Според изявлението на говорителя на групировката Хазем Касем, стъпката цели да отнеме на Израел „всякакви претексти“ за продължаване на военните действия. Хамас, разбира се, е готов да предаде управленските правомощия на Националния комитет за администрация на Газа (НКАГ) — познат и като Комитета на технократите, — начело с палестинския служител Али Шаат. На теория звучи елегантно. На практика Комитетът съществува от около шест месеца, но досега не е стъпвал в Газа заради израелски възражения, а въоръжението на терористичната организация остава непокътнато.

Съвет на мира: думите не са достатъчни

Съветът на мира — структурата, създадена от американския президент Доналд Тръмп при договарянето на примирието между Израел и Хамас през октомври миналата година — реагира на новината в социалната мрежа Х с изявление, което съчетава дипломатическа учтивост със здравословна доза недоверие. Оценката на Съвета „ще се ръководи от действия, а не от обещания“, се казва в текста, придружено от настояване, че решенията трябва да бъдат всеобхватни спрямо изискванията, заложени в пътната карта за управлението, сигурността и прехода в Газа.

Съветът формулира и своеобразен девиз на цялата операция: „една власт, един закон и едно оръжие“ — принцип, който звучи логично на хартия, но чиято реализация зависи изцяло от готовността на Хамас да се раздели с арсенала си. А досегашният опит показва, че терористичната групировка е далеч по-словоохотлива в декларациите, отколкото щедра в действията. Истинското предаване на властта, подчертава Съветът, трябва да позволи на НКАГ да упражнява мандата си независимо, включително да взема административните и управленски решения, поверени му — с други думи, без Хамас да дърпа конците иззад кулисите.

Защо Кайро отново е домакин на преговори

Успоредно с обявлението, източници в Хамас и палестинските фракции съобщиха, че нов кръг разговори се очаква в Кайро в рамките на два дни, с цел „стесняване на разликите“ около втория етап от крехкото примирие в Газа. Египет, Катар и Турция — постоянните посредници в тази поредна сага — продължават да се опитват да стабилизират споразумението, обявено през октомври миналата година.

Данните за жертвите от продължаващите нарушения на примирието варират сериозно според източника: част от палестинските медии съобщават за над хиляда убити цивилни от началото на споразумението, докато други издания посочват далеч по-високи и трудни за независима проверка цифри в контекста на цялата война. Тези разминавания са добър повод за читателя да подхожда с известна доза скептицизъм към всяка кръгла статистика, произнасяна от която и да е от страните в конфликта.

Очаква се Кайро да приеме срещи в рамките на около 48 часа с участието на палестинските фракции, включително Хамас. Според наличната информация представителят на Газа в Съвета на мира Николай Младенов е пристигнал в Египет, за да участва в дискусиите заедно с американски служители, работещи в рамките на Съвета и международните стабилизиращи сили. Участието му обаче не може да бъде потвърдено от източник от негово име, а близки до него хора уточняват, че то зависи от напредъка в преговорите по клаузите на споразумението — след отговорите на Хамас и фракциите на последните предложения за актуализация.

Реформа или поредна смяна на табелата?

Остава открит въпросът дали разпускането на комитета е реален отказ от контрол или просто козметична преномерация на същите хора зад същите бюра. Хамас настоява, че е готов да прехвърли административните отговорности, но упорито отказва да предаде оръжието си преди създаването на палестинска администрация — логика, която обръща наопаки цялата последователност на плана на Тръмп, изискващ именно разоръжаване като предпоставка за прехода. Докато терористичната организация продължава да държи автомата в едната ръка и да протяга другата за ръкостискане, „една власт, един закон и едно оръжие“ остава повече пожелание, отколкото факт на терена.

На конференция в еврейско селище на Западен бряг Нетаняху заяви пред камерите на израелски Channel 12: „В момента стискаме Хамас. Контролираме 60% от територията на Ивицата.“ След това добави, че личната му директива е да се придвижат до 70%. „Стискаме ги от всички страни. С останалото ще се справим после“ — обобщи той.

Примирие с дупки, колкото швейцарско сирене

Октомврийският договор за прекратяване на огъня предвиждаше израелските сили да се изтеглят зад т.нар. „Жълта линия“ — разграничителна зона между контролираната от терористите от Хамас територия и армейските позиции. Първата фаза включваше размяна на последните заложници, отвлечени при нападението на Хамас на 7 октомври 2023 г., срещу араби, задържани от Израел.

Втората фаза — разоръжаване на Хамас и постепенно изтегляне на израелската армия — е замръзнала от месеци. Нетаняху вече обяви на 15 май, че армията е разширила хватката си върху Газа, с характерната за него скромност: „Имаше такива, които казваха — излезте, излезте. Ние не излязохме. Днес контролираме… колко? 60%. Утре ще видим.“

Днес се вижда: 70%.

Кой нарушава примирието и има ли изобщо какво да се нарушава?

И двете страни — израелската армия и терористичното движение Хамас — взаимно се обвиняват в нарушаване на примирието, което на практика отдавна прилича повече на пауза за кафе, отколкото на реален мир.

От влизането на споразумението в сила на 10 октомври, Израел е ликвидирал над 900 души в Газа, според данни на т. нарл „здравното министерство“ на територията — псевдоинституция, работеща под контрола на Хамас, но чиито цифри доминираното от ислямски държави и треторазрядни диктатури ООН признава за „достоверни“.

В сряда израелският министър на отбраната Израел Кац отново потвърди целта на страната си — да сложи край на управлението на терористите от Хамас над Газа, и загатна за план за „доброволно“ изселване на жителите. „Планът за доброволна миграция от Газа също ще бъде приложен — всичко ще стане в правилното време и по правилния начин“, заяви той. Думата „доброволно“ в този контекст носи доста специфично тълкуване, но отдавна е ясно, че два враждебни народа, на една педя земя, няма как да заживеят в мир.

Хамас губи командири с тревожна за него редовност

Успоредно с разширяването на военния контрол, Израел систематично елиминира ръководството на терористичната организация. В сряда армията обяви, че е ликвидирала Мохамед Оуда — новия командир на въоръженото крило на Хамас „Бригади Изедин ал-Касам“ в Газа. Оуда е четвъртият ръководител на тези бригади, убит от началото на войната — предшественикът му е бил неутрализиран само седмица по-рано.

От атаката на Хамас през октомври 2023 г. насам, Израел провежда последователна кампания срещу лидерите на организацията — както в Газа, така и в региона.

Войната в Газа продължава. Примирието съществува предимно като дипломатически термин. А Нетаняху — с директиви за 70%, след 60%, след 50% — изглежда гледа на споразуменията като на временни спирки по маршрут, чият краен пункт е определен предварително. Египетският плацдарм за унищожаване на Израел – Ивицата Газа, очевидно върви към приключване на своето съществуване.

Според армията и израелската служба „Шин Бет“, ударът е бил извършен във вторник вечерта в Газа. Израелските военни са атакували няколко сгради, използвани като потенциални укрития на Оуда, за да гарантират успеха на операцията. По данни на службите, движението на Оуда и неговите приближени е било следено с месеци.

Кой беше Мохамед Оуда?

Оуда е бил ръководител на военното разузнаване на бригадите „Ал Касам“ по време на клането от 7 октомври 2023 г., когато терористи на „Хамас“ нападнаха Израел, избивайки цивилни и отвличайки заложници.

Израел твърди, че той е участвал активно в планирането на нападението и в ръководството на действията на „Хамас“ по време на войната. Любопитен детайл е, че след ликвидирането на Мохамед Синуар през май 2025 г., Оуда първоначално отказал поста военен лидер. Вероятно е предусетил, че длъжността вече идва с доста кратък „мандат“.

Сред ликвидираните висши фигури на „Хамас“ вече са Яхия Синуар, Мохамед Дейф, Мохамед Синуар, Исмаил Хания и други ключови ръководители на организацията.

Ще промени ли това войната?

Военното постижение на Израел е сериозно, особено предвид факта, че Оуда е бил убит толкова скоро след предшественика си. Но стратегическият ефект остава под въпрос.

След примирието през октомври 2025 г. „Хамас“ се съгласи на частично разоръжаване и предаване на част от тежките оръжия, но само при условие, че Израел се изтегли от части от контролираните 53% от Газа и позволи мащабно възстановяване на анклава.

Израел от своя страна настоява първо за сериозно разоръжаване на терористичната организация, преди да прави подобни отстъпки. С други думи – и двете страни продължават да дърпат въжето, докато Газа остава в руини, а „Хамас“ все по-трудно намира кой да седне на върха на пирамидата.

Последният останал от „стария кръг“?

Според чуждестранни информации, единственият останал член на основния съвет на „Хамас“ е командирът на вътрешния фронт Имад Акел, който не е участвал пряко в атаката от 7 октомври.

Оуда е бил ветеран в структурата на „Хамас“ още от времето на Първата интифада през 1987 г. и дълги години е работил под ръководството на Мохамед Дейф – един от най-издирваните терористи в региона, ликвидиран от Израел през 2024 г. след поредица неуспешни опити.

Израелската армия публикува кратко видео от операцията, показващо мощни експлозии в Газа. Самият Оуда не се вижда на кадрите, а потвърждението за смъртта му дойде близо 12 часа по-късно, след оценка на резултатите от удара.

Според испанската телевизия RTVE, шестима активисти от флотилията са пристигнали на летището и са започнали да се събират около зоната за пристигащи, очевидно с надеждата драматичните кадри да стигнат по-бързо до социалните мрежи, отколкото куфарите им до лентата за багаж. Проблемът бил, че междувременно блокирали достъпа на останалите пътници. Аерогарата, както се оказва, не е създадена за революционен театър.

Когато „хуманитарна мисия“ срещне испански полицай

Напрежението избухнало, след като част от поддръжниците преминали през полицейския кордон. Последвали сблъсъци, бутане и четири ареста — двама активисти и двама техни симпатизанти. Обвиненията звучат като стандартен европейски пакет: неподчинение, съпротива срещу органите на реда и нападение над полицаи.

Испанските власти, разбира се, веднага обещаха вътрешна проверка — защото в Европа след всеки скандал има две неизбежни неща: комисия и пресконференция.

Цялата история идва след драматичния край на „Global Sumud Flotilla“, чийто конвой от 50 кораба беше задържан от Израел. Активистите твърдят, че са носели хуманитарна помощ за Газа и са били незаконно задържани от израелските сили. Част от участниците дори отложили връщането си, след като двама души били хоспитализирани заради наранявания.

А Европа? Тя пак иска едновременно да аплодира и да разследва

В Барселона картината била по-празнична. Около 200 души посрещнали активистите с палестински знамена и лозунги. Сред присъстващите били испанският министър на културата Ърнест Уртасун и евродепутатът Хауме Асенс.

Това е модерна Европа в концентриран вид: на едното летище полицията арестува активисти, на другото министри ги приветстват като рок звезди. Континентът отдавна е стигнал до състояние, в което всяка международна криза автоматично се превръща във вътрешнополитически карнавал.

Флотилията е отплавала от турския град Мармарис с 428 души от 44 държави в опит да пробие израелската блокада на Газа. Турция междувременно гордо обяви, че е евакуирала стотици участници от десетки държави — защото Анкара никога не пропуска шанс да се представи като главен режисьор на поредната близкоизточна драма.

А в крайна сметка Европа пак остана вярна на себе си: едни развяват знамена, други развяват палки, а летищата постепенно се превръщат в най-непредсказуемата сцена на международната политика.

Флотилията е организирана от турската организация IHH — същата структура, стояща зад скандалния кораб „Мави Мармара“ през 2010 г., когато сблъсък с израелски сили доведе до смъртта на десет турски активисти и тежка дипломатическа криза между Анкара и Йерусалим.

Според организаторите в операцията участват 53 кораба и около 500 души от 39 държави. Групата твърди, че мисията е „хуманитарна“, но Израел категорично отхвърля това определение.

Хуманитарна мисия или политически спектакъл?

Израелското външно министерство нарече акцията „провокация заради самата провокация“ и заяви, че флотилията няма реална хуманитарна стойност.

От ведомството подчертаха, че сред организаторите са IHH и свързаната с „Мави Мармара“ структура, като обвиниха участниците, че действат в интерес на Хамас. Израел твърди, че основната цел е да се окаже политически натиск и да се отклони вниманието от отказа на терористичната организация Хамас да се разоръжи.

Йерусалим подчертава още, че от октомври 2025 г. насам в Газа са влезли над 1,58 милиона тона хуманитарна помощ и хиляди тонове медицински доставки.

Какво се случва с корабите?

По данни на организаторите контакт е изгубен с 23 плавателни съда, а поне 10 вече са били прихванати от израелския флот на около 250 морски мили от бреговете на Газа. Активистите твърдят, че задържаните се прехвърлят на голям израелски военен кораб, след което ще бъдат отведени в Ашдод.

Израелската армия все още не е публикувала официални подробности за мащаба на операцията или броя на задържаните.

Паралелно с морската акция, от Либия към Газа е потеглил и сухопътен конвой от 30 превозни средства като част от инициативата Global Sumud Flotilla.

Нетаняху: блокадата няма да бъде пробита

Преди операцията премиерът Бенямин Нетеняху е провел спешни консултации по сигурността. Според израелски източници сред участниците във флотилията има симпатизанти на Хамас.

Израел остава категоричен, че няма да позволи нарушаване на морската блокада около Газа, която според страната е необходима за ограничаване на доставките на оръжие за Хамас. Критиците на операцията обаче твърдят, че блокадата допринася за тежката хуманитарна ситуация в анклава.

А междувременно Ердоган отново получава удобната възможност да позира като „защитник на Палестина“, докато внимателно избягва въпроса защо именно организации с толкова спорна репутация неизменно се оказват в центъра на подобни „хуманитарни“ мисии.

Според информация на KAN News, разговорите между ръководителя на Съвета на мира Николай Младенов и делегацията на „Хамас“, водена от Халил ал-Хая, са блокирали именно по въпроса за разоръжаването. Което е приблизително толкова изненадващо, колкото откритието, че акула не проявява особен интерес към веган меню.

Мир срещу автомати — но кой да направи първата крачка?

„Хамас“ настоява, че ще разглежда темата за оръжията едва след пълното изпълнение на първата фаза от сделката. А тя включва изтегляне на Израел от Газа и гаранции за бъдеща „палестинска държава“.

От израелска страна обаче вече са уведомили посредниците, че няма да се изтеглят отвъд т.нар. „жълта линия“ — буферна зона с тежко военно присъствие. Преведено от дипломатически език: „Да, говорим за мир, но не сме чак толкова луди.“

Източник от сферата на сигурността е заявил пред KAN, че Израел смята, че „Хамас“ просто печели време и се опитва да избегне реално разоръжаване. А когато в Близкия изток някой започне да „печели време“, това обикновено означава, че другият започва да проверява колко гориво има за военната авиация.

Какво точно означава „разоръжаване“?

Тук започва любимата част на всеки подобен процес — дребният шрифт. Според Asharq Al-Awsat, „Хамас“ е предложил допълнителни условия за това кои оръжия изобщо да бъдат включени в процеса на разоръжаване.

Което звучи като човек, който казва:
„Разбира се, че ще предам оръжията. Само уточнете дали броите ракетите, автоматите и тунелите, или говорим само за стария пистолет в чекмеджето.“

С други думи, организацията очевидно търси формула, при която да изглежда, че прави компромис, без реално да се лишава от военната си сила. Защото в Близкия изток „временно примирие“ често означава просто пауза между две пресконференции и три ракетни залпа.

Израел вече говори за нова офанзива?

Междувременно израелският кабинет по сигурността е бил свикан, за да обсъди възможността бойните действия в Газа да бъдат подновени. Израел настоява не за декларации, а за „конкретни стъпки“ към разоръжаване и установяване на ново технократско управление в анклава.

Проблемът е, че „Хамас“ вижда оръжията като гаранция за собственото си оцеляване, а Израел ги вижда като гаранция, че войната никога няма да свърши. И когато двете страни започнат преговорите от подобни позиции, резултатът обикновено е дипломатическа версия на задръстване с включени сирени.

Какво се случи с флотилията – хуманитарна мисия или политическа провокация?

Испанското правителство реагира остро, след като Израел прихвана т.нар. „флотилия за Газа“ – група кораби с левичари, анархисти и проислямски активисти, опитващи се да пробият морската блокада.

Мадрид дори привика израелски дипломат, за да изрази официален протест. Това не е просто дипломатически жест – това е демонстративен шамар.

Да уточним: тази блокада не съществува заради лошо настроение, а защото в Газа управлява Хамас – организация, която превърна цивилната инфраструктура в склад за оръжия и стартова площадка за ракетни и всякакви други атаки.

Но според Испания проблемът явно е друг.

Защо Испания избра точно тази страна?

Отношенията между Израел и Испания се сриват още от атаките на Хамас през октомври 2023 г. – събитие, което за повечето държави беше червена линия.

За премиера Педро Санчес обаче това се превърна в повод за постоянни критики към Израел.

Испания:

• осъжда военните действия на Израел
• подкрепя инициативи срещу блокадата
• се противопоставя на действията на САЩ и Израел срещу Иран

И резултатът не закъсня: Бенямин Нетаняху директно изключи Мадрид от международни инициативи за следвоенна стабилизация в Газа.

Дипломатическият развод е почти финализиран – посланиците вече са изтеглени.

Испания срещу Израел – а реално срещу кого?

Тук идва неудобният въпрос: когато защитаваш флотилии, опитващи се да пробият блокада срещу Хамас, на чия страна всъщност си?

Да, формално Испания говори за „хуманитарна помощ“.
На практика обаче:

• подкопава механизъм за сигурност
• легитимира активистки акции, често използвани като политически натиск
• и най-важното – игнорира факта, че Хамас е терористична организация

В този контекст позицията на Мадрид изглежда все по-малко като защита на цивилни и все повече като политическа линия срещу Израел – независимо от последствията.

Къде води тази линия?

Испания вече не просто критикува Израел – тя активно действа срещу неговите решения.

И когато една държава системно застава срещу действия, насочени към ограничаване на терористична групировка, логичният извод е ясен:

Мадрид е избрал страна. И това не е страната на Израел.

Истината е неприятна за турското ръководство: Близкият изток се променя, а Израел все по-ясно се оформя като държава с военно, технологично и разузнавателно превъзходство. В такава среда старият модел „много шум, много армия, много амбиции“ започва да изглежда като телефон с шайба.

Защо Турция не иска падането на режима в Иран?

На пръв поглед човек би решил, че Турция би аплодирала отслабването на иранските аятоласи. Двете държави години наред се съревновават за влияние. Но политиката рядко работи по логиката на кварталния спор.

Анкара предпочита познат слаб Иран пред непознат свободен Иран. Причината е проста: ако в Техеран се появи прозападно управление, отворено към инвестиции и сътрудничество със САЩ, Турция губи част от ролята си на незаменим мост между Запада и региона. А когато единственото ти предимство е географията, всяка нова магистрала е проблем.

С други думи, Ердоган не иска съседът да стане успешен. Иска да остане болен, но стабилен. Доста характерен подход.

Кюрдският кошмар на Анкара пак чука на вратата?

Още по-болезнена тема за Турция е кюрдският въпрос. Ако Иран се разклати сериозно, може да се отвори пространство за автономни или независими кюрдски структури. Това за Анкара е стратегически кошмар.

Турската държава от десетилетия третира темата така, сякаш ако не се говори за нея, тя няма да съществува. Само че демографията, идентичността и историята рядко се впечатляват от забрани и лозунги.

Затова турските сигнали към Вашингтон са ясни: никакви сценарии, при които кюрдски сили печелят влияние в Иран. Ердоган може да говори за справедливост, но когато стане дума за кюрдите, внезапно става фен на статуквото.

От „държава Израел“ към „ционистите“ – защо думите имат значение?

През последните години Ердоган постепенно замени дипломатическия език с речника на ислямистката агитация. Израел вече не е държава, а „ционистите“. Това не е случайно. Това е език, използван от Хамас, Хизбула и Техеран – среди, в които аргументите обикновено идват с ракета.

Когато спреш да признаваш държавата на думи, подготвяш почвата да я атакуваш морално и политически. Това е стара техника: първо обезличаваш, после демонизираш.

Проблемът за Анкара е, че словесните фойерверки не променят баланса на силите. Израел не отслабва от турски речи. Само микрофоните прегряват.

Турция усеща новата реалност

Докато осъжда „агресията“ на другите, Турция ускорява собствените си военни програми – балистични ракети, амбиции в ядрената енергетика и многозначителни усмивки по темата за ядрено оръжие. Това е най-честният индикатор за страх: когато започнеш да копираш онова, което публично заклеймяваш.

Анкара вижда как Иран губи конвенционални възможности и разбира нещо неприятно: в новия Близък изток числеността вече не е достатъчна. Побеждават технологиите, разузнаването, точността и способността да действаш бързо.

Тоест – нещо повече от речи на балкон.

Временен съперник, не вечен враг

Колкото и шумна да е реториката, Турция и Израел не са обречени на постоянна вражда. Интересите се менят, лидерите си отиват, реалността остава. Ако в Анкара някой ден надделее прагматизмът над идеологията, отношенията могат да бъдат рестартирани.

Но засега картината е ясна: Израел демонстрира сила, а Турция демонстрира раздразнение. Едното променя региона. Другото просто дава интервюта.

Кой въвлече Ливан във войната?

Ескалацията започна в началото на седмицата, след като Хизбула атакува Израел в отговор на ликвидирането на иранския върховен лидер Али Хаменей по време на американско-израелски удари срещу Иран.

Оттогава израелските сили нанасят удари по цели в цял Ливан и са изпратили сухопътни части в гранични населени места. Армията на Израел съобщи, че е атакувала „няколко командни центъра на терористичната организация Хизбула“ в южните квартали на Бейрут, след като предварително предупреди жителите да напуснат района.

Видео кадри показват гъст дим, издигащ се над южните предградия на столицата — традиционна крепост на Хизбула.

Буферна зона и бойни сблъсъци

Израелската армия призова жителите на районите южно от река Литани да се евакуират, предупреждавайки, че предстоят военни действия срещу формированията на Хизбула. Става дума за широка зона на около 30 километра северно от израелско-ливанската граница.

По силата на примирието от ноември 2024 г. само ливанската армия и миротворците на UNIFIL имат право да носят оръжие в този район. На практика обаче ситуацията изглежда доста по-хаотична.

Израел съобщи, че три дивизии – пехота, бронетанкови части и инженерни подразделения – вече действат в южен Ливан. Кадри показват израелски танкове в град Кхиам, на около шест километра от границата.

От своя страна Хизбула твърди, че бойците ѝ са влезли в „директни сблъсъци“ с израелските сили в същия район. Израелската армия потвърди, че двама нейни войници са били ранени при противотанков обстрел.

Новият тон на Хизбула

Лидерът на групировката Наим Касем заяви в първото си публично обръщение след началото на боевете, че организацията ще продължи атаките срещу Израел.

По думите му са били извършени поне 15 удара, включително по цели в района на Тел Авив.

„Изправени сме пред агресия… нашият избор е да се противопоставим до край“, заяви Касем — изявление, което едва ли ще изненада някого в регион, където думата „деескалация“ отдавна е почти екзотика.

Растяща цена

Според ливанските власти от понеделник насам са загинали най-малко 72 души, ранените са над 430, а около 83 000 души са напуснали домовете си.

Израелските удари засегнаха не само южните предградия на Бейрут, но и други райони, включително Баалбек в източната част на страната и градове южно от столицата.

С други думи — фронтовата линия в Ливан вече не е само по границата.

Отвличането и раздялата

Арбел и Ариел са се познавали от деца – били са съседи в Нир Оз. Връзката им започва през 2018 г., но на 7 октомври 2023 г. животът им се преобръща. Терористи от Палестинския ислямски джихад нахлуват в дома им и ги отвличат в Газа. „Държахме се за ръце, казахме си ‘Животът ни свърши'“, спомня си Арбел. Ариел добавя: „Казах ѝ, че най-важното е да останем заедно. Половин час по-късно ни разделиха.“

Арбел не е успяла дори да се сбогува с Ариел – не е могла да го погледне в очите. Двамата са държани на различни места: Арбел в къща, а Ариел – първоначално в друга къща, а после в празно пространство в тавана на магазин. „Бях там три месеца и половина, свит през цялото време“, разказва Ариел. „Прозорците и вратата бяха затворени, ставаше толкова горещо, че едва дишах.“ Той е бил принуден да мълчи под заплаха да бъде предаден на Хамас.

Сексуалното насилие и борбата за оцеляване

В интервю за The Daily Mail Арбел разкрива, че е била сексуално насилвана „почти всеки ден“ по време на пленничеството си. Тя не желае да влиза в детайли, но подчертава, че злоупотребата е била толкова тежка и повторяема, че я е докарала до отчаяние. „Опитах се да сложа край на живота си три пъти“, споделя тя. „Чувствах, че не мога да продължа. Имаше моменти, в които мислех, че това е единственият изход.“

Това, което я е спирало, е любовта ѝ към Ариел и протестите на Площада на заложниците в Израел. Тя вижда плакати с лика си, на Ариел и на други от Нир Оз. „От момента, в който видях това, не се опитвах повече да сложа край на живота си“, казва Арбел в интервю за N12 News. Тя се е заклела да издържи, за да сподели преживяванията си с Ариел: „Имам много силно намерение да се държа за това нещо, докато Ариел се върне, защото той е най-близкият ми човек.“

Арбел изразява възхищение към други освободени заложници, като Роми Гонен, чието свидетелство я е вдъхновило да говори. „Идентифицирах се с много от нещата, които тя каза – за пропастта, която чувстваш, когато се срещаш с други момичета в тунела и всяка разказва какво е преживяла“, обяснява Арбел. Въпреки това, тя описва травмата си като „затворен куфар“ – нещо, което все още не е готова да отвори напълно.

Ариел също е преминал през периоди на дълбоко отчаяние. „Седенето сам толкова дълго те побърква“, казва той. „Имаше моменти, в които казвах ‘Хайде, хвърлете бомба върху мен и толкова’. Казвах на похитителите си: ‘Застреляйте ме, свършете с това’.“ Те му отговаряли, че ще бъде освободен, както Гилад Шалит след пет години плен.

Писма през пленничеството

Въпреки раздялата, двойката намерила начин да поддържа връзка. След натиск от страна на Ариел, похитителите му позволили да пише писма на Арбел. „Бях в шок от първото писмо“, спомня си тя. „Казаха ми, че той ги е побъркал.“ Писмата били пренасяни от похитителите, макар и без личен контакт. С времето те станали по-къси – само по едно-две изречения, а накрая спрели напълно.

В последното писмо Ариел успял да вмъкне код, от който Арбел разбрала, че бележникът ѝ е при него. Тя била попълнила бележника с рисунки и записки от първите 50 дни в плен – молитви, сънища, сърца с името на Ариел. „Беше на почти всяка страница“, разказва той. Бележникът му помогнал да се успокои, но накрая Хамас не му позволил да го вземе със себе си.

Освобождаването и събирането

Арбел е освободена в края на януари 2025 г., след 482 дни плен. Ариел видял видеото от освобождаването ѝ в Telegram, показано му от похитител. „Този огромен камък от сърцето ми просто изчезна“, казва той. Малко преди това Арбел зърнала Ариел на видео в тунел под Газа – блед и държащ табела с датата. Тя запазила спокойствие, за да не провокира похитителите, но донесла новината на родителите му.

Ариел е освободен през октомври 2025 г., две години след отвличането. Преди да го предадат на Хамас, един от похитителите му казал: „Изглеждаш добър човек, жалко, че си евреин. Защо не се обърнеш към исляма?“ Ариел попитал дали терористите от Хамас, които са убивали и насилвали, са отишли в рая. „Да“, отговорил похитителят.

При първата им среща след освобождаването нямали думи. „Мисля, че не говорихме по време на първата среща, само след това“, споделя Арбел. Сега те се сблъскват с предизвикателства – усещането за свобода е странно, травмата е все още „затворен куфар“. Никой министър не се е свързал с тях, за да ги приветства у дома, и те се опасяват, че заложниците ще бъдат забравени, както оцелелите от Холокоста.

Надежда за бъдещето

Въпреки всичко, Арбел и Ариел са решени да се подкрепят взаимно и да изградят живот заедно. „Ще се опитаме да се приближим към живота, който имахме преди 7 октомври“, казва Арбел, „с ясното разбиране, че никога няма да бъде същият. Но да се опитаме – прост, скромен живот, дом, в който да отгледаме семейство. Мога да седя тук часове и да плача, и е трудно, но накрая – аз съм тук.“

Тяхната история подчертава не само ужасите на терора, но и силата на любовта и надеждата. Арбел и Ариел са символ на оцеляването, напомняйки ни за необходимостта да не забравяме жертвите на 7 октомври.