Сблъсъците избухнаха на 6 март в провинциите Латакия и Тартус, където е съсредоточено алауитското малцинство, към което принадлежи и семейството на Асад. Въоръжени групировки, лоялни на бившия режим, се противопоставиха на новите власти, което доведе до ескалация на насилието.
В социалните мрежи се появиха видеоклипове, показващи масови екзекуции и насилия над алауитското население. Много домове бяха разграбени и подпалени, а хиляди местни жители бяха принудени да бягат в търсене на убежище. Някои от тях се опитаха да намерят закрила в руската авиобаза Хмеймим в Латакия.
Новото правителство, водено от президента Ахмед аш-Шараа, обвини „отделни сили“ за безконтролното насилие и обеща да преследва виновните. Въпреки това, ситуацията остава напрегната, като продължават да постъпват съобщения за нови сблъсъци и жертви.
Международната общност изрази загриженост относно ескалацията на насилието в Сирия и призова за спазване на човешките права и защита на цивилното население. Въпреки усилията за стабилизиране на региона, конфликтът продължава да взима жертви и да предизвиква хуманитарна криза.
]]>Гражданската война в Сирия продължава да се развива с различни проявления. Събитията по морското крайбрежие, в провинциите Тартус и Латакия, на пръв поглед не представляват пряка заплаха за Израел. Въпреки това те оказват влияние върху случващото се в близост до израелските граници и оформят отношението към новия сирийски режим. Последните събития могат да бъдат определени като елементи на въоръжено въстание срещу новата власт, а не непременно като проява на подкрепа към сваления режим на Башар Асад. Според Шарп, тези действия са по-скоро реакция на социални и икономически проблеми, както и на опитите за потисничество от страна на новото ръководство.
Неуспешното и неподготвено въстание бързо беше потушено, но последствията са тежки. Новите въоръжени сили на Сирия започнаха да уреждат сметки с алауитската общност, като извършват масови убийства, често придружени с изключителна жестокост. Има слухове за отвличания на жени и изтезания, които разкриват истинското лице на новата власт. Това не засяга само алауитите, но има значение за всички малцинства в Сирия – друзи, кюрди и други, както и за международната общност, която прибързано прие новия лидер Ахмед Аш-Шара.
За Израел ситуацията не е нова, но е тревожна. Шарп отбелязва, че Израел следи внимателно събитията, особено след урока от 7 октомври 2023 г., когато нападението на Хамас показа необходимостта от поддържане на сигурност по границите. Израелската политика спрямо сирийските друзи е показателна – страната публично заяви, че няма да толерира насилие срещу тях, особено в райони като предградията на Дамаск. Това е свързано както с морални, така и с политически съображения, включително заради значението на друзката общност в самия Израел.
Въпреки това Израел е предпазлив. Малцинствата, които защитава, често не са приятели на страната и биха могли да я предадат при промяна на обстоятелствата. Затова Израел балансира между хуманитарната подкрепа и стратегическата необходимост да не допуска исламистки групи близо до границите си. Идеалният сценарий за Израел би бил Сирия да се превърне в държава, в която малцинствата имат права и глас, вместо да се превърне в единно ислямистко образувание, което би застрашило региона.
Новите сирийски сили, често свързвани с групи като „Хаят Тахрир аш-Шам“, не крият намеренията си, което е видно в интернет и Telegram каналите. Това прави ситуацията прозрачна, но и сложна за разкриване в дълбочина. Шарп се надява, че тези прояви ще послужат като индикатор за бъдещи решения на международните играчи. Приемането на Ахмед Аш-Шара от световната общност може да се окаже преждевременно, ако истинската същност на режима му продължи да се разкрива чрез подобни действия.
Засега обстановката по израелско-сирийската граница остава спокойна. В зимните месеци вертолети доставят необходимите провизии на връх Хермон, което показва, че Израел поддържа контрол над зоната. Въпреки това Шарп предупреждава, че допускането на насилие, подобно на това по западното крайбрежие на Сирия, близо до израелските граници би било неприемливо и нецелесъобразно.
Свързана тема е потенциалното примирение между кюрдите и Турция след изявлението на лидера на ПКК Абдула Йоджалан за прекратяване на конфликта. Шарп е скептичен – подобни „медени месеци“ между Анкара и кюрдите са се случвали и преди, но политиката на Ердоган често е вземала обратен завой. Според него истинското решение изисква дълбоки промени в отношението на турската власт към кюрдското малцинство. Ако усилията останат повърхностни, недоволството сред кюрдите ще продължи, а конфликтът може да се поднови под нови форми.
]]>