговори и политически дебати както в Киев, така и в европейските столици.

Защо Путин не получи нищо от Китай?

Според съветника на украинския президент Михайло Подоляк, визитата на Путин е класически пример за човек в дълбоко разрушено психическо състояние. Диктаторът пристига с очаквания за гаранции, подкрепа, нови сделки. Вместо това се връща с празни ръце. Китай ясно показва, че вижда Русия като васална територия, тотално зависима и неспособна на самостоятелни действия.

Енергетиката на Русия умира бързо в полза на Пекин. Китай е единственият купувач на последна надежда и диктува цените, обемите и условията. Опити за разширяване на пазари за руския ВПК или други сектори са категорично отхвърлени. Вместо това китайските компании печелят позиции в Русия за сметка на местни производители в селското стопанство и металургията.

Какво означава подписването на поредната декларация?

Путин и Си подписаха поредната декларация за „стратегическо партньорство“ – десети път за последните години. Това е абсурд, който подчертава липсата на реално съдържание. Нищо ново, нищо непредсказуемо. Китай просто контролира всичко, което предстои за Русия.

Защо Китай печели от продължаващата война?

Китай използва ситуацията, за да подкопава репутацията на Съединените щати. Докато Русия губи независимост, Пекин се позиционира като глобален играч, към когото другите държави трябва да се ориентират. Диктаторът Си ясно демонстрира различните нива: с Доналд Тръмп и с Путин – това са два различни свята.

Музикалната програма по време на визитата е особено показателна. „Половецки танци“, откъси от „Шехеразада“ и „Танцът на малките лебеди“ завършват с изпълнение на военния оркестър на Китай. Това е директно послание за мястото на Путин – като победен княз в плен.

Какво прави Украйна?

Украйна работи за визита на президента Зеленски в Пекин, за да премахне двойствеността в позицията на Китай. Киев се утвърждава като надежден партньор на САЩ и търси конструктивни отношения с европейски държави, включително Унгария. Дискусиите за ускоряване на европейската интеграция на Украйна продължават.

Китай продава компоненти, но пряка военна намеса в руската агресия няма. Такава стъпка би била нелепа за играч от мащаба на Китай – да се ангажира с примитивната и стратегически провалена война на Путин.

Посещението на Путин в Пекин е поредното доказателство за смъртта на руската независимост. Диктаторът в Москва се превърна в инструмент в ръцете на диктатора в Пекин. Русия плаща висока цена за своята агресия, докато Украйна продължава да се бори и да търси реални решения.

Съд в Казахстан разреши на Нафтогаз да пристъпи към арест на активи на Газпром в страната по иск за 1,4 милиарда долара. Решението е пореден тежък удар по руската газова компания, която след началото на войната срещу Украйна постепенно се превърна от „енергиен гигант“ в юридически клиент на половин Европа.

Председателят на украинската компания Сергей Корецкий определи решението като първия публичен случай, в който чуждестранен съд позволява принудително изпълнение на арбитражното решение срещу „Газпром“ в отделна юрисдикция. С други думи — Киев вече не просто печели дела, а започва да търси къде реално има какво да вземе.

Как започна спорът?

Конфликтът между двете компании е свързан с договора от 2019 година за транзит на руски газ през украинска територия. След руската инвазия през 2022 година транзитът през станция „Сохрановка“ в окупираната част на Луганска област бе прекратен, но доставките през „Суджа“ продължиха.

Според „Нафтогаз“ обаче Газпром е спрял да плаща пълния размер на договорените транзитни такси. През септември 2022 година украинската страна започна арбитраж в Швейцария, а през юни 2025 година съдът задължи руската компания да плати 1,4 милиарда долара плюс съдебните разходи.

Москва опита да оспори решението, но Федералният съд на Швейцария окончателно потвърди присъдата през март 2026 година.

Само един иск ли е проблемът?

Съвсем не. Според изчисления на Reuters общите претенции срещу Газпром от бивши европейски партньори вече достигат поне 19,5 милиарда евро.

Сред компаниите, завели дела срещу руския монополист, са:

• Gasum
• Engie
• Eni
• OMV
• RWE
• Unipro
• DEPA

и още редица европейски оператори и енергийни дружества.

Причината е сходна навсякъде — нарушени договори, спрени доставки и неизпълнени задължения след решението на Путин да използва газа като инструмент за шьнтаж. Оказа се, че когато превърнеш търговските договори в оръжие, рано или късно пристигат и съдебните изпълнители.

Защо решението на Казахстан е важно?

Досега много от арбитражните победи срещу Газпром оставаха предимно на хартия. Истинският въпрос беше дали съдилища в други държави ще разрешат реално замразяване и конфискация на активи.

Решението на казахстанския съд показва, че подобен процес вече започва. Това създава опасен за Москва прецедент: ако една държава позволи принудително изпълнение, други могат да последват примера ѝ.

А за „Газпром“ проблемът не е само финансов. Компанията дълги години беше основен инструмент на Кремъл за влияние в Европа. Днес обаче все по-често присъства не в новини за рекордни печалби, а в съдебни регистри и арбитражни решения.